Решение по дело №13102/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4206
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Илиана Бойкова Рашкова Цековска
Дело: 20211110213102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4206
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „АКАУНТ БГ 2016” ЕООД, чрез управителя си ЕВД. срещу
наказателно постановление № 22-007598 от 02.09.2021 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда”/Д „ИТ”/ - гр. София, с което на дружеството
е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/, във вр.
чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди лева)
лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че е издадено при
съществени процесуални нарушения и незаконосъобразно приложени
материалноправни норми, като се излага, че длъжностната характеристика и
справката за прието уведомление по реда на чл.65 ал.5 от КТ са подписани от
ББ. на 05.05.2021 г., за двата месеца, през които е работила е била сама в
офиса и с достъп до личното си досие, представен е трудов договор, подписан
от работодателя, имало личен конфликт между управителя на дружеството и
Б., самата Б. е подала сигнал/жалба до Д „ИТ“ – гр. София. Алтернативно се
иска намаляване размера на санкцията.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата. По същество се иска отмяна на наказателното
постановление, тъй като са събрани достатъчно доказателства, че нарушение
1
не е извършено, претендира се, че подписаният трудов договор е заменен от
сигналиста Б., алтернативно се моли за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респективно намаляване на имуществената санкция.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски по
адвокатското пълномощно.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице
твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения и противоречия с
материалноправни норми, като счита, че е безспорно установено
нарушението, което е формално, тъй като работодателят е допуснал лице без
да сключи с него трудов договор в предвидената писмена форма, като не били
ангажирани никакви доказателства относно предположението, че Б. е
заменила своя екземпляр на трудовия договор с неподписан, нарушението
изрично е изключено от обхвата на чл.415в, ал.2 от КТ и с оглед тежестта на
нарушението размерът му е над минимума от 1 500 лв. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
поисканото от другата страна, което да бъде определено в законовия
минимум.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 15.07.2021 г. бил подаден сигнал от ББ. до Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с вх. №21071288/15.07.2022 г., за това, че била
държана насила в офиса, заключена и била принуждавана да подписва
документи, които не искала да подписва, като молила за проверка на случая.
Извършена била проверка по случая по спазване на трудовото
законодателство на „Акаунт БГ 2016“ ЕООД от инспектори при Д „ИТ“-
София, сред които бил и свидетеля Д. Т..
При проверка на място в обекта, а именно на адреса по седалище и
управление на дружеството: гр. София, ул. „Царица Елеонора“ №9, ет.3, офис
18 на 21.07.2021 г. не е бил осъществен контакт с управителя на дружеството
или друг законен представител.
С писмо изп. № 21059246/30.07.2021 г. до управителя на дружеството
била изпратена призовка за явяване на 03.08.2021 г. в 14:00 часа в Д „ИТ“ –
2
София град, като бъдат предоставени посочените в призовката писмени
документи, както и идентификационна карта, заявление за електронен адрес
за кореспонденция. По имейл били изпратени същите документи.
При проверката по документи, които били предоставени в Д „ИТ“- София
град относно лицето БВ. Б. по трудовото й досие е установено, че под трудов
договор №004/05.05.2021 г. няма положен неин подпис, а само на
работодателя. Подписана е от Б. справката за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с вх. №22388213184844/05.05.2021 г. в
15:47 ч. Няма положен подпис от Б. под „инструктирано лице“ в служебна
бележка №04/05.05.2021 г. за начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа на 05.05.2021 г. Има положен подпис от Б. под длъжностната
характеристика на 05.05.2021 г. Съгласно Заповед №004/15.07.2021 г. е
прекратено трудовото правоотношение с Б., като същата е връчена при отказ,
без да е посочена дата на връчването, с посочени свидетели на отказа: ТСП. –
счетоводител и ЕВД. – управител.
Приложени са платежни нареждания за заплати за м. май 2021 г., м. юни
2021 г. и м. юли 2021 г., както и разчетно-платежна ведомост за същите
месеци за БВ. Б., платени по банков път. Приложени са и отчетни форми за
явяването на Б. на работа за м. май 2021 г., м. юни 2021 г. и м. юли 2021 г.
За проверката е съставен протокол от извършена проверка
№ПР2124073/19.08.2021 г., в който са посочени констатациите при
проверката и са дадени задължителни предписания, връчен на управителя на
дружеството на 19.08.2021 г.
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение на 19.08.2021 г. от Д. Т. Т. - инспектор при Дирекция „ИТ”- гр.
София срещу „Акаунт БГ 2016“ ЕООД за нарушение с правна квалификация
по чл.62, ал.1 от КТ, извършено на 05.05.2021 г. в предприятието на
работодателя, констатирано на 19.08.2021 г. по повод на проверка. Актът е
връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 19.08.2021 г., т.е.
денят, в който е съставен. Като в него е вписано писмено възражение, че
нарушението не е извършено умишлено, като в бързината Б. не е подписала
всички документи.
Въз основа на АУАН на 02.09.2021 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от директора на Д „ИТ”- гр. София, в кръга на правомощията
3
му, залегнали в Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ”. Същото е връчено лично на управителя на дружеството на
07.09.2021 г.
Установява се от справка на НАП, че към 05.05.2021 г. в дружеството-
жалбоподател има сключен трудов договор само с лицето БВ. Б..
Приложена е заповед за изменение на служебно правоотношение на
издалият процесното НП директор на Д „ИТ“- София град ДГИ., както и
длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на Д „ИТ“ – със
седалище гр. София, подписана от ДГИ..
Със Заповед №ЧР-1307/22.05.2019 г. на длъжност инспектор в Д „ИТ“-
София град е назначен Д. Т. Т.. Приложена е длъжностна характеристика за
длъжност „инспектор“ в Д „ИТ“ – със седалище гр. София, подписана от Д. Т.
Т. на 27.05.2019 г.
Налице е образувано ДП ЗМ №1535/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.142а, ал.1 от НК по жалба на
БВ..
Установява се от писмо на Д „ИТ“- София град, че срещу „Акаунт БГ 2016“
ЕООД има издадено само едно НП №22-007598/02.09.2021 г., т.е. процесното.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел Т.. Взети са предвид
писмените доказателства като имащи отношение към предмета на делото и
неоспорвани от страните, като липсват индиции за тяхната неистинност.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които не са в противоречие с
останалите събрани по делото писмени доказателства. Като предвид липсата
на противоречия в писмените и гласните доказателства съдът не прави анализ
на същите.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, валиден
към датата на връчване и подаване на въззивната жалба, видно от разписката
НП е връчено на 07.09.2021 г., а видно от входирането на жалбата същата е
подадена на 14.09.2021 г. чрез административнонаказващия орган, и от
4
надлежно легитимирано лице, управител на дружеството, имащо правен
интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, по част от
изложените в жалбата съображения, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП на директора на Д „ИТ” – гр. София намира, че същите са съставени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, свързани със същото са
идентични както в АУАН, така и в НП. Конкретните обстоятелства по
нарушението, датата и мястото на нарушението, в процесния казус са
установени от разпитания по делото свидетел и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното
постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и
законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи
не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата преписка и
събраните по време на съдебното следствие пред първоинстанционният съд
гласни доказателства. В случая доказателствата по делото са категорични, че
жалбоподателят е осъществила визираното в наказателното постановление
нарушение
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен
начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, като в случая той отговаря на
посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ).
Установи се в процесния случай, че лицето БВ. Б., е полагала труд в обект
на дружеството – жалбоподател като счетоводител, за което е получавала и
трудово възнаграждение по банков път, подписала е длъжностна
характеристика и уведомление, но не и трудов договор на датата, от която е
започнала престирането на трудовата си сила, а именно 05.05.2021 г. Като в
достатъчна степен от събраните по делото доказателства: писмени, изходящи
от дружеството-жалбоподател, както и гласните на св. Т. се установи именно
този факт, че лицето, което е сезирало ИА „ГИТ“ Б. е престирало работна
сила в периода от 05.05.2021 г. за дружеството-жалбоподател без валиден
трудов договор, доколкото наличния в досието й при работодателя не носи
неин подпис, а такъв само на работодателя.
5
Установи се в процесния случай, че „Акаунт БГ 2016“ ЕООД не е
оформило по надлежния ред правоотношението си със служителката БВ. Б..
По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа, работникът/служителят е в
зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и
трудова дисциплина, работно време и други особености, като работодателя
дължи възнаграждение, което има гарантиран минимален размер и се
изплаща ежемесечно. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава
отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като
трудови. Уреждането на отношенията като трудови включва редица права и
задължения на страните, като заплащане на трудово възнаграждение,
осигуряване на здравословна работна среда, заплащане на осигуровки,
сключване на писмен трудов договор, осигуряване право на почивки и др.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно
правоотношение, както е сторил работодателя. Налице е изчерпателно
описание на нарушението.
Съдът установи, че проверката е отразила липса на трудов договор, какъвто
е следвало да е налице, още повече, че за трудовото правоотношение е
уведомена и ТД на НАП за прието уведомление за същия, лицето е
получавало трудово възнаграждение, подписало е длъжностна
характеристика. Нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ предполага
работодателят да не е изпълнил задължението си да сключи писмен трудов
договор с работника. Меродавно за осъществяване състава на нарушението е
липсата (установена от контролните органи) по отношение на посоченото по-
горе лице на сключен трудов договор в писмена форма. Като е видно, че не
само трудовия договор, но и под служебна бележка №04/05.05.2021 г. за
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа няма положен
подпис от Б..
Съгласно решение №612/22.03.2011 г. на IV ГО при ВКС, по гр. дело №
1024/2009 г. : „Липсата на трудов договор не може да бъде заместена от други
писмени документи – вписване в трудова книжка, издадено уведомление по
чл.62 ал.4 от КТ до НАП, ведомости за получаване на заплати, които косвено
сочат за наличие на трудов договор.“
Не се установи, че е налице твърдяната от процесуалния представител на
6
дружеството-жалбоподател подмяна на книжа от сигналистката Б..
Субектът на нарушението е лицето - работодател, в случая лицето, което
формира и реализира волята на юридическото лице.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на юридическото лице
„Акаунт БГ 2016“ ЕООД.
Следва за пълнота да се посочи, че правилно е посочена санкционната
разпоредба в НП, а именно чл.414, ал.3 от КТ, доколкото се касае за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, в чиято редакция от ДВ, бр.7 от 2012 г./т.е.
била е в сила към датата на осъществяване на нарушението и издаването на
НП/, е въведен самостоятелен състав за ангажиране административно-
наказателната отговорност при несключване на трудов договор в писмена
форма.
Съдът приема, че неправилно е наложено административно наказание над
минималния предвиден в закона размер от 1500 лв., доколкото не са
изследвани относимите факти за това от административно-наказващия орган,
а и по делото липсват доказателства за други нарушения на трудовото
законодателство от дружеството-жалбоподател от този вид, за което е
наложена процесната санкция, не се установи и че процесното нарушение е с
по-висока степен на обществена опасност от други от този вид. От писмо на
Д „ИТ“ – София град се установява, че спрямо дружеството е издадено само
процесното НП. Предвид това неправилно е приложена разпоредбата на
чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и съдът следва да намали наложената
административна санкция към минимума предвиден в закона, като измени
наказателното постановление в тази му част и имуществената санкция от
3000 лв. да бъде 1500 лв. Като по този начин съдът намира, че ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
За разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ
не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а
предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция,
но в многократно по-нисък размер. В случая не може да се приложи нормата
на чл.415В от КТ, доколкото нормата на чл.415В, ал.2 от КТ предвижда
забрана за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ, каквото е процесното да се
третират като маловажни, а за да се приложи нормата на чл.415В, ал.1 от КТ,
7
следва нарушението да е маловажно.
В предвид гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде изменено относно размера на наложената имуществена
санкция и същата бъде намалена от 3000 лв. на 1500 лв., а в останалата му
част като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени.
Ето защо претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е
представлявала от юрисконсулт на Д „ИТ“ - София, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание,
поради което съгласно чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-007598 от 02.09.2021 г. на
директора на Д „ИТ” - София, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е
наложена на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ
имуществена санкция като намалява размера и от 3 000 (три хиляди лева) лв.
на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007598 от 02.09.2021
г. на директора на Д „ИТ” - София, в останалата му част, като
законосъобразно.
8
ОСЪЖДА „АКАУНТ БГ 2016” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Царица Елеонора“ №9, ет.3, офис 18,
представлявано от управителя ЕВД. да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с БУЛСТАТ *********, със седалище: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“№ 3за разноски по делото, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лева) лв.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „АКАУНТ БГ 2016” ЕООД, чрез управителя си ЕВД. срещу
наказателно постановление № 22-007598 от 02.09.2021 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда”/Д „ИТ”/ - гр. София, с което на дружеството
е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/, във вр.
чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди лева)
лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че е издадено при
съществени процесуални нарушения и незаконосъобразно приложени
материалноправни норми, като се излага, че длъжностната характеристика и
справката за прието уведомление по реда на чл.65 ал.5 от КТ са подписани от
ББ. на 05.05.2021 г., за двата месеца, през които е работила е била сама в
офиса и с достъп до личното си досие, представен е трудов договор, подписан
от работодателя, имало личен конфликт между управителя на дружеството и
Б., самата Б. е подала сигнал/жалба до Д „ИТ“ – гр. София. Алтернативно се
иска намаляване размера на санкцията.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата. По същество се иска отмяна на наказателното
постановление, тъй като са събрани достатъчно доказателства, че нарушение
не е извършено, претендира се, че подписаният трудов договор е заменен от
сигналиста Б., алтернативно се моли за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респективно намаляване на имуществената санкция.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски по
адвокатското пълномощно.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице
твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения и противоречия с
материалноправни норми, като счита, че е безспорно установено
нарушението, което е формално, тъй като работодателят е допуснал лице без
да сключи с него трудов договор в предвидената писмена форма, като не били
ангажирани никакви доказателства относно предположението, че Б. е
заменила своя екземпляр на трудовия договор с неподписан, нарушението
изрично е изключено от обхвата на чл.415в, ал.2 от КТ и с оглед тежестта на
нарушението размерът му е над минимума от 1 500 лв. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
поисканото от другата страна, което да бъде определено в законовия
минимум.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 15.07.2021 г. бил подаден сигнал от ББ. до Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с вх. №21071288/15.07.2022 г., за това, че била
държана насила в офиса, заключена и била принуждавана да подписва
1
документи, които не искала да подписва, като молила за проверка на случая.
Извършена била проверка по случая по спазване на трудовото
законодателство на „Акаунт БГ 2016“ ЕООД от инспектори при Д „ИТ“-
София, сред които бил и свидетеля Д. Т..
При проверка на място в обекта, а именно на адреса по седалище и
управление на дружеството: гр. София, ул. „Царица Елеонора“ №9, ет.3, офис
18 на 21.07.2021 г. не е бил осъществен контакт с управителя на дружеството
или друг законен представител.
С писмо изп. № 21059246/30.07.2021 г. до управителя на дружеството
била изпратена призовка за явяване на 03.08.2021 г. в 14:00 часа в Д „ИТ“ –
София град, като бъдат предоставени посочените в призовката писмени
документи, както и идентификационна карта, заявление за електронен адрес
за кореспонденция. По имейл били изпратени същите документи.
При проверката по документи, които били предоставени в Д „ИТ“- София
град относно лицето БВ. Б. по трудовото й досие е установено, че под трудов
договор №004/05.05.2021 г. няма положен неин подпис, а само на
работодателя. Подписана е от Б. справката за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с вх. №22388213184844/05.05.2021 г. в
15:47 ч. Няма положен подпис от Б. под „инструктирано лице“ в служебна
бележка №04/05.05.2021 г. за начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа на 05.05.2021 г. Има положен подпис от Б. под длъжностната
характеристика на 05.05.2021 г. Съгласно Заповед №004/15.07.2021 г. е
прекратено трудовото правоотношение с Б., като същата е връчена при отказ,
без да е посочена дата на връчването, с посочени свидетели на отказа: ТСП. –
счетоводител и ЕВД. – управител.
Приложени са платежни нареждания за заплати за м. май 2021 г., м. юни
2021 г. и м. юли 2021 г., както и разчетно-платежна ведомост за същите
месеци за БВ. Б., платени по банков път. Приложени са и отчетни форми за
явяването на Б. на работа за м. май 2021 г., м. юни 2021 г. и м. юли 2021 г.
За проверката е съставен протокол от извършена проверка
№ПР2124073/19.08.2021 г., в който са посочени констатациите при
проверката и са дадени задължителни предписания, връчен на управителя на
дружеството на 19.08.2021 г.
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение на 19.08.2021 г. от ДТТ. - инспектор при Дирекция „ИТ”- гр.
София срещу „Акаунт БГ 2016“ ЕООД за нарушение с правна квалификация
по чл.62, ал.1 от КТ, извършено на 05.05.2021 г. в предприятието на
работодателя, констатирано на 19.08.2021 г. по повод на проверка. Актът е
връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 19.08.2021 г., т.е.
денят, в който е съставен. Като в него е вписано писмено възражение, че
нарушението не е извършено умишлено, като в бързината Божидарова не е
подписала всички документи.
2
Въз основа на АУАН на 02.09.2021 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от директора на Д „ИТ”- гр. София, в кръга на правомощията
му, залегнали в Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ”. Същото е връчено лично на управителя на дружеството на
07.09.2021 г.
Установява се от справка на НАП, че към 05.05.2021 г. в дружеството-
жалбоподател има сключен трудов договор само с лицето БВ. Б..
Приложена е заповед за изменение на служебно правоотношение на
издалият процесното НП директор на Д „ИТ“- София град ДГИ., както и
длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на Д „ИТ“ – със
седалище гр. София, подписана от ДГИ..
Със Заповед №ЧР-1307/22.05.2019 г. на длъжност инспектор в Д „ИТ“-
София град е назначен ДТТ.. Приложена е длъжностна характеристика за
длъжност „инспектор“ в Д „ИТ“ – със седалище гр. София, подписана от ДТТ.
на 27.05.2019 г.
Налице е образувано ДП ЗМ №1535/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.142а, ал.1 от НК по жалба на
БВ..
Установява се от писмо на Д „ИТ“- София град, че срещу „Акаунт БГ 2016“
ЕООД има издадено само едно НП №22-007598/02.09.2021 г., т.е. процесното.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел Т.. Взети са предвид
писмените доказателства като имащи отношение към предмета на делото и
неоспорвани от страните, като липсват индиции за тяхната неистинност.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които не са в противоречие с
останалите събрани по делото писмени доказателства. Като предвид липсата
на противоречия в писмените и гласните доказателства съдът не прави анализ
на същите.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, валиден
към датата на връчване и подаване на въззивната жалба, видно от разписката
НП е връчено на 07.09.2021 г., а видно от входирането на жалбата същата е
подадена на 14.09.2021 г. чрез административнонаказващия орган, и от
надлежно легитимирано лице, управител на дружеството, имащо правен
интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, по част от
изложените в жалбата съображения, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП на директора на Д „ИТ” – гр. София намира, че същите са съставени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, свързани със същото са
3
идентични както в АУАН, така и в НП. Конкретните обстоятелства по
нарушението, датата и мястото на нарушението, в процесния казус са
установени от разпитания по делото свидетел и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното
постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и
законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи
не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата преписка и
събраните по време на съдебното следствие пред първоинстанционният съд
гласни доказателства. В случая доказателствата по делото са категорични, че
жалбоподателят е осъществила визираното в наказателното постановление
нарушение
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен
начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, като в случая той отговаря на
посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ).
Установи се в процесния случай, че лицето БВ. Б., е полагала труд в обект
на дружеството – жалбоподател като счетоводител, за което е получавала и
трудово възнаграждение по банков път, подписала е длъжностна
характеристика и уведомление, но не и трудов договор на датата, от която е
започнала престирането на трудовата си сила, а именно 05.05.2021 г. Като в
достатъчна степен от събраните по делото доказателства: писмени, изходящи
от дружеството-жалбоподател, както и гласните на св. Т. се установи именно
този факт, че лицето, което е сезирало ИА „ГИТ“ Б. е престирало работна
сила в периода от 05.05.2021 г. за дружеството-жалбоподател без валиден
трудов договор, доколкото наличния в досието й при работодателя не носи
неин подпис, а такъв само на работодателя.
Установи се в процесния случай, че „Акаунт БГ 2016“ ЕООД не е
оформило по надлежния ред правоотношението си със служителката БВ. Б..
По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа, работникът/служителят е в
зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и
трудова дисциплина, работно време и други особености, като работодателя
дължи възнаграждение, което има гарантиран минимален размер и се
изплаща ежемесечно. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава
отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като
трудови. Уреждането на отношенията като трудови включва редица права и
задължения на страните, като заплащане на трудово възнаграждение,
осигуряване на здравословна работна среда, заплащане на осигуровки,
сключване на писмен трудов договор, осигуряване право на почивки и др.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно
правоотношение, както е сторил работодателя. Налице е изчерпателно
описание на нарушението.
4
Съдът установи, че проверката е отразила липса на трудов договор, какъвто
е следвало да е налице, още повече, че за трудовото правоотношение е
уведомена и ТД на НАП за прието уведомление за същия, лицето е
получавало трудово възнаграждение, подписало е длъжностна
характеристика. Нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ предполага
работодателят да не е изпълнил задължението си да сключи писмен трудов
договор с работника. Меродавно за осъществяване състава на нарушението е
липсата (установена от контролните органи) по отношение на посоченото по-
горе лице на сключен трудов договор в писмена форма. Като е видно, че не
само трудовия договор, но и под служебна бележка №04/05.05.2021 г. за
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа няма положен
подпис от Б..
Съгласно решение №612/22.03.2011 г. на IV ГО при ВКС, по гр. дело №
1024/2009 г. : „Липсата на трудов договор не може да бъде заместена от други
писмени документи – вписване в трудова книжка, издадено уведомление по
чл.62 ал.4 от КТ до НАП, ведомости за получаване на заплати, които косвено
сочат за наличие на трудов договор.“
Не се установи, че е налице твърдяната от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател подмяна на книжа от сигналистката Б..
Субектът на нарушението е лицето - работодател, в случая лицето, което
формира и реализира волята на юридическото лице.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на юридическото лице
„Акаунт БГ 2016“ ЕООД.
Следва за пълнота да се посочи, че правилно е посочена санкционната
разпоредба в НП, а именно чл.414, ал.3 от КТ, доколкото се касае за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, в чиято редакция от ДВ, бр.7 от 2012 г./т.е.
била е в сила към датата на осъществяване на нарушението и издаването на
НП/, е въведен самостоятелен състав за ангажиране административно-
наказателната отговорност при несключване на трудов договор в писмена
форма.
Съдът приема, че неправилно е наложено административно наказание над
минималния предвиден в закона размер от 1500 лв., доколкото не са
изследвани относимите факти за това от административно-наказващия орган,
а и по делото липсват доказателства за други нарушения на трудовото
законодателство от дружеството-жалбоподател от този вид, за което е
наложена процесната санкция, не се установи и че процесното нарушение е с
по-висока степен на обществена опасност от други от този вид. От писмо на
Д „ИТ“ – София град се установява, че спрямо дружеството е издадено само
процесното НП. Предвид това неправилно е приложена разпоредбата на
чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и съдът следва да намали наложената
административна санкция към минимума предвиден в закона, като измени
наказателното постановление в тази му част и имуществената санкция от
3000 лв. да бъде 1500 лв. Като по този начин съдът намира, че ще бъдат
5
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
За разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ
не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а
предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция,
но в многократно по-нисък размер. В случая не може да се приложи нормата
на чл.415В от КТ, доколкото нормата на чл.415В, ал.2 от КТ предвижда
забрана за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ, каквото е процесното да се
третират като маловажни, а за да се приложи нормата на чл.415В, ал.1 от КТ,
следва нарушението да е маловажно.
В предвид гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде изменено относно размера на наложената имуществена
санкция и същата бъде намалена от 3000 лв. на 1500 лв., а в останалата му
част като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени.
Ето защо претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е
представлявала от юрисконсулт на Д „ИТ“ - София, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание,
поради което съгласно чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6