Решение по дело №961/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба на С.С. Б. с адрес в Г., У." К. Б. І " № 47, В., А. .4 , с която срещу И.К. Х. от с. Д. Г. , общ. К. са предявени обективно съединени осъдителни искове за връщане на дадена в заем сума 27 816 щ.долара ,-правно основание по чл.240 ЗЗД, за сумата 7 232 щ. долара договорна лихва за забава върху горната сума, считано от датата на падежа-01.09. 2004 г. до датата на предявяване на исковата молба и както и законната лихва върху посочените суми , считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане заедно с направените по делото разноски .

За да обоснове претенцията си ищецът сочи в исковата си молба ,че на 01.09. 2000г. двамата с ответника сключили договор за заем по силата на който в качеството си на заемодател дал на ответника ,като заемател ,сумата 27 816 щ. долара. В чл.2 от договора страните уговорили заемателят да върне заемната сума на 01.09. 2004 г.В чл.3 страните уговорили за периода от сключване на договора до датата на падежа на задължението - 01.09. 2004 г. заемателят да не заплаща лихва върху заетата сума . След тази дата ,ако сумата не бъде възстановена, върху нея ще се начислява лихва в размер на 1/360 от основния лихвен процент плюс 10 пункта . Ищецът твърди,че след датата на падежа многократно е канил ответника да му върне заемната сума ,но и досега задължението не е изпълнено ,поради което са предявени исковете. Представя писмени и гласни доказателства.

Ответникът ,чрез процесуалния си представител ,в съдебно заседание и в писмено становище оспорва исковете по размер .В съдебно заседание оспорва автентичността на подписа си върху договора за заем ,както и истинността на съдържанието му като твърди , че не е подписвал процесния договор и,че реално е получил от ищеца сумата 11 400 щ. долара ,а посочената в него сума -27 816 щ.долара включва и 3% месечна лихва върху реално дадената в заем сума, за периода от датата на сключването му до датата на падежа- 01.09. 2004 г. което се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза. Поради това претендира предявеният главен иск за сумата над 11 400 щ. долара и иска за договорната лихва върху претендираната сума да се отхвърлят като неоснователни. Представя писмени и гласни доказателства.

По искане на страните по делото са назначени две съдебно- счетоводни експертизи и две графологични експертизи.

Съдът ,като обсъди представените по делото доказателства в съвкупност със заключенията на двете съдебно- счетоводни и графологични експертизи и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за заем , сключен на 01.09. 2000г. се установява,че ищецът С. С. Б.,като заемодател и ответникът И. К. Х., като заемател уговорили заемодателят да даде ,а заемателят да получи сумата 27 816 щ. долара за извършвана от него строителна дейност. Заемателят ,съгласно т.2 от договора, се задължил да върне заемната сума на 01.09. 2004 г., т.е четири години по-късно , като за този период ,съгласно т.3 от договора , заемателят няма да дължи на заемодателя лихва върху заемната сума, а след датата на падежа- 01.09. 2004 г. заемателят се задължил да изплати на заемодателя, ако заетата сума не бъде възстановена на падежа , лихва в размер на 1/ 360 от основния лихвен процент плюс 10 пункта . В т. 5 от договора, за обезпечаването му страните се споразумяли , че ще сключат предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот собствен на заемателя а именно: на двуетажна масивна сграда от която първият етаж е търговски обект и заведение, а вторият етаж е жилищен, ведно с 1/2 ид. част от нива върху която е построена сградата, находяща се в м. Р." цялата с площ 5009 кв.м.представляваща имот пл.№ 006020 в землището на с .Д. Г. , общ. К. , от които 1000 кв.м. са с променено предназначение за неземеделски нужди, за сумата 27 816 щ.долара. В т. 6 от процесния договор страните са записали ,че след сключването на предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот ,същият става неразделна част от договора за заем, а П. възстановяване на заетата сума предварителния договор се разваля автоматично. Страните са уговорили освен това ,че след изтичане на договорения срок на заема, заемодателят има право да събере вземането си , или алтернативно да поиска по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот да бъде обявен за окончателен. От представеното като доказателство решение № 157 от 24.07. 2006 г., постановено по Г.дело № 624/ 2005 г. по описа на С. районен съд се установява ,че ищецът преди предявяване на процесния иск , е предявил срещу ответника иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот за окончателен . С посоченото решение съдът е уважил възражението на ответника ,че сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен ,поради противоречието му с чл.152 от ЗЗД, поради което е отхвърлил като неоснователен. Страните не спорят, че дадената в заем сума не е върната от ответника- заемател. Спора между страните е относно размера на заемната сума. Ищецът твърди ,че е предал на ответника сумата посочена в договора за заем- 27 816 щ.долара , като се позовава и на т.8 от договора ,че същият има силата и на разписка за платената сума по точка едно. Ответникът ,чрез пълномощника си прави възражение , че П. сключване на договора му била вече предадена на части сумата 11 400 щ. долара , но в договора била записана като дадена в заем сумата 27 816 щ.долара в която е включена изчислената лихва - 3 % месечно върху реално дадената сума 11 400 щ.д.- за периода от датата на сключване на договора -01.09. 2000 г. до датата на падежа - 01.09. 2004 г. Процесуалният представител на ответника обосновава тезата си с представения като доказателство протокол от 23.05. 2006 г. по Г.дело № 624/ 2005 г. на районен съд Г.С. . От същия се установява,че в съдебно заседание на 23.05. 2006 г. по посоченото по-горе Г.д. № 624/ 05 г. ищецът отговаряйки по реда на чл.114 ал.1 ГПК/ отм/ на въпроса на адв. Александрова , дали в сумата 27 816 щ.долара е включена и лихвата той е отговорил ,че сумата е изчислена към 01.09. 2004 г. " ведно с лихвите" . Че реалната сума която е получил ответника към 01.09. 2004 г. е 11 400 щ. долара се установява и от показанията на свидетелката М. С. А., която живее на съпружески начала с ответника от 13 години. Разпитана същата ,установява че заедно с ответника построили къща в с. Д. Г. като първият етаж е магазин, а втория е жилищен етаж. Двамата искали да го отдават под наем ,но понеже не бил довършен ищецът обещал и на няколко пъти дал различни суми в щ.долара на ответника за довършителните работи. Един месец преди подписването на договора за заем съпругата на ответника изготвила " рекапитулация" на дадените суми и лихвите по отделните периоди , която изписала собственоръчно ,а копие от документа предала на ответника. Че действително частния документ озаглавен като " рекапитулация" е изписан в по-голямата си част от св. Е. Б. Б.- съпруга на ищеца се установява от заключението на съдебно- графическата експертиза / на л.151 от делото/ Вещото лице сочи ,че целия частен документ без най-долните две средни графи са изписани ръкописно и в цифри от съпругата на ищеца Е.Б.. Това заключение потвърждава показанията на свидетелката М. А. която установява, че към дата на сключване на договора за заем ответникът И. Х. е получил от ищеца на части заедно с лихви сумата 11 400 щ. долара. Ищецът ,чрез пълномощника си е оспорил представеното писмено доказателство ,поради обстоятелството ,че ответникът не може да представи оригинала. Но тъй като безспорно се установява, че документа е изписан в по-голямата си част включително и в най-долната част на таблицата в дясно където е изписана сумата 11 400 щ.д.,от съпругата му , то следва извода ,че оригинала е съхранен у него, тъй като той е заемодателя . Че действително реално даданата сума към деня на подписване на договора е сумата 11 400 щ.долара се установява и от заключението на в. лице С. Т.която е изчислила, че сумата 11 400 щ. долара, заедно с уговорената лихва която съставлява 3% месечно върху главницата, за периода от датата на сключване на договора 01.09. 2000г. до датата на падежа - 01.09. 2004 г. прави сумата 27 816 щ.д. Съдът дава вяра на показанията на разпитаната свидетелка М.А.относно размера на заемната сума ,тъй като кореспондират с признанието на ищеца направено в съдебно заседание на 23.05. 2006 г. видно от представения съдебен протокол / л. 103/ по Г.дело № 624/ 2005 г.на районен съд Г.С. , образувано по иск на ищеца с правно основание по чл.19 ал.3 от ЗЗД. На поставения от адв. А. въпрос по реда на чл.114 ал.1 ГПК/ отм./ " сумата 27 816 щатски долара отговаря ли на размера на сумата която сте дали на И. Х. , или тя включва и лихви" ищецът е отговорил че сумата е ведно с лихвите към 01.09. 2004 г.Представения съдебен протокол е официален свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила. Отразеното в него обяснение на ищеца , направено по реда на чл.114 ГПК/ отм./ пред съда и записано в съдебния протокол обективира неизгоден за страната факт и тогава представлява признание на факта , което се цени от съда съгласно чл. 127 ал.2 ГПК/ отм./, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това признание ,че реално дадената на ответника сума П. подписването на договора за заем е включвала и уговорената лихва за периода от датата на сключването му до датата на падежа ,която според заключението на ССЕ изготвена от в.л. С.Т. / л. 121/ включва главница 11 400 щ.д. и лихва 16 416 щ.долара съставлява общо сумата 27 816 щ.д. Поради изложеното следва да се признае за безспорен факта ,че П. подписване на договора за заем от 01.09. 2000г. ответникът е получил от ищеца реално сумата 11 400 щ.долара , а не както е записано в т. 1 от договора за заем - 27 816 лв. Именно поради това ,че в сумата е включена уговорената лихва за периода от 01.09. 2000 г. до 01.09. 2004 г. в т.3 от договора е записано, че заемателят няма да дължи лихва върху главницата за посочения период, а само след датата на падежа .

П. така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск по чл. 240 ЗЗД за основатален и доказан за сумата 11 400 щ.долара. Заемателят е длъжен да върне заема в количество еднакво със заетото . В останалата част, от уважения размер 11 400 щ. долара до претендираната от ищеца сума от 27 816 щатски долара , искът следва да се отхвърли като недоказан. Договорът за заем е реален и като такъв се счита за сключен с предаване на сумата предмет на същия. С представения по делото писмен договор от 01.09.2000г. е обективирано съгласие на страните за предоставяне на сумата 27 816 щатски долара в заем , но от признанието на ищеца направено в посочения по-горе съдебен протокол се установява по категоричен начин ,че към момента на подписването му е предадена на ищеца сумата 11 400 щ. долара , а в отразената в договора сума са включени и 3% месечна лихва върху реално предадената сума П. направеното от ответника оспорване на факта на получаване на заемната сума в посочения в договора размер в тежест на ищеца е да докаже предаването на посочената сума. По делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца в този смисъл. Напротив , както вече се посочи напревеното от него признание пред съд и заключението на счетоводната експертиза на в. л. С.Т. сумата отразена по договора представлява дадената реално сума от 11 400 щ.долара плюс 3 % лихва за периода от датата на сключване на договора до датата на падежа. Това от своя страна води до заключението ,че за ответника е възникнало задължение по договора да върне реално предадената му сума ведно с уговорената в т.3 от договора лихва .

Съгласно чл.240 ал.2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Страните по договора за заем са уговорили лихва след датата на падежа , от 01.09. 2004 г. в размер на 1/360 от основния лихвен процент плюс 10 пункта. Ищецът е предявил иск за сумата 7 232 долара лихва за забава . От заключението на вещото лице П. Х. / л. 36-л.38 от делото/ се установява ,че уговорената лихва върху претендираната сума 27 816 щ. долара , за периода от датата на падежа -01. 09.2004 г. до датата на предявяване на исковата молба- 19.10. 2006 г. , е 8 393 щ. долара .Заключението не е оспорено от страните. За същия период мораторната лихва върху реално дадената в заем сума от 11 400 щ. долара ,възлиза на 3 439.75 щ. долара, която съдът счита,че следва да се присъди на ищеца.

На основание чл.64 ал.1 ГПК / отм./ ,съдът присъжда на ищеца и сумата 1143.45 лв. разноски по делото ,съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът на основание чл.64 ал.2 ГПК/ отм./ също е направил искане за присъждане на разноските по делото които възлизат на 270 лв. изплатено възнаграждуение на вещите лица .по делото няма данни за заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което съдът му присъжда 117 лв. разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете или по компенсация, присъжда на ищеца сумата 1026.45 лв. разноски по делото.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И. К. Х. с адрес с. Д. Г. , общ. К. , на основание чл.240 ЗЗД ,да заплати на С. С. Б. ,с адрес Г., У." К. Б. І " № 47,В., .4 ,А. сумата 11 400 /единадесет хиляди и четиристотин/ щатски долара дадена в заем с договор от 01.09. 2000 г. ведно със законната лихва върху горната сума считано от 19.10. 2006 г. до окончателното й заплащане , като отхвърля иска в останалата му част от уважения размер до претендираната сума 27 816 щ. долара като неоснователен .

ОСЪЖДА И. К. Х. да заплати на С. С. Б. и сумата 3 439.75 щатски долара / три хиляди четиристотин тридесет и девет щ.долара и 75 цента / договорна лихва върху главницата за периода от 01.09. 2004 г. до 19.10. 2006 г., като отхвърля иска в останалата му част над уважения размер до претендираната сума 7 232 щатски долара ,като го осъжда да му заплати и 1026.45 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :