№ 4807
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.ЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3313 от 25.02.2024г., постановено по гр.д. № 4669/2021г. по описа на
СРС, 171-ви състав, е признато за установено, че В. С. Х. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 1 386,07
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот с абонатен номер 93364 –
апартамент № 73, находящ се в град София, ж.к. ****, ведно със законна лихва от 28.10.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата до
претендирания от 1 462,09 лв., и за периода 01.05.2017 г. – 31.08.2017 г.; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 218,84 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху присъдената
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 21.10.2020 г.; - на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 20,40 лв. – главница за неплатена цена за услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за горепосочения недвижим имот с
абонатен №93364, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 52554/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 161 състав.
Със същото решение е признато за установено, че Е. Г. П. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ, сумата от 1 386,07 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот с
абонатен номер 93364 – апартамент № 73, находящ се в град София, ж.к. ****, ведно със
законна лихва от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен
искът за разликата до претендирания от 1 462,09 лв., и за периода 01.05.2017 г. – 31.08.2017
г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 218,84 лв. – мораторна лихва за забава, начислена
1
върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 21.10.2020 г.; - на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 20,40 лв. – главница за неплатена цена за
услугата „дялово разпределение” за периода от 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за горепосочения
недвижим имот с абонатен №93364, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 52554/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав.
С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.
С. Х. и Е. Г. П. искове за признаване на установено, че всеки от тях дължи сума в размер на
по 4,58 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху присъдената главница за
неплатена цена на услуга „дялово разпределение” за горепосочения недвижим имот с
абонатен № 93364, за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г. С решението В. С. Х. и Е. Г.
П. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за исковото
производство общ размер на 332,82 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 83,13
лв., както и разноски за заповедното производство в размер на 98,29 лв., съразмерно с
размера на уважената част от исковете, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати
на адв. Д. Ч. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 117,81 лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответниците в исковото
производство, съразмерно с размера на отхвърлената част от исковете
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени установителните
искове за сумата от по 218,84 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия и в частта, с която са уважени установителните искове сумата от по 20,40 лева -
цена на услугата дялово разпределение, е подадена в срок въззивна жалба от ответниците Е.
Г. П. и В. С. Х., в която са развити съображения за неправилност на решението в посочените
части. Жалбоподателите поддържат, че съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД, клиентите били длъжни да заплащат определената стойност на
потребена топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на
интернет-страницата на продавача. Сочат, че по делото не били ангажирани доказателства за
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество, поради което
жалбоподателите не дължали присъдената мораторна лихва. На следващо място счита, че
липсвало основание за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД, поради което този иск също бил неоснователен. Моли съдът
да отмени решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не е изразило становище по жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
2
необходимо да се добави и следното:
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия,
доставена през период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3
ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Ето защо при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва
се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Релевираните с
въззивната жалба оплаквания, че не било доказано публикуването на фактурите на
интернет-страницата на „Топлофикация София“ ЕАД, касаят предходната редакция на
общите условия, одобрена през 2014г., която е действала до 2016г. Тъй като процесните
вземания са дължими за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., тази предходна редакция е
неприложима в случая, поради което публикуването на фактурите на интернет-страницата
на ищцовото дружество не представлява предпоставка за изпадане на ответника в забава. В
жалбата си въззивниците изрично са посочили, че не оспорват размера на законната лихва, а
единствено основанието за нейното начисляване, поради което съдът приема, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни
норми като е определил дължимия размер на лихвата върху непогасената по давност
главница на 437,69 лева общо, т.е. по 218,84 лева на всеки от жалбоподателите, отговарящи
за задълженията при равни квоти.
На следващо място от приетия от СРС протокол от 09.09.2002г. за решенията на
общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният топлоснабден имот, се установява, че етажните собственици са
избрали за изпълнител на услугата дялово разпределение в сградата „Техем Сървисис“
ЕООД. На 27.09.2002г. между етажните собственици и избраната фирма за дялово
разпределение е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение, а на
01.11.2007г. е сключен и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и избраната от общото
събрание фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД по реда на чл. 139в ЗЕ в
приложимата редакция.
От експертното заключение и приетите в първоинстанционното производство
формуляри за отчет и индивидуални справки за дялово разпределение се установява, че през
процесния период от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. избраната фирма за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ ЕООД като главен изпълнител е възложила извършването на услугата
дялово разпределение на „Директ“ ЕООД – друга регистрирана фирма за дялово
разпределение и услугата е изцяло изпълнена от така посоченото дружество.
В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД
/подробно описани по-горе/ е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността
на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия,
същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. С оглед на това и въз основа
на експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза съдът установи, че цената
на услугата дялово разпределение за процесния период е в размер на 40,80 лева, т.е. по 20,40
лева за всеки от въззивниците.
Правилен е и крайният извод на първоинстанционния съд, че вземането за цената на
3
тази услуга не е погасено по давност, но не поради липсата на периодичен характер на
вземането, а защото към датата на подаване на заявлението /28.10.2020г./ най-старото
процесно вземане за м.09.2017г., което е възникнало на 01.10.2017г., не е погасено по
давност като се вземе предвид спирането на давностния срок на основание чл. 3, т. 2
ЗМДВИП за периода от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В
частта, с която е уважен искът за главница за цена на топлинна енергия, както и в частта, с
която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3313 от 25.02.2024г., постановено по гр.д. №
4669/2021г. по описа на СРС, 171-ви състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Директ“
ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4