РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Бургас, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500533 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба вх.№
265185/02.04.21г. на БОС от Т. Д. Х., ЕГН: ********** и М. П. Х., ЕГН:
********** и двамата със съдебен адрес: гр. В., ул. ,,А. К.“ № **, ет. *, ап. *,
адв. С.Н., *АК, против решение № ІV-260203/18.03.21г. по в.гр.д.№
289/2021г. на БОС, в частта, с която е отхвърлена жалбата им против
Разпределение на суми между кредиторите от 10.12.2020г. на ЧСИ Д.Н., рег.
№ 804 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС, по изп.д.№
20158040444256 на същия ЧСИ. Твърдят, че е неправилно. Излагат доводи,
молят постановеното решение да бъде отменено в съответната му част и
делото – върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение на събраната
сума. Излагат оплаквания, имат доказателствени искания.
С определение № 290/14.09.2021г. по в.гр.д.№ 220212000500391/2021г.
на БАС, първоначално образуваното пред този съд въззивно производство
под № 391/21г., по цитираната по-горе жалба на Т.Х. и М.Х., е било
прекратено и делото – изпратено на БОС за поправка на ОФГ, което е сторено
с решение № 260533/17.09.2021г. по в.гр.д.№ 289/21г. по описа на БОС.
1
По делото е постъпила втора жалба – вх.№ 270969/13.10.2021г. на БОС
от Т. Г. Г., чрез адв.П.В., АК - Б., против решение № 260533/17.09.2021г. по
в.гр.д.№ 289/21г. по описа на БОС. Твърди, че не му било съобщено за
„исканата поправка“ и така бил лишен от право да участва в производството
по чл.247 ГПК. Затова моли за отмяна на решението. На следващо място
твърди постановяване на решението от незаконен състав. Заявява, че в
окръжните съдилища съдиите не могат да формират постоянни тричленни
състави, нито може председателят на съда да определи със заповед определен
съдия да заседава с определен съдебен състав. Счита, че за всяко дело следва
по правилото на чл.72, ал.2 ЗСВ да се определят основни и резервни съдебни
заседатели. Твърди, че от състава, постановил обжалвания акт, само съдия
Н.Пенева е избрана законно, а останалите членове на състава не са
определени на принципа на случайния подбор.
От ответниците по двете жалби са постъпили отговори против тях само
от „Еос Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1766, район „Витоша“ кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“
№ 6, сграда „Матрикс тауър“ ет.6 ЕИК: *********, представлявано от адв.
И.И., съдебен адрес: гр. С. З., ул. “Ц. С. В.“ № ***, ет. *. Жалбите са
оспорени. Счита постановените решения за правилни и законосъобразни.
Моли да бъдат потвърдени, излага аргументи.
Останалите ответници по жалбите не депозират отговори, не изразяват
становище, нямат доказателствени искания.
Жалбите са депозирани от легитимирани лица, в срока по чл.275 ГПК,
вр. с чл.463, ал.2 ГПК и чл.275 ГПК, против съдебни актове, подлежащи на
инстанционен контрол и са допустими. Апелативен съд Бургас приема, че не е
необходимо събиране на допълнителни доказателства.
Преди да се произнесе по основателността на жалба вх.№
265185/02.04.21г. на БОС от Т. Д. Х. и М. П. Х., чрез адв. С. Н., *АК, против
решение № ІV-260203/18.03.21г. по в.гр.д.№ 289/2021г. на БОС в съответната
му обжалвана част, настоящият състав приема, че следва да следва да обсъди
въведените в жалба вх.№ 270969/13.10.2021г. на БОС от Т. Г. Г. оплаквания
относно постановеното решение № 260533/17.09.2021г. по в.гр.д.№ 289/21г.
по описа на БОС.
Твърди се, на първо място, нарушение на процедурата по постановяване
2
на решението за поправка на ОФГ в решение № ІV-260203/18.03.21г. по
в.гр.д.№ 289/2021г. на БОС, понеже тази страна в процеса била препятствана
да участва в производството по чл.247 ГПК и не била уведомена за искането
за поправка на ОФГ.
Оплакването почива на разпоредбата на чл.247, ал.1, предл.ІІ ГПК и
чл.247, ал.2 ГПК, когато поправката на ОФГ се извършва по почин на
страната. Тогава, след като се запознае с молбата за поправяне на установена
от една от страните ОФГ, съдът постановява връчване на препис на другата
страна за евентуален отговор.
В настоящия случай грешката е установена от този съд и законът не
съдържа процедура, по която да бъдат уведомени страните за намерението на
съда да си поправи решението, освен чрез връчване на постановения съдебен
акт за извършена поправка, с предвидена възможност за неговото обжалване.
Неясно е по какъв начин са накърнени правата на жалбоподателя в
производството по чл.247 ГПК, защото поправката касае грешно записаното
бащино име на една от страните, която грешка е своевременно отстранена и
това не се отразява на правните последици от извършените процесуални
действия, намерили отражение в правната сфера на Г. Още повече,
настоящото изложение е в отговор на неговата защита, реализирана чрез
обжалване на решението.
На следващо място относно твърдението за незаконен състав,
постановил обжалваното от Г. решение: според правната теория наличието на
допусната ОФГ предпоставя постановен валиден и допустим съдебен акт,
като грешката, състояща се например в грешно изписване на име и прочее, се
извършва от съда, постановил акта, защото поправянето не изменя или
отменя постановения акт. Съдебният състав, постановил решението,
извършва поправката му, както е сторено в настоящия случай. Замяната на
един от членовете на състава с различен член на съответното отделение на
съда или изобщо от състава на съда е в резултат от административното
определяне на членовете на съдебните състави, в настоящия случай - от трима
съдии. Няма административна пречка членовете на съставите да бъдат
променяни, като на случаен принцип посредством компютърно
разпределение се определя съдията-докладчик, който изпълнява функциите
си в състав с още двама съдии. Освен това, при положение, че и тримата
3
членове на състава имат качество на съдии, един от тях младши съдия, делото
е разпределено на случаен принцип, постановеният акт може да бъде само
неправилен. Относно правилността му не може да има съмнение, защото
поправката касае бащиното име на една от страните, като не се оспорва, че
лицето е именувано по този начин. Изложеното мотивира съда да приеме, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено решение №
260533/17.09.2021г. по в.гр.д.№ 289/21г. по описа на БОС.
Относно жалба вх.№ 265185/02.04.21г. на БОС от Т. Д. Х. и М. П. Х.:
Въведените с тази жалба оплаквания са аналогични на обсъдените по в.гр.д.№
289/2021г. по описа на БОС и понеже фактическата обстановка по делото е
изцяло и подробно изяснена от БОС, настоящият състав няма да я преповтаря,
а ще се произнесе по всяко въведено оплакване против решението.
На първо място относно определянето на размера на дълга: Твърди се,
че неправилно в атакуваното разпределение от 10.12.2020г. е посочен размер
на дълга към взискателя от 146 591.69лв., вместо реално дължимата сума от
126 623.90лв. и че крайният извод, че това не е от съществено значение за
извършеното разпределение, е неправилен.
Както става ясно от ангажираните писмени доказателства – копие от
изпълнителното дело, разпределена е сума в размер на 78 400лв., която не
превишава размера на дълга, независимо от това дали е в размер на
126 623.90лв. или в размер на 146 591.69лв. На взискателя не е изплатена
сума, надвишаваща вземането, нито по този начин се твърди да са засегнати
правата на друг взискател, затова настоящият състав споделя извода на БОС
по горното оплакване. На следващо място съдът отбелязва, че в това
производство, в което се извършва контрол върху акта на ЧСИ, не може да
бъде изследван размерът на дълга и да се определя размера на остатъка от
дължимата главница и дължимите лихви. На проверка подлежи това как е
разпределена събраната от осребряване на имуществото на длъжника сума.
Още повече, че от цялото производство става ясно, че ЧСИ е отчел
допуснатата от него грешка и това ще се отрази при следващите действия по
удовлетворяване на вземанията против длъжниците. На основание
изложените мотиви настоящият съд е приел, че няма нужда от събиране на
допълнителни доказателства в това производство, а именно – назначаване на
СИЕ за определяне на размера на дълга.
4
На следващо място относно разглеждането на делото в закрито съдебно
заседание: в разпоредбата на чл.463, ал.1 ГПК ясно е посочен редът, по който
се разглеждат жалбите против извършени от ЧСИ разпределения и това става
в закрито съдебно заседание, а разглеждането в открито с.з. е факултативно,
по преценка на съда, в случай, че следва да се събират допълнително
доказателства, каквито не са били събирани.
Неоснователни са оплакванията за недължимост на събраните разноски
по изпълнението. На първо място и пред двете инстанции въобще не е
посочено за кои конкретни разноски става въпрос и на следващо –
твърдението, че жалбоподателите не са уведомени за начисляването им не
почива на приложените писмени доказателства.
Настоящият съд споделя извода на БОС и относно оплакването за
неспазване на реда на привилегированите вземания, понеже жалбоподателите
не посочват вземания, които е следвало да бъдат удовлетворени
предпочтително от ЧСИ, но това не е сторено.
Относно дължимата пропорционална такса – оплакването е, че не е
правилно изчислена и не е посочено по коя буква от т.26 на ТТРЗЧСИ е
определена сумата от 2 146.18лв. с ДДС, както и дали е приспадната таксата
по т.20 от същата Тарифа. Непосочването на буквата по т.26 ТТРЗЧСИ не
може да съставлява порок, в случай, че извършеното пресмятане е правилно, а
липсват доказателства, че ЧСИ е допуснал грешка при определянето.
Оплакването е голословно, не почива на реално осъществени процесуално
незаконосъобразни действия на ЧСИ и следва да бъде оставено без уважение.
Не следва да бъде уважено и искането на двамата жалбоподатели
настоящото дело да се разглежда в открито съдебно заседание, защото
законът – чл.463, ал.2 ГПК посочва редът, по който се упражнява контрол
върху решенията по чл.463, ал.1 ГПК и това е в закрито заседание. Също така
са неоснователни и оплакванията, че делото на ЧСИ не било приложено в
оригинал – изрично разпоредбата на чл. 436, ал.3 ГПК посочва, че при
постъпила жалба ЧСИ изпраща на съда копие от изпълнителното дело. При
обжалване пред апелативния съд на решението по чл.463, ал.1 ГПК делото
(има се предвид делото на окръжния съд) се изпраща на апелативния за
произнасяне по депозираните жалби.
Налага се заключение, че постановените от БОС решения са правилни и
5
съобразени със закона и следва да бъдат потвърдени.
Водим от горното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІV-260203/18.03.21г. по в. гр. д. №
289/2021 г. на БОС в обжалваната част и решение № 260533/17.09.2021 г. по
в. гр. д. № 289/21 г. по описа на БОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6