Решение по дело №228/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700228
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 197

15.06.2020г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                                       в публичното заседание                                                                

на петнадесети май                                       две хиляди и двадесета                     година в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                        

Секретар Мария Койнова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№228 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на К.З.К.,***, против Заповед №1253з-40/21.02.2020г. на Началник на сектор ПП към ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание Писмено предупреждение на държавен служител в МВР срок от 3 месеца. Оспорената заповед била издадена на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от от ЗМВР и била незаконосъобразна, неправилна, немотивирана, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите в МВР. Цитираните правно значими факти, посочени в оспорения акт, не били съставомерни и не кореспондирали с нормите, за които се твърди, че са нарушени. Не било мотивирано поведение на дисциплинарно наказания служител, за да се твърди нарушение при издаването на незаконосъобразни фишове за глоби. Формулировката била твърде обща, не било ясно какво точно не било изпълнено, а това нарушавало правото на защита. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен оспорения акт, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник на сектор ПП към ОД МВР Хасково, не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представено писмо на Зам.Директор МВР, Главна Дирекция Национална полиция рег.№3286р-39810/04.09.2019г. при проверка в АИС АНД се установило, че след 20.05.2018г. служители на ОД МВР и СДВР продължават да издават неправомерно глоби с фиш и наказателно постановление със санкционна разпоредба по чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП вместо по новосъздадения чл.179, ал.6 от ЗДвП; налагани били неправомерно наказания с глоба по чл.181, т.1, т.3 и т.7 от ЗДвП в размер по-малък от фиксирания – 50 лева за нарушения, извършени след 09.12.2017г. В тази връзка следвало да бъде извършена проверка, да се установят причините за незаконосъобразните действия на служителите, които издали такива фишове и НП, като тази практика бъде преустановена незабавно. В изпълнение Директор ОД МВР разпорежда проверка, която да бъде извършена от Началниците на СПП Хасково и РУ ОД МВР Хасково – рег.№1253р-9142/24.09.2019г., като определя срок за изпълнение 15.10.2019г.

На 11.11.2018г. Началник Сектор Пътна полиция при ОД МВР Хасково нарежда проверка на постъпилите предварителни данни, като е определен състава на комисията и срок за изготвяне на писмената справка – 11.12.2019г. Видно от съставения протокол от 21.11.2019г. – т.3, настоящият жалбоподател е запознат със заповедта. Със Заповед №1253з-259/09.12.2019г. е удължен срока на проверката до 10.01.2020г., като с тази заповед жалбоподателят също се е запознал на 07.01.2020г. – т.11 от Протокол от 22.01.2019г. Последвало е още едно удължаване на срока на проверката – до 07.02.2020г., като видно от отбелязванията на гърба на заповедта на  04.02.2020г. жалбоподателят се е запознал със Заповед №1253з-3/08.01.2020г.

Проверката е завършила със Справка рег.№1253з-1599/07.02.2020г., която включва констатации освен за жалбоподателя и за нарушения на други служители. По отношение на жалбоподателя К. в п.ІІІ от констатациите комисията сочи, че са установили, че като младши инспектор, мл.автоконтрольор в група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на сектор Пътна полиция, при отдел Охранителна полиция, ОД МВР Хасково, че на 18.07.2019г. бил назначен в наряд за контрол на пътното движение с район на действие Община Хасково, като  около 0,42ч. в Хасково, на бул.Освобождение, К. установил, че водач / с посочени имена и МПС/ управлявал с незначителна техническа изправност, за което нарушение и на основание ЗДвП му съставил фиш за налагане на глоба по ЗДвП Сер.GT №18417/18.07.2019г., като във фиша отразил, че извършеното нарушение е по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186 от ЗДвП във вр. с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 30,00 лева; на  22.02.2019г. бил назначен в наряд за контрол на пътното движение с район на действие Община Хасково, като около 13,55ч. в Хасково, на бул.Освобождение, К. установил, че водач /с посочени имена и МПС/ управлявал с незначителна техническа изправност, за което нарушение и на основание ЗДвП му съставил фиш за налагане на глоба по ЗДвП Сер.Н №0449899/22.02.2019г., като във фиша отразил, че извършеното нарушение е по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186 от ЗДвП във вр. с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 30,00 лева. След като изследва законовите изменения в ЗДвП, както и обсъжда обясненията на служителя, в които той сочи като причина за неправилната квалификация съществуваща възможност да бъде избрано основанието в работната станция за отдалечен достъп – таблет, комисията достига до извод, че посочените два фиша били неправилно съставени, което водело до тяхната незаконосъобразност, а също и били наложени глоби вместо от 50,00 лева – 30,00 лева. В този смисъл се приема, че не било изпълнено служебно задължение, визирано в т.ІІ от длъжностната характеристика – да познават ЗДвП и издадените подзаконови нормативни актове, като поради това служителят пропуснал да приложи правилно разпоредбите на закона – ЗДвП, който регламентира служебната дейност, и са съставени неправилни фишове. При събраните достатъчно доказателства за извършено нарушение комисията предлага на мл.инспектор К. да му бъде наложено дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок от три месеца. В констатациите си комисията изрично отбелязва, че са разгледали софтуерното приложение АИС пътна полиция, инсталирано на работната станция за отдалечен достъп РСОД – таблет, използвано от служителя при съставянето на процесните два фиша, като считат, че приложението предоставяло възможност за избор между старата разпоредба – чл.183, ал.2, т.7, и новата – чл.179, ал.6, прилагани за нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Видно от Покана рег.№1253р-1912/14.02.2020г. жалбоподателят е запознат с обобщена справка и възможността за даване на допълнителни обяснения или възражения. Въпреки предоставения срок служителят не се е възползвал от правото се да даде допълнителни обяснения – Протокол от 21.02.2020г. 

С оспорената Заповед №1253з-40/21.02.2020г., издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Хасково, на мл.инспектор К. е наложено дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок от 3 месеца  на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че със Справка рег.№1253з-1599/07.02.2020г. на сектор ПП, ОД МВР Хасково, е констатирано нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 22.02.2019г. до 18.07.2019г. в гр.Хасково е съставил незаконосъобразни фишове – поради нарушение на материалния закон, както следва: на 18.07.2019г. бил назначен в наряд за контрол на пътното движение с район на действие Община Хасково, като  около 0,42ч. в Хасково, на бул.Освобождение, К. установил, че водач / с посочени имена и МПС/ управлявал с незначителна техническа изправност, за което нарушение и на основание ЗДвП му съставил фиш за налагане на глоба по ЗДвП Сер.GT №18417/18.07.2019г., като във фиша отразил, че извършеното нарушение е по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186 от ЗДвП във вр. с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 30,00 лева; на 22.02.2019г. бил назначен в наряд за контрол на пътното движение с район на действие Община Хасково, като около 13,55ч. в Хасково, на бул.Освобождение, К. установил, че водач /с посочени имена и МПС/ управлявал с незначителна техническа изправност, за което нарушение и на основание ЗДвП му съставил фиш за налагане на глоба по ЗДвП Сер.Н №0449899/22.02.2019г., като във фиша отразил, че извършеното нарушение е по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186 от ЗДвП във вр. с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 30,00 лева. Така с действията си мл.инспектор К. виновно нарушил служебно задължение – т.ІІ от длъжностната характеристика, а именно: да познава ЗДвП и подзаконовите му нормативни актове, предвид което е пропуснал да приложи правилно разпоредбите му при съставянето на двата фиша и извършил нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което следвало да бъде наказан за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.02.2020г.

По делото са представени описаните в заповедта два фиша – л.81, 83, както и дадени обяснения на 04.02.2020г. – л.80, 82, видно от които жалбоподателят твърди, че при съставяне на фишовете РСОД-403 автоматично изкарвал стойността на глобата по чл.183, ал.3, т.7, при което той я въвеждал. Видно от представените Ежедневна ведомост за 17.07.2019г. и за 22.02.2019г. в състава на наряда е жалбоподателят К..

В представения формуляр на длъжностна характеристика на длъжност Мл.автоконтрольор ІІ-І степен сред основните длъжностни задължения е да изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност, като между изискванията за заемане на длъжността е да познава ЗДвП и подзаконовите нормативни актове към него. Изготвена и представена по делото е справка за награди и наказания, като в т.4 е посочено, че жалбоподателят има награди и наказания -–мъмрене и писмено предупреждение.

По искане на жалбоподателя по делото е разпитан свидетеля Владимир Димитров, който също работи като мл.автоконтрольор и дава показания относно начина на съставяне на фиш по електронен път. Нарушението се въвеждало както е посочено цифрово и автоматично излизало наказанието и глобата. Незнаел някой текст от закона да бил отменен, а да излизал на таблета. Допреди да започнат проверките самият софтуер не бил променен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед №1253з-40/21.02.2020г. е издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Хасково - материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, съобразно която разпоредба наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1–3. Издателят на заповедта – Началник на сектор ПП към ОД МВР Хасково, е оправомощен да налага дисциплинарни наказания, тъй като ръководна длъжност, което е видно от таблицата към Класификатор на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед №8121з-140 от 24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи.

При издаването на заповедта не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в нея са посочени всички реквизити. Спазени са срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който  предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Датата на извършване на нарушението следва да бъде изрично посочена като период, в който е осъществено деянието, описано като нарушение.

Ответникът е изложил конкретни мотиви относно извършената преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя, при определяне на вида и размера на наказанието. Изискването за излагане на конкретни мотиви, а именно: защо е наложено дадено наказание, е приложимо при всички случаи на реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР. Точно и обосновано е прието, че поведението на служителя покрива признаците на фактическия състав на разпоредбата. В оспорената заповед е посочена формата на вина – пряк умисъл, но липсата на съответните знания при проведената проверка не може да бъде установена като умисъл в действията, а следва да бъде определена като непредпазливост. Неправилното определяне на формата на вина обаче не влече след себе си отмяна на оспорената заповед, доколкото органът е отчел правилно тежестта на нарушението, тъй като е наложил най-малкия предвиден срок за съответното наказание.

По делото няма спор между страните по фактите – служителят е наказан на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност във връзка със заеманата длъжност – мл.автоконтрольор, като е посочено, че през установения период /между датите на два издадени фиша/ не е приложил действащата санкционна норма – чл.179, ал.6 от ЗДвП, а вече отменената – отм. чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.е. установено е виновно неизпълнение на служебните задължения и наличие на пропуски в изучаването  и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Страните не спорят и относно съдържанието на разпоредбите от ЗДвП, както и че съгласно ЗИД ЗДвП, §20, в чл.179 се създава ал.6 с текст „(6) Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от:1. петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.“, а съгласно §23 в чл.183 от ЗДвП се правят изменения - ал.3,  т.7 се отменя.

На следващо място съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на мл.инспектор К. е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения, като нормата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР сочи основанието за налагане на дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за деяние, изразяващото се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Вмененото на дисциплинарнонаказаното лице нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР от правна страна е обосновано с непознаване на ЗДвП, предвид което е пропуснато правилно приложение на разпоредбите му при съставяне на двата посочени изрично фиша. При безспорно установеното, че към момента на съставяне на фишовете посочената в тях разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП е отменена, то описаното деяние съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, изразяващо се като пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Пропускът в изучаването и прилагането е доказан не чрез извършване на определена форма на проверка на знанията относно съдържанието на разпоредбите, а посредством приложените фишове, съставени с посочената в тях отменена разпоредба. Обстоятелството, че в ползвания таблет е излизало меню с възможност да бъде посочен отменения текст или вече новоприетия, не е от естество да промени извода, че е доказан пропускът, тъй като наличието на знание за отменената и действащата разпоредба биха довели до правилния избор. С избирането от менюто на отменената разпоредба, то се доказва непознаването на действащите към този момент разпоредби и се достига до незаконосъобразно издаване на актове в административнонаказателната дейност. С оглед на това приетото от органа изпълнително деяние е доказано по отношение на деянието, с което се твърди, че е извършено нарушение. Обнародването на всеки един нормативен административен акт създава необоримата презумпция за знанието на нормативния акт. За да е налице осъществено дисциплинарно нарушение - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебните правомощия, е необходимо първо, съответната разпоредба да е относима към служебните правомощия на дисциплинарно наказаното лице и второ, да е доказан пропуск в изучавате и в прилагането, както и е доказано в настоящия случай. Съдът намира, че е неоснователно заявеното в хода по същество твърдение на представляващия жалбоподателя, касаещо приложението на разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, тъй като и в новата, а и във вече отменената разпоредба, размерът на санкцията е определен като абсолютна сума на глобата, а не в размер с минимум. Последното пък е различно от принципно новата постановка на законодателя в чл.179, ал.6 от ЗДвП, в която са предвидени три хипотези – при незначителни, значителни и опасни неизправности, което също не обосновава различен от вече направения извод за доказаност на нарушението. 

На последно място, съдът счита, оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.

В този смисъл съдът намира, че са жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на К.З.К.,***, против Заповед №1253з-40/21.02.2020г. на Началник на сектор ПП към ОД МВР Хасково.

Решението е окончателно и на основание чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.

 

Съдия: