РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110216904 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р.
Д. А., с ЕГН: ********** с вх. № 376326/21.11.2024г. СРЕЩУ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 3384зз-1186 от 07.11.2024г.,
ИЗДАДЕНА ОТ И. А. А.ОВ на длъжност „полицейски инспектор“ в 09 РУ
при СДВР към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е
постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24
(двадесет и четири) часа в сградата на 09 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Р. Д. А., с ЕГН: **********.
В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А., ПОДДЪРЖАНА ОТ
СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ А. Л., и съгласно постъпилите по
делото писмени доказателства, се инвокират подробни съображения, касаещи
предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална
незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.
ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана пред съда заповед да бъде
отменена.
ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА Р. Д.
А. - И. А. А.ОВ на длъжност „полицейски инспектор“ в 09 РУ при СДВР към
Министерството на вътрешните работи (МВР), РЕДОВНО ПРИЗОВАН, НЕ
СЕ ЯВЯВА.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото
1
писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на
закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА
УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 21.11.2024г.; от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 07.11.2024г.,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски
Районен съд административно производство с оглед константната съдебна
практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по
чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният
представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния
съд в такова производство.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Р. Д. А. от гр.С********* бил осъждано лице
(притежавал съдебно минало). Имал криминални регистрации в
информационните масиви на Министерството на вътрешните работи в
периода 04.02.2022г. - 08.11.2022г. - само за кражби и грабежи.
Жалбоподателят А. нямал други криминални регистрации или осъждания -
конкретно за притежание на наркотични вещества (например).
На 06.11.2024г., след 23:00 часа, на бул. „Петър Дертлиев“ в гр.София,
жалбоподателят Р. Д. А., облечен с (голямо) яке, се намирал на спирка на
масовия градски транспорт (в близост до ресторант за бързо хранене
„Макдоналдс“). Същият бил спрян за проверка от трима полицейски
служители от 09 РУ-СДВР, които го забелязали и се насочили към него, а
именно от ответника по жалбата И. А. А.ов, от полицейския служител С. и от
свидетеля Н., които били заедно в наряд (патрулирали в този район и
изпълнявали служебните си задължения по опазването на обществения ред).
Жалбоподателят А. се притеснил (изглеждал на моменти, дори изнервен,
а според съда - е бил и уплашен) от проверяващите го трима полицаи. Същият
самопризнал доброволно пред тях, че държал в себе си „билка“, като вид суха
тревиста маса, във връзка с поставен му от полицейските служители
предварителен въпрос дали държи в себе си забранени от закона вещества
и/или предмети.
Жалбоподателят А. не уточнил съдържанието на тази „билка“ - не
посочил пред полицейските служители от 09 РУ-СДВР дали тази суха
тревиста маса съдържала наркотични или упойващи вещества (той самият не
знаел този факт). Казал единствено думите, че си е „взел билка“, която била
2
само за „лично ползване“, а не за разпространение. Полицейските служители
и свидетеля Р. възприели тази билка (с външен оглед - с т.нар. с възприемането
й с очи), но не знаели и те самите (не разполагали с технически възможности
за химическа проверка на място например) какво съдържала въпросната
„билка“ и имало ли е в нея наркотични вещества и/или техни аналози.
На жалбоподателя А. била извършена справка по ОДЧ (оперативно-
дежурна част) и се установило от свидетеля Р. и полицейския инспектор А.ов,
че проверяваното лице е имало регистрации в МВР по линията на кражби и
грабежи. От друга страна, липсвали регистрирани данни жалбоподателят А.
да се е издирвал от органите на МВР или прокуратурата към този момент.
Свидетелят Р. съставила за проверката протокол (доклад) за проверените лица
от смяната й, като до името на жалбоподателя А., който е бил проверен от нея,
заедно с колегите й, била записана цифрата „3“ - вид полицейски код (за
улеснение), посочващ, че жалбоподателя А. е имал регистрации по линия на
„кражби“.
Тримата полицейски служители, и доколкото комуникирали със
служители на ОДЧ, решили на място да задържат жалбоподателя А. (и
предвид това, че нямал и лична карта в себе си), и най-вече - поради
криминалните му регистрации, а не поради притежаваната от него „билка“,
чието съдържание не е било ясно и категорично установено в този момент - в
момента на фактическото му задържане.
Жалбоподателят А. оказал пълно съдействие на полицейските служители
и разследващи органи (които били уведомени впоследствие). Не им
противостоял по никакъв начин. Проверката на полицейските органи по ЗМВР
протекла спокойно. Същият попълнил протокол за доброволно предаване
(характеризиращ се като писмена разписка) на въпросната „билка“ и я
предоставил за целите на разследването.
На жалбоподателя А. след това били поставени белезници, а същия бил
транспортиран впоследствие до сградата на 09 РУ-СДВР.
На 06.11.2024г. в 23:40 часа ответникът по жалбата и въззиваема страна
полицейски инспектор И. А. А.ов издал писмена заповед за задържане на лице
с рег. № 3384зз-1186/07.11.2024г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че
жалбоподателя Р. Д. А., след извършена полицейски проверка, е държал
забранени от закона наркотични вещества по установени данни за извършено
престъпление по чл.354а от НК (посочените обстоятелства са фактическото и
правното основание на издадената заповед за задържане).
Спрямо жалбоподателят А. бил извършен обиск по ЗМВР на 06.11.2024г.
в 23:40 часа от полицейски инспектор А.ов, при което други вещи или
предмети не били установени в негово владение.
Жалбоподателят А. попълнил декларация в момента на задържането си, в
която записал, че не желае да се възползва от правото си на адвокатска
защита; че не желае да уведоми свой близък, че е задържан по ЗМВР; че не е
имал здравословно проблеми; че не желаел извършването на медицински
преглед и че нямал необходимост от спазването режим или диета по
3
медицинско предписание.
Жалбоподателят Р. Д. А. бил освободен на 07.11.2024г. в 11:20 часа.
За регистрирания в МВР случай спрямо жалбоподателят А. с
предоставената от него „билка“ е било образувано ДП с рег. № 3384 ЗМК-
********/2024г. по описа на 09 РУ-СДВР и пр.пр. № *****/2024г. по описа на
СРП. В хода на производството се установило чрез химическа експертна
справка от компетентен експерт, че намерената у жалбоподателя А. тревиста
маса тип билка от 0.75 грама (под един грам) не съдържала никакви
наркотични вещества и/или техни аналози. Липсвало извършено престъпление
по чл.354а от НК.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните в административното
производство писмени доказателства и гласни доказателствени средства от
разпита на свидетеля Н. - полицейски служител в 09-то РУ при СДВР.
Писмените доказателства по делото във връзка със събраните по инициатива
на съда справки (а именно справката за съдимост, справките от СРП и НСлСл,
справките от СДВР, заявителския писмен материал и други) са единни,
категорични и непротиворечиви. Справките и писмените доказателства по
делото са съставени от компетентни длъжностни лица по установения от
закона ред в кръга на техните правомощия (по служба). Съдът кредитира
показанията на свидетеля Р. като пълни, логични, детайлни, конкретни,
хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни,
кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната
писмена документация по делото. Тези нейни възприятия изясняват по
безспорен начин обективната истина по делото. Доказателствената стойност
на показанията на свидетеля Р. е висока и достоверна в значителна степен,
съгласно принципите на непосредствеността и устността. Фактическите
възприятийни констатации от показанията на свидетеля Р. и от изпълнената в
ДП експертна химическа справка на вещото лице опровергават изцяло
правното основание (като несъществуващо към 06.11.2024г. в 23:40 часа) в
издадената заповед за задържане на лице по ЗМВР, тъй като установяват, че
причината за задържането на жалбоподателя А. са били само криминалните
му регистрации за кражби и грабежи; липсата на лична карта; неспокойното
му държане и на последно място - въпросната „билка“ - суха тревиста маса от
0.75 грама, но при реалната липса на държане от задържаното лице към
релевантния момент на проверката по ЗМВР на забранени от закона
наркотични вещества или техни аналози. Притежаването на билка, която,
обаче, не съдържа никакви забранени от закона наркотични вещества и/или
техни аналози, към момента на фактическото задържане на лицето по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР не е престъпление, нито административно нарушение или
евентуален граждански деликт. Дори и да се приеме (ако по някаква причина
съдът допусне тази възможна хипотеза) дадено лице да е само наркотично
повлияно, без да държи в себе фактически доказани наркотични вещества,
това наркотично повлияване не е престъпление само по себе си, след като
лицето не извършва под такова повлияване правнорегламентирана (защитена)
от закона дейност (например шофиране). Жалбоподателят А., възприет от
4
свидетеля Р. и нейните колеги, като носещ голямо яке, се намирал пеш в
района на спирка на масовия градски транспорт, без да има данни да е
извършвал в този момент престъпление, административно нарушение или
евентуален граждански деликт, или още повече - правно регламентирана
високо рискова дейност. Според доказателствата по делото жалбоподателят А.
