РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Карлово, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320100413 по описа за 2023 година
Производството е било образувано по иск с правно основание
чл.150, вр. с чл.144 от СК, предявен от А. В. А., ЕГН: **********, от в гр. П.,
пл. „К. Ч.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*против В. А. А., ЕГН: **********, от гр. П., бул.
„Р.“ №**, вх.*. ет.*, ап.*.
Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 959/08.07.2022 г. по
възз. гр.дело № 1450/2022г. на ПОС, VI въззивен граждански състав бил
осъден да заплаща ежемесечно на пълнолетния си син В. А. А. издръжка в
размер на 200 лв., считано от 03.11.2021 г. до предвидения срок на обучение в
средното училище. В момента синът му бил в 12-ти /последен/ клас в СУ „П.
Я.“ – гр. П., като обучението му следвало да приключи на 20 май 2023 г.
Твърди, че след приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция – 29.06.2022 г., в приложението „Месинджър“ от 21.07.2022 г.,
синът му споделил, че започнал да работи на трудов договор в четиризвезден
хотел в С. б.. Преди това бил работил в С., но напуснал. На 06.08.2022 г.
ищецът посетил сина си в хотел „Б. у. п. п. и.“ в С. б., където работел като
сервитьор. Казал му, че е много добре това, че е започнал да се труди. Казал
му също така, че има голямо желание да се прекратят съдебните дела между
1
тях, тъй като това щяло да разруши окончателно отношенията им. Предложил
му вариант на споразумение, на което ответникът отговорил, че ще си
помисли и ще говорят пак. Споделил още, че е доволен от работата в хотела,
сключил бил трудов договор, работил 12 часа дневно – от 06,30 ч. до 14,30 ч.
и от 18 ч. до 22 ч., като от хотела му осигурявали спане и храна, което било
бонус към възнаграждението му, което било и практика по Черноморието.
Ищецът твърди, че синът ми разполагал със значителни финансови
средства по сметки в банки. Баба му и дядо му по бащина линия, докато бил
непълнолетен, му внасяли парични средства в „Б.“ и „Ц. к. б.“. Общият
размер на средствата, без начислените през годините лихви, били около 6300
лв. С тези средства, тъй като не бил навършил пълнолетие, той не можел да
разполага и от тях не било теглено. От 03.11.2021 г., когато навършил
пълнолетие, той можел да се разпорежда с тях. Имал разкрити сметки и в
„Р.“. Понастоящем ответникът разполагал с достатъчно собствени парични
средства, които да покрият многократно средствата му за издръжка за
периода до завършване на средното му образование. Ответникът споделял, че
не смята да харчи от тези спестявания, а щял да си изкарва допълнителни
средства с трудова дейност.
Ответникът бил собственик и на недвижим имот – нива в землището
на с. Ма. с площ 10,392 дка с лице на автомагистрала „Т.“. Нивата можела да
се отдава под наем или да се продаде, можела да се раздели на части и да се
продаде една част.
Същевременно ищецът бил без работа от 01.04.2021 г., не получавал
ежемесечни доходи, от които да може да заплаща присъдената издръжка.
Страдал от хронично заболяване – подагрозен артрит, който се изразявал в
почти ежемесечно зачервяване и подуване на някоя от ставите на горен или
долен крайник /съпроводено с болка/ за период от 5-6 дни, което налагало
престой в домашни условия и прием на лекарства. Приемал и профилактично
лекарства. Освен това ищецът отглеждал напълно самостоятелно и
непълнолетната си дъщеря Г. А.а А.. Майката Н. К. не заплащала дължимата
издръжка и поради тази причина взел два заема на обща стойност 8500 лв.
Поради невъзможност да заплаща присъдената издръжка в размер на
200 лв., считано от 03.11.2021 г., за неплатените суми бил издаден
изпълнителен лист.
2
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати
присъдената с влязло в сила Решение № 820/15.03.2022 г. по гр. д. №17395 на
РС П., изменено с Решение № 959/08.07.2022 г. по възз. гр. дело № 1450/2022
г. на ОС П. издръжка, която следва да заплаща на сина си В. А. А. на
основание чл. 144 от СК в размер на 200.00 лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.08.2022 г. за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно
учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното изплащане. Претендират се направените по
делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Д. П., оспорва
иска. Посочва, че съгласно нормата на чл.144 СК предпоставките за
присъждане на издръжка на пълнолетно дете са той да е учащ редовно
обучение и да не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си и родителите му да могат да я дават без особени
затруднения. След влизане в сила на решението по гр. д. № 17395/2021г. на
PC П. за присъдената издръжка, която ищецът трябвало да заплаща на сина
си, нямало трайно изменение на обстоятелствата взети предвид от съда при
присъждане на издръжката.
Неверни били твърденията на ищеца, че синът му В. А. А. е
споделил с него по интернет, че е започнал работа по трудов договор в
четиризвезден хотел в С. б.. Ответникът никога не бил споделял с баща си
такава информация. Очевидно ищецът бил положил сериозни усилия, за да
узнае къде е работил сина му и да го посети на работното му място. Но това
той направил това единствено с намерение да го убеди да се откаже от
присъдената от съда издръжка. Действително, ответникът работил по трудов
договор като сервитьор около месец и половина през лятото на 2022 г.
Договорът му бил прекратен в края на лятната ваканция, поради започване на
учебната година. Получените средства той изразходвал за покриване на част
от текущите си разходи. Ответникът живеел на квартира в гр. П. заедно с
майка си и сестра си. През учебната 2022/2023 г. ответникът нямал никакви
доходи и разчитал само на издръжката от родителите си. Всичките му усилия
били насочени към завършване на средното му образование с висок успех и
кандидатстване във висше учебно заведение.
3
Неверни били твърденията на ищеца, че синът му разполага с
банкови сметки в „Б.“, „КБС Б. – Б.“ и „***Б.“ в които имало сумата от 6300
лв. Представените с исковата молба Договор от „Х. б.“ от 2004 г. и справката
от „****“ от 2014 г. не били актуални към датата на подаване на исковата
молба. Единствено в „Р.б.“ ответникът имал открита сметка, в която нямало
средства и която той ползвал при необходимост за текущи разплащания.
Същевременно ищецът разполагал с необходимите средства с които
да заплаща присъдената издръжка. Собственик бил на две жилища в гр. П. с
адрес: пл. „К. Ч.“ №*и на ул.„Ж. Ж.“ №**, както и на голямо дворно място в
с. М., ул. „****“ №* с построена в него къща и магазин. Притежавал и около
30 дка земеделска земя в землището на с. М.. Собственик бил на два
автомобила, от които единият бил микробус за търговска дейност.
Собственик бил и на фирма ЕТ „А. А.: с ЕИК **********, като представената
декларация за спиране на дейността й била от 01.04.2021 г. Ответникът
оспорва тази декларация, като счита, че представеният екземпляр е
манипулиран. Нямало данни за състоянието на фирмата към датата на
подаване на исковата молба Всички тези обстоятелства не били
нововъзникнали по смисъла на чл.150 СК.
Твърденията на ищеца, че отглежда напълно самостоятелно дъщеря
си, били неверни. Родителските права били присъдени на майката и тя
отглеждала и се грижела за дъщеря си – грижела се за здравословното й
състояние, поемала разходите за лечението й, за храна, лекарства и дрехи.
След като дъщерята навлязла в тийнейджърска възраст, тя периодично се
местела да живее при баща си, като след това се връщала отново при майка
си. Но майката не преставала да й предоставя средства за дрехи, лекарства и
храна и да се грижи за нея. Това също не представлявало нововъзникнало
обстоятелство.
Относно здравословното състояние на ищеца, ответникът счита, че
няма никакви основания и пречки той да полага труд и да получава доходи.
Представеният амбулаторен лист №848 бил от 22.05.2020 г. и не бил актуален
към датата на подаване на исковата молба. Нямало данни за трайна
нетрудоспособност на ищеца. Ищецът бил с икономическо образование,
специалност „Счетоводство“, притежавал собствен магазин, два автомобила,
фирма, т. е. имал много възможности да полага труд и да получава добри
4
доходи. И действително ищецът развивал изключително активна дейност през
последните няколко години. Лично и с помощта на адвокати завел в Р. с. – гр.
П. повече от 20 граждански дела срещу бившата си съпруга и сина си. За
целта изразходвал значителни средства за заплащане на разноски по делата –
държавни такси, адвокатски хонорари и дължими разноски. Именно поради
тази негова безсмислена активност да образува нови дела, съдиите от Р. с. –П.
си правели отвод и отказвали да гледат поредното инициирано от него дело и
това била причината настоящото дело да се гледа в РС – К..
Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските
по делото.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от приложените в цялост дела е видно, че с
Решение № 820/15.03.2022 г. по гр. д. №17395 на РС П., изменено с Решение
№ 959/08.07.2022 г. по възз. гр. дело № 1450/2022 г. на ОС П. А. В. А. е
осъден на осн. чл.144 СК да заплаща ежемесечно на пълнолетния си син В. А.
А. издръжка в размер на 200 лв., считано от 03.11.2021 г. до предвидения срок
на обучение в средното училище.
Съдебното решение е влязло в законна сила на 08.07.2022 г., като
при разпределяне на доказателствената тежест съдът изрично е указал на
ищеца, че следва да докаже изменение в обстоятелствата, при които
издръжката е била определена, т. е. такива, настъпили след тази дата.
Настоящото производство е било образувано на 11.08.2022 г., като през този
кратък период от време – едва един месец, съдът не установи да са
възникнали нови обстоятелства по смисъла на чл.150 СК, които да
представляват основание за прекратяване на издръжката.
Приложена е от ищеца разпечатка от електронна кореспонденция, за
която твърди, че е между него и сина му. Същата не представлява годно
писмено доказателство, събрано по реда на ГПК. Въпреки това нейното
съдържание не е оспорено от ответната страна, а то кореспондира с
останалите писмени и гласни доказателства. От разпечатката и приложения
по делото трудов договор е видно, че през процесния период, т. е. след
08.07.2022 г., ответникът е работил в продължение на два месеца в хотел в С.
5
б. и е получавал трудово възнаграждение от 800 лева. Настоящият съдебен
състав счита, че с тази сума, ответникът би могъл да задоволява единствено
свои текущи нужди и да покрива битовите си разходи, като нейният размерът
и периодът, през който е получавана, няма как да обосноват извод за трайно
изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката. Относно
твърденията, че реалното трудово възнаграждение на ответника е било по-
високо, доказателства не са ангажирани.
Ищецът навежда твърдения, че е материално затруднен, тъй като е
безработен, а освен това полага грижи за непълнолетната си дъщеря Г. А.а А..
От представените в препис Решение №15/05.01.2023 г. постановено по възз.
гр. д. №2004/2022 г. по описа на ОС П. и Определение №208/07.06.2023 г.
постановено по възз. ч. гр. д. №295/2023 г. по описа на АС П. е видно, че
съдът е отхвърлил иска на непълнолетната, действаща чрез баща си А. В. А.
(ищеца по настоящото дело) за осъждане на майката Н. К. К. да й заплаща
месечна издръжка в размер на 160 лева. Констатирано е, че родителските
права са предоставени за упражняване на майката и обстоятелството, че
непълнолетната е променила фактическото си местоживеене при бащата, е без
правно значение. Настоящият съдебен състав споделя тези изводи и приема,
че полагането на грижи за друго свое дете е нравствен и морален дълг на
бащата. Освен това, с оглед твърденията на самия ищец, дъщеря му живее
при него от няколко години, т. е. това обстоятелство не е ново и не следва да
се разглежда като основание за изменение на издръжката по чл.144 СК.
Останалите писмени доказателства – извлечения от банкови сметки,
справка за трудови договори, счетоводна справка от „В. Б.“ ЕАД (Ю. Т. Б.
ЕООД), справка от „К.“ ООД за получавана рента, договори за наем справка
от ТД на НАП – гр. П, както и свидетелските показания на А. В. А., също не
доказват изменение в обстоятелствата и при които е определена издръжката
по чл.144 СК и имащи за последица материално затруднение и влошаване
здравословното състояние на ищеца. Напротив, потвърждават се изводите на
РС П.в и ОС П.. по гр. д. №17395/2021 г. и възз. гр. дело № 1450/2022 г., че
той продължава да живее в собствения си апартамент в гр. П., собственик е на
три автомобила, на част от още един апартамент в гр. П., на къща, магазин и
дворно място в с. М., както и на земеделски земи в землището на същото село.
Продължава да получава доходи от наеми от дворното място и от
земеделските земи в с. М., а фирмата му ЕТ „А. А.“, макар и да е спряла
6
дейността си на 01.04.2021 г., към настоящия момент не е прекратена.
Заболяването му не води до неработоспособност, а и не е нов факт, който
следва да бъде взет предвид от съда.
В същото време ответникът е работил два месеца през процесния
период, през които се доказа, че е получавал доходи, достатъчни да
задоволява основните си жизнени потребности и текущи нужди от облекло,
храна, транспорт и пр.
При така изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл.150 СК – за прекратяване на присъдената в полза на В. А. А.
издръжка по чл.144 СК, определена в размер на 200.00 лева с влязло в законна
сила на 08.07.2022 г. Решение № 820/15.03.2022 г. по гр. д. №17395 на РС П.,
изменено с Решение № 959/08.07.2022 г. по възз. гр. дело № 1450/2022 г. на
ОС Пловдив е неоснователен и недоказан, поради което следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото, разноските следва да се възложат в тежест
на ищеца. Същият следва на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адв. Д. П. адвокатски хонорар в размер на 500 лева, съгл. чл.7,
ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът констатира, че при завеждане на делото не е внесена
дължимата за производството държавна такса. При иск за
намаляване/прекратяване размера на присъдена издръжка на общо основание
се дължи държавна такса, която следва да се определи върху намалението,
което се претендира, изчислено за 3-годишен период или в случая 80 лева – 4
% върху платежите за десет месеца (от м. август 2022 г., когато е депозирана
исковата молба, до м. май 2023 г., включително, когато ищецът завършва
средното си образование).
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска
предявен от А. В. А., ЕГН: **********, от в гр. П., пл. „К. Ч.“ №*, вх.*, ет.*,
ап.*против В. А. А., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „Р.“ №**, вх.*. ет.*,
7
ап.*за прекратяване на присъдената с влязло в сила Решение №
820/15.03.2022 г. по гр. д. №17395 на РС П., изменено с Решение №
959/08.07.2022 г. по възз. гр. дело № 1450/2022 г. на ОС П. издръжка, която
следва да заплаща на сина си В. А. А. на основание чл. 144 от СК в размер на
200.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.08.2022 г. за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно заведение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН: **********, от гр. П., пл. „К. Ч.“ №*, вх.*,
ет.*, ап.*да заплати на адвокат Д. Л. П., адрес: гр. П., ул. „О.“ №*сумата от
500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН: **********, от в гр. П., пл. „К.Ч.“ №*, вх.*,
ет.*, ап.*, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
+
8