№ 7678
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110134259 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. И. М., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. Г. Г., срещу „УИЗ ЕЪР Унгария
Црт“ АД чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт. клон България“ КЧТ, с ЕИК:
*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 250 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет № W 64316 от дата 19.08.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 13238/2023 г. по описа на СРС – 14.03.2023 г. до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът закупил билети за полет № W
64316 на ответната авиокомпания – с направление от гр. Рим /Чемпино/ до гр.
София на дата 19.08.2022 г. – при час на излитане 21.30 часа местно време.
Полетът обаче бил отменен, за което обаче ищцата не била уведомена 14 дни
по-рано, каквито били нормативните изисквания. Нямало и непредвидени
обстоятелства, който да оправдават отмяната на полета. Поради това и
ищцата счита, че й се дължи обезщетение от 250 евро съобразно Регламент №
261/2004 г. – чл. 7, ал. 1.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по
основание. Посочва се, че не се оспорват фактическите твърдения в исковата
молба – а именно, че ищцата имала закупен билет за процесния полет и че
същият не бил изпълнен по разписание.
1
Поддържа се обаче че на ищцата вече била заплатена сумата от 250 евро
за неизпълнения полет, както и разноските по заповедното дело вкл. за
адвокатски хонорар.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
В даден от съда срок ищцата е депозирала становище, с което признава,
че действително е получила плащане в размер на 1023.96 лева, което
включвало – главницата от 488.75 лева, 30.21 лева – законна лихва за забава,
както и 25 лева разноски за държавна такса в заповедното производство и 480
лева разноски за адвокат.
Не били обаче заплатени разноските по настоящото исково дело –
отново в размер на 25 лева за държавна такса и 400 лева за адвокат – по ЗАдв.
за безплатна правна помощ. Същите се дължали, доколкото претендираните
суми били платени едва на 13.09.2023 г., а исковото производство било
образувано на 20.06.2023 г.
В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище като счита иска за
доказан. Посочва, че са му заплатени и разноските в исковото производство
от 25 лева държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар. Счита обаче че му
се дължат и още 80 лева ДДС върху хонорара, доколкото адвокатското
дружество било регистрирано по ДДС.
Ответникът не изпраща свой представител в насроченото открито
съдебно заседание. Изразява писмено становище с вх. № 106209/01.04.2024 г.,
в което посочва, че признава иска и е платил и разноски от 425 лева на
ищцата. Прави възражение за прекомерност на допълнителни разноски,
претендирани от ищеца.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземането,
което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 8757/23.03.2023 г. по ч.гр.д. №
13238/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение.
Страните не спорят, че помежду им имало сключен договор за въздушен
превоз за полет № W64316, по направление от гр. Рим /летище Чемпино/ до
гр. София, определен за изпълнение по следното разписание – с планиран час
на излитане 21:30 часа /местно време/ на 19.08.2022 г. Не е спорно и че
полетът не бил изпълнен по разписание.
Във възражението по ч.гр.д. № 13238/2023 г. по описа на СРС длъжникът
е посочил, че това се дължи на ограничения във въздушния трафик –
наложени от летището в гр. Рим /Чемпино/.
По исковото дело обаче ответникът посочва, че признава претенциите на
ищеца. Видно от платежно нареждане от 13.09.2023 г. сумата от 1023.96 лева
2
е заплатена на ищеца.
В тази връзка и самият ищец изряза становище, че на 13.09.2023 г.
ответникът е заплатил главницата и обезщетението за забава по заповедното
дело, както и разноските по заповедното дело. Доколкото обаче това станало
след образуване на делото – а именно едва на 13.09.2023 г. при искова молба,
подадена на 20.06.2023 г., то ищецът счита, че му се дължат и разноски по
исковото производство от 25 лева държавна такса и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
С писмено становище с вх. № 106209/01.04.2024 г. ответното дружество
посочва, че е заплатило допълнително и сумата от 425 лева разноски по
исковото производство.
Това обстоятелство също се потвърждава от ищеца с молба с вх. №
104646/29.03.2024 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД вр. с
чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.– за установяване вземането
на ищеца към ответника за обезщетение за закъснение на полет, за което е
издадена заповед № 8757/23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 13238/2023 г. по описа на
СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата в законоустановения едномесечен срок
по чл. 414 от ГПК Това е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице валиден договор за превоз на пътници, по който е изправна страна (в
това число и явяване за превоза в указания час), закъснение на полета, както и
че разстоянието на полета е до 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по Регламент № 261/2004 г. на Европейския
парламент и Съвета.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
плащането на обезщетение в претендирания размер, респ. извършването на
въздушния превоз съгласно оповестеното разписание, в това число и
възражението за настъпване на извънредни обстоятелства, които са в
причинна връзка със закъснението на полета.
Съгласно чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище,
3
намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на
държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили
облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от
Общността.
По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в
Република Италия до летище в Република България – и двете държави-членки
на ЕС. По делото липсват доказателства ищецът да е получил други облаги
или обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „б“ от същия Регламент на пътници,
чиито полет е закъснял с три или повече часа при всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети
между 1500 и 3500 километра, на пътниците се дължи обезщетение.
С Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009
година Съдът на Европейския съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се
позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато
поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-
голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварително планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
В настоящия случай ответното дружество е заплатило пълния размер на
исковите претенции още на 13.09.2023 г. – като е заплатило главницата –
обезщетение за закъснял полет, както и обезщетение за забава върху същата.
С молбата становище с вх. № 106209/01.04.2024 г. исковите претенции се
признават.
Това налага искът да бъде отхвърлен поради плащане на процесните
суми до датата на съдебното заседание – което обстоятелство съдът
съобразява съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 13238/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство заявителят претендира 25 лева държавна такса и
480 лева с ДДС – за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата – който се иска да бъде заплатен на адвокатско дружество „Г.
и Петров“, с БУЛСТАТ: ********* с регистрация по ЗДДС № BG *********.
4
Тези суми дружеството длъжник е заплатило по силата на заповед №
8757/23.03.2023 г. – на 13.09.2023 г., което обстоятелство се потвърждава от
заявителя.
По разноските в производството по гр.д. № 34259/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищецът претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса. Отново се претендира адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – като в списъка по чл. 80 от ГПК размерът
на хонорара не е вписан /както това е сторено по заповедното дело/.
Поради това и съдът намира за справедливо да определи същия в размер
от 400 лева – в която сума следва да се включва и ДДС /или в размер на 333
лева без ДДС/.
Тук следва да се отбележи, че в списъка с разноски по исковото дело – е
посочено, че хонорарът се претендира съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. като не е
вписан размер на същия. Такъв размер няма уговорен и в договора за правна
защита и съдействие между страните. От своя страна ответникът е направил
изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата
страна.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи
на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание
чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа
на ВКС, I т.о., е определено адвокатско възнаграждение под минимума по
наредбата по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като
е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да
5
се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка
от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В настоящия случай съдът съобразява и че делото е от изключително
ниска фактическа и правна сложност, същото е приключено в едно открито
съдебно заседание, на което представител на ищеца не се явява и при липса
на експертиза и малък обем доказателствен материал. Освен това ответното
дружество признава иска – и е платило претенцията доброволно още на
13.09.2023 г. По заповедното дело е платен хонорар от 480 лева с ДДС. По
настоящото дело вече /още преди приключване на устните състезания/ са
платени още 400 лева адвокатски хонорар. Предвид цената на исковете – 250
евро или 488.75 лева – с 30.21 лева, изтекла законна лихва за забава до
плащането, то настоящият състав намира, че възнаграждението по исковото
дело следва да се намали до 333.30 лева без ДДС или 400 лева с вкл. ДДС.
При определяне на такъв размер на ищеца се явяват заплатени общо 880 лева
адвокатски хонорар по реда на безплатната правна помощ за защита по искова
претенция от 488.75 лева, което съдът намира за достатъчно и справедливо –
предвид изложените по горе доводи. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС – напр. Определение № 1640 от 04.04.2024 г. по гр.д. № 3549/2023 г. по
описа на ВКС, 3-то г.о.
Сумата от общо 425 лева е заплатена – от ответното дружество преди
единственото съдебно заседание по делото, поради което и не следва да бъде
присъждана повторно.
Ответната страна няма право на разноски предвид изхода на делото.
Водим от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. И. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Варна,
адрес срещу „Уиз еър Унгария Црт. АД, вписано в регистъра на Унгария под
№ 01-10-140174 чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, п.к. 1540
за признаване за установено, че дружеството дължи на ищцата К. И. М.,
сумата от общо 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет №
W 64316 от дата 19.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 13238/2023 г. по описа на СРС – 14.03.2023 г. до окончателното плащане
на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13238/2023 г. на СРС – поради
извършено от ответника плащане на посочените суми след образуване на
настоящото исково производство.
6
Разноските по ч.гр.д. № 13238/2023 г. по описа на СРС в полза на
заявителя – за държавна такса от 25 лева и адвокатски хонорар от 480 лева с
ДДС /в полза на адвокатско дружество/ по чл. 38 от ЗАдв. са заплатени от
длъжника с платежно нареждане от 13.09.2023 г.
Разноските по гр.д. № 34259/2023 г. по описа на СРС в полза на ищеца –
за държавна такса от 25 лева и адвокатски хонорар от 400 лева с ДДС / или
333.30 лева без ДДС в полза на адвокатско дружество/ по чл. 38 от ЗАдв. са
заплатени от ответника преди съдебно заседание от 02.04.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 13238 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7