Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./21.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., след като разгледа г. д. № 603/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, против М.П.Д., ЕГН **********, обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11 и чл.
33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва:
- 685.87 лева, представляваща главница по
договор за кредит;
- 117.24 лева,
представляваща
договорна лихва за периода от 29.03.2017 г. до 04.04.2018 г.;
-
33.09 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от
05.04.2017 г. до 04.04.2018 г.
- 180.43 лева, представляваща такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 05.04.2017 г. до 04.04.2018 г.;
-
90.62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г.,
както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че на 06.02.2017 г., между ответника и трето лице – кредитор „Провидент
Файненшъл България” ООД бил сключен договор за потребителски кредит № *********, при спазване на
ЗПК, въз основа на който била предоставена сума от 750 лева по местоживеене на
кредитополучателя. Страните постигнали съгласие общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита била в размер на 897.94 лева. Възникнало
задължение за връщането ѝ на 60 равни седмични вноски от по 14,97 лева,
като първата погасителна вноска била платима на 15.02.2017 г., а последната - с
падеж: 04.04.2018 г. Следвало да бъде погасена и такса от 37.50 лева - предварително уговорена като такава за
оценка на кредитно досие. Страните постигнали съгласие таксата за оценка
кредитно досие да бъде включена в седмичните погасителни вноски и по този начин
същата била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.63 лева,
платими на падежните дати на погасителните вноски. На погасяване подлежала и
таксата за допълнителна услуга „Кредит у дома”, като с подписване на договора
кредитополучателят удостоверявал, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организиране на услугата „Кредит у дома” и предоставянето
на кредита в брой по местоживеенето му. При тази услуга кредитът се предоставял
на кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се
събирали седмично също по местоживеене на кредитополучателя. В случая дължимата
такса „Кредит у дома” за предоставяне на кредита по местоживеене на
кредитополучателя била в размер на 204.30лева. Същата се заплащала на равни
вноски през периода на кредита и била разделена на 60 броя равни вноски, всяка
в размер на 3.41 лева, платими на падежните дати на погасителните вноски.
Останалата част от таксата „Кредит у дома”, която била в размер на 476.70 лева
била свързана с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя и била дължима през срока на кредита, като също била включена
в седмичните вноски. Тази такса също била разделена на 60 броя равни вноски,
всяка в размер на 7.95 лева, платими на падежните дати на погасителните вноски.
Описаните такси „Кредит у дома“ били посочени като обща сума в буква „Д“ на
първата страница на договора за кредит, а именно: 681.00 лева.
Общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит била в размер на
1616,44 лева, която включвала: главница в размер на 750.00 лева, договорна лихва
в размер на 147,94 лева, такса за оценка на досие в размер на 37,50 лева, такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в
размер на 204,30 лева и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене в размер на 476,70 лв. Съгласно клаузите
на договора за кредит общата дължима сума била платима на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26,94 лева, като в размера на
вноската били включени: вноска по кредита в размер на 14,97 лева, вноска по
такса за оценка на досие в размер на 0,63 лева, вноска по такса услуга „Кредит
у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
в размер на 3.41 лева и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 7.95 лева.
На 22.02.2017 г. страните подписали Анекс № 1 към
договора за потребителски кредит, с който се споразумели, че отпадала
еднократната такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като не отпадала
стойността на таксата за седмичните посещения, които са били извършени към
датата на подписване на анекса - посещението на 15.02.2017 г. и на 22.02.2017 г.
в общ размер на 15,89 лева.
Кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като крайният
срок за издължаване на всички задължения по него бил 04.04.2018 г. /дата на
последна погасителна вноска/. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството на кредитор, начислила на кредитополучателя обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 30.03.2017 г. до датата на входиране на задължението в
съда – 01.02.2019 г., общият размер на което е 90,62 лева. Кредитополучателят не е изпълнил
изцяло задълженията си, като останали неплатени следните суми: 685.87 лева – главница, 117.24
лева – договорна лихва, 33.09 лева - такса за оценка на досие, 180.43 лева -
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя и 90.62 лева - обезщетение за забава.
На 01.07.2017 г. бил сключен Договор за цесия между „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********
/с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/06.02.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.П.Д.
било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД
прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/06.02.2017 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и М.П.Д., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. До длъжника били изпратени уведомления по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД от 25.06.2018 г. и от 15.04.2019 г. за извършените цесии, като първото
писмо се върнало с отбелязване „преместен”. Според ищеца следвало
да се счита за такова уведомяване получаването на книжата по настоящото дело.
Поради липсата на
плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 104/05.02.2019 г. по ч. г. д. № 143/2019 г. на РС - Провадия, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли за уважаване на исковете.
Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото производство.
В съдебно заседание
процесуален представител на ищеца не се явява. Постъпила е молба, подадена от
дружеството, чрез пълномощника юрисконсулт Р., в която изразява становище по
съществото на спора и моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения от съда особен представител адвокат П.И., е подал отговор. Оспорва
цесиите да са били съобщени на длъжника. Сочи липсата на доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца за извършеното уведомяване на длъжника. Оспорва
предявените искове като
недопустими и счита,
че образуваното производство следва да бъде прекратено, а в условията на
евентуалност, оспорва същите като неоснователни и недоказани. Не били представени
доказателства, че ответникът действително е получил паричната сума, предмет на
заема, т.е. че е налице реално предоставен заем. Позовава се на чл. 4 от договора, според който кредитът
се предоставял чрез безкасово плащане - превод по банкова сметка ***, че процесният
договор от 06.02.2017 г. не представлявал годен правопораждащ титул за
претенциите на ищеца, тъй като той бил недействителен. Излага, че разпоредбите
на ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. били приложими към процесния договор, сключен
на 06.02.2017 г. Счита, че при сключване на
договора не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
т. 12, т. 20, ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК.
Договор № ********* за заем бил недействителен, поради това че бил сключен в
нарушение на задължителните разпоредби на ЗПК, в условията на евентуалност - не
било налице условие за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и
ответникът - длъжник не бил надлежно уведомен за извършените прехвърляния на
вземането от страна на „Провидент Файненшъл България " ООД към „Изи Асет Мениджмънт"
АД и от „Изи Асет Мениджмънт" АД към „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. Искът по чл. 415 от ГПК бил недопустим, поради липсата на
процесуална легитимация у ищеца да води установителен иск по този ред.
Процесуалната легитимация произтичала от извършена цесия на вземания на
първоначалния заемодател „Провидент Файненшъл България" ООД. В случая
липсвало уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Изпратената
пощенска пратка с писмо по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД не била връчена поради
преместване на ответника и не представлявала надлежно уведомяване. По делото
нямало данни исковата молба да е била връчена на ответника, т. е. нямало как М.П.Д.
да възприеме чрез исковата молба уведомлението за цесия, съгласно изискването
на чл. 99, ал. З от ЗЗД. Представените по делото копия от пълномощни, с които
първоначалният кредитор „Провидент Файненшъл България " ООД и следващият - „Изи Асет Мениджмънт" АД
упълномощавали ищеца да уведомява длъжниците по „пакетните" цесии на
вземания, не можело да се приеме като действие, което изпълнявало изискванията
на чл. 99, ал. З от ЗЗД. Нито към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито
към датата на заповедта е била налице действителна цесия на вземането.
В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения от съда особен представител, моли за отхвърляне на исковете.
Представя писмена защита в определения от съда срок.
Оспорва претенцията на ищеца за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 30.03.2017
г. до датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
като изцяло неоснователна. Към исковата молба не били представени доказателства
кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем спрямо ответника от
първоначалния кредитор. Обявяването на предсрочна изискуемост била съществен
елемент, който определял момента, в който задължението ставало изискуемо. С
оглед на това нямало как да се установи точно в кой момент твърдяното вземане
било изискуемо, докога следвало да се олихвява с договорна лихва.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 143/2019 г.
по описа на РС – Провадия, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Само за пълнота следва да се добави – не се споделя възражението на
ответника за недопустимост на процеса, тъй като към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК през 2019 г., ищецът нямал правото на иск, поради
това че ответникът не бил уведомен за извършените цесии. От ищеца са изложени
надлежни твърдения за това, че същият е носител на вземания спрямо ответника
предвид сключените договори за цесия, по втория от които той е цесионер. Те
обуславят наличие на активната процесуалноправна легитимация, която е свързана
и с наличието правото на иск. Наведените възражения относно уведомяването, касаят
съществото на спора и обстоятелството дали ищецът действително има вземания към
ответника, респ. произвело ли е и какво действие уведомяването. Тези възражения не касаят
допустимостта на процеса и правото на иск на ищеца, поради което са и
неоснователни.
По
легитимацията на ищеца:
Въпросът
за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно
кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един
от тях.
Ищецът
извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договора за потребителски кредит от „Изи Асет Мениджмънт” АД
съгласно Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., което от своя страна е придобило
процесното вземане от кредитодателя – „Провидент Файненшъл България” ООД (със
сегашно наименование „Файненшъл България” ЕООД). Затова, за да бъде титуляр на
процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за
потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така
описаните прехвърляния на вземания, т.е. наличието на валидни договори за цесия,
уведомяването на длъжника за прехвърлянията, както и наличие на уговорка в
договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.
Съгласно
чл. 22 от процесния договор „Провидент Файненшъл България” ООД има право да
прехвърля, изцяло или частично, правата си по този договор за кредит. От така
постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните
изисквания на чл. 26 от ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането
си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност.
По
делото се установява, че с договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017
г. и потвърждение за сключена цесия на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД, че кредиторът по договора за потребителски кредит № ********* от
06.02.2017 г. „Провидент Файненшъл България“
ООД е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземанията, които има спрямо
кредитополучателя М.П.Д. по сключения договор за потребителски кредит от
06.02.2017 г., които са в общ размер от 1016.63 лева лева към датата на цесията
01.07.2017 г., от които сумата от 750 лева представлява главница. (л. 79 - 83). Представено е и пълномощно от 04.07.2017 г., с което „Файненшъл България“ ЕООД („Провидент Файненшъл България“ ООД) е упълномощило „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да го представлява във връзка с извършване на уведомяване
по законовоустановения ред на длъжниците за сключения договор за цесия от 01.07.2017
г. (л.85).
Установява се от приетите по делото
Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., Допълнително
споразумение от. 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД от 01.06.2018 г. и Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към същия Рамков
договор, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на ищеца по настоящото дело „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД вземане срещу ответника М.П.Д.
по процесния договор за потребителски
кредит от 06.02.2017 г. в общ размер към 01.06.2018 г. от 1060,17 лева, в което
е включена главница от 750 лева (л. 15–л. 24). Ищецът е бил упълномощен
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е
цедирало на ищеца съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г. във връзка с изпълнение на законовото задължение на
упълномощителя по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и да уведоми всички длъжници по
всички вземания на „Файненшъл България“ ЕООД,
възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредит, за
прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Договор за цесия от
01.07.2017 г., видно от приложените по делото пълномощни (л. 25 -26).
За
да имат действие двете последователни цесии по отношение на длъжника, а и
спрямо третите лица, същите следва да му бъдат съобщени надлежно – чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за
длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
задължава предишния кредитор за извърши посоченото уведомяване. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова
представените от ищеца уведомителни писма към исковата молба, изходящи от него,
в качеството му на цесионер по втората цесия, както и в качеството му на
пълномощник на цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД по втората цесия съгласно
пълномощно (л. 25), а също и преупълномощен с пълномощно (л. 26) от „Изи Асет
Мениджмънт” АД (последният от своя страна упълномощен от „Файненшъл България” ЕООД
– с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД – л. 85) са годни
да уведомят длъжника за извършените две последователни цесии на процесното
вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства тези
писма да са достигнали до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Представени са доказателства за
изпращането им, но първата пратка се е върнала с отбелязване „преместен”, а за
втората пратка няма данни да е получена. От значение за уведомяването по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените
договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното
правоотношение.
Въпреки
това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение към исковата молба на уведомителните писма за извършените цесии.
Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.
№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер,
макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В
случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в производството по
делото, а е представляван от назначения от съда особен представител, на когото
е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в това число и
двете уведомления за цесията. Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС,
обективирана в решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по
описа за 2018 г. на ВКС, I т.о. на въпроса допустимо ли е предявеният
осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на
длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител,
назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е даден положителен отговор. Макар
настоящият случай, да не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен
отговор, че особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава
материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно
действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен
от цедента, включително и преупълномощен от първия кредитор, уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, чрез
особения му представител с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Дори и да не се
възприема така изложената теза, то уведомлението за цесията е връчено на
ответника – длъжник и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК по силата на законовата
фикция, видно от книжата по делото – л. 50.
Поради
гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор
по договора за потребителски кредит по силата на договори за цесия, за които
длъжникът е надлежно уведомен.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно
– сключения между „Провидент Файненшъл България” ООД и М.П.Д. договор за
потребителски кредит № ********* от 06.02.2017 г. за сумата от 750 лева /вж.
определение по чл. 140 от ГПК № 1083/12.11.2019 г. – л. 66-69/.
Съдът приема тези
факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.
Изцяло неоснователно е възражението,
направено в отговора на ИМ, че ответникът Д. не бил получил процесната сума от 750.00
лева Процесният договор носи подписа на оспорващата страна. В чл. 27 от договора
е посочено, че клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на кредита, както
е посочено на първата страница на договора, буква „А“. С оглед на това и на основание
чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че той действително е направил това
изявление. Доколкото то е неизгодно за него и не е налице оспорване на подписа,
договорът има материална доказателствена сила
за съответните обстоятелства и задължава съда да приеме, че той действително е
получил сумата от 750лева. От страна на ответника има и
частично погасяване на дълга към първоначалния кредитор. Това също сочи на
извод, че реалният договор е произвел твърдяното от ищеца
действие. Предвид гореизложеното съдът приема, че заемодателят е
предал на заемополучателя процесната сума. Срокът
на действие на договора е изтекъл на 04.04.2018 г. Следва да се отбележи, че
ищецът претендира дължимост на вземанията поради настъпил краен срок на
договора – 04.04.2018 г. /60 седмици, считано от 15.02.2017/, а не вследствие
на обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния
спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. Затова
чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда
при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие
с добрите нрави /в т.см. - решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011
год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/;
4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК /приложим към процесното правоотношение/ - договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
В
отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, възразява за недействителност на договора, поради това че при сключването му не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20, ал. 2 и
чл.12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК.
Съдът намира, че в
процесния случай е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК. В нея е посочено,
че договорът за потребителски кредит, освен че се сключва в писмена форма,
трябва да бъде изпълнен в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по - малък от 12. В процесния случай има видима разлика
между първата страница на договора и останалия текст, а съдържанието
на последния е трудно за възприемане като разстояние между редовете. С помощта
на програмата FineReader съдът установяви,
че използваният от „Провидент
Файненшъл България” ООД шрифт е, както следва:
Договор за потребителски кредит - Тimes New
Roman -
9.5 pt, Договорни разпоредби -
Тimes New Roman - 10 pt. Следователно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е нарушена. Без значение е
обстоятелството дали договорът е читаем или не, т.к. законът въвежда изрични
изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва
нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на
тълкуване. За извършване на подобна преценка на размера на използвания шрифт, не са
необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК, налагащи
назначаване на експертиза.
Съгласно чл. 22 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014г.), действащ към датата на сключване на процесния договор,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20
и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците
на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят
– ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но
не и лихви или други разходи.
Няма спор и се установява от заключението на ССЕ, че е налице
неплатена главница, но тя не може да бъде установена за дължима в настоящото
производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК следва да са идентични по основание,
размер и период на претенциите в заповедното производство. След като договорът
е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на
главницата на същото основание. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е аналогична на
тази по чл. 34 от ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване –
при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне
това, което е получил. В случая сумите се претендират на договорно основание
като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била
издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 от ЗПК, като
дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против М.П.Д., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 685.87 лева - главница по договор за потребителски
кредит № ********* от
06.02.2017 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с договор цесия и
заместване в дълг от на 01.07.2017 г. и от своя страна, прехвърлени от „Изи
Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.; договорна лихва в размер на 117.24 лева за периода 29.03.2017 г. до
04.04.2018 г.; такса за
оценка на досие в размер на 33.09 лева, за периода от 05.04.2017 г. до 04.04.2018 г.;
такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя в размер на 180.43 лева за периода от 05.04.2017 г. до
04.04.2018 г. обезщетение за забава в размер на 90.62 лева за периода от
30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 104/05.02.2019 г. по ч.г.д.№
143/2019 г. по описа на РС - Провадия.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: