№ 7255
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря И.Б.В.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110122644 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 405 КЗ.
Настоящото дело е образувано по искова молба на от ET „И-6-М.М.-И.М.” против
“З.Л.И.“ АД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между
страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, скл. под формата на застрахователна полица №
93002210001206/ 06.01.2022г., „Клауза 1- Всички рискове“, изменен с Анекс № 1/
16.09.2022г., с период на валидност от 09.01.2022г. до 08.01.2023г., с предмет полуремарке
„Кьогел СН 24“, с рег. № *********. В исковата молба се сочи, че в срока на действие на
застрахователния договор, между ищеца и “Е.” ЕООД е бил сключен договор за продажба,
по силата на който ищецът придобил правото на собственост върху застрахованото
имущество.
Ищецът навежда твърдения, че в срока на застрахователно покритие, на 11.11.2022г., е
настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което на
застрахованото имущество били причинени вреди. В изпълнение на произтичащите от
договора задължения ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, за което била образувана щета № 0014- 1201- 22- 000252.
Застрахователят отказал да плати застрахователно обезщетение, като аргументирал отказът
си с довод, че ищецът не представил превозното средство за оглед и заснемане, каквото
1
задължение има съгласно т. 13.2. от Общите условия към договора.
Ищецът поддържа, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение е незаконосъобразен. Същият развива съображения, че действията ответника
противоречат на разпоредбите на чл. 413- чл. 416 КЗ, съгласно които изискването за нов
оглед и заснемане не е условие за възникване на вече съществуващата облигационна
обвързаност.
При изложените фактически съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 1250 лева, предявен като частичен от сумата 10000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди за
настъпило на застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 11.11.2022г., по застраховка
„Каско на МПС”- застрахователна полица № 93002210001206/ 06.01.2022г., за което е
образувана щета № 0014-1201-22-000252.
С определение от 22.03.2024г. е допуснато изменение на предявения иск, относно
размера на същия, като същият се счита предявен за сумата 3994,94 лева, която сума е
пълният предявен размер на иска.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът “З.Л.И." АД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът оспорва
твърденията на ищцата, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
договорът за застраховка "Каско" е влязъл в сила. В отговора на исковата молба са развити
съображения, че договорът не е влязъл в сила, независимо от сключения анекс, тъй като
новият собственик не е спазил задължението, което има съгласно т. 13.2 от Общите условия,
да предостави автомобила за оглед и заснемане, което било записано и в сключения анекс.
Ответникът релевира доводи, че посоченото е основание да се приеме, че настъпилото
събитие представлява непокрит риск по процесния договор. На следващо място, в отговора
на исковата молба се оспорва стойността на причинените на процесното МПС вреди.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 06.01.2022г. между “З.Л.И.” АД и “Е.” ЕООД е сключен договор за застраховка
“Каско на МПС”, под формата на застрахователна полица № 93002210001206, с предмет
полуремарке „Кьогел СН 24“, с рег. № *********, с период на застрахователно покритие от
09.01.2022г. до 08.01.2023г. На 16.09.2022г. между страните е сключен анекс към посочения
договор за застраховка, съгласно който страните са постигнали съгласие полицата да се
прехвърли на нов собственик на застрахованото ремарке.
Съгласно ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, раздел IV, чл. 13.2, новият собственик встъпва в правата по договора след
попълване на ново предложение- декларация, представяне на МПС за оглед и заснемане, и
влизане в сила на анекса за продължаване на действието му.
2
От представения Протокол за ПТП № 794657/ 11.11.2022г. се установява, че на
11.11.2022г., на път I- 3, км 114+100, в посока от с. Долни дъбник до гр. Плевен, е настъпило
пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което водачът на влекач м. “ДАФ” изгубил
контрол над превозното средство и се ударил в предпазна ограда. В изпълнение на
произтичащите от договора задължения, ищецът уведомил ответника, пред когото било
образувана щета № 0014- 1201- 22- 000252/ 14.11.2022г,
На 22.11.2018г. ищцата е уведомила ответното дружество за настъпилото събитие, за
което е образувана щета № 0000-1201-18-209076.
С писмо, изх. № 1672 от 16.02.2023г. ответникът е отказал да плати обезщетение, като
отказът е обоснован с доводи, че при сключване на анекса ищцата не е представила МПС за
оглед.
Пред настоящата инстанция е назначена САТЕ, съгласно заключението на което на на
11.11.2022г., на път I- 3, км 114+100, в посока от с. Долни дъбник до гр. Плевен, е настъпило
пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което водачът на влекач м. “ДАФ” изгубил
контрол над превозното средство и се ударил в предпазна ограда. Вещото е посочило, че
стойността на лекия автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е
3994,94 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже настъпването
на посочените обстоятелства.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица 93002210001206, с предмет полуремарке „Кьогел СН 24“, с рег. №
*********, с период на застрахователно покритие от 09.01.2022г. до 08.01.2023г.
Посоченият договор е изменен на 16.09.2022г., когато когато правото на собственост върху
автомобила е придобито от ищеца ET „И-6-М.М.-И.М.” и е сключен анекс към договора,
съгласно който страните са постигнали съгласие полицата да се прехвърли на нов
собственик на лекия автомобил.
За понятието „застраховане“ съществува легална дефиниция в разпоредбата на чл. 3 КЗ:
„Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по
силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за
изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване
на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности,
включително дейностите, посочени в т. 1 - т. 7“. Застрахователното правоотношение
представлява правоотношение между равнопоставени правни субекти, по силата на което
3
срещу задължението на застрахованото лице да заплати застрахователна премия
застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, а
след неговото осъществяване - да заплати застрахователно обезщетение или сума. Основно
задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователна премия. На това
задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна
закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да
носи риска от вредоносния резултат, а след този момент– задължение за плащане на
застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в
синалагматична връзка.
По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните съществува валиден
застрахователен договор, по който застрахованият е изпълнил задължението си да плати
застрахователната премия, като в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие- ПТП.
Спорен между страните е въпросът съществува ли основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение.
Конкретиката на случая сочи, че застрахователят е отказал плащане на обезщетение с
мотив, че след сключване на анекса, след прехвърляне на правото на собственост върху
процесния автомобил, застрахованият не е представил автомобила за оглед.
Съгласно разпоредбата на чл. 413 КЗ, ако по време на действието на застрахователния
договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и
задълженията на застрахования по застрахователния договор. По силата на посочената
норма договорът запазва действието си, но настъпва промяна в една от страните по
застрахователното правоотношение, за което прехвърлителят или приобретателят следва да
уведомят застрахователя писмено в 7- дневен срок (чл. 415, ал.1 КЗ).
В обобщение, при промяна в собствеността на застрахования автомобил
приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор по силата на закона,
съгласно чл. 415, ал. 1 КЗ. От момента на прехвърляне на собствеността върху
застрахованата вещ, когато от този момент и рискът от нейното погиване преминава върху
лицето, което я е придобило. Независимо от това, в разглеждания случай ищецът придобил
собствеността върху автомобила при действието на сключен договор за имуществена
застраховка "Каско". Впоследствие с ответника е бил сключен анекс към застрахователния
договор, с което е изпълнено условието по чл. 415, ал. 1 КЗ за уведомяване застрахователя за
прехвърлянето и от друга страна този анекс обективира съгласието на застрахователя
договорът да продължи своето действие спрямо новия собственик.
Ответникът твърди, че договорът за застраховка между страните не е влязъл в сила, тъй
като не е изпълнено изискването автомобилът да се представи за оглед и заснемане след
сключването на анекса. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството, че
автомобилът не е представен за оглед и заснемане при сключване на анекса не обуславя
извод, че е налице отлагателно условие за действието на застрахователния договор.
4
Следователно ищецът е встъпил по право като страна по застрахователния договор въз
основа на чл. 413, ал. 1 КЗ. За разлика от съответната правна норма от отменения Кодекс за
застраховането (чл. 212, ал. 1), приложимата към разглеждания застрахователен договор
норма от действащия КЗ не предвижда възможност да бъде уговорено друго при
прехвърляне на застрахованото имущество. Предвид изложеното т. 13.2 от общите условия
към застрахователния договор противоречи на действащия КЗ. Затова отказът на ответното
дружество да плати застрахователно обезщетение, позовавайки се на общите условия на
застрахователния договор, е неправомерен.
От друга страна, дори и да се приеме, че ищецът е в неизпълнение на задължението си
да представи автомобила за оглед и заснемане, това неизпълнение би било основание за
ответника да прекрати договора с писмено предизвестие в едномесечен срок от узнаване на
прехвърлянето по чл. 414, ал.1 КЗ, в случая от сключване на анекса (чл. 414, ал. 1, изр. 2 КЗ).
След като към деня на застрахователното събитие ответникът е знаел за прехвърлянето на
собствеността върху застрахованата вещ (бил е уведомен в съответствие с чл. 415, ал.1 КЗ) и
в рамките на един месец не е упражнил правото си да прекрати договора, по аргумент от чл.
415, ал.2 КЗ той не може да противопоставя възражение за липса на застрахователно
правоотношение с новия собственик. Допълнителен аргумент в тази посока е разпоредбата
на чл. 416 КЗ, според която застрахователят не може да се позовава във вреда на
приобретателя на застрахователни условия, които са различни от разпоредбите на чл. 413-
чл. 415 КЗ.
Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че договореното между страните
отлагане действието на застрахователния договор до изпълнението на задължение на
застрахования, свързано с установяване на техническото състояние на автомобила към
момента на сключването на договора няма правната характеристика на отлагателно условие
по смисъла на чл. 25 ЗЗД за пораждане действието на договора между страните и
неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне на
автомобила за оглед и заснемане, само по себе си, не се отразява на влизането в сила на
застрахователния договор по имуществена застраховка "Каско", щом цялата дължима
премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно престирани и
приети от застрахователя. В т.см. са решение № 30/ 28.04.2017г. на ВКС по т.д. № 2334/
2015г. на II т.о., решение № 147/ 06.02.2017г. на ВКС по т.д. № 2481/ 2015г. на II т.о.
От друга страна, съдържанието и видът на соченото задължение изключва то да е и от
категорията, считаща се за съществена, с оглед интереса на застрахователя от момента на
въвеждането им от съконтрахентите, освен ако не се докаже наличие на причинна връзка
между неизпълнението на задължението на застрахования да представи автомобилът за
оглед и заснемане, и настъпване на застрахователното събитие, респ. обема на вредите или
възможността за тяхното установяване, която хипотеза в случая не е налице.
В светлината на изложеното, следва да се приеме, че договорът за застраховка “Каско”
е влязъл в сила и е породил за страните съответните права и задължения, в т.ч. и
задължението на застрахователя да заплати обезщетение за покритите от застраховката
5
рискове.
При извод за неоснователност на възражението на ответника, че договорът между
страните не е влязъл в сила, следва да бъде разгледано възражението, касаещо размерът на
застрахователното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение № 167/ 11.05.2016г. по т. д. № 1869/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по
поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В съдебната практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №
1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667/ 2008г. на ВКС,
ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение № 141/ 08.10.2015г. по т. д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І ТО, по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практика на ВКС, обективирана в
решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от
02.07.2009г. по т. д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т. д. №
463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т. д. № 1069/ 2010г. на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
6
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010 г. по
т. дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т. д. № 870/2010 г.,
решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., с което на материалноправния въпрос относно за
приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към
имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението й за размера на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този
смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213
КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на
овехтяване. В т.см. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 79 от 2.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”;
решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. Обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му
стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о., ТК. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, действителната
стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на
3994,94 лева, което обуславя извод за основателност на предявения иск.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищецът. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът е представил доказателства, че действително е извършил разноски и е
направил искане за присъждането им до приключване на устните състезания пред
7
първоинстанционния съд. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 159,80
лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 840 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “З.Л.И.” АД, с ЕИК ************, да плати на ЕТ “И-6-М.М.-И.М.”, с ЕИК
**********, сумата 3994,94 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди за настъпило на застрахователно събитие- ПТП,
настъпило на 11.11.2022г., по застраховка „Каско на МПС”- застрахователна полица №
93002210001206/ 06.01.2022г., за което е образувана щета № 0014-1201-22-000252, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2023г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 405 КЗ.
ОСЪЖДА “З.Л.И.” АД, с ЕИК ************, да плати на ЕТ “И-6-М.М.-И.М.”, с ЕИК
**********, сумата 1199,80 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8