Решение по дело №401/2009 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е № 6

 

22. 04. 2010 год. гр. Ч.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ч.ски районен съд  …………………….състав

   

На 25. 03. 2010 год.

В публично заседание в състав:

                                                    

                                         Председател: ТИХОМИР К.

                                                   

 

                         Съдебни заседатели:

 

 

 Секретар: М.Т.

         

 Прокурор: 

                                     

 Сложи за разглеждане докладваното от  председателя ТИХОМИР К.

*** по описа за 2009 година.

 

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искът е за делба във фазата по допускане и е с правно основание чл.34 от ЗС.

Ищцитe изнасят в исковата си молба, че първият ищец Н.В.Н. и ответниците били наследници на Васил Панев Н.,***, с ЕГН **********, починал на 22. 09. 1988 г., който им оставил в наследство следния свой недвижим имот: УПИ, обозначен под № ІV- 2517 / римско- четири, арабска- две хиляди петстотин и седемнадесет /, в кв. 138 / сто тридесет и осем / по подробния устройствен план на гр. Ч., с административен адрес: ул К.Ц.№ 44, целият от 270 кв. м, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от двете страни – улици, УПИ № V- 2513 и УПИ № ІІІ- 2516.

С нотариален акт от 12. 05. 1992 г., № 89, том ІІ, дело № 592/ 1992 г. по описа на РС- Ч. и нот. акт от 11. 01. 1993 г., № 2, том І, дело № 3/ 1993 г. по описа на РС- Ч., преживялата съпруга на наследодателя – М. Георгиева Н., прехвърлила на първия ищец, правото на собственост върху притежаваните от нея, общо 5/ 8 ид. части от процесния имот, срещу задължение за гледане и издръжка.

По силата на чл. 19 ал. 1 от СК/ отм. /, вторият ищец, като съпруга на първия ищец, също придобил права по отношение на прехвърлената ид. част от недвижимия имот, предмет на делбата, която част прдобивала статут на СИО.

С нот. акт от 05. 07. 1992 г., № 31, том ІІІ, дело № 871/ 1992 г. по описа на ЧРС, ответникът Т.В.Н., дарил на ищеца Н.В.Н., своята наследствена 1/ 8 ид. част от процесния имот.

Тъй като не можели доброволно да се поделят с ответниците Д.К.Н., М.П.Н., К.П.Н. и В.П.Н., за ищците възникнал правния интерес да потърсят правата си по съдебен ред, поради което молят съда, след като докажат основателността на иска си, да постанови решение, с което допусне делба на описания по- горе недвижим имот между страните, при квоти: за Н.В.Н. 8/ 32 ид. части, за Н.В.Н. и В.И.Н. 20/ 32 ид. части, за ответниците Д.К.Н., М.П.Н., В.П.Н. и К.П.Н. по 1/ 32 ид. част.

Първите четири ответници, редовно призовани, не се явяват, но чрез процесуалния си представител вземат становище, че искът е допустим. Молят съда да определи квотата на всеки един от съделителите, както и да постанови ищците да ползват процесния недвижим имот до окончателно извършване на делбата, като заплащат обезщетение за ползване на идеалната част, полагаща им се в размер общо на 100 л месечно или по 25 лв. за всеки един от тези съделители, считано от постановяване на съдебното решение за допускане на делбата до окончателното й приключване.

Ответникът Т.В.Н., редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвокупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените по делото заверени фотокопия от Нот. акт № 131, том І, дело № 238/ 1957 г. се установява, че общия за страните наследодател Васил Панев Н. е закупил процесния недвижим имот на 02. 07. 1957 г.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с № 001267 с презаверка на същото от 23. 09. 2009 г. се установява, че общия за страните наследодател Васил Панев Н.,***, починал на 22. 09. 1988 г. и оставил за наследници съпруга М. Георгиева Н., починала на 07. 01. 2002 г. и Н.В.Н.- син и ищец по делото, Т.В.Н. – син и ответник по делото, Паньо В.Н. – син, починал на 18. 11. 1991 г. и оставил за наследници: Д.К.Н. – съпруга и ответник по делото и М.П.Н., К.П.Н. и В.П.Н. – дъщери и ответници по делото.

 От представените по делото Нотариални актове с №№ № 89 от 12. 05. 1992 г., том ІІ, дело № 592/ 1992 г. по описа на РС- Ч. и  № 2 от 11. 01. 1993 г., том І, дело № 3/ 1993 г. по описа на РС- Ч., се установява, че преживялата съпруга на наследодателя – М. Георгиева Н., прехвърлила на сина си - първия ищец по делото Н.В.Н., правото на собственост върху притежаваните от нея, общо 5/ 8 ид. части от процесния имот, срещу задължение за гледане и издръжка, съответно по първия нотариален акт 1/ 2 ид. част от процесния недвижим имот и по вторият нотариален акт 1/ 8 ид. част от процесния недвижим имот.

Съдът счита, че алеаторните договори за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за възмездни, правото на собственост се прехвърля със сключването на договора, а дължимата престация от приобретателя се разсрочва във времето. Независимо от обстоятелството, че алеаторния договор се сключва с оглед личността при положение, че приобретателят към момента на сключване на договора има валидно сключен граждански брак, то и по правилата на стария СК –чл. 19 ал. 1 придобитото имущество става СИО, което обстоятелство налага задължителното участие в настоящата делба и на вторият ищец по делото В.И.Н. – съпруга на първият ищец Н.В.Н., видно от представеното по делото заверено фотокопие от Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на Акт за сключен граждански брак № 32/ 06. 04. 1991 г.

С нот. акт № 31 от 05. 07. 1992 г., том ІІІ, дело № 871/ 1992 г. по описа на ЧРС, ответникът Т.В.Н., дарил на ищеца Н.В.Н., своята наследствена 1/ 6 ид. част от процесния имот, като изрично в представеното фотокопие от цитирания нот. акт, дарителят е упоменал, че дарява на брат си Н.В.Н. … „ своята пълна наследствена част, равна на 1/ 6 ид. част от общия имот. „ Съдът счита, че неправилно Т.В.Н. е посочил 1/ 6 ид. част, тъй като по правилата за наследяване по Закон, съответно описани в ЗН, същият към момента на извършване на дарението е имал 1/ 8 ид. наследствена част от своя баща. И тъй като 1/ 8 ид. част е по- малко от 1/ 6 ид. част, то съдът приема, че Т.В.Н. е дарил цялата си наследствена ид. част на брат си Н.В.Н., поради което същият следва да бъде изключен от участие в делбата.

От всичко гореизложено и съобразно правилата на ЗН квотите, при които следва да се допусне до съдебна делба следния недвижим имот: УПИ, обозначен под № ІV- 2517 / римско- четири, арабска- две хиляди петстотин и седемнадесет /, в кв. 138 / сто тридесет и осем / по подробния устройствен план на гр. Ч., с административен адрес: ул К.Ц.№ 44, целият от 270 кв. м, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от двете страни – улици, УПИ № V- 2513 и УПИ № ІІІ- 2516, при преминаване под общ знаменател, са за: Н.В.Н. 8/ 32 ид. части, за Н.В.Н. и В.И.Н. 20/ 32 ид. части, за ответниците Д.К.Н., М.П.Н., В.П.Н. и К.П.Н. по 1/ 32 ид. част.

Горното по същество не се оспорва от страните по делото.

По отношение на предявената претенция с правно основание по смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че същата е допустима, но разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Тежестта на доказване на тази претенция тежи на страната, която я е заявила. В хода на производството съделителките предявили претенцията по см. на чл. 344 ал. 2 от ГПК не установиха по категоричен начин, от кого точно се ползва процесния недвижим имот, нито пък да са били лишени да ползват полагащата им се идеална част.

Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кой от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В конкретния случай не бяха представени каквито и да е било доказателства за такова ползване. Няма твърдение и не се доказва, че на съделителките заявили претенцията по см.на чл. 344 ал. 2 от ГПК им се пречи да ползват имота. Напротив видно от Нотариален отговор от първият ищец по делото Н.В.Н. до съделителката Д.К.Н. / съпруга на неговия починал брат / се установява, че към 09. 10. 2008 г. тази съделителка не изразява каквото и да било желание да ползва част от имота, нито коя точно част, като същият твърди в отговора си, че по никакъв начин никой не е я възпрепятствал да посещава или да ползва частта която й се полага. По разбиране на настоящия състав съвместното служене с общата вещ предполага активно поведение у всички съсобственици. Дали съделителките заявили претенцията по см. на чл. 344 ал. 2 от ГПК са се възползвали от възможността да ползват реално имота, е без значение за изхода на спора. Важното е само, че не се доказа, / въпреки дадените от съдът в доклада по см. на чл. 146 ал. 2 от ГПК указания / те да са били възпрепятствани да ползват имота през процесния период. При това положение липсва основание за постановяване на привременната мярка по см. на чл. 344, ал. 2 ГПК. Целта на последната е да се задължи ползващия съделител да заплаща съответната сума на неползващия съделител, респ. да се разпредели между съделителите ползването на делбените имоти съобразно квотите им в съсобствеността. Ето защо, с тази мярка не би могло да се задължи един съделител да ползва имота, като бъде осъден да заплаща съответна сума на друг съделител, каквото всъщност е и искането в конкретния случай.

Съдът счита, че тъй като в конкретния случай не се установява основанието на вземането, безпредметно е да се обсъждат доказателствата относно неговия размер, като се задоволява да отбележи само, че в доклада си по см. на чл. 146 ал. 2 от ГПК е дал изрични указания в тази насока.

Водим от горното съдът счита, че следва да отхвърли искането на ищцовата страна в тази й част, като неоснователна и недоказана.

Предвид гореизложеното и на основание чл.34 от ЗС във вр. чл. 344,ал.1 от ГПК и чл. 344, ал. 2 от ГПК и чл.235 от ГПК и чл. 259, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ДОПУСКА съдебна делба между Н.В.Н. ***, ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П.Т.К. *** с адрес на кантората: гр. Ч., бул. Георги Димитров № 26А, В. ***, ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П.Т.К. *** с адрес на кантората: гр. Ч., бул. Георги Димитров № 26А, Д.К.Н., ЕГН **********, М.П.Н., ЕГН **********, К.П.Н., ЕГН ********** и В.П.Н., ЕГН **********,*** върху следния недвижим имот: УПИ, обозначен под № ІV- 2517 / римско- четири, арабска- две хиляди петстотин и седемнадесет /, в кв. 138 / сто тридесет и осем / по подробния устройствен план на гр. Ч., с административен адрес: ул К.Ц.№ 44, целият от 270 кв. м, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от двете страни – улици, УПИ № V- 2513 и УПИ № ІІІ- 2516, останал в наследство от общия за страните наследодател Васил Панев Н.,***, починал на 22. 09. 1988 г. при квоти: за Н.В.Н. 8/ 32 ид. части, за Н.В.Н. и В.И.Н. 20/ 32 ид. части, за ответниците Д.К.Н., М.П.Н., В.П.Н. и К.П.Н. по 1/ 32 ид. част.

ИЗКЛЮЧВА от участие в съдебната делба Т.В.Н. ***, ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.К.Н., ЕГН **********, М.П.Н., ЕГН **********, К.П.Н., ЕГН ********** и В.П.Н., ЕГН ********** срещу Н.В.Н. и В.И.Н. за възлагане на последните двама ползването до окончателното извършване на делбата на следния недвижим имот: УПИ, обозначен под № ІV- 2517 / римско- четири, арабска- две хиляди петстотин и седемнадесет /, в кв. 138 / сто тридесет и осем / по подробния устройствен план на гр. Ч., с административен адрес: ул К.Ц.№ 44, целият от 270 кв. м, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от двете страни – улици, УПИ № V- 2513 и УПИ № ІІІ- 2516, като бъдат осъдени да им заплащат обезщетение в размер на 100 лв. месечно или по 25. 00 лв. за всяка една от тях, считано от постановяване на съдебното решение / определение / по смисъла на чл. 344 ал. 2 от ГПК / до окончателното приключване на съдебната делба, като неоснователна и недоказана.

След влизане на решението в сила да се назначи вещо лице техник- геодезист Генка Андонова Крушева от гр. Ч., което след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на процесния недвижим имот, да даде отговор на следните въпроси: 1. Каква е пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот ? 2. Поделяем ли е така допуснатия до делба недвижим имот ? 3. Възможно ли е, съобразно квотите, при които е допусната делбата, да бъдат образувани равностойни реални дялове за всеки един от съделителите, ако да, да изготви проект за разделителен протокол, придружен със скици на недвижимия имот ? Определя при депозит в размер на 100.00лв платими от ишцовата страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:. . . . . . . . . . . . . .