ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 794
Велико Търново, 07.03.2024 г.
Административния съд Велико Търново - III състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: |
ЕВТИМ БАНЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ административно дело № 749 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба /именована „искова молба“/, подадена Г.В.В. с ЕГН **********,
понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, срещу отказ за предоставяне на
информация от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, по
заявление с рег. № 2325/ 27.07.2022 г. на ОЗ – Плевен /вх. № М-838 от
01.08.2022 г. на ГДИН/ и по искане на Г.В. с посочено правно основание чл. 276
и сл. от ЗИНЗС, за прекратяване на незаконни действия и бездействия, нарушаващи
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС - твърдяно отнемане на вещи от
надзорно-изпълнителния състав на Затвора в гр. Плевен, при преместването на В. ***
в затвора в гр. Ловеч.
С
определение от 05.12.2022 г., жалбите са оставени без движение на основание чл.
158, ал. 1, вр. с чл. 151, т. 3 от АПК
и на подателя е указано в 7-дневен срок от получаване на препис от
определението, да отстрани нередовността в същите,
като представи по адм. дело № 749/ 2022 г. по описа на АСВТ, документ за
платена държавна такса в размер на 10,00 лева. С молба вх. № 6380/ 14.12.2022
г. Г.В. е поискал да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски,
като е приложил молба-декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като с
Определение № 4/ 04.01.2023 г. по адм. дело № 749/ 2022 г.
на АСВТ, това му искане е оставено без уважение. Определението е било обжалвано
от Г.В. и е оставено в сила с Определение № 12/ 17.02.2023 г. по адм. д. №
10049/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав.
От Г.В. е
подадено искане за отмяна на влязло в сила Определение № 12/ 17.02.2023 г. по
адм. д. № 10049/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен
състав. Поради неотстраняване на нередовност, искането е върнато на подателя с
Определение № 271/ 15.06.2023 г. на по адм. дело № 749/ 2022 г.
на АСВТ. Определението е било обжалвано от Г.В. и е оставено в сила с
Определение № 1800/ 15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС, което е
необжалваемо и
е влязло в сила на датата на постановяването му.
С
разпореждане от 20.02.2024 г. на съдията-докладчик по адм. дело № 749/ 2024 г.,
Г.В. е уведомен за хода на делото и постановените актове, както и че срокът за
отстраняване на нередовността, посочена в определението от 05.12.2022 г.,
започва да тече на датата на получаване на препис от Определение № 1800/
15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС. На жалбоподателя са указани и
последиците от отстраняване на нередовността.
На 29.02.2024 г. е постъпила молба
от Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, с
приложена към нея декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК за материално и гражданско
състояние, и двете бланков образец. В декларацията е посочено, че В. не получава
месечен доход, няма доходи от трудова или търговска дейност, има сключен
граждански брак, няма информация за доходите на съпругата си, тъй като от 14
години е в затвора, не притежава МПС, няма дялове /акции/ в търговски дружества
и парични влогове. Вписано е, че деклараторът не притежава МПС, притежава
недвижими имоти, които не може да конкретизира, както и че тези имоти са
възбранени от КПКОНПИ от 2010 година, а делото е все още висящо на първа
инстанция – ВТОС. Деклараторът е отбелязал, не може да се разпорежда с
имуществото си, трупа дългове за данъците му, а общините и НАП го разпродават.
Посочил е и че откакто е в затвора няма никакви доходи и към настоящия момент
ням а промяна в обсстоятелствата – финансово несъстоятелен е.
Искането за
освобождаване от държавна такса е процесуално допустимо, като подадено от
страна, която дължи такава на основание чл. 12, ал. 3 от АПК и чл. 2б, б. “а”
от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и пред съда пред който
производството е висящо. Разгледано по същество искането е неоснователно.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК,
от внасяне на такси и разноски по производството се освобождават физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
В същата норма са посочени и обстоятелствата, които съдът взема предвид при
произнасянето си по искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски.
Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от
актуалните данни по него.
В случая в преписката са налични
доказателства, събрани във връзка с искания
на Г.В. за освобождаване от държавни
такси
и разноски, както за
разглеждане на делото, така и във вразка с подадени от него частни жалби и
искания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, от които се установява, че
в периода преди подаване на съответните
искания,
Г.В. и съпругата му са притежавали недвижими имоти, върху които няма вписани
тежести или възбрани, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран, като последната упражнява и
дейност като собственик на капитала, и
управител на търовско
дружество.
Публични данни на Агенция по вписванията потвърждават наличието на изброените
обстоятелства и към момента на процесното искане. От наличните в делото
доказателства е видно и че в периода 01.12.2021 г. до 30.11.2022 г.
жалбоподателят регулярно
/ежемесечно/
е получавал парични преводи, това
обстоятелство е случебно известно на съда и от разглеждането на други дела /напр.
КАХД № 10031 от 2023 г. на АСВТ/.
При служебно извършена справка се установява и че в периода 01.01.2023 г. до 26.02.2024 г. Г.В. е получавал регулярно парични
преводи, като разходите му за този период надвишават получените приходи с 48,53
лева. Установява се и че тези разходи са основно за закупуване на фонокарти и
стоки от затворническата лавка, а малка част – и за държавни такси по съдебни
дела.
При така установеното, съдът намира
следното. В повторно отправеното си искане за освобождаване от ДТ и разноски за
производството по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ, Г.В.В. не сочи настъпването
на нови обстоятелства в периода между предходното му искане, по което съдът се
е произнесъл с определението от 04.01.2023 г. и с определенията по исканията за
освобождаване от ДТ и разноски за производствата пред горни инстанции, нито
представя доказателства за такива обстоятелства. Обратно, в декларацията към
искането си с вх. № 965/ 29.02.2024 г., същият изрично заявява, че към момента
на подаване на искането с приложената декларация, няма промяна в обстоятелствата.
При това положение настоящият състав не намира основание за промяна на
становището му, застъпено в Определение № 4/ 04.01.2023 г. по адм. дело № 749/
2022 г. на АСВТ, че искането за освобождаване на В. от внасянето на държавна
такса и разноски, е неоснователно. В цитираното определение, както и в
последващи определения по исканията за освобождаване от ДТ за производства пред
ВАС, са развити подробни мотиви за обосноваването на този извод и при липса на
данни за настъпване на някаква промяна в установените по делото обстоятелства
по чл. 83, ал. 2 от ГПК /доходи, имущественото и здравословно състояние,
семейното положение и т.н./, преповтарянето на тези мотиви в настоящото
изложение е безпредметно. Наличните в делото доказателства не сочат на невъзможност
или дори на някакво затруднение Г.В.В. да заплати дължимата държавна такса за
производството, която е в размер на 10,00 лв., а към момента няма данни това
производство да изисква извършването от него на някакви други разноски.
Повторното искане на същия за освобождаване от ДТ и разноски за производството
по адм. д. № 749/ 2022 г. на АСВТ, е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
Както се
посочи, с разпореждането
от 20.02.2024 г., съдът е указал на жалбоподателя,
че в 7-дневен срок от получаване на преписа
от Определение № 1800/ 15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС,
следва да отстрани нередовността в същото, като представи документ
за залащане на държавна такса в размер на 10,00
лв., внесени по сметката на АСВТ.
Указани са и последиците от неотстраняване на нередовността на жалбите. Преписът от Определение № 1800/
15.02.2024 г. по адм. д. № 8436/ 2023 г. на ВАС е връчен на Г.В.В. на 22.02.2024 г.,
цитираното разпореждане от 20.02.2024 г. също е редовно
връчено на жалбоподателя,
на дата 23.02.2024 година. Срокът за
отстраняване на нередовността е изтекъл най-късно
на 01.03.2024 г. - петък
присъствен ден.
В
законоустановения 7-дневен срок от уведомяването на подателя, а и до настоящия
момент констатираната с
определение от 05.12.2022 г. нередовност
в жалбите на Г.В.В.,
не е отстранена, съставлява
пречка за по-нататъшното движение на образуваното дело. По делото не
е представен документ за платена държавна такса, а при извършена служебна
проверка в счетоводството на АСВТ е установено, че такава не е постъпила по
сметка на съда до 06.03.2024 година.
При така
установеното бездействие на оспорващото лице, което в указания му
законен
срок, не е отстранило нередовността на жалбите
си, настъпват последиците на чл. 158, ал. 3 от АПК и делото следва да бъде
прекратено.
Водим от
горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане жалба
/именована „искова молба“/, подадена Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем
пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, срещу отказ за предоставяне на информация от
главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, по заявление с рег. №
2325/ 27.07.2022 г. на ОЗ – Плевен /вх. № М-838 от 01.08.2022 г. на ГДИН/.
Прекратява производството
по административно дело № 749/
2022г.
по описа на Административен съд – В. Търново, в тази му част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Оставя без
разглеждане искането
на Г.В. с посочено правно основание чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, за прекратяване на
незаконни действия и бездействия, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС -
твърдяно отнемане на вещи от надзорно-изпълнителния състав на Затвора в гр.
Плевен, при преместването на В. *** в затвора в гр. Ловеч.
Прекратява производството
по административно дело № 749/
2022
г. по описа на Административен съд – В. Търново и в тази му част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд – Велико Търново, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Определенията да се
съобщят
на Г.В.В., на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на началника на Затвора в гр.
Плевен, чрез
изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия: |
|