Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
гр. Габрово,08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 473 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба предявена от Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „Електроразпределение север” АД, ЕИК *********.
Ищецът
твърди, че е потребител на електрическа енергия в недвижим имот, находящ се в общ. Габрово, село Гарван, като
доставената в имота електроенергия заплащал по абонатен № ********** и клиентски № **********. Излага, че след
извършване на проверка от ответника „Електроразпределение Север” АД била
извършена корекция на сметката на ищеца, като била начислена сума в размер на
6875,04 лева за периода от 28.02.2016 г. до 10.05.2019 г., за което била
издадена фактура № ********** от
21.02.2020 г.. Посочената сума
счита за недължима – не била доставена и потребена електроенергия на такава
стойност, както и електромерът не бил минал необходимата метрологична експертиза
и поради това не представлявал СТИ. Излага, че неправомерно е извършена
проверка на средството за измерване на ел. енергия и е изчислена и коригирана
електрическа енергия в неоправдан размер. Счита, че ответникът
„Електроразпределение север” АД няма право
да претендира стойността на неотчетена електроенергия, като КЕВР в приетите
нови ПИКЕЕ не е имал правомощие да
определя кой от участниците на енергийния пазар да събира така измерените и
изчислени суми. В условията на евентуалност се заявява възражение за
погасяване на вземането по давност с изтичане на кратката тригодишна давност. Ето
защо, претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че не дължи на
ответника сумата 6875,04 лева, представляваща корекция на сметка, за което била
издадена фактура № **********/21.02.2020
г.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество
е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.
Излага, че между ищеца е ответника съществува валидно договорно правоотношение
по пренос и достъп на електрическа енергия. Сочи, че към датата на извършване
на проверката са в сила ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, поради което
съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на начисленото количество
електрическа енергия. Излага, че при извършване на техническа проверка е
установено несъответствие между тарифите на процесното СТИ, като е установено
общо 39894 квтч доставена
в обекта електрическа енергия, която не
е заплатена. Излага, че начисленото допълнително количество електрическа
енергия е реално потребено,
което е отчетено от средството за търговско измерване - в тарифа ТЗ, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, тъй
като не е било визуализирано на дисплея на СТИ. Сочи, че допълнителното
количество електрическа енергия е начислена съобразно изискванията на чл. 55
ПИКЕЕ въз основа на метрологична проверка и съставения по реда на чл. 49 ПИКЕЕ
констативен протокол. В този смисъл счита да е възникнало задължение на ищеца
да заплати начислената сума за доставена електроенергия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с определение от 16.06.2020 г.,
за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са
отделени факттите, че помежду им е
сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа за
недвижим имот, находящ се на адрес: общ. Габрово, село Гарван, абонатен №
********** и клиентски № **********, като по партидата на потребителя за
периода от 28.02.2016 г. до 10.05.2019 г. е начислена сумата 6875.04 лева -
корекция на електроенергия, за което е издадена фактура № ********** от
21.02.2020 г..
По делото е приет констативен протокол № 1601467/10.05.2019
г., съставен от служители на „Електроразпределение Север" АД – Н.К.Т. и С.Р.М.,
в присъствието на двама свидетели. В констативния протокол е посочено, че СТИ
на абоната е подменен с нов, като старото СТИ е запечатано в найлонов безшевен
чувал и изпратено за проверка в БИМ за експертиза, като са записани и
показанията на тарифните регистри. Протоколът е подписан от двама свидетели.
Представен е изготвен от БИМ, ГД МИУ,
регионален отдел Русе констативен протокол от метрологична експертиза за
процесното средството за измерване, от който се установява, че при софтуерно
четене е установена наличие на регистрирана енергия на тарифа 1.8.3 –
0039894.532 kWh, която не е визуализирана на дисплея на електромера.
По делото е представено становище изготвено
от „Електроразпределение Север" АД, с което е одобрено начисляването на
допълнително общо количество ел. енергия в общ размер на 39894 kBTч за период
от 28.02.2016 г. до 10.05.2019 г. Посочено е, че корекцията е извършена на
основание чл. 55 ПИКЕЕ.
По делото е представено писмо, изх. № 57382–КП1601467–2/21.02.2020
г. на „Електроразпределение Север" АД, с което ищецът е уведомен, че на 10.05.2019
г., служители на дружеството са извършили проверка на точността на измерване на
обслужващите ищеца измервателна система и свързващите ги електрически
инсталации за обект в село Гарван, общ.
Габрово, за клиентски № **********
и абонатен № **********, за
което е съставен констативен протокол № 1601467, копие от който му изпраща. В
тази връзка е издадена фактура № **********/21.02.2020 г. на стойност 6875.04
лева със срок на плащане 02.03.2020 г..
По делото е прието заключение на СТЕ, което
съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и съответно на събраните в
производството доказателства. Вещото лице сочи, че след метрологична експертиза
в БИМ, ГД МИУ, регионален отдел Русе, гр. Русе и съгласно изготвения
констативния протокол е установено записана електроенергия по тарифа Т3 е
размер на 039894 kWh. Показанията в
регистър Т3 не се визуализират на дисплея на СТИ, защото същият е настроен да
се визуализират само показанията на тарифи Т1 и Т2. Наличието на данни,
записани в регистър Т3 на електромера се дължи на вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема. Съгласно експертизата,
допълнително начислената от ответника консумирана електрическа енергия за
процесния периода е в размер на 39894 kWh. Изчисленията на стойността на
електроенергията - 6875.04 лв. са
извършени съгласно предписанията на ПИКЕЕ на ДКЕВР от 30.04.2019 г. за битови
клиенти съгласно чл. 55 и 56 и са използвани одобрените от ДКЕВР цени на
технологични разходи на електрическата енергия на процесиите подпериоди. Процесното
СТИ е произведен през 2015 г. и е поставен на 27.02.2016 г., като към момента
на извършване на проверката е било метрологично годно СТИ. Показанията на двете
тарифи са били нула, като не са открити данни за показанията на трета и
четвърта тарифа. Показанията на регистър Т3 не се визуализира на дисплея на
СТИ, защото същият е настроен да се визуализират само показанията на тарифи Т1
и Т2.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.К.Т. и С.Р.М., показанията
на които са основани на личните им впечатления и непротиворечиви. От същите се
установява, че на посочената в протокола дата е извършена проверка на
процесното СТИ с помощта на специализиран
софтуер, при която е
установено, че има активирана тарифа, която не се визуализира на дисплея на
електромера, съответно не е отчетена натрупана електроенергия. Свидетелите
предприели съответните технически мерки по сваляне на електромера и поставянето
му в безшевен чувал, след което бил
поставен нов електромер.
С определение от 16.06.2020 г. на основание
чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД и общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение север” АД са обявени на адрес:
https://www.energo-pro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti.
Останалите събрани в производството
доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не
са необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на
доказване, с оглед релевираната искова претенция.
По
отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предмет на предявения отрицателен
установителен иск, е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните
не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е
задължението на ищеца Д.Д.Д. да
заплати сума в размер на 6875.04 лева и съответстващото на това задължение вземане
на ответното дружество. Твърдението за несъществуването на правното задължение
е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по
естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на
който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на
него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило
на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната
страна по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на
задължението. За установяване съществуването на претендираното субективно
материално право, носителят му - „Електроразпределение Север” АД следва да ангажира
доказателства за осъществен правопораждащ го юридически факт. В случая,
претенцията се основава на твърдение за осъществен фактически състав, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, приложена
корекция в съответствие с нормативните правила при констатирани измерени
количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ възлизаща на
претендираната стойност 6875.04 лева и факта, че коригиращата сума е определена
математически вярно.
Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с
разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването
с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества
до 31 декември
Именно между „крайния снабдител” и битовия
потребител се сключва договора по чл. 98а ЗЕ, който е договор за продажба на
електрическа енергия. Ищецът не оспорва, че има качеството потребител на
електроенергия. Няма спор между страните, че недвижимият имот, на който ищецът
твърди да е ползвател, е електроснабден и в същия се доставя и потребява електрическа
енергия. Следователно, между ищеца и „Енерго - Про Продажби" АД е сключен
договор за продажба на електрическа енергия, съответно между ищеца и
„Електроразпределение Север” АД е сключен договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи, при публично известни общи
условия, които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, без
изрично писмено приемане.
Ищецът не твърди и съответно не ангажира
доказателства да е предложил специални условия в предвидения 30-дневен срок,
съгласно чл.98а, ал.5 ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението са
приложими са ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго –
Про Продажби” АД одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, съответно ОУ на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” АД одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на
ДКЕВР. Общите условия са източник на права и задължения, във връзка с
продажбата и потреблението на електрическа енергия, като отношенията между
страните са облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност, тъй
като никоя от страните не упражнява властнически правомощия по отношение на
другата.
Ответното дружество „Електроразпределение Север”
АД основава правото си на вземане въз основа на едностранна корекция на
задълженията на ищеца за минал период, съгласно чл. 55 от Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г, за което
е издадена фактура № **********/21.02.2020 г..
На първо място следва да се отбележи, че
съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че определяйки кой от
участниците на енергийния пазар да извършва корекция на сметки, ДКЕВР е излязла
извън рамките на законовата делегация, предоставена с разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Процесните правила имат характер на нормативен административен
акт по смисъла на раздел III, глава пета от АПК, тъй като са приети на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови
адресати. Предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ представлява подзаконов нормативен
акт, той не може да бъде контролиран по пътя на косвения съдебен контрол.
Същият е приложим единствено по отношение на индивидуалните административни
актове при наличие на законоустановените предпоставки за това. Отделно от това
с посочената разпоредба на закона на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди
реда и методиката при правоотношения, възникващи при "установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване" в т. ч. и начините
и реда за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия /в този смисъл и решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК/. Дори съдът да извърши косвен съдебен
контрол за законосъобразност на процесните разпоредби на ПИКЕЕ и да ги приеме
за незаконосъобразни, то това нарушение не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред, в който смисъл е решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III
ГО на ВКС.
В изпълнение на разпоредба на чл. 83, ал. 1,
т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в
раздел ІХ /чл. 49 - 58/ в които са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, т. е. регламентирани са т. нар. "корекции на сметки
на потребителите" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Тези правила са
влезли в сила на 03.05.2019 г..
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства намира, че по делото е безспорно установено неизмерване от СТИ на
доставената електроенергия на потребителя, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
Съгласно ОУ – чл. 15, т.1 „Енерго - Про
Продажби" АД се задължава да снабдява с електрическа енергия при условията
на равнопоставеност на всеки потребител, чийто обект е разположен на
територията обслужвана от „Енерго - Про Продажби" АД, като съгласно чл.
17, т.2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия; Също така битовият потребител заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. чл. 26, ал.1 от ОУ.
Според чл. 120 ЗЕ електрическата енергия,
използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване,
разположено до или на границата на имота на потребителя. „Електроразпределение
Север” АД е длъжно да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия
чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване.
„Електроразпределение Север” АД организира ежемесечно отчитане за всички
ползватели на електрическа енергия - чл.40
ОУ на ДПЕЕЕМ. Съгласно чл. 16, т.5 от ОУ на ДПЕЕЕМ потребителят е длъжен
да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване,
знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които
„Електроразпределение Север” АД е възложило дадената дейност или овластен
държавен орган, а съгласно чл. 16, т. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ потребителят се
задължава да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства
за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно т.5.
Член 42, ал. 5 ПИКЕЕ предвижда, че
обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три
месеца и включва проверка на същите. В случай че при проверката не са
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система, в досието по чл. 33 се отразява това, датата на
извършване на проверката и други данни във връзка с нея. В случай че при
проверката са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана
намеса в измервателната система, се съставя констативен протокол по реда на чл.
49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството
за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ - чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 49,
ал. 1 и 2 ПИКЕЕ в случаите, в които извършване на проверки по реда на тези
правила се съставя констативен протокол,
той се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна
страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния
протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за
подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен
такъв – чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. В случаите по ал. 3 в седемдневен срок от датата
на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го
изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин
в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт – чл. 49, ал. 4
ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ когато при проверката се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или
функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на
чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се
поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на
съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се
записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща
демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за
метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.
В
случая по ал. 5 операторът на съответната мрежа монтира изправно средство за
търговско измерване – чл. 49, ал. 7 ПИКЕЕ.
В случая съставеният констативен протокол от
31.01.2020 г. във връзка с осъществения контрол от Български институт по
метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", по своята
правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, посочени в него, които
не са оборени в процеса. От протокола безспорно е установено по делото, че вследствие
на софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия
Т3, която не е визуализирана на дисплея на електромера – обстоятелства, които
се потвърждават и от събраните гласни доказателствени средства и от
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза. Наличието на
измерени количества електрическа енергия по тарифа Т3 е резултат от
вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема.
Без значение е обстоятелството кой е
извършил вмешателство върху средството за измерване, след като е установено, че
е налице доставена електроенергия, измерена в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, която не е изплатена. Отделен е въпросът, че
реализираната цел /скриване и неотчитане
на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
потребителя, а не електроразпределителното дружество. Следователно,
предвидената корекция е средство за конкретизиране предмета на договора и неговата
стойност с цел избягване неоснователното обогатяване на страните по
правоотношението, а не е проява на имуществена отговорност, поради което е без
значение дали вмешателство в програмата за параметризация на СТИ се дължи на
поведението на потребителя, на други лица или на обективни фактори - от
значение в случая е само фактът на доставяне и потребяване на ел. енергия,
която е измерена в невизиуализиран регистър на СТИ и съответно - за нея не е
заплащана цена по договора между страните.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
процесното СТИ не е минало необходимата метрологична експертиза и поради това
не представлява средство за търговско измерване. Видно от експертизата
процесният електромер тип ME162 е произведен през 2015 г. и представлява
многофункционален и мултитарифен монофазен електромер с директно свързване
предназначен за измерване на активна енергия при монофазни и три проводни
мрежи. Поставен е на 27.02.2016 г. и към момента на извършване на проверката е
било метрологично годно СТИ.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че
при монтажа на електромера са отбелязани нулеви показания на дневна и нощна
тарифа, като в него не е отбелязано той да има други тарифи и с какви показания
са те. Показанията в тарифен регистър Т3 не се визуализират на дисплея на СТИ, защото
същият е настроен да визуализира само показанията на тарифа Т1 и Т2.
Предвидената корекционна поцедура в чл. 55 ПИКЕЕ касае именно хипотезата на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, т.е. няма как при монтирането на електромера да са били вписани
показания на други тарифи, които не са видими и не се използват за редовни
месечни отчети, защото тогава изобщо не би
се касаело за предвидена корекционна процедура.
При осъществяване на предпоставката – наличие
на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване на електрическа енергия, се поражда
потестативното право на електроразпределителното дружество да извърши корекция
на сметките за електрическа енергия. Това право е предвидено на първо място в
чл. 47 ПИКЕЕ, като въз основа на
заключението на техническата експертиза и свидетелските показания, съдът
приема, че е приложима хипотезата на наличие
на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване – чл. 55 ПИКЕЕ. Следва да се отбележи, че
правото да извърши корекция на сметките за електрическа енергия е функция на
еквивалентността на насрещните престации и принципа за забрана на
неоснователното обогатяване, тъй като ползването на електрическа енергия без
отчитането й обективно води до потребяване на материално благо без престиране
на паричния му еквивалент, което налага механизъм за отстраняването на
неблагоприятните последици от нарушената възмездност. Потестативното право за
изравняване на обективните последици от неоснователно разместване на материални
блага, не противоречи на правна норма, напротив, представлява приложение на
общия правен принцип за забрана на неоснователното обогатяване.
При извода за породено в правната сфера на
„Електроразпределение Север” АД право да коригира възникналото задължение на
потребителя Д.Д.Д., следва да
бъде установен размера на сумата, предмет на корекцията. Вещото лице е
констатирало, че стойността на неотчетената енергия е изчислена математически
вярно и е съобразено с правилата на ПИКЕЕ и на използвани одобрените от ДКЕВР
цени на технологични разходи на електрическа енергия, т.е. стойността на
неотчетената енергия е математически вярно
изчислена. Периодът на корекцията е в рамките на срока предвиден в чл. 55, ал.
1 ПИКЕЕ - от деня следващ
монтажа на процесното СТИ – 28.02.2016 г. до деня на проверката 10.05.2019 г.. От друга страна на база извършената
метрологична техническа експертиза на електромера от БИМ ГД МИУ, регионален
отдел Русе, гр. Русе и съгласно изготвения констативния протокол е установено
записана електроенергия по тарифа Т3 е размер на 039894 kWh, с цена от 6875.04 лева. Правото на вземане на ответника е установено да е
възникнало и по отношение на обема му на общо основание е приложим и чл. 162 ГПК.
Неоснователен е релевираният от ищеца довод
за недължимост на вземането поради погасяването му по давност. Разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват
вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд, за което не е
предвидена друга давност, вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор, вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания /чл. 111 ЗЗД/. В случая процесното вземане по корекционната сметка по своя характер се
явява вземане за неоснователно обогатяване след като процедурата по
установяването на предпоставките за налагане на корекциите на количеството
доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, цели да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има еднократен
и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане,
съгласно постановките в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на обстоятелствата, че за да се установи
вземането за корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена специална процедура, свързана
със съставяне на констативен протокол от оператора на съответната мрежа по реда
на чл. 49 ПИКЕЕ и метрологична проверка, както и начисляване измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия,
както и уведомяване на клиента за корекцията, като му се изпраща констативния
протокол и издаване на фактура от 21.02.2020 г., от последната дата най-рано
може да се установи вземането по размер, за да е изискуемо. В случая давността
за вземането е започнала да тече с настъпване на посочения във фактурата падеж –
02.03.2020 г., когато вземането е станало изискуемо, поради което от този ден е
започнал да тече петгодишният давностен срок, който не е изтекъл към
приключване на съдебното дирене в последното по делото заседание пред районния
съд, проведено на 11.09.2020 г.
Следва да се отбележи, че дори да липсва
специална правна уредба (тоест ПИКЕЕ), отново би било допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена ел.
енергия за минал период, когато действително доставената енергия е погрешно
отчетена и заплатена в по-малък размер, тъй като правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на ел. енергия
възникват по силата на договор за продажба на ел. енергия, за който са
приложими и общите правила на ЗЗД. Следователно, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, то купувачът
дължи доплащане на разликата. Специалната регламентация на ЗЕ не изключва за
неуредените случаи приложение да намерят общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на доставената ел. енергия. Този извод
следва и от общия правен принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.
Така софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не
е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително
потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на
отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, в който смисъл е и новата практика
на ВКС /решение № 124 от 18.06.2019 г.
по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 150/26.06.2019 г.
по гр. д. № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 21 от 1.3.2017 г.
по т. д. № 50417/2016 г. на I г.о. на ВКС/.
С оглед изложеното се налага извод, в
правната сфера на ответника да е възникнало право на вземане за сумата 6875.04 лева, което не е удовлетворено
чрез плащане, съответно искът за установяване несъществуването на
съответстващото му в правната сфера на ищеца задължение е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на присъждане
на разноските за производството се поражда за ответника, който доказва
извършени разноски в общ размер от 1908 лева, формиран от заплатен депозит за
СТЕ в размер на 240 лева, депозит за свидетели в размер на 60 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 1608 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА.
В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл.
7, ал. 2, т. 3 /ред. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ от
същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
по дела с определен материален интерес от 5000 до 10000 лева, да е 450 лева + 4
% за разликата над 5000 лева. В конкретния случай, материалният интерес е
6875.04 лева и определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение
е 525 лева. При съобразяване на факта, че се касае за един иск, не са налице
настъпили отклонения от типичното развитие на исковия процес и при отчитане на
правната и фактическа сложност на спора, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 700 лева, затова отговорността
за разноски на ищеца следва да бъде ангажирана за сумата 1000 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район
Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Е, бул. Владислав Варненчик № 258, иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сума в размер на 6875,04
лева (шест хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и четири стотинки), представляваща
цена на начислено количество електрическа енергия за периода от 28.02.2016 г. до
10.05.2019 г. по извършена корекция, за което е издадена фактура № ********** от 21.02.2020 г..
ОСЪЖДА Д.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Електроразпределение
Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик,
Варна Тауърс – Е, бул. Владислав Варненчик № 258, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1000 лева (хиляда лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: