Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/…………….…, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – шести наказателен състав в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 884 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П.И. Костова – Парашкевова ЕГН ********** подадена чрез адв. С.Ц. ***-39-04 от 10.01.2020год. на началника на РДНСК
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 163, ал.2, т.6 от ЗУТ на основание чл.
232, ал.8 от същия закон е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000лв..
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е
незаконосъобразно, издадено е при допуснати нарушения на процес. правила и в
нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени като претендира
присъждане и на направените по делото разноски. Въззивницата сочи в жалбата си,
че НП било издадено в нарушение на чл. 52, ал.4 и чл. 53, ал.1 от ЗАНН - АНО не
бил извършил проверка за обоснованост на АУАН, липсвала и преценка за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че в случая неправилно бил определен
субекта на адм.наказателна отговорност, както и че в случая
нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАННТ не можела да намери приложение. Алтернативно
изразява становище, че ако и да се приеме ,че формално имало извършено
нарушение то било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се
представлява. Същата е депозирала писмени бележки, които по същество
преповтарят съдържанието на въззивната жалба.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно издадено като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираните от въззивницата разноски. (
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпило искане вх. №
ДК-06-ВН-1857-04-048/07.11.2019год. в РДНСК Варна за назначаване на държавна
приемателна комисия на строеж ВОДОПРОВОДЕН КЛОН 1 от т:14А ПК70/80 до
разклонението на клон 4 и КЛОН 4 до УПИ IX-20, кв.3, (ПИ 07598.112.21), и
продължение на клон 1, ф160ПЕдо УПИ ХІІІ-35, 37, кв.4(ПИ 07598.115.69) по плана
на ЗО "Луна", гр.Бяла, област Варна, св. М. *** извършила проверка на
подадените документи. В хода на проверката същата установила следното:
За строеж: ВОДОПРОВОДЕН КЛОН 1 от т.14А ПК70/80 до
разклонението на клон 4 и КЛОН 4 до УПИ IX-20, кв.З, (ПИ 07598.112.21), и
продължение на клон 1, Ф160ПЕ до УПИ ХІІІ-35, 37, кв.4(ПИ 07598.115.69) по
плана на 30"Луна", гр.Бяла, област Варна било издадено разрешение за
строеж № 15/04.07.2016г. на възложителя Община Бяла.
Съобразно разрешението за строеж №15/04.07.2016г., влязло в
законна сила на 25.07.2016г строежът бил категоризиран трета категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.З, буква „б" от ЗУТ.
Съгласно договор за изграждане на инфраструктурни обекти за
сметка на частни лица от 04.11.2015г. между Община Бяла и „Милениум
2002" ЕООД, ЕИК:********* и договор за строителство от 10.04.2016г. между
„Милениум 2002" ЕООД, ЕИК:********* и „Милениум Билд 2002" ЕООД
ЕИК:*********, „Милениум Билд
2002" ЕООД ЕИК:********* чрез своя управител П.И. Костова -Парашкевова
приемало да изпълни строеж: „ВОДОПРОВОДЕН КЛОН 1 от Т.14А ПК70/80 до
разклонението на клон 4 и КЛОН 4 до УПИ IX-20, кв.З, (ПИ 07598.112.21), и
продължение на клон 1, ф160ПЕ до УПИ ХІІІ-35, 37, кв.4 (ПИ 07598.115.69) по
плана на 30 "Луна", гр.Бяла, област Варна.
Съгласно вписване в Централния професионален регистър на
строителя, на основание чл.З, ал.2 от Закон за камарата на строителите и от
Удостоверение №1-TV 013884 издадено на „Милениум Билд 2002" ЕООД ЕИК:********* св. М. установила, че на
посоченото дружество било разрешено извършването на строежи от четвърта и пета
категория от ЗУТ.
При тези факти св. М. приела, че въззивницата в качеството
си на длъжностно лице – управител на „Милениум билд 2002“ ЕООД, като строител на строеж **** била нарушила
разпоредбата на чл. 163, ал.2, т.6 от ЗУТ вр. чл. 24,
ал.2 от ЗАНН и на 04.12.2019год. й съставила АУАН № В-39. В акта свидетелката
посочила, че нарушението било извършено от 12.09.2016год. – датата на съставяне
на Протокол (обр.2а) за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата
инфраструктура до 06.11.2019год. (датата на съставяне на и подписване на констативен
акт (обр.15) за установяване годността за приемане на
строежа и било установено на 07.11.2019год. при проверка на приложените
документи към пискане за назначаване на Държавна приемателна комисия.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не постъпило писмено
възражение.
На 10.01.2020год., въз основа на акта, началника на РДНСК
Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 163,
ал.2, т.6 от ЗУТ вр. чл. 24, ал.2 от ЗАНН и е осъществила
състава на чл. 232, ал.8 от ЗУТ и на основание последната разпоредба и наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв.
В съдебно заседание показания е дала св. М. –
актосъставител, която в показанията си
възпроизвежда констатациите в акта.
Като писмени доказателства към АНП са приложени: Констативен протокол от 10.12.2019год.; писмо
изходящо от РДНС Варна до П.И.К. – управител на „Милениум
Билд 2002“ ЕООД; писмо изходящо от РДНС до кмета на
Община Бяла, П.И. Костова – Парашкевова и др.; искане за ДПК, договор за
изграждане на инфраструктурни обекти за сметка на частни лица; договор за строителство;
удостоверение І –TV013884
издадено от Камарата на строителите в България; Окончателен доклад №
ПК-21/04.11..2018год.; разрешение за строеж № 15 от 04.07.2016год.; Заповед №
РД-13-171/136.06.2019год. на началника на ДНСК.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят на водят на различни правни изводи и се кредитират
от съда изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът прие, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН вр. чл. 239, ал.2 от ЗУТ и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта и
НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението вменено във вина на въззивницата, както и обстоятелствата при които
е извършено. Посочени са дата и място на извършване на нарушението както и
нарушените законови норми. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в
хода на адм. наказателното производство съдът не
констатира. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато от АНО
съществено нарушение на процес. правила изразяващо се в липса на преценка в НП
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда първо защото
макари твърде лаконично в НП наказващия орган е посочил, че не са налице
обстоятелства които да доведат до необходимост
от приложението на чл.28 от ЗАНН и второ защото липсата на мотиви в тази
насока никога не представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като
не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към адм.наказателната
отговорност, съответно наказаното лице. В тази връзка следва да се отбележи, че
защитата се осъществява срещу фактите от една страна, а от друга реквизитите на
НП са изчерпателно посочени н нормата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН и там изискване
за излагане на мотиви в горната насока не е предвидено. Отделен е въпроса, че с
издаването на НП наказващия орган ясно изразява позицията си, че не възприема
деянието като маловажен случай, а ако тази преценка се окаже неправилна то би
било нарушение на материалния закон, а не на процесуалния такъв.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивницата е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл. 163, ал.2, т.6 от ЗУТ.
Съгласно посочената разпоредба строителят носи отговорност
за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл.3,
ал.2 от ЗКС за съответната група и категория строежи в случаите когато тя е
задължителна.
На свой ред нормата на чл. 232, ал.8 от ЗУТ предвижда
санкция – глоба за строител, който не изпълни задължение по чл. 163, ал.2 от ЗУТ.(
Недвусмислено от анализа на посочените разпоредби става
ясно, че субектът на който е вменено задължението, съответно който следва и да
понесе санкция за неизпълнение на това задължение следва да притежава специално
качество – строител. Съгласно нормата на чл. 163, ал.1 от ЗУТ Строителят
е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с
възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
В конкретния случая по делото
липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че въззивницата
притежава качеството на строител по смисъла на посочената по-горе норма. Нещо
повече сам в НП наказващия орган е посочил, че строител на конкретния строеж е
ЮЛ – „Милениум билд 2002“
ЕООД, който факт не спорен между страните, а и се доказва по категоричен начин
от всички приложени към АНП писмени доказателства. И след като въззивницата не
притежава качеството на строител същата не може да бъде субект на нарушение по
чл. 163, ал.2 от ЗУТ.
Безспорно от приложените към АНП
писмени доказателства – договор за изграждане на инфраструктурни проекти за сметка
на частни лица, договор за строителство и др. се установява, че строежът е бил
изпълнен от „Милениум билд
2002“ ЕООД, което ЮЛ не е било вписано в Централния професионалния регистър на
строителя за изпълнение на строежи от ІІІ категория, към която е спадал
изпълнения строеж съобразно разрешението за строеж. Именно това ЮЛ е нарушило
разпоредбата на чл. 163, ал.2, т.6 от ЗУТ и е следвало да понесе съответната адм. санкция тъй като е осъществило състава на чл. 237,
ал.1, т.10 от ЗУТ. Посочената норма предвижда санкция именно за строител, който
е изпълнил строеж от трета, четвърта и пета категория без да е вписан в ЦПРС и
без да има издадено удостоверение за тях.
Няма спор, че въззивницата е
управител на фирмата строител. Незаконосъобразно обаче според настоящия съд
актосъставителя и АНО са я привлекли към адм.
наказателна отговорност позовавайки се на разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН
първо защото ЗУТ е специален закон по отношение на ЗАНН и точно този закон
(ЗУТ) следва да намери приложение и второ защото в случая позовавайки се са
нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН наказващия орган е разширил кръга на субектите
които могат да носят адм.наказателна отговорност по
ЗУТ, което е недопустимо. И не на последно място следва да бъде посочено още,
че нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН регламентира лична отговорност на
ръководителя за това, че е допуснал или е наредил друго лице да
извърши нарушението, а такива факти не са изложени в акта и НП. Там е посочено,
че въззивницата
била изпълнила гореописания строеж, което на практика означава, че нейната
отговорност е ангажирана като пряк извършител на деянието по чл. 163, ал.2 от ЗУТ, каквато тя не е.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и
като такова следва да бъде отменено.
По искането на
въззивницата за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази,
че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивницата
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
370лв., както и това, че жалбата й е напълно уважена /НП е отменено/, а
платеното възнаграждение е в размер на минималното такова за този вид работа
определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към момента на подписване на договора за правна
помощ и плащане на възнаграждението (20.02.2020год.) съдът счете, че посочената
по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от въззиваемата страна
РДНСК Варна, а направеното от процес. представител на последната искане за
присъждане на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВН-39-04
от 10.01.2020год. на Началника на РДНСК Варна, с което на П.И. Костова ЕГН **********
на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000лв.
ОСЪЖДА РДНСК Варна да заплати на П.И.
Костова ЕГН ********** сума в размер на 370лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: