Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 28.10.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На първи октомври две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2376 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Л.В.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е оспорил предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1676/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 312.47 лв., дължими по договор за мобилни услуги №********* и
декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице от
17.11.2014г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и
декларация-съгласие, договор за мобилни услуги №********* и декларация-съгласие
за подписване на документи от непълнолетно лице, допълнително споразумение №********* и декларация-съгласие, за което
вземане са издадени фактури с №№**********/10.12.2017г.,
**********/10.01.2018г., **********/10.02.2018г., **********/10.04.2018г, ведно
със законна лихва, считано от 19.08.2019г. до окончателното изплащане.Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК, поради което и на
основание посочената разпоредба на заявителя е указано да предяви установителен
иск за установяване съществуването на вземането си.
Твърди се, че
между страните са сключени договори за предоставяне на услуги, описани в
исковата молба.Ответникът не изпълнил задълженията си , начислени в 4 бр.
фактури за периода м.декември 2017г. до
м.април 2018г.Във всяка фактура били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, описани подробно в исковата молба.Поради
неизпълнение на задълженията, договорите били предсрочно прекратени и издадена фактура с №
**********/10.04.2018г., която включвала задължения за заплащане на неустойки в общ размер от 172.76 лв.Посочени и описани
са начините на изчисляване на посочените неустойки.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от страна на
назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, в който са оспорени
предявените искове, доколкото договорите с мобилния оператор са сключени от непълнолетен
и в този смисъл са унищожаеми.
От приетите като доказателства по делото писмени
доказателства, по делото се установи следната фактическа обстановка:
Между страните са сключени следните договори:
1.Договор за мобилни услуги от 17.11.2014г., по който
на ответника е предоставен мобилен номер ********** с месечна такса от 11.19
лв. и предоставено мобилно устройство.
2.допълнително споразумение от 12.08.2016г. с
договорен нов абонаментен план от 20.99 лв.
3.Договор за мобилни услуги от 30.08.2016г., по който
му е предоставен мобилен номер ********** с месечна такса от 14.99 лв. и
таблет.
4. Допълнително споразумение от 08.08.2017г. с нов
абонаментен план от 30.99 лв.
За периода м.декември –м.април 2018г., ответникът не
изпълнил задължения по 4 бр. фактури, в които били начислени такси от свсички
сключени договори.В последната фактура от 10.04.2018г. била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за двата мобилни номера в общ размер
от 172.76 лв.
Към всички договори, доколкото ответникът е бил
непълнолетен, са приложени декларация-съгласие за сключването им.Две от тези
съгласия са дадени от майка на ответника, като две от тях са дадени от лице, за
чието качество и отношение с ответника е абсолютно неясно по делото.
Съдът приема за установено, че между
страните са сключени валидни договори за мобилни услуги, като впоследствие са
новиран с допълнителни споразумения, по силата на които ищецът е поел
задължението да предоставя на ответника в качеството му на потребител, мобилни
услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно
уговорената цена на ползваните услуги. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, договорите са сключени от непълнолетния ответник със съгласието на родител .От представения
договор за мобилни услуги и декларация- съгласие към него, ответникът се е
съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Съдът счита за неоснователно становището на
ответника, че между страните не е налице валидна облигационна връзка, доколкото
допълнителното споразумение две от съгласията не са изразени от представител на
непълнолетния, поради липса на валидно изразена воля. По делото не се спори, че
към момента на подписване на договорите и допълнителните споразумения
ответникът е бил непълнолетен. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
Закона за лицата и семейството е предвидено, че непълнолетните лица
могат да извършват правни действия със съгласието на техните родители, както и
че могат да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите
нужди. Това са сделки, които се сключват за задоволяването на нуждите на
ежедневния бит, за храна и предмети и удовлетворяване на духовните потребности.
Следва да се приеме, че сключването на договор за мобилни услуги от страна на
непълнолетен, попада в определението на подобни обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите нужди, доколкото в настоящия етап на развитие на
социално-икономическия и обществен живот, ползването на мобилни телекомуникации
е една от най-разпространените и достъпни услуги. Ето защо съдът намира, че
ответникът не доказа възражението си за недействителност на посоченото
основание и между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни и услуги.
Предвид гореизложеното следва да се
посочи, че по делото се установява, че в договора за мобилни услуги, както и в
последващите споразумения е предвидено обезщетение при неизпълнение на
задълженията на ответника, в случая довели до прекратяване на
облигационноправните връзки между страните. От събраните по делото
доказателства се установява, че преди издаването на последната фактура, в която
е начислена претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
услуги, са издадени от ищеца още няколко фактури, в които пълният размер на
задължението по предходната издадена фактура - за предходния отчетен период, е
посочена изцяло като задължение и в следващата фактура, т.е съответната фактура
включва и цялото задължение от предходния период. При това следва да се приеме,
че ответникът не е изпълнил месечните си задължения за плащане на дължимите от
него суми по сключените с ищеца договори за мобилни услуги за няколко
последователни отчетни периода. Ответникът, върху който лежи доказателствената
тежест, не ангажира и доказателства да е извършил плащане на суми по издадените
от ищеца фактури във връзка с предоставените му телефонни услуги през процесния
период. Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По
смисъла на цитираната разпоредба, неустойката представлява имуществена ценност,
най- вече парична сума, която длъжникът се задължава да заплати на кредитора в
случаите на виновно от негова страна неизпълнение на договорни задължения.
Следва да се приеме, че в случая е налице фактическият състав на неустойката-
изрична клауза и виновно неизпълнение задълженията на ответника, довели до
прекратяване им.
При горните изводи, сйъдът намира, че
предявените искове са изцяло основателтни и следва да се уважат.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни развноски в размер на 1070 лв.,
от които 385 лв. по ч.гр.д.№1676/2019г. на КРС и 685 лв. по настоящето
гр.д.№2376/19г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Л.В.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 по заповед
от 20.08.2019г. по ч.гр.д.№1676/2019г. на КРС в размер на 312.47 лв., дължими
по договор за мобилни услуги №********* и декларация за съгласие за подписване
на документи от непълнолетно лице от 17.11.2014г., допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги и декларация-съгласие, договор за мобилни услуги
№********* и декларация-съгласие за подписване на документи от непълнолетно
лице, допълнително споразумение
№********* и декларация-съгласие, за което вземане са издадени фактури с
№№**********/10.12.2017г., **********/10.01.2018г., **********/10.02.2018г.,
**********/10.04.2018г, ведно със законна лихва, считано от 19.08.2019г. до
окончателното изплащане, съществува.
Осъжда Л.В.Б. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
деловодни разноски в размер на 1070 лв., от които 385
лв. по ч.гр.д.№1676/2019г. на КРС и 685 лв. по настоящето гр.д.№2376/19г.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: