Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………08.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на
прокурора от ВОП Стоян Загоров, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №1123 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от
Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от И.Г.Ч.,
депозирана чрез адв. П.Б., срещу решение № 392/04.02.2020 г., постановено по
АНД № 5637/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, ІІ състав, с което е
потвърден електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба, серия К № 1972722, с който му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 182, ал.2, т. 4 във вр. с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП .
Релевира се съществено нарушаване на процесуалните
правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 348, ал.1 ,т. 1 и 2
от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Развити са доводи за неприложима процедурата
за налагане на административни наказания с ЕФ по чл.189, ал.4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ тъй като нарушението е установено с мобилно
автоматизирано техническо средство, а не със стационарно такова. Касаторът се
позовава на тълкувателно решение №1/ 26.02.2014 год. на ВАС, постановено по тълк.
дело № 1/2013 год. на същия съд.
Искането към къса е за отмяна на решението на РС –
Варна .
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се
представлява. Депозирани са писмени бележки от адв. П. Б., с които се поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР –
Варна, не се представлява в съд. заседание и не е депозира писмено
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
пледира за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно и не намира основания за неговата отмяна.
Настоящият касационен състав на Административен
съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е
бил ЕФ серия К № 1972722, с който на касатора И. Г. Ч., за нарушаване
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/
лева. Административното наказание е наложено за това, че на 12.03.2018 год. в
10,20 ч. по път ІІ клас № 29 от гр. Варна в посока гр. Добрич на км. 11 + 200
(местност „Феришата“) санкционираното лице управлявало собствения си л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № В3157ВМ с превишена скорост от 37 км/ч. При
максимално допустима скорост от 90 км/ч. водачът е управлявал автомобила със
скорост от 127 км/ч. (след приспадане на допустимото отклонение от скоростта от
3 км/ч).
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че при издаване
на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, налагащи отмяната му като незаконосъобразен, а извършеното нарушение е
установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото
доказателства – снимки, изготвени от заснемащата система. Съдът е посочил в
решението си, че ЕФ съдържа всички задължителни реквизити и същите са коректно
посочени в него. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него
санкционен акт.
Касационната съдебна инстанция
счита обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно като при неговото постановяване
не са допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на
материалноправните разпоредби.
Оплакването на жалбоподателя за неизпълнено задължение от РС-Варна за „цялостна и задълбочена проверка на обжалваното НП“ е бланкетно възражение
, без да се изложени конкретни доводи за подобно твърдение .
Следва да се отбележи, че в решението си ВРС е
обсъдил всички възражения на оспорващия, а те са, че от съдържанието на
оспорения ЕФ не ставало ясно дали от установената скорост на МПС е приспаднат
толеранса от 3 км/ч. Съдът е дал отговор на този въпрос. Твърденията за
допуснати нарушения при заснемане на нарушението с автоматизирано техническо
средство се навеждат за първи път едва с касационната жалба. С оглед
разпоредбата на чл.220 от АПК, налагаща забрана за нови фактически
установявания в касационното производство, тези нови доводи не могат да бъдат
коментирани в мотивите към касационното решение.
Преди да постанови решението си въззивният съд е
събрал всички доказателства, относими към съществото на правния спор. Същите са
анализирани по отделно и в съвкупност като направените от съда правни изводи
напълно кореспондират с тях.
На следващо място, в настоящия случай районният
съд е проконтролирал по съдебен ред електронен фиш, а не наказателно
постановление.
Безспорен
факт е, че описаното в ЕФ нарушение е заснето с автоматизирано техническо
средство - № TFR1-M , което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна,
чието използване е удостоверено с издаване на нарочен протокол рег.
№20318/12.03.2018 г. В тази връзка съдът
в настоящия му състав, намира за неоснователно възражението, че ЕФ може да бъде
издаден само за нарушения на ЗДвП, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. С изменението на разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обн. ДВ. бр. 19/2015 г., в първото изречение думите
“техническо средство” са заменени с израза “автоматизирано техническо средство
или система”, който израз е част от съдържанието на нормата и в редакцията й
към датата на извършване на процесното нарушение. Със същото изменение на
закона в дефиницията за “електронен фиш” по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е добавен
изразът “и системи”, създадена е нова т. 65 на същия параграф, с която се определя
понятието “автоматизирани технически средства и системи”, според която това са
“уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, на министъра на вътрешните работи е
делегирана компетентност да определи с наредба условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение. В тази връзка е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. С чл. 2
от Наредба № 8121з-532/2015 г. изрично е предвидено, че стационарните и
мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи
с данни за установените нарушения на правилата за движение. За тях съгласно чл.
3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. се издават електронни фишове с използване на
автоматизирана информационна система.
Следователно, действащите разпоредби на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г., предвиждат, че издаването на електронни фишове включва и
нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч. мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в
присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес.
Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението на касатора , че в
случая е следвало да бъде съставен АУАН.
В
контекста на гореизложеното подадената касационна жалба следва да бъде оставена
без уважение поради нейната неоснователност.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІV-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 392/04.02.2020 г. година
на Районен съд – Варна, постановено по канд. № 5637/2019 година.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.