№ 427
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100500713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е решение № 20166411 от 02.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 65239 по описа за 2019 г. на СРС, 57 състав, с което
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.А.Г. Г.” ЕООД
предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата
от 167,88 лв., представляваща стойността, с която се е обогатил без основание
в размер на цената на незаплатена доставена топлинна енергия относно
топлоснабден обект – магазин № 37, находящ се в гр. София, ж.к. ******* за
периода 01.11.2016г. – 30.04.2018г.; сумата от 25,76 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 167,88 лв. за
периода 31.12.2016г. – 26.03.2019г.; сумата от 29,22 лв., представляваща
стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на услуга
дялово разпределение в етажна собственост, находящ се в гр. София, ж.к.
******* за периода 01.11.2016г. – 30.04.2018г., сумата от 5,74 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
от 29,22 лв. за периода 31.12.2016г. – 26.03.2019г., за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
16.05.2019г. по ч. гр.д. № 24025/2019г. на 57- ми състав, ІІ г.о., СРС.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в
производството, предвид което е подал въззивна жалба, с която са наведени
1
оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че по
делото се установило, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот, като между страните не бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия. Поддържа се, че било доказано доставката на топлинна енергия на
ответника, като липсата на сключен договор не освобождавало ответника от
задължението да заплати потребената топлинна енергия. Въззивникът моли за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и
присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият „С.А.Г. Г.” ЕООД оспорва подадената въззивна жалба,
като твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че
от договор от 02.09.2011 г., сключен между ищеца и ЕС на бл.430, София, кв.
„Овча купел”, където се намира процесния магазин № 37, било установено,
че собствениците на изрично изброени обекти няма да се считат за
потребители на топлинна енергия, вкл. и собственикът на магазин № 37.
Поддържа се, че със сключения договор на практика било уговорено
заместване в дълг, в какъвто смисъл били мотивите и на районния съд.
Въззиваемият поддържа, че от изготвената СТЕ било установено, че в имота
няма налични отоплителни тела и през същия не преминават вертикални или
хоризонтални щрангове, а отделно магазинът не бил ползвал. Моли се
потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.59,ал.1 ЗЗД
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил задължението си към ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на
решението въззивният съд намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
2
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между
страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице
облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на
топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за
процесния имот - магазин № 37, находящ се в гр. София, ж.к. „******* По
делото не се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответникът няма
качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава
X от ЗЕ не намират приложение.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е
собственик. Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
магазин, не се явява спорно между страните.
Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване,
за основателността на иска ищецът следва да докаже действително настъпило
обогатяване в патримониума на ответника. Изготвената СТЕ установява, че в
процесния имот няма монтирани радиатори, като претендираната сума е
начислена единствено за сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че
през процесния магазин не минават никакви вертикални или хоризонтални
щрангове на ценрално топлоподаване.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не се е
обогатил за сметка на ищеца по никакъв начин, доколкото от една страна, не
е ползвал по никакъв начин топлоенергия за отопление, като до никоя от
3
стените в съседство на магазина не е минавал и вертикален или хоризонтален
щранг за топлоподаване, от който евентуално процесният магазин да се
затопля, а магазинът е с отделен самостоятелен вход към улицата. Целта на
иска по чл.59 ЗЗД е да възстанови настъпило без основание имуществено
разместване в патримониума на страните, каквото обаче в случая липсва.
Доколкото ответникът не е потребител на топлинна енергия, не могат да
намерят приложение и специалните правила за разпределение на
топлоенергията за сградна инсталация въз основа на кубатурата на
притежаваните индивидуални обекти между етажните собственици,
доколкото същите са приложими само за лица, които са в договорни
правоотношение с доставчика на топлинна енергия, какъвто не е настоящия
случая. По изложените съображения предявеният иск за заплащане
стойността на консумирана топлинна енергия се явява неоснователен.
Доколкото по делото не се установява ответникът да е използвал
доставената от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание същият да
дължи такса за извършване на дялово разпределение – същата е дължима от
потребителя на енергията, поради което ответникът не се е обогатил.
Основателността на исковете за лихва предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Предвид правните изводи за липса на главен
дълг следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за
лихва за забава.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия „С.А.Г. Г.” ЕООД следва да се
присъдят на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20166411 от 02.08.2021 г.,
поправено с решение № 20213985 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. №
65239 по описа за 2019 г. на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на „С.А.Г. Г.” ЕООД,
ЕИК ******* на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски по настоящото дело в
размер на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5