РЕШЕНИЕ
№
1371
гр. Пловдив, 13.07.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 678 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 197 и сл. от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на
"ГУРМЕ ФУУД" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Г.И.В., чрез адв.И., против
Решение № ПО-28/07.03.2022г., издадено от Директор на ТД на НАП – София, с
което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. №
С220022-023-0000382/08.02.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
В жалбата се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност
на оспореното решение. Твърди се, че предварителните обезпечителни мерки са
необосновани, немотивирани и незаконосъобразни, наложени в нарушение на чл.121,
ал.1 и ал.3 от ДОПК. Твърди се и немотивираност на искането на органа по
приходите, тъй като размера на бъдещото задължение е много по-малък от
имущественото състояние на дружеството, като в тази връзка е направено
позоваване на издаден Акт за прихващане или възстановяване № П-
2222152001737-004-002 /04.02.2022 г. от Инспектор по приходите при ТД на НАП
София с който е постановено да бъдат възстановени по банковата сметка на „ГУРМЕ
ФУУД“ ЕООД дължими парични суми общо в размер на 675 905.09 лв. Така според
жалбоподателя органът издал обжалваното решение е действал недобросъвестно с
единствената цел да запорира подлежащата на възстановяване сума за ДДС, която
сам дължи на дружеството. Твърди се, че след като размерът на бъдещите
задължения /551 хил.лв./ не надвишава имуществото на лицето /675 хил.лв./, то в
случая не съществува и липсва необходимото по закон обосновано предположение за
затруднение или невъзможност за събиране на бъдещите вземания, като защитим
публичен интерес. Изложени са доводи, че в обжалваното постановление не е
обоснована и мотивирана обезпечителната нужда. Твърди се, че ГУРМЕ ФУУД ЕООД
няма никакви задължения към бюджета, не е свързано лице и няма задължение с
посочения доставчик „ГРГ Експорт" ЕООД, поради което спрямо дружеството
изначално не са налице предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 177 ЗДДС. Иска се обезсилване на решението или отмяна на същото. Иска се и отмяна
на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С220022-023-0000382/08.02.2022 г. на публичен изпълнител в ТД НАП София. Претендират се разноските само за
държавна такса. Подробни съображения са изложени в постъпили по делото писмени
бележки.
Ответникът по жалбата –
Директорът на ТД на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата.
За допустимостта:
Процесното постановление е обжалвано, в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Постановеното от
Директора на ТД на НАП гр.София решение е връчено по електронен път на
09.03.2022г. (лист 56), а жалбата против него е подадена директно в съда чрез
Системата за сигурно електронно връчване на 14.03.2022г., т.е. в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, което налага извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
От
фактическа страна е установено, следното:
Със ЗВР № Р-22221522000535-020-001/04.02.2022
г. е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя за установяване на
отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задълженията
по ДДС на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК ********* за извършени доставки за периода
от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. В хода на възложената проверка е установено,
че в периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. „ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД е получател по
252 фактури, издадени от „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД с предмет – пресни черни и бели
трюфели, по които е ползван данъчен кредит в размер на 486 875,02 лв.,
като според Решение № 667/29.12.2021г. доставките са приети за реално
осъществени. Освен това е установено, че „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е регистрирано по
реда на ЗДДС от 08.04.2015г. и дерегистрирано по реда на чл.176 от ЗДДС от
08.12.2020г. и към момента на проверката няма промяна. След направена справка в
ИМ на НАП е установено, че за посочения период дружеството е декларирало в
дневниците си за покупки доставки от контрагенти, включени в база данни
„Рискови субекти", както и че данъкът по доставките не е внесен от „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, а последното е упражнило право на данъчен кредит.
С искане за предварително обезпечаване на
задължения № Р-22221522000535-039-001 от 07.02.2022 г. на Цветанка Колева
Хубанова – в качеството й на ръководител на ревизия възложена със ЗВР №
Р-22221522000535-020-001/04.02.2022 г. е прието, че с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице,
вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или
значително затруднено, налага необходимост от налагането на предварителни
обезпечителни мерки.
По делото е представено АПВ
с № П-22221522001737-004-002/04.02.2022г., с което на жалбоподателя е
възстановен ДДС в размер на 609 528,86 лв. и лихви в размер на
66 376,23 лв. Т.е. издаденото АПВ е от същата дата, на която спрямо
жалбоподателя е стартирана ревизия за установяване на отговорността по чл.177
от ЗДДС за задълженията на доставчика. В самото АПВ е посочено, че управителят
на „ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД декларира, че желае подлежащият на възстановяване данък да
се възстанови по сметката на дружеството в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД –
BG14IABG70961002589501.
