№ 121884
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно
гражданско дело № 20231110152895 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение от на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. К..
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато длъжникът
няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България. В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайно
местопребиваване“, а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС,
която разглежда същото като място, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат
предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на
територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава,
гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познаН.,
както и семейните и социални отношеН., поддържани от лицето в посочената държава
(Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07). В същото
време съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се разбира
мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. От изложеното следва, че разглежданото понятие отразява фактическата
връзка на едно лице с територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си етап се
развива като едностранно, за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК,
следва да се вземе предвид и регистрираН. настоящ адрес на длъжника, при липсата на
други обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. ПоследН.т
извод се основава и на чл. 94 ЗГР, според който настоящ адрес е адресът, на който
лицето живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а
настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина,
се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (ал.
3). В този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 251/2016 на III г.о.,
ВКС, според което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява
неговото действително местоживеене.
В случая, от изисканата от съда служебно справка по реда на Наредба №
14/19.11.2009г., е видно, че в Национална база данни „Население“ е вписано, че
лицето, посочено като длъжник в процесното заявление, е с настоящ адрес в
Италианската република от 2007 г. Ето защо, с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
5 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено.
1
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение от на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. К..
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2