към инкриминирания период не е бил издирван органите на МВР, съда и/или
прокуратурата. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен
материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС установява, че съгласно
посоченото в заповедта на въззиваемата страна И. А. А.ов, задържането на
жалбоподателя Р. Д. А. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като
към момента на фактическото задържане на жалбоподателя А., не му е било
съобщено фактически в този момент от въззивамата страна А.ов - за какво е
бил задържан и поради какви причини. В този момент (а не в момента на
конвоирането му в сградата на 09-то РУ при СДВР или при последващото
попълване на писмената документация по делото) не му е била осигурена и
адвокатска защита, нито възможност да се свърже с адвокат, нито са му били
разяснени неговите възможни права - например, че има правото на адвокатска
защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление; че има правото
да уведоми свой близък, че е задържан; че има правото да разбере в този
момент фактическото и правното основание за задържането му и други.
Липсата на информация за тези факти и обстоятелства не освобождава
административният (полицейски) орган А.ов от задължението му да съобщи
на жалбоподателя А. в момента на ограничаване на правото му на свободно
придвижване какви са били основанията за задържането му - и фактически, и
правни. Нещо повече, чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното
лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си (към този
момент, а не последващо), залегнало изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС,
така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на
задържането. В тази насока, съдът се позова изцяло на казуалното тълкуване
от константната съдебна практика на административните съдилища от
Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д. № 8479/2024г. на АССГ. Т.е.
основанията за извършването на полицейски арест и съгласно постановките на
Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г. подлежат на
5
незабавно съобщаване на адресата на задържането (за всяко обвинение) - на
достъпен за него език по подходящ начин, за да се гарантира ефективната
възможност задържаното лице да оспори пред съдебен орган чрез
реализирането на правото му да обжалва своето задържане на основание чл.5,
§4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С
608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление следва да съдържат цялата необходима
информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите; формата
на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и
дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита
стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването
на текущо разследване. В тази насока е Решението по делото „Фокс,
Камбел и Хартлей срещу Обединеното Кралство“ 1990г. на ЕСПЧ.
Изисква се да съществува като реалистична възможността правното средство
за защита срещу задържането да бъде упражнено практически. За изпълването
на тези изисквания се предпоставя спазването на принципа за незабавност в
съобщаването на основанието за задържането на лицето и необходимото
съдържание на съобщението за основанието за задържането на лицето. В тази
насока е Решението по делото „Мируей срещу Обединеното Кралство“
1994г. на ЕСПЧ. Само посочването на правното основание за задържането не
е достатъчно към момента на задържането на лицето. В случая това изискване
спрямо жалбоподателя А. не е било гарантирано от полицейския орган А.ов в
момента на фактическото задържане на лицето на 06.11.2024г. в 23.40 часа, а
не в момента на буквалното издаване на заповедта за задържането му от
07.11.2024г. (след полунощ). Жалбоподателят А. не е бил достатъчно
уведомен за основанието на задържането си. Той не следва да разбира за
основанията за ограничаване на правото му на свободно придвижване след
издаване на заповедта за задържане или при конвоирането му до 09 РУ-СДВР
– а само в момента, когато му се е отнела свободата образно казано, доколкото
ограничаването на правото на свободно придвижване на всяко лице следва да
се извършва само за постигане на легитимните цели на закона. След като
целите на закона се постигат и без задържането на лицето по ЗМВР,
административният орган следва да предпочете това приложение на закона,
тъй като е пропорционално на допустимата административна намеса. Това
задължение на административния орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е
сторено в точния начален момент преди или в момента на фактическото
задържане на лицето и да е доказателствено обезпечено към момента на
издаването на индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. По този начин се извършва баланс между интересите на Държавата, и
личните права на задържания субект. Основанията за задържането на едно
лице не следва да се извеждат от съдържанието на действията, които се
извършват с лицето - например при неговия разпит; при извършване на обиск;
при евентуално претърсване и изземване в негово присъствие, и т.н.
6
Задържаното лице А. обективно не е било уведомено за фактическите и
правни основания за ограничаване на правото му на свободно придвижване.
Доказателствата по делото не установяват това е да сторено, като задължение
на полицейския орган А.ов. Последващото уведомяване на жалбоподателя А. с
издадената заповед от 06.11.2024г. за неговите субективни права и за правното
му положение на задържано по ЗМВР лице, не води до „саниране“ на
допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на
индивидуалния административен акт, което е ограничило правото на защита
на жалбоподателя А.. Издаването фактически на заповедта в по-късен час след
00:00 часа на 07.11.2024г. с начало на задържането в по-минал момент от 23:40
часа на 06.11.2024г. не води до саниране на взетото задържане по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР с обратна сила и не доказва по никакъв начин, че то е започнало в
по-ранен момент, а именно точно от 23:40 часа на 06.11.2024г. Решаващата
инстанция на СРС съобразява, че в този час, преди и по време на процесуално-
следствените действия по извършените в ДП, жалбоподателят А. не имал
статус на задържано лице по ЗМВР (а само такъв на уличено към
престъпление по чл.354а от НК, което съгласно изпълнената химическа
експертна справка не се е установило като съществуващо - липсвали са
канабиноиди в предоставената от жалбоподателя А. суха тревиста маса - тип
„билка“). Следва да бъде отчетено, че жалбоподателя А. доброволно е
предоставил въпросната „билка“ на органите на разследването; оказал е пълно
съдействие на същите; не е противостоял на процесуално-следствените
действия; не е скривал доказателства; не е укривал такива; не е имало
опасност да заличи доказателства или да предупреди свидетели. Същият в
инкриминирания ден и час е имал само осъждания и криминални регистрации
за кражби и грабежи. Не е разполагал с лична карта в момента на проверката
му ЗМВР от 06.11.2024г. Бил е притеснен, изнервен, а според съда - дори
уплашен, от проверяващите го трима полицаи. При тези проявили се факти е
законово недопустимо и нецелесъобразно жалбоподателят А. да бъде
задържан - липсвало е въобще престъпление по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр.
чл.354а от НК към момента на задържането му. Липсвало е, дори възможна
заподозряност или уличеност към престъпление - органите на МВР в момента
на признатите от жалбоподателя А. факти, че държи в себе си „билка“, не са
изследвали химически тази суха тревиста маса и дали същата съдържа (чрез
полеви тест) наркотични вещества, за да имат основание за задържането на
жалбоподателя по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Това какво счита жалбоподателя А.
и дали въпросната „билка“ по негово разбиране е забранена от закона
вещество не следва да води до извод, че същия държи именно забранено от
закона наркотично вещество, след като то не е проверено надлежно преди
фактическото му задържане по ЗМВР - за да има основание и цел
приложението на този ред, като допустима законова намеса за ограничаването
на едно от най-значимите човешки блага - а именно правото на личната
свобода. Законовото ограничаване на това човешко благо следва, обаче, да се
извършва по изключение (а не като правило на поведение от страна на
органите на МВР) при наличие на доказателства (или доказателствени данни)
и реално извършено престъпление (каквото в случая въобще е липсвало). От
7
момента, в който жалбоподателят А. е предоставил с протокол за доброволно
предаване въпросната „билка“ са възникнали с висока степен на вероятност
(съгласно твърденията на разследващите органи и прокурора) фактически
данни и доказателства за извършено престъпление (предмет на
разследването), което, обаче, е липсвало в обективната действителност, при
което жалбоподателят А. е имал право на адвокатска защита, съгласно
трайната практика на ЕСПЧ от този момент. Такава не му е била осигурена.
Попълнената към приложената заповед по ЗМВР декларация за отказ от
адвокатска защита от страна на жалбоподателя А., не санира това нарушение
на органите на МВР (не е ясно декларацията по какъв начин е била съставена
и в кой момент е била попълнена, като дори за съда възникват съмненията за
часовото й антидатиране, като този извод е съотносим и по отношение на
издадената заповед за задържане). Процесната декларация не санира в същия
смисъл й бездействията на органите на разследването да уведомят
жалбоподателя А. за неговите права и за правото му на защита от момента, в
който събраните в ДП са го уличавали вероятностно в престъпление. Съдът
отчита, че от събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства не се установява, като доказано, фактическото
основание на заповедта на въззиваемата страна А.ов за задържането на
жалбоподателя А.. Доказателствата по делото не сочат наличието на
свързаност на жалбоподателя А. с елементи от изпълнителните деяния на
престъпните състави на чл.354а от НК. Този извод се извежда само в това
производство с оглед събраните доказателства и доказателствени средства
към момента пред настоящият съдебен състав. Изграждането на категоричен
извод за такива факти на база предположения не може да се извършва. ДП се
образува винаги по факта на извършено в обективната действителност реално
престъпление от общ характер. Разследва се извършеното престъпление с
оглед разкриването му и с оглед установяването на неговия извършител. В ДП
жалбоподателят А. не е имал процесуални качества по НПК. Жалбоподателят
А. не е затруднявал органите на разследването. Оказвал е пълно съдействие. В
негово присъствие и при негово непротивостоене са били събрани веществени
доказателства за ДП. Целите на ЗМВР са били постигнати с оглед
разкриването на престъплението или престъпленията и без задържането на
жалбоподателя А.. Разпоредената с издадената заповед принудителна
административна мярка за задържането на жалбоподателя А. противоречи на
целта на ЗМВР - същата не е съобразена със закона и с целта на закона (чл. 4,
ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била съществуваща опасността от укриването
на жалбоподателя А. - същият е лице с установена самоличност, с регистриран
адрес и с място на установени в страната трайни фактически връзки, където
същият е бил съсредоточил своите жизнени и икономически интереси.
Органите на МВР не са били възпрепятствани да събират доказателства.
Жалбоподателят А. не е бил издирван от държавните власти. Той не е
предупреждавал свидетели. Нито е укривал доказателства. Нито е затруднявал
по никакъв начин към 06.11.2024г. и след това органите на разследването.
Задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е било безпредметно,
непропорционално, неефективно, необосновано, произволно и
8
нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е преизпълнена от
действията на полицейски орган, които са извън постановеното задържане.
Целите на закона са постигнати и без задържането на жалбоподателя А., в
чието поведение не се съдържа никаква противоправност. Органите на МВР са
имали ненарушена възможност да разкрият престъпността и да й се
противопоставят по всички възможни законови начини съгласно
дефинитивните разпоредби на ЗМВР. Административният орган по ЗМВР
следва, обаче, да избере по реда на АПК онази административна мярка, която
е била най-съответна и пропорционална на целите на закона. Ако даден
резултат е можел да се постигне и по друг начин, ако същия е по-
благоприятен, административният орган е следвало да приложи този по-
благоприятен начин с причиняване на възможно най-малко вреди. В тази
връзка съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато
има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя А. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането
му от 06.11.2024г., започнало в 23:40 часа, като незаконно от процедурна
страна и за отмяна на издадената заповед.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя А..
9
По разноските:
С оглед изгода на делото разноски на въззиваемата страна са недължими.
Жалбоподателят А. не претендира разноски, а от друга страна, същият е
представляван от служебен защитник - адвокат А. Л., чиято правна помощ е
безплатна за него (за жалбоподателя А.).
VIII.). ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЖАЛВАНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 3384зз-
1186 от 07.11.2024г., ИЗДАДЕНА ОТ И. А. А.ОВ на длъжност „полицейски
инспектор“ в 09 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи
(МВР), с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане
за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 09 РУ - СДВР на
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. Д. А., с ЕГН: **********.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10