О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№529
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. .........., чрез
юрисконсулт К.Е.С.срещу Разпореждане № 2815 от 06.08.2019 г., постановено по
ч.гр.дело №1298 по описа за 2019 година на Районен съд - Ловеч, в частта с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В.П.Н., ЕГН **********,***.
В жалбата
се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС, както разпоредбите на ГПК, така
и трайната съдебна практика предявената претенция е достатъчно
индивидуализирана по основание и размер, за да може ответникът по образуваното
ЧГД да вземе решение дали да възрази за дължимостта на вземането. Сочи, че в
заповедното производство заповедният съд не разполага с правомощията на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права, като развива подробни съждения.
В тази насока нито Директива
2008/48 за договорите за потребителски кредити, нито Директива 2009/22 за
исковете за преустановяване на нарушения с цел защита интересите на потребителите,
предвиждат процесуални механизми, които да задължават националните юрисдикции
да обявяват служебно нищожността на клаузи, като съдържащата се в процесния
договор. Смята, че не са налице и
фактически и правни данни за да се приеме и приложението на решение С-618/10
СЕС в този случай.
Смисълът на заповедното
производство е в бързината, ефективността и опростената съдебна процедура, като
липсва процесуална възможност за провеждането на този квази-процес относно
процеса. Сочи практика на СЕС, като
Решения С-472/11 и С-243/08, съгласно която при служебно установени
основания за нищожност следва да се даде възможност на страните да вземат
становище по нея. Възразява, че е недопустимо съдът да извърши служебно
прихващане по отделни пера на претендираното вземане, без да е правено изрично
възражение от ответната страна. Още повече, съдът е извършил прихващане без да
е запознат с погасителния план, формирането на всяка вноска по пера, датите на
направените плащания и съответно не е могъл да знае точно по какъв ред следва
да се погасят задълженията по кредита /каква част от погасените задължения е
договорна лихва и каква част е главница/. Въпреки това, съдът е преценил, че
следва да се погаси само и единствено главницата по договора. При извършване на
плащания от страна на длъжника се погасява определена част от главницата и
договорното възнаграждение, като съотношението между тях зависи от конкретната
вноска по погасителния план, която се погасява.
При условията на евентуалност
жалбоподателят моли, съдът да има предвид следното уточнение – да се съобрази
при какви параметри длъжникът е поел задължения по кредита. Сочи, че сключването споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет от услуги не е задължително условие за отпускането на кредита, в случая
Договорът, Споразумението и Общите условия са подписани на всяка страница от
длъжника, което свидетелства, че той е запознат със съдържанието на всеки
документ. Счита, че клаузите определящи задължението за заплащане на закупения
пакет от допълнителни услуги не са недействителни и не противоречат на добрите
нрави. Сключването на това споразумение не е задължително
условие за отпускането на кредита, касае се за опционна възможност,
предоставена на потребителя и зависещо единствено от неговата воля.
Жалбоподателят основава своята
претенция на втора част от определението за договор за потребителски кредит по
чл.9, ал.1 от ЗПК - известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни
услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, като заключава,
че законодателно е допустимо уговарянето
на такива. Сочи, че при формирането на ГПР попадат и разходи за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива е задължително условие
за сключване на договора за кредит, а в случая изрично в договора за
потребителски кредит е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни
услуги не е задължително условие, при което въпросните допълнителни услуги не
следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.
Моли да се отмени Разпореждане № 2815
от 06.08.2019г., постановено по ч.гр.дело №1298 по описа за 2019 година на Районен
съд – Ловеч в атакуваната му част, като незаконосъобразно и необосновано, като
се уважи искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД и издаде заповед за изпълнение
на парично задължение относно всички вземания, претендирани със заявлението по
чл.410 от ГПК, както и да им бъдат присъдени всички разноски направени в
заповедното производство.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 от ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по
ч.гр.д.№1298 по описа за 2019г. на Районен съд - Ловеч е образувано по повод
постъпило заявление по чл.410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, ЕИК *********,
с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника В.П.Н., ЕГН **********
за парично вземане, основано на Договор
за потребителски кредит №********** от 27.08.2015 година. В заявлението е
посочено, че длъжникът не е изпълнил поетите по договора задължения, като е
направил четири погасителни вноски и е изпаднал в забава съгласно погасителен
план към договора, при което дължи
главница в размер на 6 080.90 лева; лихва от 23.96 лева; законна
лихва за забава от 06.10.2015г. – датата на изпадане в забава и законна лихва от
датата на подаване на заявлението.
С
Разпореждане №2468 от 11.07.2019г. съдът е оставил без движение подаденото
заявление и дал възможност на заявителя да отстрани нередовности, съгласно
дадените указания.
С молба „ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД е посочило, че в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са включени всички задължения,
които произтичат от процесния договор за потребителски кредит, като
неизплатената главница представлява отпуснатата сума по заема в размер на
2 560.87 лева; неизплатено
договорено възнаграждение в размер на 1 074.23 лева; възнаграждение за
пакет за допълнителни услуги в размер на 2 445.80 лева. Така също в молбата е посочено, че отпуснатия на
длъжника кредит е в размер на 2 800.00 лева, от която сума длъжникът е
погасил 239.13 лева и остава да дължи 2 560.87 лева. Предварително
договореното възнаграждение е в размер на 1 354.40 лева, от което е заплатена
сумата 280.17 лева и остава да дължи сума в размер на 1 074.23 лева. За
предоставените допълнителни услуги е договорено възнаграждение от 2 799.84
лева, от което е погасена сумата 354.04 лева и остава да бъде заплатена сумата 2 445.80
лева .
С Разпореждане №2815 от
06.08.2019г. по ч.гр.д.№1298 по описа за 2019г. Районен съд – Ловеч е
разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя
за сумата 2 205.96 лева главница; 23.96 лева - законна лихва за забава от
06.10.2015г. до 19.04.2016г.; 1 074.23 лева
- неизплатено договорно възнаграждение
за периода от 06.02.2016г. до 05.10.2017г., 93.15 лева - разноски на заявителя, съразмерно на
уважената част, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода
от подаване на заявлението – 10.07.2017г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил заявлението в частта
досежно: пълния претендиран размер на
главницата от 2 560.87 лева и досежно възнаграждението за пакет от
допълнителни услуги в размер на 2 445.80 лева и до пълния размер на разноските
– 272.10 лева.
Настоящата инстанция намира частната
жалба за частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на
съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на
твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано
вземане по основание и размер.
В случая след дадените от
заповедния съд указания заявителят е отстранил нередовностите.
Освен за формалната редовност,
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши
и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
В случая
претенцията на заявителя /след направеното уточнение/, наред с главница, неизплатено
договорно възнаграждение, включва и възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, Кредиторът основава вземането си на договор за потребителски кредит
сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното
правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Договор за потребителски кредит №**********
е сключен на 27.08.2015 г. за срок от 25 месеца или срокът на договора е
изтекъл, при което кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от
предоставената парична сума, представляваща главницата и законната лихва за
забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора. Дължима е
и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия
срок на договора. По отношение на договореното възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги, следва да бъде прието, че е в противоречие с добрите
нрави.
С допълнителната
молба по повод уточняване вида и размера на главницата заявителят е посочил, че
неразделна част към от договора за потребителски кредит е споразумението за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, чието сключване е опционно и
зависи единствено от волята на
потребителя. В заявлението това възнаграждение е включено в главницата и
съответно е включено в общия размер на вноската по кредита.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за дейности,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая така уговореното
възнаграждение попада именно в тази хипотеза, още повече, че от страна на
кредитора се твърди, както че споразумението се сключва допълнително и в същото
време, че предоставянето на допълнителни услуги попада в обхвата на общите
разходи по кредита. При изложените от заявителя твърдения следва да се
обсъдят изключенията визирани в
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
В противоречие на добрите нрави е възнаграждението за допълнителни
услуги да в същия размер, както размерът на отпуснатия кредит. В съдебната
практика е прието, че добрите нрави, са морални норми, на които законът е
придал правно значение, като правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед т.3 от Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС постановено по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК тези
клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗПК.
Нормата на чл.24
от ЗПК препраща към разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на
потребителите. В случая между страните е постигната уговорка, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по сключения договор, при което споразумението
за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
При изложените
съображения настоящата
инстанция споделя изцяло изводите на заповедния съд за да отхвърли заявлението досежно възнаграждението за пакет от допълнителни
услуги.
Относно частта, с която е
отхвърлено заявлението в частта за главницата, настоящата инстанция счита
изводите на Районен съд – Ловеч за неправилни. В заповедното производство,
съдът не може да извършва служебно прихващане по отделните пера на
претендираното вземане. В тази насока са основателни наведените в частната
жалба доводи, че след като съдът не е запознат с погасителния план, формирането
на всяка вноска по пера, датите на направените плащания, съответно не може да
определи реда, в който се погасяват задълженията по кредита. Прихващането
следва да се извършва след възражение на ответната страна.
При изложеното, заповед за
изпълнение следва бъде издадена и за разликата над присъдения размер главница от
2 205.96 лева до пълния претендиран размер от 2 560.87 лева или за
сумата от 354.87 лева.
При този изход на спора следва да
бъдат присъдени и разноски съразмерно на уважената част от претенциите за
разликата над 93.15 лева до 138.18 лева или за сумата 30.03 лева в заповедното
производство и 15.00 лева държавна такса за частната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 2815 от 06.08.2019 г., постановено по ч.гр.дело №1298 по описа за
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.България №49, бл.53Е, вх. срещу длъжника В.П.Н., ЕГН **********,***,
за разликата над 2 205.96 лева до пълния претендиран размер на главница от
2 560.87 лева или за сумата от
354.87 лева, както и за разноски за разликата над 93.15 лева до 138.18 лева или
за сумата 45.03 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 2815 от 06.08.2019 г., постановено по ч.гр.дело №1298 по описа за
ВРЪЩА делото
на Районен съд - Ловеч за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: