РЕШЕНИЕ
№ 1070
гр. Пловдив, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330113049 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ц. С. Т., ЕГН **********, против „Микро Кредит“
АД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, вр. чл. 10а ЗПК – за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 3.1 от Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № *** от ***,
предвиждаща заплащане на еднократна такса в размер на 152.88 лева за пакет допълнителни
услуги „Разглеждане до минути“.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за заем № ***
от ***, по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 400 лева, при
уговорен ГЛП – 40.47 % и ГПР – 48.90 %.
Съгласно чл. 3.1 от Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № *** от
***, заемополучателят дължал заплащане на такса за пакет допълнителни услуги
„Разглеждане до минути“ в размер на 152.88 лева, платима на равни месечни вноски за срок
от четири месеца.
Ищецът счита, че не дължи плащане на таксата за допълнителни услуги, поради
нищожност на клаузата, предвиждаща нейната дължимост.
Поддържа, че уговорката на чл. 3.1 е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Посочва, че
клаузата е уговорена след като заявката е направена, като преди подписване на договора
потребителят се задължава да плати такса, която не било известно в какъв размер ще бъде и
как ще бъде платена.
Твърди, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок,
потребителят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане, поради дългия срок за
становище при обикновената заявка. Сочи, че таксата е във фиксиран размер – 152.88 лева,
като липсва еквивалентност между таксата и извършената от заемодателя услуга. Счита, че
се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга.
1
Поддържа, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази
връзка цитира и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Счита, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за пакет допълнителни услуги
„Разглеждане до минути“, противоречи на добрите търговски практики, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като задължава последния да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Твърди, че посочената клауза е в противоречие и с добрите нрави, поради което е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на еднократна такса в размер на 152.88 лева за пакет допълнителни
услуги „Разглеждане до минути“, обективирана в чл. 3.1 от Договор за допълнителни услуги
към Договор за заем № *** от ***, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т.
10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
На първо място, счита предявения иск за недопустим, поради липса на правен
интерес за ищеца и моли производството по делото да бъде прекратено. В тази връзка
твърди, че ответното дружество не е сключвало с ищеца посочения в исковата молба
договор. Поддържа, че същият е анулиран, тъй като от страна на ищеца не е извършена в
срок от 72 часа от заявката предвидената верификация, респ. договорът не е влизал в сила и
не е произвеждал права и задължения за страните. Твърди, че по процесния договор не са
усвоявани каквито и да било суми и ответното дружество не е имало претенции спрямо
ищеца във връзка с връщане на суми по този договор.
Евентуално, счита предявения иск за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По допустимостта:
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска
поради липса на правен интерес за ищеца. В настоящия случай, доколкото ответникът е
изразил становище за неоснователност на предявения иск, е налице спор относно
съществуването на процесното вземане, което обуславя и правния интерес на ищеца,
респективно допустимостта на настоящото производство. Обстоятелството дали процесният
договор е сключен между ищеца и ответника е въпрос по същество на правния спор и по
него съдът дължи произнасяне в крайния съдебен акт.
По съществото на спора:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване, да установи наличие на правоотношение по Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем № *** от ***, сключени на *** между страните, в който е
уговорена клауза за заплащане на такса за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до
минути“, както и наличието на предпоставки за нищожност на посочената клауза, поради
противоречие с добрите нрави, неравноправност и нарушение на материалния закон.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
По делото като писмени доказателства на хартиен носител са приети - Договор за заем
*** № *** от *** /л.9/, ведно с погасителен план към него /л.10/ и Инструкция за плащане на
2
месечни вноски към Микро кредит АД /л.11/ и Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем *** № *** от *** /л.7-8/, неподписани от страните.
От приетия по делото на хартиен носител - Договор за заем *** № *** от ***,
неподписан от страните, се установява, че ищцата Ц. С. Т. – като заемополучател е одобрена
от „Микро Кредит“ АД – като заемодател, за паричен заем в размер на 400 лева, с уговорена
договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.47 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) е 48.90 %, със задължение за връщане на сумата на 4
месечни вноски, в размер 108.57 лева всяка, като общият размер на всички плащания е
записан, че възлиза на 434.28 лева, с начин на усвояване: в брой на касите на Изипей. В
договора е посочено, че настоящия договор, както и приложенията към него,
съставляващи неразделна част от Договора, се приемат и потвърждават, чрез
въвеждане на получения Код за потвърждение от Заемополучателя. Посочено е, че от
момента на въвеждане на Кода за потвърждение, този Договор влиза в сила и всички
права и задължения, произтичащи от него се счита обвързващи за страните. С
въвеждането на Кода за потвърждение, неотменимо се задължава заемополучателя, да
изплаща точно и навременно предоставения му заем по Договора, с параметри, посочени по
– горе в Договора.
От приетия по делото на хартиен носител, неподписан от страните - Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем *** № *** от ***, се установява, че в чл. 3.1. е
уговорено „Микро Кредит“ АД да предостави на ищцата Ц. С. Т., Пакет допълнителни
услуги „Разглеждане до минути“, в размер на 152.88 лева, със задължение да заплати сумата
на 4 месечни вноски, в размер на 38.22 лева всяка. В чл. 4.1 от договора е посочено, че
допълнителните услуги, съгласно този договор, се предоставят като допълнение към
подписан договор за заем *** и след изрично заявено съгласие от страна на Клиента. В
чл. 4.9 от договора е посочено, че клиентът с въвеждането на изпратения Код за
потвърждение удостоверява, че по собствено искане желае да ползва допълнителни услуги
с описаните параметри.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правоотношение по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем №
*** от ***, сключени на *** между страните, в който е уговорена клауза за заплащане на
такса за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, с посоченото в исковата
молба съдържание, който не отговаря на твърдените законови изисквания на ЗЗД, при което
са налице пороци, водещи до неговата нищожност.
От представените, в подкрепа на твърденията си, писмени доказателства на хартиен
носител, неподписани от страните - Договор за заем *** № *** от *** и Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем *** № *** от ***, обаче, не се установява, при
условията на пълно и главно доказване, за което ищецът носи доказателствена тежест, че е
сключен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № *** от ***, сключени на
*** с „Микро Кредит“ АД.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на
чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В
настоящия случай кореспонденцията между заемодателя и заемополучателя е била изцяло
електронна.
3
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение
или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да
го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на
друг, траен носител, достъпен за потребителя.
Тъй като ищецът твърди, че е сключил процесния договор, информацията, свързана
със сключване на договора и извършеното потвърждение от негова страна, е извършвано по
електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази
размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с
предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В
конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от същия закон следва, че
релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, е момента на въвеждане
на получения код за потвърждение от заемополучателя.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните,
следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са
изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, вкл. и че
заемополучателят е потвърдил получаването на електронното изявление.
В конкретния случай не са ангажирани доказателства за потвърждение от ищцата за
сключен договор за заем.
От представените по делото договори не се удостоверява авторството на
извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение. От съдържанието на същите се установява
единствено, че ищцата е одобрена за получаване на одобрен заем, ведно с включен пакет
допълнителни услуги „Разглеждане до минути“. Липсват, както разпечатки, така и
информация за въведен от страна на ищеца код за потвърждение. Не се удостоверява и
получаването на сумата от заемополучателя - ищец.
Ищцата, обаче, не доказва, да са сключени такива договори /въведен код за
потвърждение, респ. че договора за заем и договора за допълнителни услуги към него е
сключен /вкл. ел. изявление или че реално е предоставена и получена заемната сума/,
въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК и изричното оспорване на ответника /виж
определение от закрито заседание от 18.01.2023 г./.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на
сключен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № *** от ***, сключени на
*** с „Микро Кредит“ АД, не бе извършено, поради което недоказаното се приема за
нестанало.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Микро Кредит“ АД, се
дължат направените по делото разноски.
Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.32/ и доказателства за заплатено
4
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС, които следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. Т., ЕГН ********** против „Микро Кредит“ АД,
ЕИК *********, иск за признаване за установено между страните, че клаузата на чл. 3.1 от
сключен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем *** № *** от ***,
предвиждаща заплащане на еднократна такса в размер на 152.88 лева за пакет допълнителни
услуги „Разглеждане до минути“, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност.
ОСЪЖДА Ц. С. Т., ЕГН **********, да заплати на „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС - разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
5