С оспореното ПНПОМ №
C220022-023-0000382/08.02.2022г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП
София, издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК във връзка с Искането за
предварително обезпечаване на задължения е наложена следната обезпечителна
мярка: Запор върху налични и постъпващи суми по сметка IBAN: ***, BIC: ***,
находяща се в ТБ/доставчик на платежни услуги ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД за
сумата от 551 932,23 лева. Запорното съобщение (лист 63) е връчено по
електронен път на 08.02.2020 г. на ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД (лист 64).
Съгласно отговор от банката (лист 62), върху банковата сметка има предходно
наложени запори.
ПНОМ е връчено на жалбоподателя по електронен
път на 23.02.2022г. и против него е подадена жалба вх. № 94-В-140/28.02.2022 г.
по регистъра на ТД на НАП София. Жалбата е оставена без уважение с оспореното в
настоящото производство Решение № ПО-28/07.03.2022 г., издадено от директора на
ТД на НАП София. Последният се е позовал на издадената ЗВР и на Решение №667/29.12.2021 г. на
директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП и е посочил, че в Искането за
предварително обезпечаване на задължения с изх. №Р- 22221522000535-039-001/07.02.2022
г. са предложени конкретни обезпечителни мерки - запор върху банковата сметка
на дружеството, по която би бил възстановен претендираният ДДС в Искане за
прихващане и възстановяване № 24-15-8/05.01.2022
г., открита в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД клон Пазарджик с IBAN ***. В мотивите на оспореното решение е посочено, че по
данните, налични към началото на образуваното ревизионно производство на
04.02.2022 г., органите по приходите са установили, че в периода от 01.06.2020
г. - 30.11.2020 г. „ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД е получател по 252 броя фактури, издадени
от „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК *********, с предмет на доставките е пресни черни и
бели трюфели, по които доставки ревизираното лице е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 486 875,02 лв. Изрично
горестоящият орган е посочил, че с Решение № 667/29.12.2021 г. на директора на
дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, е изменен ревизионен акт №Р-160016200079663-091-001/15.10.2021 г., както и че с това решение е
прието, че доставките между двете дружества са реално осъществени, но дължимият
ДДС по тях не е внесен от „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК *********, което
дружество е пряк доставчик на „ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД. Изложено е още, че за посоченият период „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК ********* е декларирало в
дневниците за покупки, получени доставки от контрагенти, включени в базата
данни „Рискови субекти“, както и че дължимият данък по доставките към „ГУРМЕ
ФУУД“ ЕООД не е внесен от „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, но това дружество е упражнило
право на приспадане на данъчен кредит в периода от мес. 06.2020 г. до мес.
11.2020 г. във връзка с покупките от предходните рискови доставчици. Задълженията
на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД ще бъдат определени от приходната администрация след
приключването на ревизия, възложена със ЗВР №Р-
02000221005903-020-001/21.10.2021 г., която до настоящият момент не е
приключена. Според директора на ТД на НАП София, невнесеният ДДС е в особено
големи размери - 551 932,23 лв. по фактури, издадени от прекият доставчик в
кратък период от време - от мес. 06.2020 г. до мес. 11.2020 г. включително.
Според мотивите на оспореното решение е налице мотивиране на налагането на
предварително обезпечение.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК,
предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с
постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197 от ДОПК.
На основание чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на
директора на ТД на НАП София. По аргумент от нормата на чл.197, ал. 3 от ДОПК
съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане
на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на
НАП са спазени всички изисквания за законосъобразност.
В случая постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган съгласно чл.167
вр. с чл.195, ал.3 от ДОПК, като е спазена и формата, установена в разпоредбата
на чл.196, ал.1 от ДОПК. Директорът на ТД на НАП София, като компетентен
горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, което също е в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК съдът отменя
обезпечителната мярка, ако: 1) длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) не
съществува изпълнително основание; или 3) не са спазени изискванията за
налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.
Първото отменително основание в случая не е
налице, тъй като нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по
делото не са представени доказателства за учредено обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да
обуславя задължителна съдебна отмяна на наложения запор на вземанията му от
посочената банка.
Второто отменително основание в случая не е
приложимо, тъй като обезпечителните мерки са предварителни по чл.121, ал.1 от ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане към жалбоподателя.
