РЕШЕНИЕ
№ 250
Сливен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен -
VII състав, в съдебно заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ |
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ БОЗУКОВ административно дело № 148 / 2023 г., за да се произнесе
съобрази:
Производството по
делото е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство
на територията.
Образувано е по жалба
на М.В.В., ЕГН ********** и Д.В.В.,
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв.
М.С.,***, против Заповед № РД 15-321/20.02.23 г. на Кмета на Община Сливен в
частта, с която е наредено премахването на незаконен
строеж, описан като незавършен строеж, сграда с ивечни
основи, зидове от тухлена зидария-25 см. с кухи керамични тухли, изпълнена с
дървена покривна конструкция, разположен в ПИ с идентификатор 67338.510.188 по
КККР на гр. Сливен, с адрес: ул. „С.П." № …, гр. С., собственост на Д.В.В. и М.В.В..
В жалбата се твърди, че посоченият строеж представлява Барбекю, изпълнено изцяло от дървена конструкция, изградено
на мястото на съществуваща беседка от дърво, навес за инструменти и дърва за
огрев. Изградено е ново стълбище от няколко стъпала и площадки,
което било направено с цел укрепване на носещите греди от дърво на барбекюто и повишаване на тяхната устойчивост. Строежът не
опирал в никоя от оградите на съседите и водите от него оставали в двора на
жалбоподателите. Под този строеж преминавала подземна река и поради високият
наклон и постоянната влага, дървеното стълбище е изгнило, а това наложило
подмяната му. Целта била, да се заздравят съседните огради със съседите от
запад и север. Изградена била вътрешна шахта за отвеждане на повърхностните води
от двора, а със стълбището укрепили и подобрили дворната инфраструктура.
Неправилно било посочено в Заповедта на Кмета, че има стени
от тухли, което било преценка на длъжностните лица извън обективната действителност.
Съставеният Констативен протокол не бил съставен в
присъствието на собствениците, а само съседите са „оказали" необходимото
съдействие, за да се констатират описаните дейности, оформени като строеж.
Преди е съществувал строеж със
същите размери и предназначение на същото място, но никой от съседите не е
реагирал, че той пречи на някой от съседните имоти, да упражняват правото им на
собственост или да им нарушава строителните норми за отстояние
и слънцегреене в имота.
Оформената
констатация в Акт № 8/23.11.2022 г., жалбоподателите оспорват изцяло като
неправилна, като считат, че само стълбището е в отклонение на действащото законодателство
и то е изградено без да е съобразено с
нормите предвидени в ЗУТ.
Големият наклон на улиците и дворните места,
създавали опасност за всички сгради в квартала и вместо да получат подкрепа,
разнопосочните действия на съседите довели до трудна синхронизация по
отводняването. Не обжалват частта от строежа - „стълбищна
площадка" , тъй като той е изпълнен без необходимите строителни книжа и
няма изготвен инвестиционен проект за отливането на две стълбищни
площадки с преходни стъпала - две между долното стъпало и три над горното
стъпало към междинната стълбищна площадка, които
следва да бъде премахнат.
След премахването на стълбите и стълбищните площадки, изляти от
бетон върху терена, ще търсят институционална подкрепа от Община Сливен за
укрепване на почвата и преустановяване на заливането на двора от улицата, която
е публична общинска собственост и не бивало да създава неудобства за
собствениците на Урегулирани поземлени имоти.
Иска се съдът да отмени частично
Заповед № РД-15-321 / 20.02.2023г. на Кмета на Община Сливен, относно
премахване на строеж, намиращ се в ПИ с идентификатор № 67338.510.188 по КК на
гр.Сливен, в частта, описана като незавършен строеж, сграда с ивечни основи,зидове от тухлена зидария 25 см. с кухи
керамични тухли. Изпълнена е с дървена покривна конструкция.
В съдебно заседание, жалбоподателите М.В.В. и Д.В.В.
редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.
М.С. ***, надлежно упълномощен от преди датата на съдебното заседание. Адв. С. моли
съдът, да уважи жалбата. Относно събраните доказателства по делото, счита, че
експертизата и вещото лице с допълнителните въпроси е констатирала, че са
налице два отделни елемента и всеки един може да бъде оприличено като строеж.
Бетоновото стълбище, което е с две стъпала и е в имот с голяма денивелация
служи за техническо укрепване на терена и естетическо оформяне на площадката,
под която минава едно от най-важните отводнителни съоръжения в кв. „К.“,
свързвано с отвеждането на повърхностните води в посока север-юг и по този
начин дъждовните води се канализират, за да не наводняват всички имоти. Това
съоръжение е съществувало преди много години, така е закупено от
жалбоподателите, а върху него са монтирали дървена конструкция използвана като барбекю, която по изискванията на ЗУТ може да бъде
оприличена като строеж, но в никакъв случай не е сграда или постройка, която нарушава
изискванията на ЗУТ в посока отстояние, височина и
конструкция, поради което считат, че строежът е възможен и не нарушава
строителните правила и норми. Моли, в този дух да бъде постановен съдебен акт.
Не претендира разноски в производството.
За ответната страна – Кмета на Община Сливен, редовно призован, се явява Н. Ц.,
с. с ю. о., надлежно упълномощен от преди датата на съдебното заседание и моли
съдът, да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. С оглед на
процесуална икономия моли за срок за писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Вещото
лице – М.З.Д., редовно призована, се явява.
За
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не се явява представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От данните по
преписката се установява, че административното производство е започнало
служебно, по повод постъпил сигнал, с вх. № 11-1/31.05.22 г., от група граждани
от гр. Сливен, за незаконно строителство на адрес: гр. С., ул. „С.П.“ …, до Т.
С. С.-С., Н. п. от ПГ „Продължаваме промяната“ в
47-мото Народно събрание на РБ, която с писмо до Кмета на Община Сливен, изх. №
13 от 12.07.22 г., е поискала съдействие и предприемане на незабавни действия
по компетентност.
Извършена била
проверка от С. М. С. и К. И. П., и двамата на длъжност г. с. в отдел „СК“ при
Общ. Сливен, която е завършила с Констативен акт № 8 от 23.11.22 г. Видно от
Констативния акт, се касае за строеж „Сграда със стълбищна
площадка“, разположена в поземлен имот ПИ с идентификатор 67338.510.188 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес: гр. С.,
ул. „С.П.“ № …, собственост на жалбоподателите.
Строежът
представлявал сграда от допълващо застрояване с размери в план 6,00м/6,50м и
височина 3,70м. Изпълнен с ивични основи, зидовете
били от тухлена зидария 25см, с кухи керамични тухли. Изпълнена е дървена покривна
конструкция и строежът не бил завършен. Строежът е пета категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 5“в“ от ЗУТ. Строежът е
извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и са нарушени чл. 137, ал. 3 и чл.
148, ал. 1 от ЗУТ.
Констативен акт № 8
от 23.11.22 г. е обявен по реда на § 4, ал. 2 от ДР
на ЗУТ, чрез залепване на съобщение №1/26.01.2023г. на входната врата с адрес:
ул. „С.П." … на 26.01.2023г. и на информационното табло за обявления в
сградата на община Сливен, видно от служебна бележка от 26.01.2023г., според
АО, заинтересуваните лица са уведомени за образуваното административно
производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахване на строежа, а видно от
констативен протокол от 06.02.2023 г., в законоустановения
срок в Община Сливен не е постъпило възражение против съставения констативен
акт.
На базата на Констативен
акт № 8 от 23.11.22 г. е издадена процесната Заповед
№ РД 15-321 от 20.02.23 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж „Сграда със стълбищна
площадка" разположен в ПИ с идентификатор 67338.510.188 по КККР на гр.
Сливен с адрес: ул. „С.П." № …, гр. С.., собственост на Д.В.В. и М.В.В..
В издадената заповед, дословно са пренесени констатациите
от Констативния
акт № 8 от 23.11.22 г. като е отбелязано, че по
делото липсват данни, кога е връчена заповедта, но от становище с дата 10.05.23
г. от ответната страна, става ясно, че по преписката не се съдържат данни за
надлежно връчване на оспорвания акт и съдът приема, че жалбата е в срок.
По делото е изготвено и прието заключение по СТЕ, от която
става ясно, че носещата конструкция на процесния
строеж е дървена скелетна-комбинация от дървени греди и колони. Ограждащите и вътрешни
стени са дървени с OSB плоскости.
Покривната конструкция е дървен двускатен покрив, без
покривно покритие. На място няма изградени стени от бетон и тухли. Основите са ивични бетонови. Нареденият за премахване обект
представлява сграда - строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста
категория, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж,
но не е необходимо одобряване на проекти.
Строежът представлява сграда на допълващото застрояване, на
един етаж. Съгласно чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за постройките на
допълващото застрояване. Съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ строежите по чл. чл.
147 са строежи шеста категория.
От юг на описаната в оспорената заповед на кмета на община
Сливен сграда, поради денивелацията на терена е изградено външно стоманобетоново стълбище със стълбищна
площадка. То обслужва процесната сграда, като й
осигурява достъп от дворното място. Стоманобетоновото
стълбище със стълбищна площадка не е конструктивно
свързано с дървената носеща конструкция на сградата. То представлява строеж по
смисъла на ЗУТ, но в обхвата на градински елемент, благоустройствено съоръжение
в рамките на дворното място. Може да съществува самостоятелно ако я няма
дървената конструкция на сградата.
Приложена е административната преписка в цялост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство
на територията,
от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 225а) ал. 1 от Закона за
устройство на територията, в изискуемата писмена форма, но при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалния закон.
С Констативния акт се
твърди и процесната заповед се твърди, че се касае за
строеж „Сграда със стълбищна площадка“, разположена в
поземлен имот ПИ с идентификатор 67338.510.188 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес: гр. С., ул. „С.П.“ № …,
собственост на жалбоподателите.
Строежът
представлявал сграда от допълващо застрояване с размери в план 6,00м/6,50м и
височина 3,70м. Изпълнен с ивични основи, зидовете са
от тухлена зидария 25см, с кухи керамични тухли. Изпълнена е дървена покривна
конструкция и строежът не е завършен. Строежът е пета категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 5“в“ от ЗУТ. Строежът е
извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и са нарушени чл. 137, ал. 3 и чл.
148, ал. 1 от ЗУТ.
Констативният акт е съставен в отсъствието
на изпълнителите на строежа, подписан е от извършилите проверката длъжностни
лица и е съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, като е изготвено
съобщение поставено чрез залепване на сградата на адресатите и на
информационното табло на Общ. Сливен.
Доколкото в преписката не е удостоверено
надлежно, че жалбоподателите не са били намерени на адреса, за да се пристъпи
към извършеното залепване на съобщенията, то може да се приеме, че е налице
нарушение на процедурата по § 4 от ДР на ЗУТ. Това обаче не е
съществено процесуално нарушение. Правото на защита не е засегнато, нито са преклудирани по някакъв начин процесуалните възможности за
защита, които в пълнота се реализират по пътя на обжалване на административния
акт.
От представените по административната преписка документи и
данните от констативния акт е установено следното:
Строеж „Сграда със стълбищна
площадка" е разположен в ПИ с идентификатор 67338.510.188 по КККР на гр.
Сливен с адрес: ул. „С.П." № …, гр. С.. ПИ с идентификатор 67338.510.188
по КККР на гр. Сливен е собственост на Д.В.В. и М.В.В., съгласно нотариален акт №173 том VI , peг. №3987. дело № 508/2005г.
Строежът представлява сграда от допълващо застрояване с
размери в план 6,00 м/6,50м и височина 3,70м. Изпълнен е с ивични
основи, зидовете са от тухлена зидария 25см с кухи керамични тухли. Изпълнена е
дървена покривна конструкция.
Строежът не е завършен.
Строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5
„в" от ЗУТ. Строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект и без
издадено разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.З и
чл.148, ал.1 от ЗУТ. По делото липсват данни, кога е връчена заповедта, но от
становище с дата 10.05.23 г. от ответната страна, става ясно, че по преписката
не се съдържат данни за надлежно връчване на оспорвания акт и съдът приема, че
жалбата е в срок.
От приетата и неоспорена от страните СТЕ, която съдът
кредитира, защото не се съмнява в компетентността и безпристрастността на
вещото лице, става ясно, че се касае за носещата конструкция на процесния строеж с дървена скелетна-комбинация от дървени
греди и колони. Ограждащите и вътрешни стени са дървени с OSB плоскости. Покривната конструкция е
дървен двускатен покрив, без покривно покритие. На
място няма изградени стени от бетон и тухли. Основите са ивични
бетонови. Нареденият за премахване обект представлява сграда - строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, за чието изграждане е
необходимо издаване на разрешение за строеж, но не е необходимо одобряване на
проекти.
Строежът представлява сграда на допълващото застрояване на
един етаж. Съгласно чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за постройките на
допълващото застрояване. Съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ строежите по чл. чл.
147 са строежи шеста категория.
От юг на описаната в оспорената заповед на кмета на община
Сливен сграда, поради денивелацията на терена е изградено външно стоманобетоново стълбище със стълбищна
площадка. То обслужва процесната сграда, като й
осигурява достъп от дворното място. Стоманобетоновото
стълбище със стълбищна площадка не е конструктивно
свързано с дървената носеща конструкция на сградата. То представлява строеж по
смисъла на ЗУТ, но в обхвата на градински елемент, благоустройствено съоръжение
в рамките на дворното място. Може да съществува самостоятелно ако я няма
дървената конструкция на сградата.
Според константната съдебна практика
незаконният строеж следва да е конкретизиран точно по параметри, обем и
характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително
изпълнение и може да се засегнат законни права на адресата; при липсата на
конкретизация на обекта за премахване е налице съществен порок на заповедта,
водещ до неяснота на волята на административния орган. В случая е налице такава
неяснота в предмета на премахване, което обуславя незаконосъобразността на
обжалвания акт дори само на това основание.
От изложените в мотивната
част на заповедта факти и обстоятелства не може да се определи еднозначно какво
точно е констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на
премахване. Строежът е определен за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т.
2 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа. При така направеното описание е наредено
премахването на незаконен
строеж „Сграда със стълбищна площадка"
разположен в ПИ с идентификатор 67338.510.188 по КККР на гр. Сливен с адрес:
ул. „С.П." № …, гр. С., собственост на Д.В.В. и М.В.В..
В тази връзка настоящият състав приема, че
отсъствието на конкретизация относно частта на строежа, която е приета за
незаконна представлява неспазване на изискването за съдържание на издадения
акт, в частност – за неговата мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отсъствието на мотиви
е самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 от АПК за незаконосъобразност
на административния акт.
В заповедта са конкретизирани едни
параметри на незаконен строеж, а в заключението по изготвената СТЕ са
констатирани съществени различия, от които става ясно, че ако процесната сграда е с дървена
конструкция, която може да се демонтира, това не е постоянна постройка, то е
строеж –непреместваем. Вещото лице заявява, че начинът
на изграждане е такъв, че като се премахне тази дървена носеща конструкция ще
остане стълбището, стълбищната площадка и това
подравняване след стълбищната площадка, което премоства този канал. Премостването
не препятства свободното изтичане на водата, но би могло да препятства
почистване, поддържане и т.н., но пък от друга страна има отвор, така наречена
ревизия, през който може да се достигне за прочистване.
При тези данни настоящият състав приема,
че оспорената заповед съдържа противоречие между мотивната
и разпоредителната й част, което води до неяснота във волеизявлението на
административния орган. От изложените от него факти и обстоятелства не става
ясно какъв точно е обемът на разпореденото за
премахване – незаконен строеж в цялост или само дървена конструкция. В заповедта и в констативния акт се
твърди, че строежът представлява сграда от
допълващо застрояване с размери в план 6,00 м/6,50м и височина 3,70м. Изпълнен
е с ивични основи, зидовете са от тухлена зидария
25см с кухи керамични тухли. Изпълнена е дървена покривна конструкция и строежът
не е завършен. Вещото лице е констатирало, че се касае за носещата конструкция
на процесния строеж с дървена скелетна-комбинация от
дървени греди и колони. Ограждащите и вътрешни стени са дървени с OSB плоскости. Покривната конструкция е
дървен двускатен покрив, без покривно покритие. На
място няма изградени стени от бетон и тухли. Основите са ивични
бетонови. Нареденият за премахване обект представлява сграда - строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, за чието изграждане е
необходимо издаване на разрешение за строеж, но не е необходимо одобряване на
проекти.
Липсата на безпротиворечиво
индивидуализиран обект, който подлежи на премахване, с вид и размери, е пречка
за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния
строеж.
Определянето на незаконния строеж в
заповедта като „Сграда със стълбищна площадка“ сочи
към нареждане за премахването му в пълен обем, доколкото основата и покривът са
елементи от нейните характеристики като завършен обект, но от административната
преписка става ясно, че обекта не е завършен. Несъответствието между мотивите и
разпоредителната част на административния акт има за последица невъзможност да
се определи предметът на изпълнение. Доколкото със заповедта се разпорежда премахване
на строеж в завършен вид, следва ли в обсега на параметрите на обекта подлежащ
на събаряне, да попадне и покрива, който е спорно дали съществува. Тази
неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на
изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта / в този смисъл са Решение № 10323 от 07.08.2017 г. на ВАС по адм. дело № 11378/2016 г.; Решение № 9205 от 27.07.2016 на ВАС по адм. дело № 11362/2015 г; Решение № 12883 от 20.10.2020 на ВАС по адм. дело № 2310/2020 г. и Решение № 120105 от 25.11.2021
г. на ВАС по адм. дело № 4189/2021 г. /. Като не
изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда
премахване на пристройка от допълващо застрояване, без да събере необходимите
доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа ще бъдат
премахвани, административният орган постановява акта си при съществено
нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на
община Сливен не изпълнява задължението си по чл. 225а от ЗУТ, да установи по вид,
местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което
е от съществено значение за последващото изпълнение,
след евентуалното й влизане в сила.
Издавайки процената
заповед административният орган е нарушил основните принципи на
административното право за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на
правомощията и за съразмерност между защитаваните и засегнатите права и
интереси, регламентирани в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
С оглед изложеното настоящият състав
приема, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати
нарушения, които обуславят отмяната му като процесуално незаконосъобразен на
основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.
Предвид изхода на спора и на
основание на чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените по делото разноски. Такива
обаче не са претендирани и в тази връзка съдът не
дължи произнасяне.
Водим от горното и на
основание на чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.В., ЕГН ********** и Д.В.В., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. М.С.,***,
Заповед № РД 15-321/20.02.23 г. на Кмета на Община Сливен в частта, с която е
наредено премахването на незаконен строеж, описан като
незавършен строеж, сграда с ивечни основи, зидове от
тухлена зидария-25 см. с кухи керамични тухли, изпълнена с дървена покривна
конструкция, разположен в ПИ с идентификатор 67338.510.188 по КККР на гр.
Сливен, с адрес: ул. „С.П." № …, гр. С., собственост на Д.В.В. и М.В.В..
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: