РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20211880100454 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искова молба, подадена
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
Изпълнителния директор А. А., чрез пълномощник, против Т. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: ...... Налице е едно нетипично възникване на исковия
процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е
инициирал, за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете
са положителни установителни и се смятат предявени от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) - 19.04.2021
г. По постъпилото заявление е образувано гр.д. № 22163/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 35 състав, което с Определение от 27.04.2021 г.
е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на
това, е образувано ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Районен съд Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
1
16 от 19.05.2021 г. за следните суми: сумата от 4 263,93 лева – главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м.
04.2020 г., в топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., апартамент на първия
етаж, инсталация ../аб. № .., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 653,65 лева –
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., сумата от 55,48 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение за периода
от м. 03.2018 г. до м. 04.2020 г. за посочения имот, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 10,59 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г., както и сумата от 99,67 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът като собственик на
топлоснабдения имот е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради
което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея,
платима съгласно Общите условия месечно в 45-дневен срок след от датата
на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е
начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството,
извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата –
етажна собственост по местонахождение на имота. За дължимите суми за
неплатена стойност на доставената топлинна енергия, за дялово
разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника. Цената на исковете е 4 263,93
лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 653,65 лева –
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 55,48 лева –
главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и
2
10,59 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми
се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца,
като се претендира още и законната лихва за забава върху главниците считано
от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на
направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор.
В него се посочва, че се оспорват изцяло предявените искове по основание и
размер. Оспорва се ответникът да е обвързан през процесния период от
валидно облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на
топлинна енергия. Оспорва се Общото събрание на етажната собственост да е
вземало валидно решение за присъединяване към топлопреносната мрежа.
Оспорва се ответникът да е притежавал качеството на „потребител“, тъй като
липсват каквито и да е индиции за публикуване на общите условия (ОУ) на
ищцовото дружество по надлежния ред, а наличието на възникнало и
съществуващо между страните облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия е основна предпоставка за
търсене на отговорност. В тази връзка се сочи още, че публикуването на ОУ
не може да се възприеме като общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от
ГПК, каквато характеристика биха придобили едва след публикуването им в
съответните всекидневници, доколкото публикацията извън осъществяваната
в „Държавен вестник“ не е ноторна, поради което подлежи на пълно
доказване от ищеца в процеса, а от последния не са представени надлежни
писмени доказателствени средства за публично им известяване и изтичането
на съответния законов срок след публикуването им. Прави се възражение за
нищожност на чл. 31 , ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, на
който текст има позоваване в исковата молба. Ответникът възразява, че
претендираното количество топлинна енергия не му е доставено реално, като
сочи, че към исковата молба е приложена една единствена фактура с дата на
издаване 31.07.2020 г., както и съобщения към фактура с № ********** от
дата 31.07.2019 г., в които съобщения няма данни за издател, както и
документ без заглавие и без данни за издател. Възразява още, че размерът на
търсената сума не е определен, като дължим при условията на дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите. Възразява, че
претендираните суми, чието плащане се търси, са изчислени неправилно
3
поради неспазване на изискването на чл. 52, ал. 7 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), като се твърди изтекъл срок на
валидност на периодичната проверка на индивидуалните топломери и
водомери и липса на писмено уведомление за това от дружеството,
извършващо дялово разпределение на топлинна енергия, както и от
топлопреносното предприятие, което е предварително условие, за да се
приложи чл. 52, ал. 8, във вр. с чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Поради това
счита, че делът за отопление на имота, за сградната инсталация и битово
горещо водоснабдяване не са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Твърди също, че монтираният в абонатната
станция топломер не е преминал периодични метрологични проверки за
техническа годност, която следва да се извършва през две години и е не е бил
годно средство за търговско измерване, както и че индивидуалните
топломери също не са преминали дължимата на пет години проверка, като е
изтекъл и максималният срок на тяхната годност от десет години. Твърди се,
че ищцовото дружество не е констатирало дали абонатната станция, която е
изградена обслужва една, две или повече етажни собствености, не е
извършено и доказано дяловото разпределение между отделните етажни
собствености (в самостоятелен блок или вход/входове) и не са спазени
изискванията на чл. 140а и чл. 140, ал. 2 от ЗЕ. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираните суми за повече от три години назад
(главница и лихва) от датата на завеждане на исковата молба. Иска се
отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират се разноски за
исковото производство.
По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца,
както и от ФДР „Директ“ ЕООД, неоспорени от страна на ответника, поради
което съдът ги възприема, като автентични и верни.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е приложен нотариален акт от 14.07.2003 г. (л. 22-
24), който обективира договор за покупко-продажба на процесния недвижим
имот, по силата на който ответникът е станал собственик на имота.
4
Следователно, през исковия период ответникът е собственик на имота, който
няма данни да е бил обременен с вещно право на ползване на друго лице.
Не е спорно, че имотът се намира в сграда в режим на етажна
собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца. Видно от
представения Протокол от 23.10.2001 г. на Общото събрание на етажната
собственост на жилищен блок ..., ведно със списък на абонатите към него (л.
17-18), с гласовете на присъствалите 18 от 19 собственици е взето решение да
се сключи договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки, като впоследствие такъв договор е сключен между
„Техем Сървисис” ЕООД – като изпълнител и етажната собственост,
представлявана от упълномощените от ОС на етажната собственост лица –
като възложител (л. 15-16), съгласно изискванията на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност (отм.). В чл. 3.7 от този договор е предвидено, че
изпълнителят има право да възложи извършването на дейностите по монтаж,
поддръжка и отчет на уредите и по инкасирането на плащанията на своя
подизпълнител ЕТ „Директ – Ц. Н.“, което на практика включва всички
дейности по посочения договор, включително индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуална сметки,
като твърдението на ответника, че правото за превъзлагане не включва
последните е неправилно. Правоприемник на същото е дружеството, което
реално е извършвало дяловото разпределение в сградата – „Директ“ ЕООД,
видно от Удостоверение за актуално състояние от 25.02.2008 г. на СГС. Също
така е представен договор У-№ 144 от 29.07.2015 г. при ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ (л. 33-
39), сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – като възложител и „Техем
Сървисис” ЕООД – като изпълнител, съгласно който изпълнителят е приел да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сградите ЕС в гр. София, при спазване на изискванията за ОУ за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
По делото са приложени и Общите условия за продажба на топлинна
5
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София от 23.10.2014 г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР
(л. 40-41).
С исковата молба са представени още съобщения към общи фактури и
извлечение от сметки по месеци за процесния период (л. 29-32).
От „Директ” ЕООД са представени документи за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, съставяни за имота за периода м.05.2017 г. -
м.04.2020 г., индивидуални справки, документи, удостоверяващи дата на
връчване на изравнителните сметки и документи относно сертификацията на
уредите за дялово разпределение на ТЕ в топлоснабдения имот за същия
период, както и Удостоверение за регистрация № Р-05-01/29.09.2009 г. от
МИЕТ, видно от което дружеството е вписано в публичния регистър на
МИЕТ на лицата, извършващи услугата дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2017 г. - м.04.2020 г., че
общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол съгласно
изискванията, че е отчитан редовно и че технологичните разходи в абонатната
станция са определяни правилно, отчислявани ежемесечно за сметка на
ищеца. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение, извършено
от „Директ“ ЕООД за сградата и имота на ответника е в съответствие с
методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за
енергетиката. Направените изчисления за отдадената топлинна енергия за
отопление, топлинна енергия за сградна инсталация, и отдадената топлинна
енергия за топла вода (битово горещо водоснабдяване), са начислени
съгласно методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за
енергетиката. Изравнителната сума за процесния период е 421,94 лева (за
доплащане). Общата сума за топлинна енергия начислена от ищеца във
фактури по прогнозни данни за абоната е 3 801,35 лева, включваща топлинна
енергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Вещото лице е заключило, че извършените измервания в
абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника с
абонатен № ..., са в съответствие с изискванията на нормативните документи
6
и цени на топлинна енергия, действащи през процесния период.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че задълженията на ответника за процесния топлоснабден имот
са в размерите, претендирани от ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За основателността на предявените установителни искове за дължима
цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“,
дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
количеството на доставената топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена, както и че през процесния период за имота е
извършвана услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, за което
на ищеца се дължи съответно възнаграждение, възлизащо на исковата сума.
По отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава
ищецът следва да установи съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.
За разликата от търговската продажба на топлинна енергия за небитови
нужди, която, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, се извършва задължително на
основата на писмени договори, договорът за търговска продажба на топлинна
енергия за битови нужди, се счита за сключен с конклудентни действия - арг.
от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, т.е. писмена форма не е задължителна. В този случай
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от КЕВР
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ). В този случай договорната
връзка се предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, без да е
необходимо сключването на писмен договор, и като такива са задължени да
заплащат нейната цена. Разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) съдържа легална дефиниция на понятието
7
„битов клиент“ – клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Посочените
разпоредби легитимират като клиент на топлинна енергия по силата на закона
и съответно задължено лице за заплащане на нейната цена собственикът на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на
ползване, в който случай клиент е третото лице ползвател. Създадената по
силата на закона облигационна връзка – договор за продажба на топлинна
енергия е със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика
или ползвателя на топлоснабдения имот – в настоящия случай ответника,
който е собственик на имота.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че липсата по
делото на доказателства за публикуването на общите условия освен в
централен и в местен всекидневник води до отпадане на качеството му клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Посочената
разпоредба предвижда, че такива са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, какъвто е и ответникът.
Ето защо, същият в качеството му на собственик на намиращия се в сграда в
режим на етажна собственост топлоснабден имот за периода, за който се
претендира главницата за доставена топлинна е клиент на топлинна енергия
за битови нужди и като такъв има задълженията предвидени в посочената
разпоредба – да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 от ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в действалата към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспори изрично
обстоятелството, че е собственик на процесния имот, като това обстоятелство
се установява и от представения с исковата молба нотариален акт от
14.07.2003 г., поради което се налага изводът, че считано от тази дата, между
ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за покупко-
продажба (доставка) на топлинна енергия, което е действително и ги е
обвързвало в процесния период.
Възражението на ответника, че услугата „дялово разпределение“ е
8
извършвана от лице, което не е имало правомощия за това, тъй като не е
избрано съгласно изискванията на чл. 139б от ЗЕ, няма сключен договор
между ОС на етажната собственост и „Директ“ ЕООД за това, като „Техем
сървисиз“ ЕООД не е имало правомощия да превъзлага тази дейност на
подизпълнител, а по отношение на „Директ“ ЕООД липсват и доказателства,
че е регистрирано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, освен че не е
направено в срока за отговор на исковата молба, е и неоснователно. На първо
място, след измененията на чл. 139б от ЗЕ договор между ФДР и етажната
собственост не е необходим – достатъчно е уведомяването на ищцовото
дружество за избора на лицата по чл. 139б, ал. 2 от ЗЕ. На следващо място, от
Удостоверение за регистрация № Р-05-01/29.09.2009 г. на МИЕТ се
установява, че „Директ“ ЕООД е вписано в публичния регистър на МИЕТ на
лицата, извършващи услугата дялово разпределение. Освен това, по делото е
представен и приет Договор № 285/26.10.2001 г., видно от който етажната
собственост на ..., чрез своите представители, е възложила на „Техем
сървисиз“ ЕООД извършването на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуална сметки. В чл.3.7. на този
договор е предвидено, че отчета на уредите и инкасиране на плащанията ще
се извърши от „Директ“ ЕООД, което касае и поставения пред съда
принципен въпрос за това дали може тази дейност да се осъществи от
подизпълнител. Страните по договора за дялово разпределение са
равнопоставени и за тях важат разпоредбите за договорна свобода. След като
етажната собственост се е съгласила на така уредения начин за изпълнение на
предвидените задължения, липсват законови основания тази обща доброволна
воля да бъде дерогирана, доколкото разпоредбите на чл. 139 и сл. от ЗЕ не
предвиждат императивно правило в обратна насока. Единственото изискване,
което е поставено от закона е съответното дружество да бъде вписано в
специалният регистър по чл. 139а от ЗЕ, което в настоящият случай е
изпълнено (така и Решение № 294 от 14.05.2014 г. по гр.д. № 252/2014 г. на
Окръжен съд – Перник). Но може би най-същественото, в принципен план е,
че „…липсата на договор с лице по чл. 139а от ЗЕ или проведена процедура
по чл. 139б и сл. ЗЕ не означава, че потребителите могат да ползват
услугите на топлофикационното дружество, без да заплащат“ (Решение №
451 от 19.10.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. на II ГОВ състав на Софийски
9
окръжен съд).
Неоснователно е и възражението, че ответникът не е уведомен писмено
от ФДР или от ищеца, че срокът за индивидуална проверка на водомерите и
топломерите в дома му е изтекъл, при положение, че същият не е осигурил
достъп до тях, видно от писмените доказателства, представени от „Директ“
ЕООД. Същото възражение досежно общия топломер е неоснователно, видно
от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в което
е прието, че общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол
съгласно изискванията.
От последното заключение е видно още, че сградата, в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2017 г.
- м.04.2020 г., като е посочена и доставената до имота на ответника топлинна
енергия, поради което неоснователно е и възражението на ответника, че
такава не е доставяна реално.
По възражението на ответника за нищожност на разпоредба от общите
условия, предвиждаща, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването на
интернет-страницата на ищцовото дружество, съдът не дължи произнасяне,
доколкото разпоредба в такъв смисъл няма в представените по делото общи
условия. В последните е предвиден срок за плащане от 45 дни след изтичане
на периода, за който се отнасят сумите, респ. фактурите (чл. 33, ал. 1 и 2 от
ОУ).
При това положение, основанието на предявения положителен
установителен за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. - м.04.2020 г. е доказано, както и размерът му,
съгласно неоспорените от ответника заключения на вещото лице по съдебно-
техническата и по съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София от 23.10.2014 г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД, с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е
10
началната дата, от която се дължи лихва за забава. В случая главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия се претендира за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г., т.е. 45-дневния срок от края на първия период, за
който се претендира заплащането на топлинна енергия изтича на 14.06.2017
г., а лихва върху главницата се претендира за периода от 15.09.2018 г. до
12.04.2021 г., поради което и този иск е доказан по основание, а и по размер,
съгласно неоспореното от ответника заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за установяване
на негово вземане срещу ответника за сумата 55,48 лева, представляваща
сума за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период.
Няма изложени твърдения в исковата молба на какво основание се претендира
дължимост на такава сума от ответника, на кого се дължи и как е определен
нейният размер. Принципно такса за дялово разпределение се дължи на
топлинния счетоводител за извършваната от него работа по отчитане на
показанията на топлинните уреди за разпределението. По делото не се
установява дължимост на такава такса от страна на ответника в полза на
ищеца, както и начина на формиране на размера й, още повече, че по делото е
установено, че реално индивидуално отчитане на потребление на топлинна
енергия в имота на ответника не е извършвано от соченото в исковата молба
дружество „Техем сървисиз“ ЕООД, за което се претендира сумата, а и са
налице данни за неосигурен достъп до имота, поради което такова отчитане
не е извършвано изобщо. С оглед на това съдът намира за недоказана
прететенцията на ищеца за наличие на негово вземане за сумата 55,48 лева –
главница за дялово разпределение на топлинна енергия, респективно и за
дължимост на лихва за забава върху тази сума в размер на 10,59 лева (в този
смисъл и Решение № 269 от 31.07.2018 г. по в.гр.д. № 248/2018 г. на II ГОВ
състав на Софийски окръжен съд). Наред с това, по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата
от 10,59 лева се явява неоснователна и на това самостоятелно основание.
11
Предвид установяване на основателност на част от претенциите, то
следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника
възражение за погасяването им по давност.
В случаите на чл. 155, ал.1, т. 1 или т. 2 от ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислените суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това, дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или в по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края
на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза
на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Както вече се посочи, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София от 23.10.2014 г., одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези задължения
са срочни и по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Касае се за периодични вземания, по отношение на
които се прилага кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за
периода 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г. се явяват погасени по давност,
доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
12
подадено на 19.04.2021 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по
отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до тази дата,
като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване
на нова обща фактура. Издаването на такава фактура не променя
настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че главницата по общата фактура № 96614300 от 31.07.2018 г. е в
размер на 1 293,76 лева, в която са включени фактурите за начислена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., като
непогасените по давност задължения са следните: за месец март 2018 г. е в
размер на 205,16 лева, за месец април 2018 г. е в размер на 45,99 лева, а
сумата за доплащане по общата фактура е в размер на 223,45 лева или общият
сбор на тези суми възлиза на 474,60 лева, което е размерът на задължението
от общата сума, посочена в тази фактура, който не е погасен по давност.
Погасеният по давност размер на главницата възлиза на 819,16 лева,
представляващ разликата между сумите 1 293,76 лева и 474,60 лева. Размерът
на законната лихва върху сумата 474,60 лева за периода, за който се
претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва – от 15.09.2018
г. до 12.04.2021 г. (изчислен с онлайн калкулатора на НАП), възлиза на 124,07
лева. Погасеният по давност размер на обезщетението за забава възлиза на
204,04 лева, представляващ разликата между сумите 328,11 лева и 124,07
лева. Следователно, за погасените по давност размери на главницата за
незаплатена топлинна енергия и на обезщетението за забава върху тази
главница – предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Искът за главницата за незаплатена топлинна енергия е
основателен до размера от 3 444,77 лева и за периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2020 г., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
4 263,93 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г. следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност. Искът за обезщетението за забава върху
главницата за незаплатена топлинна енергия, се явява основателен до размера
от 449,61 лева, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
653,65 лева следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по
производството, съразмерно с уважената част от исковете. От страна на
13
ищеца в настоящото исково производство са направени и претендирани
разноски, както следва: 121,22 лева – платена държавна такса; 300 лева –
депозит за вещо лице за СТЕ; 300 лева – депозит за вещо лице за ССЕ и 100
лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и с оглед степента на
фактическа и правна сложност на делото или разноските на ищеца за
исковото производство са общо в размер на 821,22 лева. Съобразно уважената
част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в исковото производство в общ размер на 641,73 лева.
От страна на ответника в настоящото исково производство са направени
и претендирани разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в исковото производство в общ размер на
65,57 лева.
Следователно, по компенсация (с оглед изричното искане за това в
исковата молба) ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в общ размер на 576,16 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски
в заповедното производство (149,67 лева), които според установената част от
вземанията са в размер на 116,96 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: ....., че същият дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А., сумата
от 3 444,77 лева представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в
14
....., апартамент на първия етаж, инсталация .../аб. № ....., ведно със законната,
считано от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, а като погасен по давност
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 4 263,93 лева и
за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 16 от 19.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2021 г. на Районен съд Своге.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: ...., че същият дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А., сумата
от 449,61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., а като погасен по давност ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 653,65 лева, както и като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 55,48 лева,
представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода от месец март 2018 г. до месец април 2020 г. за посочения имот,
ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до изплащане на
вземането и за сумата от 10,59 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цената за предоставяне на услуга дялово
разпределение, начислена за периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г., за
които суми е издадена Заповед № 16 от 19.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2021 г. на Районен
съд Своге.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А. А., сумата от 576,16 лева, представляваща
направени разноски по компенсация по гр.д. № 454/2021 г. по описа на
Районен съд Своге, както и сумата от 116,96 лева, представляваща направени
разноски по ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Районен съд Своге, според
установената част от вземанията.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
15
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 311/2021 на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
16