Мотиви
към присъда по НОХД № 768/2021 г. на СГС – НО, 9-ти състав
Софийската градска прокуратура (СГП)
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 11040/2019 год. по описа
на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 942/2019 г. по описа на СГП срещу Д.П.В. за това, че на
08.02.2019г., около 19:20 ч. на автомагистрала „Хемус“ с посока на движение от
с. Яна към гр. София в района на 3-ти км., при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ******,
нарушила правилата за движението по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл. 20,
ал.1 от ЗДвП: „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като след извършено изпреварване, при рязкото
завъртане на волана надясно е изгубила контрол над управлявания от нея
автомобил и последният се ударил в еластичната ограда, в резултат на което по
непредпазливост причинила смъртта на пътничката от автомобила М.П.П., ЕГН **********,
престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В проведеното по делото
на открито разпоредително съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
подсъдимата, защитавана от упълномощения си защитник, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тях.
Предвид самопризнанието
на подсъдимата на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от доказателствения
материал по делото, съдът с определение, постановено по реда на чл. 372, ал. 4
от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира
доказателства за същите факти.
В хода на съдебното производство,
наследниците на починалата – баща й П.Н.П. се е възползвал от правото си да не
се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Счита, че от
събраните и приобщени по реда на съкратеното съдебно следствие доказателства от
досъдебното производство установяват фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Отправя искане за определяне на наказание „лишаване от
свобода”, в минималния предвиден в закона размер, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК.
Защитникът
на подс. В. - адв. Н.В., намира, че с оглед процедурата, по която делото се
разглежда, се установяват фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Пледира за определяне на наказанието лишаване от свобода при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в минимален
размер, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл. 66 НК.
Подсъдимата
преди даване ход на съдебното следствие и в хода на самото съдебно следствие,
при условията на гл. XXVII, чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не
се събират доказателства относно тези факти.
В правото си на лична защита и на
последна дума, подс. В. заявява, че няма какво да добави.
Съобразявайки разпоредбата на чл.
373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите,
както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт от
Фактическа страна:
Подсъдимата Д.П.В. е родена на ***
г. в гр. Петрич, българка, българска гражданка, разведена, със средно
образование, не работи, неосъждана, живуща ***, ЕГН **********.
На 08.02.2019 г. около 19.20 ч.
подс. Д.П.В. управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг.
№ ******, като посочения автомобил се движел по автомагистрала „Хемус“ с посока
на движение от с. Яна към гр. София.
Било
в тъмната част на денонощието, с нормална за този час видимост. Автомобилът се
движел със включени къси светлини. Пътят бил асфалтов, сух, без неравности и
наклон, права отсечка от пътя, предназначена за движение на пътни превозни
средства в двете посоки, като за всяка от посоките имало по едно платно за
движение, отделени едно от друго от разделителен остров с широчина 3 м. Пътното
платно по посока на движението се състояло от три ленти за движение. Крайната
дясна лента за движение била с широчина 3.30 м. Средната и крайната лява лента
за движение били с широчина по 4.00 м. Крайната дясна лента била отделена от
средната лента с единична непрекъсната линия. Средната лента била отделена от
крайната лява лента с единична прекъсната линия. На 50 см. от крайната дясна лента била монтирана
метална предпазна ограда /мантинела/.
Управляваният
от подс. В. автомобил се движел със скорост от порядъка на 138 км/ч. в лявата
от двете активни пътни ленти, предназначени за движение в посока гр. София. По
същото време и в същата посока, в дясната от двете активни пътни ленти със
скорост около 90 км/ч се движел лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******,
управляван от св. В.В..
Подс.
В. решила да освободи лентата по която се движела, тъй като зад нея се движел
автомобил, който и присвятквал с фарове и след като изпреварила движещия се в
същата посока в съседната дясна лента лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег.№
****** тя завъртяла волана надясно и отклонила рязко автомобила вдясно, пред
автомобила „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******.
При
това завъртане на волана автомобилът влязъл в траектория със завой надясно, в
който скоростта на странично плъзгане е по-ниска от скоростта на автомобила.
Това довело до изгубване на контрола над автомобила от страна на подсъдимата.
Автомобилът се отклонил надясно и се ударил в дясната мантинела с дясната част
на автомобила, при което двигателят и скоростната кутия се отделили. След този
удар автомобилът се завъртял в посока на часовниковите стрелки, ударил се и с
лявата си страна в дясната мантинела, отклонил се наляво и се ударил с предната
лява част в лявата мантинела. Вследствие на центробежните инерционни сили при
въртенето на автомобила, от него изпаднала возещата се на задната седалка
дъщеря на подсъдимата - М.П., заедно с дясната седалка.
В
резултат на това на М.П. били причинени: открита черепно-мозъчна и лицева
травма, разкъсно контузна рана в челната област на главата отляво,
многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа, субарахноиден
в лявата теменна област и в областта на малкомозъчните тонзили, кръвонасядане
на клепачите на лявото око, счупване на носните кости, охлузване на кожната
повърхност на горната устна отдясно, охлузване на брадичката, закрита гръдна
травма - множество линейни жлебовидни охлузвания по предната и задната
повърхности на гръдния кош, контузия на белите дробове, закрита коремна травма -
разкъсвания на черния дроб и слезката, излив на кръв в коремната кухина-хемоперитонеум,
контузия на бъбреците, травма на опорнодвигателния апарат и други мекотъканни
увреждания - множество линейни жлебовидни охлузвания на корема,
кръстно-поясната и седалищните области, кръвонасядане и отслояване на меките
тъкани с образуване на травматичен джоб в дясната хълбочна област,
многофрагментно счупване на телата на прешлените в поясния отдел на гръбначния
стълб с прекъсване на връзката между горния и долния му отдел, пълно
разединение на дясната сакроилиачна става, многофрагментно счупване на тазовите
кости, косо счупване в горната трета на дясната раменна кост, напречно счупване
в горната трета на лявата бедрена кост, охлузвания на лявото коляно и лявата
подбедрица, косо счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им
трета.
М.П.
починала, като причина за смъртта й, съгласно изготвената КМАТЕ е съчетаната
черепно-мозъчна, гръдна, коремна и травмата на опорнодвигателния апарат с
увреждания на анатомични структури и вътрешни органи, несъвместими с живота.
Съгласно
заключението на изготвената по делото СМЕ между посочените травматични
увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт
на пострадалата има пряка и непосредствена причинно следствена връзка.
По
досъдебното производство е назначена и изготвена автотехническа експертиза,
видно от заключението на която преди произшествието лекият автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****** е бил технически изправен.
От
заключението на изготвената КМАТЕ се установява, че от техническа гледна точка
най-вероятната причина за произшествието са субективните действия на водачката Д.В.
с органите за управление на автомобила. При рязкото завъртане на волана надясно
тя е вкарала автомобила в траектория със завой надясно, в който скоростта на
странично плъзгане е по-ниска от скоростта на автомобила 138 км/ч, което е
довело до изгубване на контрола над управлението на същия, отклонение надясно и
последвалия удар в еластичната ограда със скорост не по-малка от 130 км/ч.
По доказателствата:
Описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от
подсъдимия, подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства,
закрепени в писмените доказателства и гласните и писмени доказателствени
средства и способите за събиране и проверка на доказателствен материал,
проверени от съда при постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: показанията на свидетелите В.Л.В., А.А.К., Г. А.Т., обяснения на
обв. В.; констативен протокол № К-74,
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.02.2019 г. с приложен фотоалбум,
скица на местопроизшествието към протокола за оглед от 08.02.2019г., фиш за
спешна медицинска помощ от 08.02.2019 г., удостоверение за раждане на М.П., справка
за извършена съдебномедицинска аутопсия № 115/2019 г., препис извлечение от акт
за смърт на М.П.П., справка за постъпили обаждания към телефон за спешни
повиквания 112 на датата 08.02.2019 г. във връзка с ПТП на автомагистрала
„Хемус“, в района на ІІІ километър; експертните заключения на
съдебномедицинската експертиза на труп №
115/2019 г., на СХЕ № А-109/2019 г., на СХЕ № 99/2019 г. на автотехническа
експертиза, на комплексната медико – автотехническа експертиза, както и от
останалите доказателствени материали, събрани в хода на съдебното производство
относно личността на подсъдимия - справка за съдимост на подсъдимата.
Съдът
намира, че всички гласни и писмени доказателствени средства и писмените
доказателства по делото са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата
обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.
В посочената доказателствена съвкупност
не фигурират писмени и веществени доказателства и гласни и писмени
доказателствени средства и способи за доказване, които да не са относими към
предмета на доказване по наказателното производство.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове
единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го
подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени и веществени
доказателства, които да обективират каквото и да било съществено противоречие с
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не
се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр.
чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства – свидетелски показания, писмени доказателствени средства –
протоколи за оглед на местопроизшествието със скици към тях и изготвени
фотоалбуми, писмени доказателства и заключения на изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво
изложената фактическа обстановка.
По тези причини съдът прие за
установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни изводи.
От
правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът установи, че с деянието си подсъдимата е осъществила състава
на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като
от обективна страна, при управление на лек автомобил, е нарушил правилото за
движение, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, и е причинила
смъртта на дъщеря си - М.П.П..
На първо място, подсъдимото лице е
управлявало моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Фолксваген", модел „Голф”, с регистрационен № ******. Управлението се е състояло във въздействие от страна
на подс. В. върху механизмите на управление на превозното средство, чрез
непосредствено манипулиране с тях, следствие което го е поддържала в режим на движение
по автомагистрала
„Хемус“ с посока на движение от с. Яна към гр. София в района на 3-ти км. На следващо място, подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние, като при управлението на моторното превозно средство е нарушила
правилата за движение - нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението се е
изразявало в това, че не е контролирала непрекъснато управляваното от нея пътно
превозно средство, при това докато се е движела със значителна скорост. Съгласно законово установеното задължение, водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Налице
е и изискуемата се от закона пряка, непосредствена и непрекъсваща причинно –
следствена връзка между нарушението на правилата на движение и настъпилия съставомерен
резултат. В настоящия случай именно неосъществяването на непрекъснат контрол
върху управляваното от нея ППС, е причинило удара между лекия автомобил и намиращата
се вдясно, а в последствие и в ляво мантинела, в резултат на което пострадалото
лице е получило описаните по-горе травматични увреждания, довели впоследствие
до смъртта й. При адекватно на пътната обстановка въздействие върху органите за
управление на автомобила от страна на подс. В. е било възможно да бъде
предотвратено изгубването на контрола над управлението на същия, отклонението
на дясно и последвалия удар в еластичната ограда със скорост не по-малка от 130
км/ч., както и вредоносния резултат.
От субективна страна, деянието е
извършено от подс. В. виновно, при форма на вината непредпазливост, по смисъла
на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. За нея,
като водач на моторно – превозно средство, е съществувало задължението за
спазване на правилата за движение. Умишлено е пренебрегнала основно такова задължение,
а именно това да да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява. Нарушавайки по този начин задължението си при управление на
превозното средство да контролира непрекъснато органите за управление на
автомобила, същата сама се е поставила в ситуация, в която не е могла да
реагира на възникналата опасност, обусловила и настъпилото пътно - транспортно
произшествие, довело до съставомерния резултат. Подсъдимата е била длъжна и е
могла да предвиди, че ако не контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява е възможно да реализира пътно – транспортно произшествие и така
да причини смърт за някой/и от участниците в движението.
Гореизложеното обосновава извода на
съда, че подсъдимата е осъществила, от обективна и субективна страна, състава
на престъплението, за което е предадена на съд.
По наказанието:
При
определяне на наказанието, съдът на първо място съобрази разпоредбата на чл.
373, ал. 2, пр. 2 от НПК, задължаваща го, ако постанови осъдителна присъда в
случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на чл.
58а от НК. Съобразно тази норма, индивидуализацията на наказанието се извършва
според общите правила, след което се редуцира с една трета. Също така, в ал. 4
на същата правна норма алтернативно е предвидена възможността за приложение на
чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и условия за редуциране на наказанието,
и за прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по-благоприятно
за дееца.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за
подс. В.. В настоящият случай, съдът намери, че спрямо подсъдимата не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл.
55 от НК, обуславящи приложението на материално правната разпоредба на чл. 58а,
ал.4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото
бе определено при общите условия на чл. 54 от НК.
Съдът прие като смекчаващи
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, липсата на данни за
криминални прояви, а също и на липсата на такива, разкриващи я като водач с
трайно установени навици за неспазване на правилата за движение по пътищата.
Съдът не съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът, че при
инкриминираното ПТП подс. В. е причинила смъртта на дъщеря си, който факт сам
по себе си несъмнено представлява лична трагедия, тъй като смъртта на жертвата
несъмнено се е отразило изключително негативно и на другите нейни близки
роднини и приятели. Същевременно съдът отчита и необходимостта от повишено
внимание и самоконтрол на пътя по време на управление на пътните превозни
средства, когато в тях се намират и други лица и още повече, когато те са деца.
При това положение съдът прие, че нито броят, нито естеството на смекчаващите
отговорността обстоятелства могат да мотивират приложението на чл. 55 от НК,
защото не могат да се определят нито като многобройни, нито пък някое от тях
или всички те в съвкупност се отличават с изключителност по начин, който би
мотивирал съда да приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за
това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.
При така изложеното и прието за
установено, съдът прие, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Затова санкцията бе
индивидуализирана при условията на чл. 54 от НК, в близък до минималния и
размер, предвиден в санкционната част на материално – правната норма на чл.
343, ал. 1, б. „В”, пр. 1 от НК, а именно в размер на три години лишаване от
свобода, която, съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК, бе редуцирана с
една трета. По този начин съдът определи на подс. В. окончателно наказание
лишаване от свобода в размер на две години.
Съдът прецени, че в конкретния
случай са налице и материално – правните предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът
на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните
предпоставки, визирани в посочената правна норма. За поправянето и
превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното
наказание лишаване от свобода. В подкрепа на този извод на съда се явяват данните
за личността на подс. В. и социалното му битие, разкриващи я в положителна
светлина, както и обстоятелството, че се касае за непредпазливо извършено
престъпление, независимо че в резултат от последното е налице много тежък
вредоносен резултат – отнет е човешки живот. За да се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция в този случай не е необходимо оказване на
въздействие от по-интензивен тип чрез въдворяването на подсъдимата в място за
лишаване от свобода. Подсъдимата на практика е причинила смъртта на собствената
си дъщеря, който факт мотивира съдът да приеме, че не е възможно да не осъзнава
тежестта на последиците от стореното. Това, заедно с изложеното по-горе,
обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за
поправянето на подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното
осъждане, като законосъобразно и справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване
на определеното наказание лишаване от свобода е законосъобразно само при
положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието.
Закрепените в нормата на чл. 36, ал.
1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно
най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно
поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и
превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Осъществяването на тези цели обхваща въздействие и върху личността
на дееца, и върху охраната на обществения интерес. В конкретния случай, според
становището на съда, не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в
местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му социална
среда. Общественият интерес не налага, а и личността на самото подсъдимо лице
не оправдават, социалната му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение,
непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън
законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимата
не са формирани престъпни навици. Настоящата й инкриминирана проява е с
инцидентен характер. С оглед личността й, законноустановените цели на
наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на
наказанието. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на
обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането
на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимата и върху останалите
граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно – поправително
въздействие. Довод в тази насока е и фактът, че причинената от нея смърт на
малолетната й дъщеря, което се явява изключително тежко житейско изпитание и за
самата нея, тъй като този факт ще я съпътства през целия й живот от тук
нататък. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане
притежава и силно възпиращо – превантивна функция, изразяваща се в латентната
възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че
подсъдимата в рамките на определения й изпитателният срок извърши ново
престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за
подсъдимото лице, в контекста на наложеното й наказание, както и силно
мотивиращо бъдещото й законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от
спазване на законите.
Воден от изложените до тук
съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, за срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът
съобрази личностовите данни на подсъдимата, като едновременно с това отчете
обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с
преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това
прие, че именно такъв размер отлагателен срок ще окаже максимално поправително
и продължително възпитателно – превантивно въздействие върху подсъдимото лице и
останалите членове на обществото.
Вземайки предвид всички посочени
по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец,
отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен
би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно определянето му в рамките, посочени в закона не се
явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него
и върху останалите членове на обществото.
Съобразно разпоредбата на чл. 343г,
вр. Чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимата и задължителното,
кумулативно предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно –
превозно средство. При определяне на размера на лишаването от това право, съобразно
нормата на чл. 49, ал. 1 от НК, съдът намери за справедливо да определи срок от
три години, колкото е и определеният за условното лишаване от свобода преди
редукцията с една трета. От този срок не следва да се приспада време на
задържане на свидетелството по административен ред, тъй като по делото няма
данни за предприето такова.
По разноските:
С
оглед признаването на подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за
което й е повдигнато обвинение, подс. В. е осъдена да заплати, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на 1473,80 (хиляда
четиристотин седемдесет и три лева и осемдесет стотинки) лева, както и пет лева
за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по
сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по НОХД № 768/2021 г. по описа на СГС - НО, 9-ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
......................................