Спорното в случая е дали обезпечителни мерки
са наложени при спазване на изискванията по чл.121, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Следователно тази разпоредбата урежда случаите на налагане на
обезпечителни мерки, като предназначението им е да гарантират събирането на
публичните вземания на този етап от ревизионното производство, с оглед
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника,
които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат
установени с ревизионен акт. В рамките на производството по издаване на
постановлението за предварително обезпечаване чрез налагането на съответните
мерки компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще
бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при
съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК той има правомощието да
наложи обезпечение. Използваният в чл.121, ал.1 от ДОПК термин “може” сочи
възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в
съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Пак в тази насока следва да
се отбележи, че съгласно чл.195 ал.2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато
без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Или, в рамките на
производството по издаване на постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, публичният изпълнител извършва преценка дали действително
ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване
с условията по чл.121 ал.3 от ДОПК същият има правомощието да наложи
обезпечителните мерки.
На първо място, изложените
обстоятелства в искането за предварително обезпечаване на задължения, не биха
могли да се възприемат като мотивиране по смисъла на чл.121, ал.1 ДОПК. Изводът
на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени
факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени
изискванията на закона и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Без конкретна фактическа установеност е
цитиран само законовият текст, без да са изложени конкретните фактически
обстоятелства, въз основа на които е прието, че е застрашено удовлетворяването
на публичния кредитор. Няма
информация за проверени сделки и факти, разкриващи или доказващи пряко
необходимост от предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци. Не е
констатирана опасност държавните вземания да не бъдат удовлетворени.
На следващо място, Постановлението
за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията,
визирани в чл.196, ал.1 от ДОПК и по-конкретно на т.3, съгласно която в
постановлението е необходимо да бъдат посочени фактическите и правните
основания за издаването му. В случая като фактическо основание в
постановлението е посочено само и единствено предполагаемия размер на задължението
на жалбоподателя. Останалата част от
постановлението е напълно бланкетна и преповтаря съдържанието на искането за предварително
обезпечаване.
В ПНОМ е направен анализ на
имущественото състояние, от което обаче не може да се извлекат мотиви в насока,
че събирането на публично вземане ще бъде затруднено. Пак там е посочено, че
размерът на активите, които дружеството притежава са в значително по-малък
размер от задълженията, които могат да послужат за обезпечаване на бъдещото
задължение в предполагаем размер. Преписката
не съдържа конкретни данни за активи и техен размер. Отделно от това в ПНОМ
е посочено, че няма данни дружеството да притежава недвижим имот, както и че има
данни дружеството да притежава 2 бр. ППС. В тази връзка обаче не са приложени документи,
доказващи посочените данни. Нещо повече, в ПНОМ е посочено, че има данни
дружеството да притежава банкови сметки, за които пък не е посочено, колко са и
с какви налични средства. Т.е. по никакъв начин не е направена преценка дали действително ще бъде затруднено или
невъзможно събирането на публични вземания.
В оспореното пред съда решение също не се
съдържат някакви конкретни факти, които да попълнят фактическото основание на
административния акт.
Преписката не съдържа данни, а и не се
твърди, че публичният изпълнител е извършил преценка дали действително ще бъде
затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания. Липсват данни
публичният изпълнител да е събрал необходимата информация за имущественото
състояние на жалбоподателя, още повече, че с приложения по делото АПВ с №
П-22221522001737-004-002/04.02.2022г. на жалбоподателя е възстановен ДДС в
размер на 609 528,86 лв. и лихви в размер на 66 376,23 лв.
Доколкото в случая не е било налице
мотивирано искане, което да обоснова предвидената цел на предварителното
обезпечаване, настоящият съдебен състав намира подадената жалба против Решение № ПО-28/07.03.2022г.,
издадено от Директор на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение
жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С220022-023-0000382/08.02.2022 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – София за основателна.
За пълнота следва да се
отбележи, че с Решение №667/29.12.2021 г.
на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, не е изменен ревизионен
акт №Р-160016200079663-091-001/15.10.2021 г., както сочи ответният
орган, а е отменен ревизионен акт и то с
№Р-16001620007966-091-001/ 15.10.2021 г.
При този изход на делото, основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатената
държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ ПО-28/07.03.2022г., издадено от Директор на ТД на НАП – София и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С220022-023-0000382/08.02.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на "ГУРМЕ ФУУД" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Г.И.В. разноски в размер на 50
/петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/