Решение по дело №456/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, предявена от Ж. Б. Б., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Б. З., съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки: [населено място], ***, срещу решение № 50 от 08.01.2025 г., постановено по АНД 5495/23 г. по описа на ПРС, VII н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-004255 от 18.08.2023 г. на ВПД началник група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Ж. Б. Б., на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че в АУАН и НП е посочено, че Б. е отказал да даде доброволно кръвна проба, като се твърди, че същият не е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а е бил лишен по преценка на актосъставителя от тази възможност, с което се твърди, че са били накърнени изцяло правата му.

Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 174, ал.З, пр.1 от ЗДвП предполага две хипотези: първата хипотеза е отказ от изпробване с техническо средство и втората хипотеза е отказ от медицинско изследване, като се сочи, че с наказателното постановление е наложено административно наказание, че жалбоподателят „е извършил: отказва проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози”. В този смисъл се възразява, че е следвало да бъде изписана втората хипотеза, за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, тъй като се твърди, че не е налице отказ за проба с техническо средство.

Иска се отмяна на решение на ПРС и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПРИ ОДМВР ПЛОВДИВ, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес.

При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Ж. Б. Б., против наказателно постановление № 23-1030-004255 от 18.08.2023 г. на ВПД началник група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Ж. Б., на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № АА GA1029557 от 20.07.2023 г., съставен от Й. П. И., на длъжност мл. автоконтрольор, при Сектор Пътна Полиция Пловдив.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 20.07.2023 г., около 20:53 часа в гр. Пловдив, на [улица]до номер 26, с посока на движение юг към север, Ж. Б. Б., като водач на мотоциклет Сузуки ГСХ Р 600 с рег. № ***, собственост на Е. М. Б., извършва следното нарушение: В сградата на 04 РУ на МВР в 21:32 часа отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №ARKJ-0023 за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като техническото средство е калибрирано до 01.2024г. с касета за техническо средство ARRM-0961. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване №111876 и осем броя стикери А071053, като лицето не е дало кръвна проба за изследване за употреба на наркотици или техни аналози.

Констатираното нарушение било квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 пр.2 от Закона за движение по пътищата. Актът с бланков номер серия GA № 1029557/20.07.2023г. бил връчен на нарушителя, удостоверено с подпис, както и от свидетелите, описани в АУАН.

В НП е посочено, че водачът не е дал кръвна проба и не следва да заплаща разходи по чл. 172а, ал.1 от ЗДвП. Размерът на наложената глоба и срокът на лишаване от управление на МПС за извършеното нарушение са фиксирани в ЗДвП, считано от 20.07.2023г., лицето е било лишено по административен ред от възможността да управлява МПС, тъй като свидетелството за управление на МПС му е било иззето със съставения акт. времето, през което лицето е било лишено от управление на МПС, се приспада от времето на изтърпяване наказанието-временно лишаване от право да управлява МПС - наложено с настоящото Наказателно постановление.

Разпитан в хода на първоинстанционното производство бил актосъставителят Й. П. И., показанията на който са кредитирани от ПРС, като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че на посочените в НП място, дата и час, Ж. Б. Б. е управлявал посочения мотоциклет, т.е. притежавал е качеството водач по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че в хода на извършена проверка от органите на полицията Б. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 за употреба на наркотични или упойващи вещества. Бил издаден талон за кръвно изследване, връчен му в 22.30 часа на 20.07.2023г, като Б. отказал да се подложи на изследването и върху протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, съставен от медицинско лице в МБАЛ „Св. Г.“-Пловдив, собственоръчно записал, че отказва да даде кръв и урина.

Прието в решението е, че именно този отказ на нарушителя, направен в хода на проверката, е квалифициран от наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП. Посочено е, че както в АУАН, така и в НП точно и изрично е било записано, че водачът на автомобила отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№АЯЮ-0023 за употреба на наркотични вещества. Изложени са мотиви, че двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотици или техни аналози концентрацията на алкохол в кръвта, са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП за наказването на водача по този текст, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезиса й наказание.

Прието е от съда, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган, връчен при отказ да се даде кръв и урина. АУАН е подписан от свидетелите посочени в него, като е посочено, че дори при хипотезата на подпис на АУАН само от единия от посочените свидетели, това действие не нарушава правилото на чл.43 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Текстът на чл.174 ал.3 от ЗДвП и по-специално тълкуването му, действително създава предпоставки за различно правоприлагане на нормата. Употребата на съюзите и/или в посочената разпоредба граматически поставя възможност за извършване на нарушение, както в условията на алтернативност, така и в условията на кумулативност по отношение на всяко от изпълнителните деяния, включени в цитираната разпоредба, и то е в зависимост от конкретния избор на поведение на нарушителя.

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа възможност за водача да формира един отказ, касателно изследването за употреба на алкохол, да формира друг отказ, касаещ проверка за употреба на наркотични вещества, или на практика да откаже и двата вида изследвания, или съответно да не изпълни предписание по отношение едното изследване и/или на другото.

Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и техни аналози с техническо средство, обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Несъмнено установено в случая е, че с поведението си Б. е отказал изпробването с техническо средство за съдържанието на упойващи вещества в кръвта му, което е и достатъчно основание за налагане на предписаната от закона санкция. Не е необходимо реализиране и на двете, описани в алтернативно предвидени хипотези.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при тази законовата формулировка на чл.174 ал.3 от ЗДвП всеки отказ следва да се разглежда като самостоятелно нарушение, доколкото се отказва извършването на две различни по вид изследвания, извършвани по различен ред и с различно техническо средство, както и с отделен резултат по всяко изследване. Обратното на това тълкуване би означавало, че в едно и също положение по отношение на санкция за нарушението биха били нарушители с един отказ и съответно, такива с два, което безспорно е по-укоримото поведение, но санкцията би била една и съща, а такова тълкуване е лишено от логика. Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол, както и употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, и затова, при положение, че се откаже проверката с техническото средство или теста за наркотични вещества, то водачът е длъжен да изпълни предписанията за медицинско изследване.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по т. д. № 1/2021 г. по описа на ВАС.

С оглед на това е неоснователно възражението, че е нарушено правото на защита на касационния жалбоподател, доколкото същият при връчване на съставения АУАН и издаденото НП е запознат със състава на извършеното от него нарушение. Неоснователни са и възраженията, че е налице разминаване между фактическите установявания и правната квалификация, нито пък да се приеме, че АНО е допуснал смесването на два фактически състава в едно административно нарушение. Не се споделят доводите и относно неяснота при изписване на състава на нарушението в процесното наказателно постановление. В словесната част на НП ясно и безпротиворечиво е изписано нарушението, а именно " водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер DrugTest 5000 с фабричен номер ARKJ-0023, за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози ".

Безспорно установено в случая от събраните доказателства, че Б. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози

Това нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от административнонаказващият орган.

Административното нарушение по чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово, както от актосъставителя, така и от административно – наказващият орган. Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото му за извършено нарушение.

Нарушението е формално и със самия отказ да се подложи на проверка с посоченото техническо средство и/или да изпълни предписанието за медицинско изследване, от обективна страна, водачът е осъществил признаците на визираното в правната норма административно нарушение.

С категоричност следва изводът, че на посочените в НП дата и час, Б. виновно е осуетил опитите да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по предвидения в закона ред, с което е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

От субективна страна деянието е виновно извършено, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на моторно превозно средство е съзнавал задължението си да съобрази поведението си с разпореждането на контролните органи.

Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоуреде­ния за това и то фиксиран размер.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

От ответния административен орган не са претендирани разноски, поради което такива не се следват.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XХIII състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 08.01.2025 г., постановено по АНД 5495/23 г. по описа на ПРС, VII н.с

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.