РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 107/7.2.2023 г.
Ямболският административен съд,
трети административен състав, в закрито заседание на седми февруари
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ваня Стоянова
разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 7 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 37 от
06.01.2023г. от С.Л.М.,***, чрез адвокат М.С. от ЯАК, с адрес *** срещу
Прокуратурата на Република България. Иска се обявяване за нищожен акт -
„Правила за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ
при прилагане на чл. 69а от ЗМВР“, рег. № 1390 от 31.03.2011г. на ВКП
/Приложение 5/ в частта на чл. 1 ал. 3 и
чл. 9-11/, наричани по долу Правилата. Претендират се настъпили вреди от
неправомерно задържан лек автомобил по пр.пр.
2020/2013 на Окръжна прокуратура Ямбол.
По
делото бяха изискани за прилагане цитираните по-горе правила.
С представянето им, постъпи и
становище от Прокуратурата на РБ, чрез процесуален представител Ц.М.-гл.експерт-юрисконсулт.
Представена е и заповед № РД-04-117/06.04.2017г.
за отмяна на правилата.
Във връзка с изясняване на
фактическата обстановка по делото, съдът изиска за прилагане по настоящото
дело, адм. дело № 142/2018г. на ЯАС, както и адм. дело № 285
/2022г.на Сливенския административен съд. С писмо от последния, става ясно, че адм. дело № 285/2022г. е висящо.
Следва да се посочи, че ищецът е този, който следва да
индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите
юридически факти, формулира петитум и страни.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе
незаконосъобразният административен акт.
Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от трите елемента на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
При извършената служебна проверка на редовността на исковата молба съдът констатира, че не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 т.3, 4 и 5 от ГПК и ал. 2 на същия текст във връзка с чл. 144 от АПК. В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
В случая ищецът иска обявяване
незаконосъобразност на действията на Главния Прокурор във връзка с издаване на
Правилата, които видно от заповед с № РД-04-117/06.04.2017г. са отменени. Не е посочено в ИМ пряка причинно следствена връзка между действията
и твърдяната за претърпяна от него вреда. В негова тежест е да докаже
основателността на тези му твърдения и да докаже размера на претърпяната вреда.
Следва да се има предвид, че претенцията е формулирана общо в размер на 15950лв.
и 8085лв. мораторна лихва. Липсва конкретизация в исковата
молба по отношение на всяко едно действие на адм.
орган, за което се твърди, че е
незаконосъобразно, каква е причинната връзка между него и вредоносния резултат.
С оглед
изложеното, следва съдът да даде възможност на ищеца да конкретизира претендира ли вреди от
незаконосъобразни фактически
действия на административен орган, като
изрично ги посочи, с оглед разпоредбата на чл. 204 ал. 4 от АПК, да посочи
точно цената на всеки един от обективно съединените искове, както и общия размер на търсеното обезщетение. Следва
да се има предвид, че защитата по чл. 250 от АПК има съвсем различна сфера. В константната си практика Върховният административен съд на Република
България приема, че защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е срещу фактически
действия, като същата може да бъде осъществена само при наличието на три
изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице
фактическо действие, което се извършва от административен орган или длъжностно
лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт
или на закона и към момента на търсене на защита, действието да не е
прекратено. Целта на защитата е незабавно и безусловно прекратяване на
фактическите действия, извършвани без правно основание.
Както се посочи по-горе, исковата молба
не отговаря и на изискването на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като следва да
съдържа цената на иска, когато той е оценяем. В
случая е посочен общия размер на търсеното обезщетение, но се претендират вреди
от няколко действия на Главния прокурор
и на Ямболски окръжен прокурор по пр.пр. 2020/2013г.
на ЯОП, без да е посочен размера на обезщетение за всяко едно от тях, т.е
предмета на делото не е уточнен.
За прецизност съдът
намира за необходимо да отбележи, че неуточняването на предмета на исковата молба
затруднява съда в преценката дали исковата претенция следва да се реализира по
правилата на чл. 203-207 от АПК или в общия исков процес.
Поради изложеното исковата молба следва
да бъде оставена без движение, като на ищеца бъде изпратено съобщение да
отстрани посочените нередовности в 7-дневен срок от получаването на
съобщението, с предупреждение, че при неизпълнение в указания срок производството по делото ще бъде прекратено.
С оглед изложеното, ЯАС,
трети състав
Р А З
П О Р
Е Д И
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА:- Писмено становище с вх. № 189 от 25.01.2023г. от Прокуратурата на РБ, ведно с „Правила за работа и осъществяване на
взаимодействие на органите на МВР и ПРБ при прилагане на чл. 69а от ЗМВР“, рег.
№ 1390 от 31.03.2011г. по описа на Прокуратурата на РБ и заповед с №
РД-04-117/06.04.2017г. за отмяна на правилата.
-
Адм. дело № 142/2018г. на Ямболския административен
съд, ведно с адм.
дело № 11088/2018г. на ВАС.
- Писмо с
вх. № 264/02.02.2023г. от Сливенския административен
съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 37 от 06.01.2023г. от С.Л.М.,***,
чрез адвокат М.С. от ЯАК, с адрес *** срещу Прокуратурата на Република
България.
В 7 дневен срок от получаване на
настоящото разпореждане, ищецът да конкретизира претендира ли вреди от
незаконосъобразни фактически действия с
оглед разпоредбата на чл. 250 ал. 1 от АПК и от кой точно административен орган, като изрично ги посочи,
с оглед разпоредбата на чл. 204 ал. 4 от АПК, да посочи точно цената на всеки
един от обективно съединените искове, като се уточни предмета на исковата молба.
Да се посочи причинната връзка между всяко едно действие и твърдяния
вредоносен резултат.
При неотстраняване на посочените
с настоящото разпореждане нередовности на исковата
молба, последната ще бъде върната на ищеца, а производството по
делото-прекратено.
Разпореждането не
подлежи на обжалване.
Административен съдия: п /не се чете/