Определение по дело №749/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 794
Дата: 7 март 2024 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20227060700749
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

794

Велико Търново, 07.03.2024 г.

Административния съд Велико Търново - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЕВТИМ БАНЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ административно дело № 749 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба /именована „искова молба“/, подадена Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, срещу отказ за предоставяне на информация от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, по заявление с рег. № 2325/ 27.07.2022 г. на ОЗ – Плевен /вх. № М-838 от 01.08.2022 г. на ГДИН/ и по искане на Г.В. с посочено правно основание чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, за прекратяване на незаконни действия и бездействия, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС - твърдяно отнемане на вещи от надзорно-изпълнителния състав на Затвора в гр. Плевен, при преместването на В. *** в затвора в гр. Ловеч.

С определение от 05.12.2022 г., жалбите са оставени без движение на основание чл. 158, ал. 1, вр. с чл. 151, т. 3 от АПК и на подателя е указано в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да отстрани нередовността в същите, като представи по адм. дело № 749/ 2022 г. по описа на АСВТ, документ за платена държавна такса в размер на 10,00 лева. С молба вх. № 6380/ 14.12.2022 г. Г.В. е поискал да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски, като е приложил молба-декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като с Определение № 4/ 04.01.2023 г. по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ, това му искане е оставено без уважение. Определението е било обжалвано от Г.В. и е оставено в сила с Определение № 12/ 17.02.2023 г. по адм. д. № 10049/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав.

От Г.В. е подадено искане за отмяна на влязло в сила Определение № 12/ 17.02.2023 г. по адм. д. № 10049/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав. Поради неотстраняване на нередовност, искането е върнато на подателя с Определение № 271/ 15.06.2023 г. на по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ. Определението е било обжалвано от Г.В. и е оставено в сила с Определение № 1800/ 15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС, което е необжалваемо и е влязло в сила на датата на постановяването му.

С разпореждане от 20.02.2024 г. на съдията-докладчик по адм. дело № 749/ 2024 г., Г.В. е уведомен за хода на делото и постановените актове, както и че срокът за отстраняване на нередовността, посочена в определението от 05.12.2022 г., започва да тече на датата на получаване на препис от Определение № 1800/ 15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС. На жалбоподателя са указани и последиците от отстраняване на нередовността.

На 29.02.2024 г. е постъпила молба от Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, с приложена към нея декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК за материално и гражданско състояние, и двете бланков образец. В декларацията е посочено, че В. не получава месечен доход, няма доходи от трудова или търговска дейност, има сключен граждански брак, няма информация за доходите на съпругата си, тъй като от 14 години е в затвора, не притежава МПС, няма дялове /акции/ в търговски дружества и парични влогове. Вписано е, че деклараторът не притежава МПС, притежава недвижими имоти, които не може да конкретизира, както и че тези имоти са възбранени от КПКОНПИ от 2010 година, а делото е все още висящо на първа инстанция – ВТОС. Деклараторът е отбелязал, не може да се разпорежда с имуществото си, трупа дългове за данъците му, а общините и НАП го разпродават. Посочил е и че откакто е в затвора няма никакви доходи и към настоящия момент ням а промяна в обсстоятелствата – финансово несъстоятелен е.

Искането за освобождаване от държавна такса е процесуално допустимо, като подадено от страна, която дължи такава на основание чл. 12, ал. 3 от АПК и чл. 2б, б. “а” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и пред съда пред който производството е висящо. Разгледано по същество искането е неоснователно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, от внасяне на такси и разноски по производството се освобождават физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В същата норма са посочени и обстоятелствата, които съдът взема предвид при произнасянето си по искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него.

В случая в преписката са налични доказателства, събрани във връзка с искания на Г.В. за освобождаване от държавни такси и разноски, както за разглеждане на делото, така и във вразка с подадени от него частни жалби и искания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, от които се установява, че в периода преди подаване на съответните искания, Г.В. и съпругата му са притежавали недвижими имоти, върху които няма вписани тежести или възбрани, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран, като последната упражнява и дейност като собственик на капитала, и управител на търовско дружество. Публични данни на Агенция по вписванията потвърждават наличието на изброените обстоятелства и към момента на процесното искане. От наличните в делото доказателства е видно и че в периода 01.12.2021 г. до 30.11.2022 г. жалбоподателят регулярно /ежемесечно/ е получавал парични преводи, това обстоятелство е случебно известно на съда и от разглеждането на други дела /напр. КАХД № 10031 от 2023 г. на АСВТ/. При служебно извършена справка се установява и че в периода 01.01.2023 г. до 26.02.2024 г. Г.В. е получавал регулярно парични преводи, като разходите му за този период надвишават получените приходи с 48,53 лева. Установява се и че тези разходи са основно за закупуване на фонокарти и стоки от затворническата лавка, а малка част – и за държавни такси по съдебни дела.

При така установеното, съдът намира следното. В повторно отправеното си искане за освобождаване от ДТ и разноски за производството по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ, Г.В.В. не сочи настъпването на нови обстоятелства в периода между предходното му искане, по което съдът се е произнесъл с определението от 04.01.2023 г. и с определенията по исканията за освобождаване от ДТ и разноски за производствата пред горни инстанции, нито представя доказателства за такива обстоятелства. Обратно, в декларацията към искането си с вх. № 965/ 29.02.2024 г., същият изрично заявява, че към момента на подаване на искането с приложената декларация, няма промяна в обстоятелствата. При това положение настоящият състав не намира основание за промяна на становището му, застъпено в Определение № 4/ 04.01.2023 г. по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ, че искането за освобождаване на В. от внасянето на държавна такса и разноски, е неоснователно. В цитираното определение, както и в последващи определения по исканията за освобождаване от ДТ за производства пред ВАС, са развити подробни мотиви за обосноваването на този извод и при липса на данни за настъпване на някаква промяна в установените по делото обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК /доходи, имущественото и здравословно състояние, семейното положение и т.н./, преповтарянето на тези мотиви в настоящото изложение е безпредметно. Наличните в делото доказателства не сочат на невъзможност или дори на някакво затруднение Г.В.В. да заплати дължимата държавна такса за производството, която е в размер на 10,00 лв., а към момента няма данни това производство да изисква извършването от него на някакви други разноски. Повторното искане на същия за освобождаване от ДТ и разноски за производството по адм. д. № 749/ 2022 г. на АСВТ, е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Както се посочи, с разпореждането от 20.02.2024 г., съдът е указал на жалбоподателя, че в 7-дневен срок от получаване на преписа от Определение № 1800/ 15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС, следва да отстрани нередовността в същото, като представи документ за залащане на държавна такса в размер на 10,00 лв., внесени по сметката на АСВТ. Указани са и последиците от неотстраняване на нередовността на жалбите. Преписът от Определение № 1800/ 15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС е връчен на Г.В.В. на 22.02.2024 г., цитираното разпореждане от 20.02.2024 г. също е редовно връчено на жалбоподателя, на дата 23.02.2024 година. Срокът за отстраняване на нередовността е изтекъл най-късно на 01.03.2024 г. - петък присъствен ден.

В законоустановения 7-дневен срок от уведомяването на подателя, а и до настоящия момент констатираната с определение от 05.12.2022 г. нередовност в жалбите на Г.В.В., не е отстранена, съставлява пречка за по-нататъшното движение на образуваното дело. По делото не е представен документ за платена държавна такса, а при извършена служебна проверка в счетоводството на АСВТ е установено, че такава не е постъпила по сметка на съда до 06.03.2024 година.

При така установеното бездействие на оспорващото лице, което в указания му законен срок, не е отстранило нередовността на жалбите си, настъпват последиците на чл. 158, ал. 3 от АПК и делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:


Оставя без разглеждане жалба /именована „искова молба“/, подадена Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, срещу отказ за предоставяне на информация от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, по заявление с рег. № 2325/ 27.07.2022 г. на ОЗ – Плевен /вх. № М-838 от 01.08.2022 г. на ГДИН/.

Прекратява производството по административно дело № 749/ 2022г. по описа на Административен съд – В. Търново, в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Оставя без разглеждане искането на Г.В. с посочено правно основание чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, за прекратяване на незаконни действия и бездействия, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС - твърдяно отнемане на вещи от надзорно-изпълнителния състав на Затвора в гр. Плевен, при преместването на В. *** в затвора в гр. Ловеч.

Прекратява производството по административно дело № 749/ 2022 г. по описа на Административен съд – В. Търново и в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Велико Търново, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Определенията да се съобщят на Г.В.В., на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на началника на Затвора в гр. Плевен, чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: