Решение по дело №451/2019 на Окръжен съд - Плевен

                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                 

                                №     /26.07.2019

                                гр.Плевен  26.07.2019г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното заседание на петнадесети юли      

през  две хиляди и деветнадесета  година                                            в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                   : мл.с.СИЛВИЯ  ДАСКАЛОВА

при секретаря Вергиния Петкова                                     и в присъствието на прокурора                                                            като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                        въззивно        гр.дело №451             по описа за 2019г.  и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по чл.258  и сл.от ГПК .

С решение  на Левченски  Районен съд №100 от 22.05. 2019г., постановено по гр.д.№610/2018г.по описа на същия съд упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й. Р. Н., ЕГН ********** и по отношение на малолетното дете Ф. Р. Н., ЕГН ********** са предоставени  на техния баща Р.К.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН ********** и съдът е определил местоживеенето на децата на адреса на бащата.С решението на ЛРС е определен  режим на лични контакти на майката Г.Б.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***,ж.к.***,ул.„***” № ***с малолетните деца Й. Р. Н., ЕГН ********** и Ф. Р. Н., ЕГН ********** както следва:

Майката Г.Б.М. има право да вижда и взема малолетните деца при себе си в 8.00 часа сутринта на всеки първи и трети съботен ден на месеца, като същите преспиват в нейния дом и следва да връща децата в дома на техния баща в 18 часа в неделния ден.На майката е дадена възможност  да взема децата при себе си по 1 месец през лятото, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.С решението на ЛРС Г.Б.М. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от малолетните деца Й. Р. Н., ЕГН ********** и Ф. Р. Н., ЕГН ********** в размер по 150 /сто и петдесет/ лева,считано от 24.03.2018 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, платима чрез техния баща Р.К.Н., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на дължимост на съответната  вноска до окончателното й изплащане. Със същото решение на ЛРС  на основание чл. 127а ал.2 от СК е разрешено на Р.К.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Й. Р. Н., ЕГН ********** и Ф. Р. Н., ЕГН ********** да представлява еднолично децата в производството по издаване на необходимите лични документи и паспорт за пътуване в чужбина, без да се иска съгласието на тяхната майка Г.Б.М., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. ***, кв. ***, ул. „***” № ***.С решението на ЛРС е разрешено на основание чл. 127а ал.2 от СК децата Й. Р. Н., ЕГН ********** и Ф. Р. Н., ЕГН ********** до навършване на пълнолетие,придружени само от своя баща и законен представител  Р.К.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН **********, без да се иска съгласието на тяхната майка Г.Б.М., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. ***, кв. ***, ул. „***” № ***. да пътуват с цел екскурзия, почивка или гостуване на техни близки, до различни държави от Европейския  съюз и обратно, както и да пребивават на територията им.С решението на ЛРС е постановено,че деловодните разноски остават за всяка от страните така както ги е направила.Със същото Г.Б.М.  е осъден да заплати държавна такса върху размера на издръжката в размер на 432 лв.  

          Срещу  така постановеното решение на ЛРС е постъпила въззивна жалба от Г.Б.М. ,чрез адвокат В.Р. от ПАК,назначена за особен представител,в частта,в която въззвницата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на 150лв.,считано от 24.03.2018г.като неправилно.Изложени са съображения,че се касае за много малки деца,на 2 години ,за които не е установено да имат някакви специфични и по-големи нужди от обичайните за деца на тяхната възраст.Твърди се,че не са обсъдени доводите ,че до 31.12.2018г.вкл.минималната работна заплата е била 510 лв.,респ.мин. размер на издръжката в размер на 127 ,50лв.,като определения размер на издръжката от 150лв.до 31.12.2018г.не е определена към минимума.Твърди се,че считано от 01.01.2019г.дори и при минимална издръжка от 140лв.,определеният размер от 150 лв.се явява завишен,с оглед финансовите възможности на въззивницата.Посочено е,че по делото липсват доказателства Г.М. да е в състояние да заплаща по-висок размер на издръжката,над минимално установения в чл.142 ал.2 СК за всяко дете,а именно в размер на 127,50лв.за времето от 24.03.2018г.до 31.12.2018г. и по 140 лв.на месец,считано от 01.01.2019г.,че няма данни майката да работи и да реализира доходи,нито да има имущество от което да се издържа.Изложени са доводи,че  съдът е следвало да се произнесе с отделен диспозитив за издръжката за минало време за периода от 24.03.2018г.до завеждане на ИМ 04.09.2018г. и с отделен диспозитив за издръжката след завеждане на ИМ.В заключение моли Окръжния съд да отмени решението на ЛРС в обжалваната му част и постанови друго,с което да бъдат отхвърлени  исковете за издръжка за минало време за сумата над 127,50лв.,да бъдат отхвърлени исковете за издръжка за сумата над 127,50лв.за времето от 04.09.2018г.до 31.12.2018г.,както и за сумата над 140лв.,считано от 01.01.2019г.В съдебното заседание на 15.07.2019г. въззивницата чрез назначения й особен представител адвокат В.Р. от ПАК не се яви,като от адвокат Р. бе депозирана молба ,че се поддържа подадената въззивна жалба ,като моли съда същата да бъде уважена.

          Въззиваемият Р.К.Н. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,не се е явил в съдебното заседание на 15.07.2019г.и не взел становище по въззивната жалба.

          За Дирекция социално подпомагане-Отдел закрила на детето гр.***не се е явил представител в съдебното заседание, изготвен е социален доклад.      

         Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 Решението на ЛРС като необжалвано е влязло в сила в частта,в която родителските права върху двете малолетни деца Й. Р. Н. и Ф. Р. Н.  са предоставени за упражняване на бащата Р.К.Н. и е определен режим на лични отношения на майката с децата.Решението на ЛРС е влязло в сила и в частта,в която на осн.чл.127а ал.2 СК на бащата е дадено разрешение  еднолично и без съгласието на майката  да представлява децата при издаване на лични документи и паспорт за пътуване в чужбина,както и в частта,в която е разрешено децата до навършване на пълнолетие  да пътуват в чужбина, придружени само от своя баща Р.К.Н..Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решенето на ЛРС единствено в частта за издръжката,определена за всяко от децата в размер на 150лв.,считано от 24.03.2018г.

От представените с ИМ удостоверения за раждане се установява ,че страните Р.К.Н. и Г.Б.М. са родители на малолетните деца Ф. Р. Н.,род.на ***г.и Й. Р. Н.,род.на ***г.Към настоящия момент по-голямото дете Ф. е навършило 3 години,а по-малкото Й. е на 2 години. Установено е ,че грижи по отглеждането на децата полага единствено бащата Р.Н. ,а майката от м.март 2018г. е напуснала семейството , не се е интересувала от децата и не е заплащала средства за издръжката им.В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели И.М. и Ю.Р.,както и изготвените социални доклади от ДСП-Левски, представени в производството пред ЛРС и пред въззивната инстанция.

С ИМ ищецът Р.Н. претендира издръжка в размер на 150лв.за всяко от двете деца,която да се заплаща от Г.М.,считано от 24. 03. 2018г.ИМ е заведена на 04.09.2018г.В ИМ не е направено разграничение,но с оглед периода на претендираната издръжка се налага извода  че са предявени два иска ,по чл.149 СК за минало време до зав.на ИМ и по чл.143 ал.2 СК  за определяне на първоначална издръжка,след датата на ИМ.При постановяване на обжалваното решение ЛРС също не е направил това разграничение,като се е произнесъл по един иск с общ диспозитив,което е неправилно.

 Ответницата Г.М. не е намерена на постоянния си адрес, призована е по реда на чл.47 ГПК,като по делото няма доказателства дали същата работи и какви доходи получава.Съгласно чл.143 ал.2 СК     родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Съдът приема,че след като майката на децата  е в трудоспособна възраст може да реализира месечен доход поне от порядъка на минималната за страната работна заплата.Съобразно нуждите на двете деца  Ф. на 3 години и Й. на 2 години,които са малки,на ниска възраст  и с оглед възможностите на майката,съдът приема,че същата следва да заплаща за всяко от децата си ежемесечна издръжка в минимален размер.

С разпоредбата на чл.142 ал.2 СК нормативно е определен минималният размер на издръжката за едно дете, който е 1/4 от мин.за страната работна заплата.Към момента на завеждане на ИМ -04.09.2018г.,а и за периода на претендираната издръжка за минало време от 24.03.2018г.до 04.09.2018г. мин.размер на издръжката е бил 127,50лв.,тъй като МРЗ за страната през 2018г.е била в размер на 510лв.Към днешна дата ,считано от 01.01.2019г.МРЗ  е 560лв.и съгласно чл.142 ал.2 СК, мин.размер на дължимата издръжка за едно дете е  140лв. Тази промяна в  обстоятелствата ,настъпила след завеждане на ИМ следва да бъде съобразена от съда при постановяване на решението, съгласно чл.235 ал.3 ГПК.

По делото е установено,че за периода от 24.03.2018г.до завеждане на ИМ -04.09.2018г.майката не е полагала грижи по отглеждането на децата,нито е заплащала средства за издръжката им .Искът по чл.49 СК е основателен и следва да бъде уважен,като Г. М. бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 127,50лв.за всяко от децата Ф. и Й.,като за разликата до 150лв.за всяко от децата ,искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съобразно горепосочените размери на мин.размер на издръжката, Г.М. следва да бъде осъдена  да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на 127,50лв.за периода от 04.09.2018г.до 31.12.2018г.,и в размер на 140лв.,считано от 01.01.2019г.до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване ,ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.

По изложените съображения,Окръжният съд счита,че решението на ЛРС в частта относно издръжката е неправилно и следва да се отмени в тази част изцяло ,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.

           Водим от горното, Окръжният съд

 

                                       Р       Е      Ш      И:

 

           ОТМЕНЯВА  на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Левченски Районен съд №100  от 22.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 610/2018г.по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която Г.Б.М. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от малолетните деца Й. Р. Н., ЕГН ********** и Ф. Р. Н., ЕГН ********** в размер по 150 /сто и петдесет/ лева,считано от 24.03.2018 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, платима чрез техния баща Р.К.Н., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на дължимост на съответната  вноска до окончателното й изплащане КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА   на осн.чл.149 СК Г.Б.М.,ЕГН от ********** от гр.***,ж.к.***,ул.“***“№***ДА ЗАПЛАЩА  на малолетните си деца Й. Р. Н., ЕГН ********** род.на ***г.  и Ф. Р. Н., ЕГН **********, род.на ***г.чрез техния баща и законен представител Р.К.Н.,ЕГН ********** ***  ежемесечна издръжка за минало време в размер на 127,50лв.за всяко от децата,за периода от 24.03.2018г.до 04.09.2018г. ,като за разликата до 150лв.претендирана издръжка за всяко от децата ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА   на осн.чл.143 ал.2  СК Г.Б.М.,ЕГН от ********** от гр.***,ж.к.***,ул.“***“№***ДА ЗАПЛАЩА  на малолетните си деца Й. Р. Н., ЕГН ********** род.на ***г. и Ф. Р. Н., ЕГН **********, род.на ***г.чрез техния баща и законен представител Р.К.Н.,ЕГН ********** ***  ежемесечна издръжка  в размер на 127,50лв.за всяко от децата,за периода от 04.09.2018г.до 31.12.2018г.и в размер на 140 лв. за всяко от децата,считано от 01.01.2019г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска ,като за разликата до 150лв.претендирана издръжка за всяко от децата ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          Решението   е окончателно и не  подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.2 ГПК.       

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: