№ 1340
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500660 по описа за 2023 година
САС е сезиран с жалби от двете страни, участвали в производството по гр.д.
255/20 г. по описа на ОС Кюстендил. С решение по делото № 260 029/28.06.22 г., на
основание чл. 226 КЗ отм., съдът е присъдил в полза на Р. Х. К. и правоприемниците на
съпруга й Й. С. К., починал през време на процеса и заместен от К. Й. К. и И. Й. Й., суми от
по 10 000 лв., обезвреда за неимуществени вреди, настъпили поради смъртта след ПТП на
внука им И. Й. Й.. За разликата до претендираните по 55 000 лв. – частични искове от пълни
такива в размер на по 60 000 лв. и съразмерната законна лихва, исковете са отхвърлени.
САС е сезиран с въззивна жалба от името на ищците в процеса. С нея се оспорва
правилността на решението в отхвърлителната му част. Твърди се, че съдът е подценил
вредите на ищците, които са отгледали внука си като дете, а след като е станал ученик, са го
водели и взимали от училище. Смъртта на ищеца, настъпила поради инсулт, като първият
мозъчен инцидент бил в пряка причинна връзка със загубата и се проявил малко след
нещастния инцидент.
Ответникът обжалва решението в осъдителната му част. Счита, че неправилно по
влязло в сила решение, на което ОС Кюстендил се позовава относно основателността на
субективно съединените искове, е прието, че ищците спадат към разширения чрез
тълкувателна практика на ВКС кръг от лица, подлежащи на обезщетяване при смърт на
близък. Моли постановеното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и
1
допустимо съдебно решение. На проверка подлежи правилността на обжалвания акт според
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивнате жалба.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства и проверката
следва да се осъществи в рамките на вече приобщените по делото доказателства.
Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверката, САС
прави следните изводи:
С ТР 1/16 г. ОСНГТК ВКС е преодоляна предходна тълкувателна практика,
утвърждаваща, че при смърт на близък обезвреда се дължи само на възходящите,
низходящите от първи ред и лицата изпълняващи техните функции (осиновители респ.
осиновени при юридически неосиновени лица, но изпълняващи фактическата роля на
родители). Разширеният кръг от пострадали изисква те да са създали такава постоянна, тР. и
дълбока емоционална връзка със загиналия, която е съизмерима с интензитета и
продължителността на страданията на най-близките хора.
Настоящият състав приема, че с оглед сложилите се обичайни семейни отношения в
България, обусловени от историческата традиция и особеностите на бита (съжителство на
няколко поколения в общо домакинство) силната, заместваща родителската грижа, връзката
между баба, дядо и внуче е естествена, характерна и масова. Изключение е обратното –
дистантни и лишени от топлина отношения.
Като се позовава на тълкуването на ТР1/16 г. ОСНГТК ВКС съдът следва да
обсъди наличието на доказателства за изключителност в отношенията, излизащи от
нормалното и традиционно срещано позициониране. Това могат да са случаи на осиновяване
от бабата и дядото на внук на самотен родител или пълно заместване на родителските грижи
при отсъствие на родителите поради различни житейски ситуации (смърт, недееспособност,
физическо страдание, непозволяващо да се полагат грижи за детето, трайно отсъствие от
дома, в който детето бива отглеждано поради служебни или други ангажименти, изоставяне
на детето). В случая няма нито доводи, нито доказателства за наличието на подобни
извънредни обстоятелства. Налице са традиционни отношения, каквито съществуват
обичайно в българските разширени семейства. Поради това, въпреки постановяването на
решение, влязло в сила с осъдителен спрямо застрахователя диспозитив, настоящият състав
приема, че не е установено наличие на вреди в размер по-висок от вече присъдения с
решението на СГС. Страданията на ищците над присъдените стойности, не подлежат на
анализ поради извода на настоящия състав за липса на материалноправна легитимация на
ищците с оглед установената задължителна съдебна практика относно кръга от лица, на
които при смърт на близък човек се дължи обезщетение. На това основание постановеното
от КОС решение следва да се отмени, а исковете да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78 ГПК ал. 8, вр. ал. 3 въззивниците ищци следва да заплатят на
въззивника ответник юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 029/28.06.22 г., постановено по гр.д. 255/20 г. по описа на
ОС Кюстендил и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) от Р. Х. К. и Й. С. К.,
последният, починал през време на процеса и заместен от К. Й. К. и И. Й. Й. за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди поради страдания от смъртта на внука им И. Й. Й.
в размер на по 10 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителните му части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3