Решение по дело №1648/2017 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.08.2018г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

11.07.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1648

по описа за

2017

година.

            Предявена е искова молба от С. М.М.  от гр.Кърджали, в която сочи, че на 04.07.2017г. ответникът А.Р.М. *** в съучастие като  подбудител и помагач с Х.М.Х. ***, П.С.Б. *** и М.И.М. ***, му причинил  средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа в дясната половина, с кръвотечение от дясното ухо , представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина.  Описаното престъпление било извършено от ответника А.Р.М. с користна цел – да бъде принуден ищеца да премести количката си за продажба на царевица, установена в района на пазара на производителите в гр.Кърджали, за да не конкурира търговската му дейност. По повод на инцидента било образувано срещу ответника НОХД №1272/2017г. по описа на КРС, приключило със споразумение, одобрено с протоколно определение от 02.10.2017г., по силата на което съдът признал подсъдимия А.Р.М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.10 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 и ал.4 във вр. с ал.1 от НК и му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 във вр. с ал.3, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от пет години.  Цитираното определение влязло в сила на 02.11.2017г..

            Сочи, че в резултат на нанесения му побой претърпял значителни неимуществени вреди. Непосредствено след побоя за известно време загубил съзнание. Бил транспортиран в ЦСМП-Кърджали, където бил приет за лечение. Чувствал силни болки в главата и дясното ухо, от което му течала кръв. Имал непрекъснат световъртеж. Впоследствие здравословното му състояние се влошило. На 14.08.2017г. отново постъпил в болница със силен световъртеж, нестабилна походка, болки в тила и дясната ръка, неясно зрение и силна отпадналост. След преглед и консултация със специалист му било назначено лечение.  Тъй като болките в главата и дясното ухо продължавали, на 17.11.2017г. посетил специалист „Уши, нос, гърло“. Била му установена средна загуба на слуха. Към момента продължавал да чувства болки в главата и да има шум в ушите. Всички описани последствия били пряк и непосредствен резултат  от причиненото му на 04.07.2017г. непозволено увреждане от страна на ответника. Вследствие на това непозволено увреждане и като пострадал от престъплението претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, безсъние и душевен дискомфорт. Било затруднено свободното му придвижване, за известно време не бил в състояние да се обслужва сам и да напуска дома си.  С оглед на изложеното, за него се явявал правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 45 от ЗЗД с цел обезщетяване на причинените му от престъплението вреди. Неимуществените вреди се изразявали в болки и страдания , продължаващи до момента, психическа депресия, безсъние и дискомфорт, които оценява на 20 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 20 000.00 лева , представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 04.07.2017г. до окончателното й изплащане.

            В съдебно заседание лично и чрез адв. Ш. поддържа исковата молба.

            Ответникът А.Р.М. *** в представения по делото отговор оспорва предявения иск като неоснователен, недоказан, а също и като завишен по размер. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Б. моли исковата претенция да се уважи до сумата от 5 000 лева, предвид наличието на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият самоволно напуснал болница и останал недоизлекуван.

            Третите лица-помагачи на страната на ответника – М.И.М. ***, П.С.Б. *** и Х.М.Х. *** в представените по делото отговори също оспорват исковата претенция.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

            От приложеното по делото НОХД № 1272/2017г. по описа на КРС се установява, че с протоколно определение от 02.11.2017г. е одобрено сключеното между страните споразумение , по силата на което ответникът А.Р.М.  е признат за виновен в това , че на 04.07.2017г. в гр.Кърджали, в съучастие като подбудител  и помагач с Х.М.Х., П.С. и М.И.М. – извършители, причинил на С. М.М.  от гр.Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа в дясната й половина, с кръвотечение от дясното ухо, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, като деянието е извършено с користна цел – С. М.М. да премести количката си със царевица на пазара на производителите в гр.Кърджали , за да не конкурира търговията с царевица на А.Р.М., и на ответника на основание чл. 131, ал.1, т.10 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК са наложени съответните наказания по НК.

            От заключението на вещото лице д-р Н.М. по назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена след запознаване с материалите по делото и преглед на ищеца се установи, че на С. М. М. е било причинено : счупване на основата на черепа в дясната й половина с кръвотечение от дясното ухо, охлузвания/одрасквания/ на кожата на дясната ушна мида и дясна длан. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет.  Счупването на черепната основа в дясната й половина  с кръвотечение от дясното ухо представлявало нараняване, проникващо в черепната кухина.Охлузванията на кожата на дясната ушна мида и дясната длан причинили болки и страдания.  Констатираното намаление на слуха с дясното и лявото ухо на С. М. се дължало на двустранен неврит на слуховия нерв, установен с изследване на слуха, проведено на 17.11.2017г. , тоест повече от четири месеца след травмата. Липсвали данни за предшестващо травмата състояние на слуха на пострадалия, поради което не можело с категоричност да се свърже травмата с намалението на слуха, още повече, че невритетът на слуховия нерв било възможно да е с друга, различна от травматичната генеза, а и същият бил двустранен , а травмата  - в дясната половина на черепната основа. При посещението си при лекар на 14.08.2017г. пострадалият не бил съобщил за намаление на слуха. При извършено аудиометрично изследване на слуха на ищеца се установило , че същият имал средна загуба на слуха 40dB.  В съдебно заседание вещото лице уточнява, че нямало документи с медицинско съдържание, от които да е видно точно какви лечебни процедури и какво лечение са проведени по отношение на ищеца.   В случая лечението се състояло от два основни компонента  - покой и антибиотици. По делото нямало такава медицинска документация. Вещото лице отговоря също така, че в това състояние ищецът можел на следващия ден да отиде на работа или да се разхожда.

            От  показанията на св. Ж.Д.Б. – живуща с ищеца от 25 години на съпружески начала , се установява, че инцидента се случил през месец юли 2017г.. Тогава ищеца бил пребит  от трима младежи и причината за това  била , че продавал царевица и конкурирал  А.М..  А.М. си признал пред съда, че той накарал момчетата да набият съпруга й. Мъжа й имал наранявания от този побой. От ухото му течала кръв, бил много изплашен, нямал сили. Когато излязъл от болницата имал силни болки в главата и ухото. Не можел да спи, страхувал се.  Това много го променило. Станал много избухлив , често се карал с нея за нищо, после се извинявал.  Коренно се променил след този случай. Започнал повече да се усамотява, не обичал да говори с хората. Все още имал главоболия от побоя, вечер често се събуждал, бил изплашен, оглеждал се през прозореца. След като излязъл от болницата в Кърджали, не отишъл да се лекува в Пловдив, защо не бил здравно осигурен и нямал осигуровки. Нямали пари, за да влезне в болница. Трябвали им около 2 000 лева , за да лежи в болницата. В момента взимал лекарства , защото не можел да стои на слънце и на студено , започвало главоболие.

            От показанията на св. С.Т.Т. – работник при А.Р.М.  сочи, че шефа му и С. се познавали от малки и били приятели, но сега отношенията им не били добри. Всеки ден виждал С. на пазара. Продавал царевица  до сергиите със зеленчуци от горната страна.  Не бил забелязал да куца и да е имал някакви проблеми. Една сутрин само го видял  с лепенка на главата и обяснявал нещо на някакъв човек. Не е видял никакво странно поведение от страна на С..

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            Предявеният иск е по чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а в ал. 2 е предвидено, че вината се предполага до доказване на противното. За да се уважи искът по чл. 45 от ЗЗД следва ищецът  при условията на пълно главно доказване да докаже наличието на елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това поведение и наличието на причинна връзка между деянието и вредата. Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ответника по иска е да я опровергае. От влязлото в сила на 02.11.2017г. протоколно определение от 02.11.2017г., постановено по НОХД № 1272/2017г. по описа на КРС се установява, че ответникът А.Р.М.  е признат за виновен в това , че на 04.07.2017г. в гр.Кърджали, в съучастие като подбудител  и помагач с Х.М.Х., П.С. и М.И.М. – извършители, е причинил на С. М.М.  от гр.Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа в дясната й половина, с кръвотечение от дясното ухо, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, като деянието е извършено с користна цел – С. М.М. да премести количката си със царевица на пазара на производителите в гр.Кърджали , за да не конкурира търговията с царевица на А.Р.М. – престъпление по  чл. 131, ал.1, т.10 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 във вр. с ал.1, за което на ответника са наложени съответните наказания по НК. Следователно по делото безспорно се установи наличието на виновно противоправно деяние спрямо ищеца, извършено от ответника, вследствие на което поведение и в пряка причинна връзка със същото, на ищеца е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа в дясната й половина, с кръвотечение от дясното ухо, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина. Описаното увреждане безспорно е довело до неимуществени вреди – болки и страдания, наличието на които се установи , както от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза , така и от показанията на св. Ж.Б.. От показанията на св. Боянова се установи , че от увреждането до настоящия момент ищецът имал болки в главата, което налагало да пие лекарства. Същият изпаднал в депресия, вследствие на което не можел да спи, обхванал го страх, често поглеждал през прозореца, станал затворен и необщителен, избухвал по незначителни поводи, вкъщи вече почти не можели да разговарят, тоест в ищеца настъпила коренна промяна, довела до влошаване на живота му като цяло. Безспорно причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие противоправното поведение на ответника следва да се обезщетят. Размера на дължимото обезщетение е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете степента на уврежданията – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа в дясната й половина, с кръвотечение от дясното ухо, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, интезитета и продължителността на болките – силни към момента на увредата и продължаващи и след това в по-ниска степен и търпяни към настоящия момент, наличието на психична травма след деянието, изразяваща се в депресия, страх, безсъние, промяна в характера и ежедневните навици на ищеца – станал затворен, мълчалив, избухлив, които увреждания като цяло довели до коренна промяна на качеството му на живот.  Съдът при определяне размера на обезщетението отчита обстоятелството, че ищецът не е провел необходимото лечение докрай, но това е било по причина , че  не е бил осигурен и не е можел да си позволи престой в болница , за което се изисквало да плати 2 000 лева. Но също така отчита обстоятелството, че този престой в болница се е наложил в резултат на противоправното поведение на ответника, за което същият следва да понесе отговорност. Като взе предвид съвкупността от горепосочените обстоятелства,  съдът намира, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 15 000.00 лева, до който размер иска следва да бъде уважен , а в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  Поради това искът по чл. 45 от ЗЗД е основателен до размера на сумата от 15 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 04.07.2017 г. до окончателното й изплащане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска в размер на сумата от 1 125.00 лева , а по сметка на КРС – държавна такса върху присъдената сума в размер на 600.00 лева, както и направените по делото бюджетни разноски за вещо лице в размер на сумата от 253.37 лева.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОСЪЖДА А.Р.М. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на С. М.М. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 15 000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени вследствие извършено на 04.07.2017г. в гр.Кърджали престъпление по чл. 131, ал.1, т.10 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4  от НК, за което е осъден с влязло в сила определение от 02.11.2017г. по НОХД № 1272/2017г. по описа на КРС за нанесена на С. М.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа в дясната й половина, с кръвотечение от дясното ухо, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, психическа депресия, безсъние,  дискомфорт, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 15 000.00 лева , считано от датата на увреждането – 04.07.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за  адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска в размер на сумата от 1 125.00 лева, като  ОТХВЪРЛЯ  иска по чл. 45 от ЗЗД в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

 

            ОСЪЖДА А.Р.М. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса върху присъдената сума в размер на 600.00 лева, както и направените по делото бюджетни разноски за вещо лице в размер на сумата от 253.37 лева.

 

         Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника лицата: Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, М.И.М. с ЕГН ********** *** и П.С.Б. с ЕГН ********** ***.

 

         Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                        Районен съдия: