НОХД № 277/2018 г.
по описа на Районен съд П
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П обвинителен акт срещу подсъдимия В.П.П. с ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно специално
образование, за това, че на
27.04.2017 г. в Затвора гр. П е отнел чужди движими вещи – чифт маратонки,
марка „Н.“ на стойност 120,00 лева от владението на лишения от свобода Д.З.Х. ***
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена при условията на „опасен рецидив“, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 от НК, във връзка с чл. 194,
ал. 1 от НК и чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Дава кратки обяснения.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за които му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода, което да
търпи ефективно.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск. Няма конституиран граждански ищец или
частен обвинител.
Защитата моли за признаване на подсъдимия за невиновен.
Излагат се доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че то не може
да почива на предположения, а било изградено именно на такава основа. Сочи, че няма категорични доказателства за това, че
подсъдимият е откраднал процесните маратонки на
инкриминираната дата.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
бъде оправдан.
Районен съд П, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.03.2017 г. пострадалият Д.З.Х. бил преведен в
Затвора гр. П за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и настанен в Девето
отделение, килия № 903. Преди да започне да търпи наказанието си, свидетелят Д.Х.
бил в х.през 2016 г. и оттам си купил маратонки „Н.“, черни на цвят с бели
подметки, като платил за тях 110 евро. След привеждането му в Затвора П Д.Х.
работел в столовата на Затвора, като маратонките държал в килията под леглото
си. В края на месец април-началото на месец май 2017 г. Х. установил, че
маратонките му ги няма. Попитал всички в килията дали не са видели нещо, но
всички му отговорили, че не са. Х. проверил багажа на всички от килията, но не
открил маратонките си. Килия № 903 била преходна с килия № 904 и достъпът от
едната в другата бил свободен. Х. не проверил в килия № 904 за маратонките си,
но лишените от свобода от нея му казали, че нищо не знаят за тях. Един от
лишените от свобода, който бил настанен в килия № 904 към онзи момент бил и
подсъдимият В.П.. Х. съобщил по съответния ред на администрацията на затвора
чрез свидетеля П. В. - инспектор, че маратонките му ги няма и най-вероятно са
откраднати. В началото на месец май била извършена проверка на спалните
помещения на девето отделение, но маратонките не били открити. На 27.06.2017 г.
в килия № 904 отново била извършена проверка на багажа на всички лишени от
свобода. Бил открит само един часовник в багажа на П., за който последният нямал
документ, но маратонките на Х. отново не били открити. На 01.08.2017 г. подсъдимият
П. следвало да бъде преместен в друго отделение в Затвора П, като свидетелката А.Б.
– инспектор в Девето отделение към Затвора П
получила информация от друг лишен от свобода (неустановен по делото, тъй
като свидетелката Б. отказа да назове името му), че П. има в багажа си вещи,
които не са негови. Във връзка с това се пристъпило към проверка на багажа на П.
от свидетелите С.Х. и А.Г. - надзиратели, на които изрично било указано от Б.
да търсят черни маратонки „Н.“. По време на проверката на багажа присъствали и
лишеният от свобода – свидетелят Й.К., лишеният от свобода - свидетелят Б.Х. и
лишеният от свобода и отговорник за етажа – свидетелят М.Б.. К. знаел точно как
изглеждат маратонките и следвало да следи дали не са багажа на П.. В найлонова
торбичка, вътре в един от саковете на П. били намерени маратонки марка „Н.“. К.
и Х. заявили, че именно това са маратонките на Х.. Последният бил извика от
свидетеля К. и си разпознал маратонките. Д.Х. попитал П. защо му е взел
маратонките. Последният му отговорил, че не знае как са попаднали в багажа му и
някой ги е сложил там, като започнал да се кара със свидетеля Б.Х., като дори
спорили, че последният му ги е продал за две кутии цигари, като Х. отрекъл и
двамата си разменяли псувни. След като маратонките били намерени, те били
върнати впоследствие на пострадалия Х..
По делото е назначена и изготвена съдебно-оценъчна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на 1 чифт маратонки
марка „Н.“ възлиза на 120.00 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: кратките обяснения на
самия подсъдим, показанията на свидетелите С.Г.Х., Б.Й.Х., А.К.Б., А. Р. Г., Й.А.К.,
Д.В.И.,
П. н.
В., Д.З.Х., В. К.К., К.В.Б.
и М.И.Б., както и от писмените такива – Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, Заповед от 01.08.2017 г., служебна бележка, протокол, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, текущ доклад на лишения от
свобода, справка за съдимост, писмо с изх. № 2263/30.05.2018 г. от затвора П,
ведно със заверени материали по преписката Заповед № Д-353/08.08.2017 г., докладна с рег. № 875/01.08.2017 г., обяснения
- 3 бр., докладна № 874/01.08.2017 г., заповед № 106229/01.08.2017 г.,
обяснение, служебна бележка, протокол за иззети вещи, обяснения – 4 бр.,
докладна записка от 01.08.2017 г., заповед № 106230/01.08.2017 г., обяснения –
2 бр., протокол за иззети вещи № 106230, обяснение, докладна записка от
01.08.2017 г., заповед № 74/01.08.2012 г., обяснения – 3 бр., протокол на
комисията за разпределение на лишените от свобода, писмо от Затвора П с изх. №778/30.10.2018
г. с приложени три броя протоколи за претърсване и обиск, трудов договор №
16/05.12.2018 г. и справка от НАП за приети уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по оценъчната експертиза като компетентно
изготвено, вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
категорични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства по делото. По отношение на съставомерните обстоятелствата е
налице само противоречие в показанията на свидетелите Х. и Б. по отношение на
евентуалната дата на инкриминираното деяние, за което съдът ще се спре подробно
по-долу.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
Доказателствата по делото са безпротиворечиви
по отношение на следните обстоятелства: свидетелят Х. притежавал маратонки „Н.“,
закупени през 2016 г., с които постъпил в Затвора П за изтърпяване на наказание
на 10.03.2017 г., в края на месец април-началото на месец май маратонките
изчезнали от багажа му в килията, били извършени проверки от страна на служителите
на Затвора П, но маратонките не били открити, няколко месеца по-късно инспектор
Б. била уведомена от неустановено лице, лишено от свобода, че маратонките се
намират в багажа на лишения от свобода В.П., който ще ги изнесе при
преместването му в друго отделение, на 01.08.2017 г. била извършена проверка в
багажа на П. и маратонките били открити, след което върнати на Х..
Видно е, че така гореизброените и установени по
категоричен начин обстоятелства от доказателствата по делото по никакъв начин
не подкрепят повдигнатото обвинение срещу В.П.. На първо място следва ясно да
се отбележи, че производството се движи в рамките, които са му зададени от държавното
обвинение във внесения обвинителен акт. Съдът по никакъв начин не може да
променя тази рамка. За какво е обвинен П. – той е обвинен за това, че на 27.04.2017 г. в Затвора гр. П е отнел чужди движими
вещи – чифт маратонки, марка „Н.“ на стойност 120,00 лева от владението на
лишения от свобода Д.З.Х. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои. Тук е момента да се акцентира, че държавното обвинение е повдигнало
обвинение на П. за деяние кражба, извършена евентуално на 27.04.2017 г. Във
внесения обвинителен акт по отношение на случилото се на тази дата и като начин
на извършване на деянието е посочено следното: „На 27.04.2017 год. св. Х.
слязъл в столовата около 16.50 часа. Върнал се в килията около 20.00 часа и
установил, че маратонките му ги няма. Попитал всички в килията дали не са
видели нещо, но всички му отговорили, че били на работа и не са били в килията
през повечето време. От съседната килия, която била свързана с килия № 903
лишените от свобода също ходели да работят, единствено обв.
В.П.П. се качвал по-рано, тъй като имал задължения да
занесе храната в Ареста и след това се прибирал в килията.Това му отнемало не
повече от половин час. На 27.04.2017 год. обв. В.П. се
прибрал по-рано от другите в килията си и като знаел, че св. Х. държи
маратонките под леглото си, ги взел и ги сложил в една тъмна непрозрачна чанта
в своя багаж в килия 904“. Държаното обвинение не ангажира годни доказателства за
нито едно от горепосочените твърдения. На първо място по отношение на датата –
тя е изведена само и единствено от показанията на пострадалия Х., дадени на
досъдебното производство. Макар и последните да бяха прочетени със съгласието
на подсъдимия и неговия защитник в съдебно заседание и свидетелят да заяви пред
съда, че ги поддържа, то все пак е налице противоречие между Х. и свидетелката Б.
по отношение на точната инкриминирана дата на престъпното деяние. Това е така,
тъй като инспектор Б. заяви, че: „Изчезването беше по време на един строеви
преглед, който се направи през месец май. Тогава отделението, за което
отговарях – 9-то, всички лишени от свобода трябваше да изнесат в коридора
багажа си, с който разполагат и да бъде проверен. По време на този строеви
преглед тези маратонки са изчезнали от Д.. В последствие той е дал оплакване на
неговия инспектор, към настоящия момент колегата е пенсионер. Направихме
известни опити да ги открием, но не се откриха маратонките и Д. се отказа
повече да ги търси. Опитите се състояха в претърсване на спалните помещения“.
Логично би било да се предположи, че пострадалият Х. все пак помни по-добре
датата, на която са му откраднати маратонките и обстоятелства, при които това е
станало, а именно, че на 27.04.2017 г. е слязъл в столовата около 16.50 часа и се
върнал в килията около 20.00 часа, като установил, че маратонките му ги няма,
отколкото да се дава вяра на спомените на инспектор Б., че това е станало в
началото на месец май по време на строеви преглед. И това действително би било
вярно, ако обаче не бяха налице показанията на свидетеля и лишен от свобода към
онзи момент Б.Х.. Той заяви следното пред съда: „Аз бях преходна стая с В.П. и
дойде едно ново момче Д.. Имаше едни маратонки „Н.“, черно и бяло бяха. Същия
ден имаше тараш, аз бях чистач в затвора и имаше тараш по отрядите за паравани. Дежурния ме извика, защото
съм чистач, да събера боклуците от чаршафи и като приключи всичко към 15:30
часа аз се прибрах в килията, и Д. ми скочи да ме удря и ми вика: „Дай ми
обувките, ти си ми ги откраднал“. Аз му казах, че не съм го направил. Мина един
месец и след тоя разговор с Д. аз започнах направо да ги търся тия обувки и да
ги питам, предлагах цигари“. Видно е, че Х. също твърди, че маратонките на Х.
са изчезнали след извършен тараш на килиите на
лишените от свобода. Нещо повече – сочи, че още в 15:30 часа същия ден Х. му се
е нахвърлил, че му е взел маратонките, т.е. много преди сочения час на
установяване на кражбата – 20:00 ч. от държавното обвинение и от самия Х. в
разпита му. Тези противоречия разколебават показанията на Х. и поставят под
сериозно съмнение дали маратонките въобще са изчезнали на посочената дата –
27.04.2017 г. и обстоятелствата, при които Х. е разбрал за изчезването им. Тук
също следва да се отбележи и изнесеното от свидетеля и лишен от свобода по
същото време К.Б., че кражбата е била извършена през месец февруари. Последното
естествено категорично не е вярно, защото Х. е постъпил в затвора едва през
месец март 2017 г., но също внася допълнителна несигурност в твърдяната дата за
извършване на кражбата на маратонките на пострадалия. Времето на извършване на
определено престъпно деяние е основен съставомерен
признак и посочването на различно такова води до оправдателна присъда. Ако все пак съдът се довери изцяло на
показанията на Х., че именно на 27.04.2017 г. маратонките са му откраднати и
приеме тази дата за категорично установена, то следва да преминем на въпроса за
механизма на извършване на кражбата, така като е посочен от държавното
обвинение: „На 27.04.2017 год. обв. В.П. се прибрал
по-рано от другите в килията си и като знаел, че св. Х. държи маратонките под
леглото си, ги взел и ги сложил в една тъмна непрозрачна чанта в своя багаж в
килия 904“. Кое е тези твърдения се доказа от събраните по делото
доказателства? Нито едно. За така посоченото не се събраха нито преки, нито
косвени, нито първични, нито дори производни доказателства. Целият така посочен
механизъм на извършване на деянието е нищо повече от едно произволно
предположение. Установи ли се, че на тази дата П. се е прибрал по-рано в
килията? Не. Установи ли се, че П. е знаел къде Х. държи маратонките си? Не. Установи
ли се, че П. е взел маратонките и ги сложил в тъмна непрозрачна чанта в своя
багаж в килия 904? Не. Нито едно доказателство за нито едно от тези твърдения
на държавното обвинение. Простото използване на термина на закона „отнеме” не е
достатъчно, защото той трябва да бъде запълнен с конкретно съдържание. Не бъдат
ли доказани такива действия, съдът следва да постанови оправдателна присъда,
защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение. Очевидно е,
че този „механизъм“ на извършване на деянието се крепи единствено на обстоятелството,
че маратонките са открити няколко месеца по-късно – на 01.08.2017 г. (а не дори
както погрешно е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт – на
01.07.2017 г.) в багажа на В.П. в „тъмна непрозрачна чанта“. Да, последното е
безспорен факт – открити са в неговия сак при претърсването на багажа му на
01.08.2017 г. Как обаче маратонките са попаднали там остана неустановено. Още в
по-голяма степен важи, че намирането им в багажа на П. да е вследствие на така
описания механизъм от държавното обвинение. Прокуратурата и разследващите са
ограничили разследването дотам да разпитат като свидетели пострадалия и три
лица, присъствали при откриване на маратонките в багажа на подсъдимия, след
което са счели фактическата обстановка за изяснена. Ако бяха положили малко
повече усилия щяха да установят, че веднага след като маратонките са обявени за
изчезнали от багажа на Х., са правени проверки по килиите и тараши
на вещите на лишените от свобода, включително и на П. и маратонките не са
открити. Щяха да установят също така, че конкретно на 25.06.2017 г. е правен
обиск на багажа на П. и маратонките отново не са открити. Щяха да установят, че
в Затвора П едни и същи вещи сменят няколкократно собствениците си. Щяха и да
установят, че първоначално Х. е обвинявал за кражбата именно свидетеля Б.Х., а
не В.П.. При липса на задълбочено разследване, прокурорът мълчи в обвинителния
си акт за тези обстоятелства. Мълчи и в пренията. Те обаче бяха установени от
съда както чрез гласни, така и чрез писмени доказателства. Какво заявиха
свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие: инспектор П. В., към
който се е обърнал Х., за да съобщи за изчезналите маратонки: „В случая,
практиката е следната, защото често се случва изчезване на вещи в затвора,
практиката е ако веднага бъдат уведомени служителите, в рамките на същия ден,
се извършва обиск на стайното помещение и в коридора, който обитават лишените
от свобода. Ако се намерят в момента се взима решение. Това са случаи, когато
могат да се намерят по-често, защото с течение на времето не можем да кажем
тези вещи къде отиват, и сменят собствениците си по няколко пъти“. Лишеният от свобода – свидетелят Д.И.: „След това,
уж ходи до ИСДВР-тата (това са инспектори социална
дейност), и им заяви, че са му откраднати маратонките. После не знам те какво
правиха, търсиха. Майче търсиха. Не намериха
маратонките. Беше извършван обиск в килията, аз обаче бях долу. После като се
качих, си събрах багажа, беше ми хвърлен багажа на вишката
отгоре. Не съм присъствал на обиска. Майче тогава
беше обискът, когато изчезнаха маратонките. Не съм бил горе само багажът ми
беше разхвърлян. Така говореха, че са минали старшините и са претърсвали
килията, затова ми е бил разхвърлян багажа, че е имало тараш.
Всичкият багаж беше претърсван.“. Лишеният от свобода – свидетелят К.Б.: „Маратонките изчезнаха през февруари, след което
направиха тараж. Не се откриха в нашата килия. След
това е имало и други таражи и пак не са се открили“. Лишеният от
свобода – свидетелят М.Б.: „Проверки по
сигнали на лишени от свобода или други сигнали се извършват периодично. Ако се
намерят забранени вещи се издават протокол на лишения от свобода, ако не се
намерят също се издават протоколи. Спомням си, че имаше един път такъв тараш – в смисъл по-сериозен на цялото отделение.“ Лишеният
от свобода - свидетелят Б.Х.: „След като изчезнаха на другия ден влезнаха да
търсят маратонките, аз имах само една найлонова чанта. Уж претърсваха и
другите, и двете преходни килии ги претърсиха, В. имаше 3-4 сака дрехи“. По
делото бяха приети и писмени доказателства – докладна записка от 27.06.2017 г.
и протокол от същата дата за извършен обиска на В.П., от които е видно, че
маратонките на Х. не са открити. При това положение остава да отговорим на
въпроса как са се озовали маратонките в багажа на П. на 01.08.2017 г. Макар и
отговорът на този въпрос да не касае пряко съставомерните обстоятелства по
повдигнатото обвинение за кражба на 27.04.2017 г., все пак съдът счита, че може
да даде известен отговор на въпроса. Самият прокурор в обвинителния акт е
посочил, че първоначално след намирането им П. е заявил, че не знае как маратонките
са попаднали в багажа му и някой ги е сложил там. Това потвърдиха и голяма част
от присъствалите на обиска на 01.08.2017 г. свидетели. В съдебно заседание П.
посочи също, че някой му ги подхвърлил и обвини свидетеля Й.К., като заяви: „Й.К.
е в основата на цялата тази постановка“. Последният в разпита му като свидетел
заяви, че се ползвал с доверието на администрацията в затвора, а другите лишени
от свобода имали негативно мнение за него, че ги „топи“. Имайки предвид и, че
свидетелката инспектор Б. отказа категорично да назове лицето, лишен от
свобода, който ѝ е съобщил, че маратонките на Х. ще бъдат в багажа на П.,
когато ще бъде местен в друго отделение, тъй като още търпи наказание в Затвора
П, то не сме далече от мисълта, че това е бил именно К.. Последният още търпи
наказание там, докато други като Х., Х. и Б. вече са
освободени. Възможно ли е маратонките да са поставени от друго лице в багажа на
П.? Напълно е възможно с оглед порядките в затвора и доказателствата по делото.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в тази насока за разлика от
представителя на държавното обвинение, защото такива са и показанията на
свидетеля по делото – инспектор В.К., който е контактувал с П. след обиска на
01.08.2017 г.: „За тези маратонки „Н.“
имам спомен, че той ми каза, че нямал спомен как са попаднали в него. Пак казвам,
че спомените от разговора с В.П. са ми, че не знае как са попаднали в багажа му“.
Свидетелите на обиска говорят също така за възникнал спор между П. и Х. по
отношение на маратонките. Според прокурора, който също не кредитира обясненията
на П. в тази насока, последният бил заявил впоследствие, че Х. му ги е продал
срещу цигари. Х. естествено отрече това пред съда. Тук обаче са налице няколко
много интересни нюанса в показанията на Х. – първо той заяви, че Х. е обвинявал
него за кражбата, после заяви, че толкова се притеснил от тези обвинения, че
сам започнал да търси маратонките, като предлагал цигари за информация, в
същото време заяви, че си имал проблеми със следователите, а накрая беше и
единственият свидетел, който заяви, че не бил спал два дена преди съдебното
заседание и чак баща му вдигнал кръвно след получаване на призовката. Защо са
всички тези притеснения и тревоги, ако Х. няма нищо общо със случая с
маратонките и е само свидетел на намирането им в багажа на П.? Така, дали
маратонките са подхвърлени от някого в багажа на П. преди обиска на 01.08.2017
г. или са му продадени от Х. срещу цигари преди него, категорично не се
установи по делото, но това в никакъв случай не значи, че те са били в багажа
на П., защото последният ги е отнел от владение на Х. на инкриминираната дата
по описания от прокуратурата механизъм. Подобни действия като начин на
извършване на деянието в инкриминирания период, така както са описани в ОА не
се установиха да са извършвани от П..
Ето защо съдът категорично счита, че обвинението
спрямо подсъдимия В.П. не се доказа по безспорен и категоричен начин и същият
ще следва да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение на
основание чл.304 НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението
съдът намира, че не следва да се обсъжда подробно субективната му страна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, сторените по делото разноски
за експертиза и служебен защитник на ДП следва да останат за сметка на
държавата съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: