№ 1111
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. Петкова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501216 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от ТП „Държавно ловно стопанство Ропотамо“ към
Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен, срещу Решение №
1070/25.05.2022г. по гр.д. № 20212120106237 по описа за 2021 год. на Районен
съд – Бургас, с което са признати за незаконни и отменени наложените от
работодателя ТП „ДЛС Ропотамо“, Булстат: 2016176540222 със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“ № 170 на С. И. В., ЕГН
********** с адрес гр.*** ул.*** № ***-***, ет.* наказания, както следва:
наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г.,
наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10- 138/06.08.2021 г.,
наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г. и
уволнението, извършено със Заповед № РД – 13 - 5/06.08.2021 г., издадени от
директора на ответника, на основание чл. 357 и чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ;
Възстановен е С. И. В. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник
горскостопански участък“ в ТП „ДЛС Ропотамо“, на основание чл. 344 ал. 1 т.
2 КТ; Осъден е работодателят да заплати на ищеца сумата от 9744 лева /девет
хиляди седемстотин четиридесет и четири лева/, представляваща обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение,
считано от 06.08.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр.
с чл. 225 КТ. Със същото решение разноските и държавната такса са
1
възложени в тежест на работодателя.
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционния съд е
нарушил императивните процесуални правила за равнопоставеност на
страните в съдебния процес и бил отказал да се произнесе и да изпълни
собствените си разпореждания за допускане до разпит на свидетели на
ответната страна, за установяване на спорни, релевантни за делото
обстоятелства. Липсвало произнасяне на съда и по отношение на допуснатите
от съда и не предоставени от третата страна писмени доказателства. С тези
съображения заявява, че първоинстанционното решение е необосновано.
Също така не били обсъдени и всички факти и възражения направени от
ответната страна. Подробно са изложени възраженията развити в отговора на
исковата молба с твърдения, че не са доказани обстоятелствата на които се
основават предявените искове. Изложени са аргументи за
законосъобразността на Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г., Заповед № РД 10-
138/06.08.2021 г., Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г. и Заповед № РД – 13 -
5/06.08.2021 г. и се твърдят множество нарушения на трудовата дисциплина
извършени от ищеца. Твърди се, че поради тези нарушенията ДЛС Ропотамо
търпи финансови загуби в големи размери/над 50000лв/, както и
неизпълнение на финансовия план за 2021 год. Оспорва
първоинстанционното решение, като постановено в отклонение от практиката
на ВКС. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Прави искане за допускане на свидетели за установяване на обстоятелствата
заявени в отговора на исковата молба.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от С. И. В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се подробни аргументи относно незаконосъобразността на
издадените от работодателя заповеди и се посочва, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Твърди се, че е бил
допуснат до разпит един свидетел на ответната страна, като е бил доведен
законният представител ответната страна по делото - директорът Георги
Гагов, който е недопустимо да бъде разпитван в качеството му на свидетел по
делото. Не било искано допускането до разпит на друг свидетел. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените пред
въззивния съд разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от С. И. В. срещу ТП „ДЛС Ропотамо“ към „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП – гр. Сливен, искове за отмяна на дисциплинарно наказание
„Забележка“, наложено със Заповед № РД 10- 137/06.08.2021 г., отмяна на
2
дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10-
138/06.08.2021 г., отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено
със Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г., както и да бъде признато за незаконно
и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД – 13 -
5/06.08.2021 г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението
длъжност „Началник горскостопански участник“, включително да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9744 лева за
времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение,
считано от 06.08.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 357 и чл. 344 ал.
1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 КТ.
Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Началник
горскостопански участник“. Сочи се, че със Заповед № РД 10-137/06.08.2021
г., Заповед № РД 10-138/06.08.2021 г. и Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г., на
ищеца са наложени три броя дисциплинарни наказания „Забележка, а със
Заповед № РД – 13 - 5/06.08.2021 г. същият е уволнен. Изложено е, че със
Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г. ищецът е наказан, за това, че е „предложил
за маркиране подотдели 291в, 291г, 292а, 292в, 293а, 293в, 293з и 293и, като
не е извършил проверка и обследване на вида собственост на насажденията в
подотделите предвид факта, че същите са били обект на съдебни спорове със
Сливенската митрополия, приключили 2019 г., което е довело до
включването им в комплектования лесосечен фонд за 2022 г., като държавна
собственост, при положение, че към този момент те са били частна
собственост“. Поддържа се, че наказанието е незаконосъобразно наложено,
тъй като от една страна посочените по-горе подотдели не са били включени в
КЛФ за 2022 г., а от друга страна при изпълнение на задълженията си ищецът
е работил с предварително предоставена от работодателя документация –
картен материал, горско стопански план, и GPS, според които към този
момент тези имоти са били държавна собственост и за същият не е
съществувало задължение за извършване на справки за собствеността на
имотите, а ответникът е следвало да предостави на ищеца актуална
документация въз основа на която, последния да осъществява трудовите си
задължения. Възразява се, че наложеното с тази заповед наказание е
незаконосъобразно и поради това, че към момента на налагането му е изтекъл
преклузивният двумесечен срок по чл. 194 ал. 1 КТ, доколкото нарушението е
открито от работодателя на 24.03.2021 г. със запознаване с предложението с
вх. № РД-01- 28/23.03.2021 г., изготвено от ищеца. Твърди се, че наказанието
наложено със Заповед № РД 10-138/06.08.2021 г. е незаконосъобразно, тъй
като при налагането му са нарушение чл. 195 ал. 1, чл. 193 и чл. 194 ал. 1 от
КТ. Сочи се, че в заповедта не са посочени времето, мястото на извършване
на нарушението, както върху работата на кой или кои лица ищецът е следвало
да осъществява контрол, като не допуска да товарят и транспортират
дървесина без присъствие на материално-отговорни лица за съответните
складове. Поддържа се, че наказанието наложено със Заповед № РД 10-
3
139/06.08.2021 г. е незаконосъобразно, доколкото при налагането му са
нарушение чл. 195 ал. 1, чл. 193 и чл. 194 ал. 1 КТ. Сочи се, че описанието на
нарушението в заповедта е общо и абстрактно, поради което ищецът не може
да организира защитата си по това дисциплинарно обвинение. По отношение
на Заповед № РД – 13 - 5/06.08.2021 г., с която ищецът е уволнен , се оспорва
извършването на системни нарушения на трудовата дисциплина, както и
извършването на други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Излага се,
че в заповедта като нарушение е описано, че ищецът е изготвил график за
маркиране през 2020 г., изпратен до ЮИДП ДП с писмо № СГ-03-
02/15.05.2020 г., като е включил в него насаждения в подотдели 295б и 296б,
които не са държавна, а частна собственост. Поддържа се, че при изпълнение
на задълженията си ищецът е работил с предварително предоставена от
работодателя информация – горскостопански план, картен материал към него,
и GPS, според които към този момент тези имоти са били държавна
собственост и за същият не е съществувало задължение за извършване на
справки за собствеността на имотите, а ответникът е следвало да предостави
на ищеца актуална документация въз основа на която, последния да
осъществява трудовите си задължения. Възразява се, че наложеното с тази
заповед наказание е незаконосъобразно и поради това, че към момента на
налагането му е изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл. 194 ал. 1 КТ,
доколкото нарушението е открито от работодателя на15.05.2020 г. със
запознаване с писмо вх. № СГ-03-02/15.05.2020 г. Посочва се, че като второ
нарушение в заповедта за уволнение е описано, че ищецът е издал позволение
за сеч от 15.03.2021 г. за подотдели 295б и 296б, без да провери вида на
собствеността им. Твърди се, че и тук ищецът е работил с информация
предоставена от самия работодател и за него не е съществувало задължение
да извършва проверка за собствеността на имотите. Сочи се и че от ищеца не
може да се търси дисциплинарна отговорност за това нарушение, доколкото
отговорник за тази дейност е друг работник, определен със Заповед № РД-10-
58/15.04.2021 г. на дирекрора на ТП“ДЛС-Ропотамо“. Поддържа се, че
нарушението по т. 3 от заповедта не може да се квалифицира като „тежко“,
доколкото се каса за техническа грешка, която е могла да бъде коригирана по
установения за това ред. По отношение на нарушението по т. 4 от заповедта
се сочи, че от ищеца не може да се търси отговорност за неосъществен
контрол върху горските надзиратели и недопускане на липси на дървесина от
горските складове, доколкото същият не разполага с правомощие да
осъществи инвертаризация, вследствие на която да установи липси. Сочи се,
че отговорност за това следва да носи материално отговорното лице на
съответния склад. Поддържа се, че описаната в т. 5 от заповедта фактическа
обстановка не отговаря на действителността. В тази връзка се посочва, че на
14.06.2021 г. след установяване, че се извършва сеч в отдел 291в е съставен
констативен протокол и АУАН на извършителя, за което ищецът е уведомил
ответника с доклад вх. № РД-21-132/14.06.2021 г. По изложените
съображения, ищецът счита, че наложените му дисциплинарни наказания
„Забележка“ и уволнение са незаконосъобразни. Твърди се, че в резултат от
незаконното уволнение ищецът е останал без работа считано от датата на
4
уволнението – 06.08.2021 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност
на предявените искове. По отношение на Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г.
се сочи, че към момента на нарушението съдебните актове установяващи
собствеността върху процесните обекти са били на разположение на ищеца и
същият е следвало да се съобрази с постановеното в тези актове. Освен това,
се сочи, че в регистъра на движението на земи в горските територии
промяната в собствеността е отразена на 15.03.2017 г. за землище с. Веселие,
общ. Приморско и на 03.06.2019 г. за землище с. Равна гора, общ. Созопол,
тоест години преди ищеца да извърши нарушението. Освен това тази
информация е била налична в изготвените отчети за горския фонд през 2017 г.
за с. Весели е и през 2019 г. за с. Равна гора, в изготвянето, на които отчети
ищецът е бил длъжен да вземе участие. Застъпено е становище, че ищецът е
бил длъжен да прави справки относно собствеността на имотите по силата на
функциите, които осъществява на заеманата от него длъжност, без да е
необходимо това да бъде изрично посочено в длъжностната му
характеристика. Твърди се, че такова задължение произтича от самия Закон
за горите, които предвижда, че се отнема лиценза на съответния лесовъд ако
издаде разрешение в нарушение на разпоредбите на Закона за горите.
Оспорва се твърдението на ищеца, че е изтекъл срокът за налагане на
наказание, доколкото работодателя е узнал за нарушението едва след
започване на теренни работи от изпълнителят по лесоустрояване на горските
територии – „Пролес инженеринг“ ЕООД и подадения от него сигнал. По
отношение на Заповед № РД 10-138/06.08.2021 г. се твърди, че ищецът е
приемал заявки по телефона от купувачите на дървесина, като тази
информация не е предавана своевременно на горския надзирател, който е
материално-отговорно лице за съответния склад. Посочва се, че при
пристигане на съответното материално-отговорно лице на обекта, камионите
на купувачите са били вече натоварени. Поддържа се, че тази липсата на
координация е довела до липси и излишъци на дървесина. По отношение на
Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г. се сочи, че ищецът е допуснал продажбата
на дървесина без да се спазва установения ред за това. Оспорват се
твърденията на ищеца, че нарушенията в заповедта са описани твърде общо,
поради което същият не може да организира защитата си, доколкото от
дадените обяснения се установява, че ищецът напълно разбира в какви
нарушения е обвинен. Твърди се, че наказанието с тази заповед е наложено на
ищеца, тъй като последният не е упражнил контрол като са извършвани
продажби на дървесина без заявленията на купувачите да са подписани от
същите, без да са съгласувани и одобрени, като фактурите за продажбата са
издавани преди дори заявлението да е заведено в деловодството. По
отношение на заповедта за уволнение се твърди, че нарушението по т. 1 от
същата е осъществено, тъй като съдебните решения за промяна на
собствеността са били на разположение на ищеца към момента на извършване
на нарушенията. По нарушението по т. 2 от заповедта, се твърди, че ищецът е
знаел за промяната на собствеността в процесните обекти и че е нарушил чл.
5
52 т. 2 и т. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, както и че
нарушението е „тежко“, тъй като от него са произлезли щети за ДЛС
Ропотамо в размер от 50000 лева. По отношение на нарушението по т. 3 от
заповедта се сочи, че същото представлява „тежко“ нарушение, доколкото за
него са предвижда, както наказателна, така и административно-наказателна
отговорност. По отношение на нарушението по т. 4 от заповедта се излага, че
на ищеца е възложено да осъществява контрол върху материалноотговорните
лица, като ежедневно следи тяхната работа по добив, сортиране и
рампирането на дървесина. Сочи се, че ищецът не е извършил нито един
рапорт за бездействие на надзирател, а са установени липси, за които носи
отговорност ищеца за това че не е изпълнил задължението си да упражни
контрол върху работата на тези лица. По отношение на АУАН съставен от
ищеца се сочи, че същият не установява осъществен контрол от последния и
от описаното в него не става ясно, че се касае до работник на „Леспром“
ЕООД.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
По отношение на наказанието „Забележка“ наложено със Заповед № РД
10-137/06.08.2021 г., изводите на първостепенния съд са правилни и
законосъобразни. Доколкото твърдяното нарушение се изразява само в
„предлагане за маркиране“ на подотдели, които не са държавна собственост,
крайното решение за маркирането не е в компетентността на служителя, а е в
компетенциите на органа представляващ работодателя. При това положение е
нелогично да се търси дисциплинарна отговорност на служителя за
незнанието/знанието на факти, които именно органа представляващ
работодателя следва да съобрази. Поради това е верен извода на
първоинстанционния съд и следва да се приеме, че работодателят е узнал за
всички обективни и субективни белези на твърдяното нарушение още на деня
следващ неговото извършване - 24.03.2021 г., тъй като същият в качеството си
на директор на ответника е разполагал с информация, че съдебните спорове
към този момент са приключили, респ. че правото на собственост върху
процесните подотдели вече не се притежава от държавата. Узнаването от
работодателя личи категорично от поставената върху доклада на инж. В.,
6
резолюция с подписа на директора Гагов, с дата 24.03.2021 г. Следователно от
този момент за работодателя е започнал да тече двумесечен срок за
извършване на допълнителни проверки за пълното изясняване на случая и за
преценка дали работникът да бъде наказан или не. В случая при налагането на
това дисциплинарно наказание не е бил спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ.
Същия извод се отнася и за дисциплинарното нарушение по т. 1, т. 2 и
т. 3 от Заповед № РД – 13 - 5/06.08.2021 г. Погасено е правото на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание за нарушенията
изразяващи се в „изготвянето на график за маркиране, в който са включени“
подотдели, които не са държавна собственост, „издаване на позволителни за
сеч“ за тези подотдели и „посочване в позволително за сеч, че подотдел 295б
се намира в община Бургас, землище Бургас. Съобразно казаното по-горе
ответникът е разполагал с информация, че съдебните спорове към този
момент са приключили, респ. че правото на собственост върху процесните
подотдели вече не се притежава от държавата още през март месец 2021 г.
Знанието е установено именно за новия директор Гагов, който именно и
налага оспорените процесни дисциплинарни наказания. Поради това към
датата на заповедта – 06.08.2021 г., срока по чл. 194, ал. 1 КТ е бил изтекъл.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че по отношение на
останалите оспорени актове на работодателя, не са нарушени процедурни
правила при постановяването им, поради което те следва да се проверят по
същество дали изводите на работодателя са съобразени с фактическата
обстановка, която се установява.
Трайно установената е практиката на ВКС, намерила израз и в Решение
№ 310/04.11.2014 г. по гр. дело № 795/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, според
която работодателят по трудов спор, в съответствие с правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да докаже извършването
на изброените в заповедта за уволнение нарушения и ако не ги е доказал с
допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че
уволнението е незаконосъобразно. В същия смисъл е и решение №
48/14.5.2012 г. по гр. дело № 447/2011 г. IV-то гр. отд. на ВКС. Това
разпределение на доказателствената тежест следва да се приложи и при
спорове относно законосъобразността на всички дисциплинарни наказания.
С оглед това становище се явява правилен и извода на
първоинстанционния съд по отношение на наказанието „Забележка“
наложено със Заповед № РД 10- 138/06.08.2021 г., че по делото не е
установено обстоятелството, че при осъществяване на дейност по товарене и
транспортиране на дървесина в периода 25.01.2021 г. – 30.06.2021 г. е
започвала в отсъствието на материално-отговорните лица. Не е основателно
възражението на ответника, че доказателствен източник за това обстоятелство
били обясненията на надзирателя Костадинов. В тях никъде не е заявено, че
натоварването се е случвало при отсъствието на материално-отговорни лица
ангажирани към съответните складови поделения, а единствено е упоменато,
че при пристигането на надзирателя, дейността по натоварването вече е била
приключила. Тези изявления не могат да бъдат доказателствен източник,
който да установи спорния факт при условията на пълно доказване. Липсват
7
други доказателства, поради което тази заповед също се явява
незаконосъобразна. За пълнота следва да се отбележи, че не е доказано тази
дейност да е осъществена в подотдели, за които ищецът отговаря.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд
относно наказанието „Забележка“ наложено със Заповед № РД 10-
139/06.08.2021 г. Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на
дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за
ползването на дървесина и недървесни горски продукти не предвижда
задължително подаване на заявления за разпределение за продажба на
дървесина по ценоразпис. Не са налице доказателства за вътрешни правила
или вътрешно-служебни актове, които да предвиждат такова задължение. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че дървесината
се приема на терен без да е необходимо да се подава заявление, но е
възприето като практика фактически да се подава такова за улесняване на
счетоводството. Правилни са правните изводи на първоинстанционния съд за
липса на конкретно трудово задължение, което ищецът да е нарушил. При
това положение липсва извършено правонарушение. Вмененото му
задължение за контрол върху дейността, не означава, че служителят В. е бил
длъжен да изисква документи от купувачите на дървесина, които нормативно
не се изискват и не му е възложено конкретно да изисква. Този извод се
подкрепя и от това, че сделката за закупване на дървесина е неформална и за
действителността и не се изисква писмена форма.
По отношение на нарушенията по т. 4 и т. 5 от Заповед № РД – 13 -
5/06.08.2021 г., въззивния съд също споделя изводите изложени в
обжалваното решение.
Правилно е, че отговорността за неосъществяване на контрол
предполага извършването на нарушението от подконтролния субект – в
случая това са материално-отговорните лица и „Леспром“ ЕООД да е станало
със знанието на контолиращия го субект – в случая ищецът, тоест към
момента на извършването на нарушението контролиращият следва да е
съзнавал, че негови подконтролни лица извършват нарушение и да не е
упражнил контрол върху тях, тоест да не се е противопоставил на
извършването на нарушение, каквито данни по делото липсват. Ако
контролиращият субект узнае за нарушението след неговото извършване,
същият няма да носи отговорност за неосъществен контрол, а евентуално ще
носи дисциплинарна отговорност в случай, че не наложи санкция на
нарушителя, ако разполага с правомощие да налага санкции, а ако не
разполага с такова правомощие ще носи отговорност в случай, че не докладва
на субекта разполагащ с правомощие да налага санкции.
Липсват доказателства за това, че процесните липси са възникнали със
знанието на ищеца, като и за това, че сечта извън границите на издаденото
позволително за сеч е станало със знанието на последния. От материалите по
делото се установява, че процесните липси са установени едва след
извършване на възложена от директора инвертаризация, при което ищецът е
изготвил доклад до директора за установеното при осъществената
инвертаризация, а по отношение на нарушението по т. 5 от заповедта е
8
съставил АУАН на нарушителя на датата на констатиране на нарушението.
Налага се извод, че ищецът е изпълнил възложените му по трудова
характеристика задължения.
Всички мотиви изложени от първоинстанционния съд относно иска по
чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ са правилни. След уволнението си от длъжността заемана
при ответника В. не е започвал друга работа, и в хода на настоящото дело са
изтекли шест месеца, поради което предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен в цялост.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, което се отнася за всички разглеждани искове в настоящото
производство, поради което Бургаският окръжен съд намира, че въззивната
жалба е неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в
цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал.3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски. По делото страната доказа заплащането на адвокатски
хонорар в размер на 1200 лв. С оглед направеното от въззивната страна
възражение за прекомерност на този хонорар, настоящата съдебна инстанция
намира адвокатския хонорар, предвиден единствено за въззивна инстанция, за
прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото. При
присъждането на разноските същият следва да бъде възстановен в размер на
800 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1070/25.05.2022г. по гр.д. № 6237 по
описа за 2021 год. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ТП „Държавно ловно стопанство Ропотамо“ към
Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен с Булстат:
2016176540222 да заплати на С. И. В., ЕГН ********** сумата от 800 лв. –
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10