РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Ихтиман, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840100469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 – чл. 329 ГПК.
АСП. ИВ. Г. ЕГН ********** от гр. К., ул. „И.“ № 5.е предявил против АЛ. АНГ. Г.
ЕГН ********** от с. К., ул. „...“ №. иск за развод, с който обективно са съединени искове за
предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на
детето Ивет Аспарухова Г. ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 18.08.2018 г., като по време на
брака си имат родено едно дете – Ив. Ас. Г., родена на 22.02.2020 г. Твърди се, че след
раждането на детето ответницата започнала да употребява алкохол, вземала т.нар „бързи
кредити“ и задлъжняла със значителни суми. В края на лятото през 2020 г. ответницата
напуснала семейното жилище и се установила при родителите си в с. Костенец, като през
ноември 2020 г. се върнала при съпруга си. През месец май 2021 г. отношенията между
съпрузите отново се обтегнали, като на 24.05.2021 г. отвела детето при родителите си в с.
Костенец. Навежда доводи за това, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответницата, поради което и иска неговото прекратяване. Предявява
иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето.
Предявява иск за издръжка в размер на 163 лева месечно..
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК чрез адв. Ив. В. не оспорва твърденията за това,
че бракът между страните е разстроен, поради което и следва да бъзе прекратен, но твърди,
че вината е на ищеца. Предявява претенции по отношение на родителските права над
роденото по време на брака дете, като предявява иск за издръжка в размер на 200 лева
месечно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
1
приема следното от фактическа и правна страна:
Страните са сключили брак на 18.08.2018 г., видно от представеното удостоверение
за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
7/18.08.2018 г. на Кметство, с. Костенец.
Съгласно приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт .а раждане
№ 383 от 27.02.2020 г. на Столична община, Район „Красна поляна“ по време на брака си
страните имат родено едно дете – И. А.а Г. ЕГН **********.
От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
Ихтиман се установява, че детето до месец май 2021 г. е отглеждано от двамата родители в
семейна среда. Предвид конфликтните взаимоотношения между родителите по отношение
на детето И.Г. са предприети мерки за закрила по чл. 23 ЗЗакрД в семейна среда. И двамата
родители са подали заявление за ползване на социална услуга в общността към Центъра за
обществена подкрепа гр. Долна баня. При социалното проучване е установено, че детето не
страда от хронични и други заболявания, като според информацията, подадена от личния му
лекар, не са наблюдавани признаци на занемаряване и неглижирането му, както и на
упражнено физическо насилие над детето. В дома на А.Г., който представлява втория етаж
от двуетажна жилищна сграда в гр. Костенец, има обособено лично пространство, което е
обзаведено с всичко необходимо за отглеждането на детето. В дома на А.Г., който също
представлява втория етаж от двуетажна жилищна сграда в с. Костенец има обособена
самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му.
Социалният работник е установил, че детето има силна емоционална връзка и с двамата си
родители.
По делото е представена цялата преписка във връзка с работата на Дирекция
„Социално подпомагане“ Ихтиман и ЦОП Долна баня,. В хода на работата социалните
работници са провеждали множество социални проучвания , доклади , индивидуални
оценки на потребностите, като не са събрани конкретни данни за наличието на риск за
живота и здравето на детето Ивет, когато то се отглежда от когото и от двамата родители.
Съгласно материалите на ЦОП Долна баня от 15.06.2021 г. и започната работа с А.Г. и А.Г.,
като на 21.09.2021 г. Александра е подала заявление за прекратяване на социалната услуга в
общността., като са проведени четири срещи с психолог. Впоследствие Александра е подала
заявление за ползване и е насочена към на социална услуга в общността към ЦОП Самоков.
А.Г. редовно е посещавал срещите с психолога към ЦОП, като са проведени 15 срещи. От
представените доказателства, се установява, че А.Г. многократно е подавал различни
сигнали до ДСП във връзка с детето Ивет.
Съгласно приложеното решение от 21.12.2021 г. по гр. дело № 580/2021 г. по описа
на РС-Ихтиман е оставена без уважение молбата на А.Г. за издаване за заповед във връзка с
осъществен акт на домашно насилие от страна на А.Г..
От приложеното по делото определение по НОХД № 670/2021 г. по описа на РС-
Ихтиман се установява, че е одобрено споразумение между А.Г. и РП-Ихтиман, с която тя е
е призната за това, че на 23.07.20121 г. е управлявала лек автомобил след употреба на
алкохол над 1,2 на хиляда, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и
глоба в размер на 150 лева, и е лишена от право да упправлява МПС за срок от шест месеца.
От показанията на св. Стоянка Г., която е майка на ищеца, се установява, че
Александра е имала тежка бременност, като е посещавала психолог. Няколко месеца след
раждането на детето започнала да пазарува онлайн, искала пари от членове на семейството.
Аспарух я завел на семеен психотерапевт, но Александра била избухлива. Семейството на
2
Ас.потърсили родителите й за съдействие, защото тя започнала да пуши и пие бира докато
кърми детето. Свидетелката твърди, че синът Аспарух й споделил, че съпругата му по време
на брака имала връзки с други мъже. През август месец 2020 г. се изнесла от семейното
жилище, но през ноември месец 2020 г. отново се върнала при Аспарух. Според
свидетелката .Аспарух и Александра се разделили окончателно няколко дни след кръщенето
на детето, което било на 8 май 2021 г. Тогава Александра ходила до гр. София заедно с
детето, където употребила алкохол и била свалена от влака, като техни роднини я докарали с
кола до с. Костенец. По повод този случай синът й се разделил с нея, като тя отишла при
родителите си в с. Костенец. Свидетелката твърди, че след раздялата със сина й Александра
във профила си във Фейсбук сменила името си и статуса си, че че женена за друг мъж. До 24
май няколко пъти идвала до къщата в с. Костенец, за да си вземе багаж, но не се
интересувала от детето. На 24 май станал скандал, след като Александра поискала да вземе
детето с нея. Аспарух се грижел за детето, когато е при него, създал е режим на сън.
В показанията си св. Ангел Стаменов, който е баща на ответницата, твърди, че
семейството на дъщеря му живеело в разбирателство до раздялата им. Тъй като Аспарух
работел в гр. Панагюрище Стаменов ежедневно взимал Александра и детето от дома им в
гр. Костенец и ги карал в къщата му в с. Костенец, а вечерно време съпругът й ги прибирал
обратно в гр. Костенец. Според свидетеля двамата със съпругата му помагали на Александра
за отглеждането на детето. Според свидетеля причината за раздялата им е обстоятелството,
че А. не осигурявал домашен уют и финансова стабилност на семейството, което довело до
взаимното им отчуждаване. Дъщеря му закупила пералня на кредит, тъй като Аспарух казал,
че няма финансова възможност да я закупи. След като напуснала А., А. е теглила кредити,
защото е останала без пари. Преди това е била купила само един телефон. Според С. към
настоящия момент дъщеря му има приятел, с когото е започнала връзка около две седмици
след като се е разделила с А..
От показанията на св. Николай Гочев, който е кум на Аспарух и Александра, се
установява, че двамата живели в разбирателство, но отношенията им се влошили след
раждането на детето. Александра, заедно с детето им идвала на гости в гр. Пловдив. При
едно от посещенията си споделила, че ще се развежда с Аспарух, като ще обръща нова
страница в живота си. Когато идвала в Пловдив често не е носила храна и други неща за
детето. Взимала пари назаем от тях. След раздялата с Аспарух на телефона на съпругата на
свидетеля звънели от фирми за кредити, тъй като Ал. не изпълнявала задълженията си, а
дала телефона й като лице за контакт. Според свидетеля нито А., нито А. са споделяли
причината за влошаване на взаимоотношенията им.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична и психологична експертиза
по отношение на А.Г. и А.Г., която съдът кредитира изцяло, се установява, че и двамата
съпрузи имат нормален психичен статус, като няма данни за психологични заболявания,
психични разстройства или някакви нарушения на психичните функции, както и за
личностни разстройства, които водят до дефицити. Според вещите лица не са събрани и
данни за злоупотреба с алкохол или други зависимости. В заключението е отразено, че
интелектът и на двамата родители е съответен на възрастта, образованието и социалния им
опит, като те притежават уменията в областта на техниките на отглеждане и прилагане на
разумни и хуманни дисциплинарни мерки. Вещите лица посочват, че при изследването не са
открили характерови аномалии, които биха застрашили психичното здраве на детето, като и
двамата родители показват загриженост за възпитанието и обучението му.
При изслушването на вещите лица в съдебно заседание, същите потвърждават
констатациите си в заключението, като твърдят, че няма достоверни данни /рецепта или
медицинска документация/ за приемани медикаменти от страна на Александра. Самата тя е
3
споделила, че е приемала лекарства, тъй като е страдала от следродилна депресия. Според
вещите лица поведението на Александра е от невротичен характер – тя е по-млада, по-
неуверена и по-влияеща се. По отношение на употребата на алкохол вещите лица
заключават, че няма данни за непрекъснат прием или зависимост, поради което не могат да
се направят генерални изводи от епизодични опивяния в резултат на семейни
неблагополучия. Спорех психолога за родителския капацитет е важно да се знае дали
родителят е здрав, дали може да изпълнява родителските си задължения. Един от минусите
на родителския капацитет е по отноение на сътрудничеството на двамата родители във
връзка с отглеждането на детето.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и
непоправимо разстройство по реда на чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства бе установено, че
съпрузите са разделени от месец май 2021 г. Установено бе, че съпрузите са в конфликтни
взаимоотношения, нямат взаимно разбирателство и не виждат общ път за развитие поради
което и съдът приема, че в действителност бракът между страните е лишен от съдържание.
Няма съмнение, че настъпилото между съпрузите отчуждение, липса на привързаност,
уважение и дружба, както и желание за полагане на общи усилия за развитие на семейството
прави безсмислено продължаване съществуването на брака. От обстоятелството, че страните
не поддържат съпружески отношения помежду си, не се грижат един за друг и за
семейството, преценено с оглед фактическата раздяла, съдът извежда извода и за
непоправимост в отношенията между двамата.
Ето защо съдът следва да допусне прекратяване на брака като постанови развод
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По въпроса за вината, съдът намира следното:
Ищецът е направил искане съдът да определи, че вината разстройството на брака е на
съпругата. От своя страна ответницата иска установяването, че вина за разстройството на
брака има съпругът й.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не се доказа
поведение на ответницата, което изцяло да е допринесло за разрушаване на брачната връзка.
Вярно е, че тя е напуснала семейното жилище, но предвид разликата във възрастта на
съпрузите, именно ищецът е следвало да подходи по-отговорно към съпружеските си
задължения, като положи усилие за овладяването на емоционалния срив на съпругата си, и
съответно - за запазването на брачната връзка, която се основава на взаимно уважение и
съвместно живеене, задължение за взаимно разбирателство и общи усилия за осигуряване
благополучието на семейството.
В този смисъл настоящият състав приема, че и двамата съпрузи са нарушили
основните си задължения по Глава III от Семейния кодекс. За съда е несъмнено, че с след
раждането на детето и установяването на семейството в гр. Костенец на преден план в
отношенията между съпрузите е излязло несходството в характерите им, което постепенно е
довело до взаимно отчуждение и липса на доверие.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 49, ал. 3 СК, съдът следва да
4
се произнесе, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака вина имат и двамата
съпрузи.
По отношение на фамилното име.
Ищецът е заявил, че желае ответницата след прекратяването на брака за възстанови
предбрачното си фамилно име С.. В отговора на искомата молба, обаче ответницата е
заявила, че желае да продължи да носи брачното си фамилно име Г.. Съгласно чл. 53 СК
след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Съобразно
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г.,
г. к., IV г. о. на ВКС, нормата на чл. 53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът,
приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване
на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Следователно, тъй
като ответницата е заявила, че желае да продължи да носи брачното си фамилно име, то
съдът следва да постанови, че след развода тя ще продължи да носи брачното си фамилно
име Г..
По отношение на родителските права, личните контакти и издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2 СК при развод съпрузите по общо съгласие
решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие
деца от брака в техен интерес, като когато не се постигне споразумение, съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на
децата. Това означава, че българският закон не позволява на съда да определи съвместно
упражняване на родителски права, когато съпрузите при развода си не постигнат съгласие за
това.
В случая в хода на производството страните не са постигнали споразумение относно
отглеждането и възпитанието на роденото по време на брака дете.
При преценката кому да възложи упражняването на родителските права съдът следва
да се ръководи преди всичко от интересите на детето. Това обстоятелство е посочено от
закона и съдебната практика /чл. 59, ал. 4 СК и т.3 от ППВС № 1/ 1974 г./. За определяне
понятието "интереси на децата" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата за конкретния случай. Видно от чл. 59, ал. 4 СК при преценката си съдът
следва да съобрази възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности, т.е. основен, а и на практика
единствен обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права е интересът на детето, преценен през призмата на
родителските качества на двамата родители.
В хода на настоящото производство от фактическа страна бе установено, че родителите
на малолетната Ивет Г., която още не е навършила 2-годишна възраст, са разделени като и
двамата имат желание, притежават необходимите материални условия за нормалното
отглеждане на детето и са подпомагани в грижите за детето от своите родители .
За съда е несъмнено, че отношенията между страните са крайно разстроени, което
неминуемо се отразява върху възможността и на двамата да осигурят сигурна и спокойна
среда за правилното отглеждане и възпитание на детето.
В принципен план съдът намира, че следва да бъде оценен родителският капацитет и
5
на двамата съпрузи. Този капацитет включва уменията за грижи, насоки и възпитание,
ценности и морал. Възможността на родителят да бъде на разположение на детето,
съпричастност към образованието, грижа за здравето – физическо и душевно и дори оценка
на ролята на другия родител при отглеждането на детето, включително родителско
сътрудничество и комуникативност.
От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установи, че
майката проявява неуравновесено поведение, като често сменя работата си /към настоящия
момент работи в к.к. Боровец/ и парнтьорите си и не проявява силна емоционална връзка с
невръстното си дете. Нещо повече – установено е, че тя е осъждана за управление на МПС
след употреба на алкохол, който факт макар и сам по се бе си да не се отразява на
родителския капацитет на майката, говори, че тя е склонна към необмислено поведение. От
друга страна, обаче, предвид възрастта и пола на детето, то се нуждае от майчина топлота и
близост, което означава, че следва да бъде дадена възможност за пълноценното общуване на
майката с детето си, така че да не бъде нарушена връзката помежду им.
В този смисъл съдът приема, че с оглед запазването интересите на роденото по време
на брака дете, следва родителските права да бъдат присъдени на бащата, при когото то да
живее преимуществено. Той притежава необходимия родителски капацитет и би могъл да
създаде отлични условия за отглеждането на детето си с помощта на разширеното си
семейство. Едновременно с това обаче, следва да бъде дадена максимално широка
възможност на майката да осъществява лични контакти с детето, така че то да получава
необходимите му за правилното му развитие майчини грижи. В този смисъл ответницата
следва да има възможност да взима при себе си детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 19,00 часа на неделния ден, както и 30 дни през
лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, 10 дни през зимата,
както и през четните години – за Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/ от 10,00 часа
на 24.12 до 18,00 часа на 26.12, а през нечетните години – за Новогодишните празници – от
10,00 часа на 31.12. до 18,00 часа на 02.01.
Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските права по
отношение на роденото от брака малолетно дете, ще му предоставя дължимата издръжка под
формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител
следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това.
Всеки от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото. Правно
значимо за спора е дали родителят, при който детето не живее изпълнява задълженията си
по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, а конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителя. Освен това в ал. 2 на чл. 142
СК императивно е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Към момента на постановяване на съдебното
решение минималната работна заплата за страната е в размер на 650,00 лева, съгласно ПМС
№ 331/26.11.2020 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата, т.е.
минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 162,50 лева. В
този смисъл съдът приема, че следва да бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на
издръжка в размер на 163 лева месечно
Относно държавните такси и разноските
Страните претендират заплащането на разноски. Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния
6
съпруг. След като съдът прие, че и двамата съпрузи имат вина за разстройството на брака, то
разноските остават за всеки един от тях така както са направени, но страните следва да
заплатят по равно окончателната такса по развода в размер на 50 лева
На ответницата следва да бъде възложено да заплати държавна такса по издръжката
в размер на 234,72 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ АСП. ИВ. Г. ЕГН ********** от гр. К. ул.
„И.“ № . и АЛ. АНГ. Г. ЕГН ********** от с. Костенец, ул. „...“ № ... КАТО ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в гр. К., ул. „.... № . на АСП. ИВ. Г. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата АЛ. АНГ. Г. ЕГН
********** от с. Костенец, ул. „... № . да продължи да носи брачното си фамилно име Г..
ПРЕДОСТАВЯ на АСП. ИВ. Г. ЕГН ********** от гр. Костенец, ул. „Искра“ №
5 упражняването на родителските права по отношение на детето, И. Ас.. Г. ЕГН **********,
при когото то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката АЛ. АНГ. Г. ЕГН **********
от с. Костенец, ул. „.... № .... с детето И. А. Г. ЕГН **********: всяка първа и трета седмица
от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 19,00 часа на неделния ден, както и 30 дни през
лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, 10 дни през зимата,
както и през четните години – за Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/ от 10,00 часа
на 24.12 до 18,00 часа на 26.12, а през нечетните години – за Новогодишните празници – от
10,00 часа на 31.12. до 18,00 часа на 02.01.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. Г. ЕГН ********** от с. К., ул. „П...“ № . ДА ЗАПЛАЩА
В ПОЛЗА НА И. А. Г. ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител АСП.
ИВ. Г. ЕГН ********** от гр. К., ул. „....“ №. № .. ежемесечна издръжка в размер на 163,00
лв. (сто шестдесет и три лева), считано от 26.05.2021 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК в тази част на решението.
ОСЪЖДА АСП. ИВ. Г. ЕГН ********** от гр. Костенец, ул. „Искра“ № 5 и АЛ.
АНГ. Г. ЕГН ********** от с. Костенец, ул. „Пейо Яворов“ № 13 ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на Ихтиманския районен съд държавна такса по развода в размер на 50,00 /петдесет/
лева, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесат
доброволно.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. Г. ЕГН ********** от с. Костенец, ул. „.....“ № ... ДА
7
ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС държавна такса върху иска за издръжката в размер
на 234,72 лв. /двеста тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки /, ведно с пет лева
за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението по развода е окончателно, а в останалата част подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8