Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание, проведено
на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1581/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215,
ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба вх. № 10918/13.07.2022г.
на В.А.С., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 1513/27.05.2022г., издадена от Кмета
на Община Варна, с която е наредено премахване на строеж „Покривна конструкция
и остъкляване на съществуваща тераса към ап. 14 по калкан на жилищна сграда“,
находящ се на терасов /пети/ етаж в сграда, находяща се в *****, гр. Варна.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Твърди се, че в заповедта не са изложени мотиви относно годината
на построяването на строежа, като е прието, че същият е нетърпим строеж по см.
на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Според жалбоподателя оспорената заповед е
издадена при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, но с оглед
наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК,
при издаването й не е спазено изискуемото се от закона съдържание. В депозирана
писмена защита поддържа жалбата. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски.
Ответникът по делото – Директора на
Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С.Ц. оспорва жалбата, като
счита същата за неоснователна и недоказана. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като бъде присъдено към минималния
размер на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят се легитимира като собственик на
апартамент 14, находящ се на терасовиден /пети/ етаж в сграда в *****, гр.
Варна, съобразно нотариален акт за дарение на недвижим имот *****.
Производството по оспорваната заповед е започнало с
извършена проверка от служители в отдел „Строителен контрол“, дирекция „УСКОР“
при Община Варна, на строеж „покривна конструкция и остъкляване на съществуваща
тераса към апартамент № 14 по калкан на жилищна сграда“, находящ се на терасов
/пети/ етаж в сграда, находяща се в УПИ *****, гр.Варна. При извършената
проверка е установено следното: Собственик на строежа е Валентин С.. Строежът е
изграден върху част от открита покривна тераса на ап.14, към калкана на
съществуващата жилищна сграда. Над съществуващата тераса е изградена дървена,
едноскатна покривна конструкция с площ
около 20 кв.м. Покритото пространство е остъклено по целия си периметър,
като същото е приобщено към прилежащата стая. В покритото помещение е оформен
кухненски кът, свързан с ВиК и ел. мрежата на сградата. Като продължение на
покрива на сградата е изградена покривната конструкция над терасата с различен
наклон /по-малък/ за осигуряване на необходимата височина в новообразуваното
покрито пространство. Покритието е с битумна хидроизолация с посипка. Във
връзка с представена от собственика на строежа нотариално заверена декларация,
в която е упоменато, че покриването е извършено през 1998г., е изискано
становище на главния архитект на Район „Одесос“ относно приложимостта на
§16/§127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Според изразеното становище, строежът не е
търпим, тъй като не отговаря на действащия ПУП за УПИ ХVІІІ-8, ХVІІ-9, ХVІ-10,10а
и ХV-11, 12а, кв.103, 7 м.р., одобрен със Заповед № Г-82/22.05.1993г. на Кмета
на Община Варна. Длъжностните лица са приели, че строежът е изграден без
разрешение за строеж, изпълнен в несъответствие с действащия подробен
устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти изискуеми по ЗУТ, поради
което е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като строежът се явява
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от същия закон. Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен акт № 10/08.04.2022г. Въз основа на
констатациите от извършената проверка и събраните доказателства е издадена процесната
заповед № 1513/27.05.2022г. на Директора на дирекция „Управление на сигурността
и контрол на обществения ред“ при Община Варна.
За изясняване на обстоятелства по делото
е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза /л.66-69 по делото/ и
допълнителна съдебно-техническа експертиза /л.82-85 по делото/, заключенията на
които съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени,
съобразени с доказателствата по делото.
Въз основа на приетите за установени факти и след
служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът счита следното:
Жалбата е подадена от лице – адресат на акта, с правен
интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща
на формалните изисквания на закона за реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината /района или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи. С процесната заповед се постановява премахване на строеж от четвърта
категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ и б.“д“ от ЗУТ, приет за незаконен
на основание чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Съгласно §1, ал.3 от ДР на ЗУТ кметът
на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си,
на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската
/районната/ администрация. Налице е законово предвидена възможност за
делегиране на правомощия по ЗУТ. В настоящия случай обжалваната заповед е
издадена от Кмета на Община Варна, но при изрично вписване „чрез А Д – директор дирекция УСКОР при Община Варна“.
Със Заповед № 2996/20.09.2021г. Кметът на Община Варна
делегира свои правомощия на директора на дирекция „Управление на сигурността и
контрол на обществения ред“ при Община Варна, включително да издава мотивирани
заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. С оглед
на това, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, като
съдържа изискуемите реквизити – наименование на органа, наименование на акта,
адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна
част, дата на издаване и подпис на административния орган. Съдът не констатира
в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта. Административният
орган е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз
основа на извършена проверка от длъжностни лица на общинската администрация в
съответствие с правомощията им по чл.223, ал.2 от ЗУТ е съставен Констативен
акт № 10/08.04.2022г.
Административният
орган правилно е приложил и материалния закон, като се е съобразил и с целта на
закона, който забранява извършването на строежи без разрешение за строеж и
който към настоящия момент не допуска съществуването на незаконни строежи,
които подлежат на премахване, поради липса на правна възможност за съществуването
или узаконяването им. Строежът е индивидуализиран както от административния
орган, така и от вещото лице. Като правно основание за издаване на процесната заповед
правилно е посочена разпоредбата на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ: „Строежи са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.“
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза е видно, че жилищната
сграда находяща се в гр. Варна, ул.“Дунав“ № 26 е изградена съгласно одобрени
на 15.02.1996г. проекти и издадено Разрешение за строеж № 38/25.04.1996г. от
Главния архитект на Район „Одесос“. За същата има приети екзекутивни чертежи на
20.10.1998г. Експертизата не е установила наличието на писмени доказателства в
архива на Район „Одесос“ относно издаване на удостоверение за търпимост на
процесния строеж по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Жилищната
сграда, в която се намира процесния строеж е изграден в УПИ ХVІ-10,10а. За
територията на процесния строеж има действащ ПУП-ИЗРП и ЧКСЗП за УПИ ХVІІІ-8,
ХVІІ-9, ХVІ-10,10а и ХV-11,12а, кв.103, по плана на 7 м.р. на гр. Варна,
одобрен със Заповед № Г-82/22.05.1993г. от Кмета на Община Варна. Съгласно действащия
ПУП, сградата, в която се намира процесния строеж, на пети етаж /кота 31,53/ е
отдръпната спрямо източната имотна граница. В това пространство по одобрени
екзекутивни проекти е предвидена открита тераса към ап.13 и ап.14 в
съответствие с действащия ПУП. Според
експертизата, към настоящия момент в част от последната е изградена дървена
носеща конструкция допряна до източната фасада на сградата и до източната
имотна граница с размери 5,45/3,25м. и застроена площ 17,72 кв.м. Височината и
от 2,35 до 2,70м. Ограждащите стени са от ИТОНГ, частично остъклени с РVC дограма. Покривът е едноскатен, с дървена конструкция
и покритие от битумна хидроизолация с посипка. Според експертизата процесният
строеж не е съобразен с предвижданията на действащия ПУП.
Според заключението по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза жилищната сграда находяща се в гр. Варна, ул.“Дунав“
№ 26 е изградена съгласно одобрени на 15.02.1996г. проекти и издадено
Разрешение за строеж № 38/25.04.1996г. от Главния архитект на Район „Одесос“.
За същата има приети екзекутивни чертежи на 20.10.1998г. Съгласно одобрените на
15.02.1996г. проекти, на пети /терасовиден/ етаж, околовръст на източната
фасада е проектирана открита обща тераса. По време на изпълнението на строежа
са извършени допустими по строителните правила, норми и нормативи отклонения от
одобрените /съгласуваните/ проекти. Същите са отразени в приетите екзекутивни
чертежи на 20.10.1998г. Промените, касаещи ап.14 са следните: - Общата открита тераса
е разделена с плътна стена, като югоизточната част остава към ап.14, а
североизточната – към ап.13; - Затваря се врата към общата стълбищна клетка; -
Премества се един прозорец на източната фасада; - Премахва се преградна стена и
южната и източната тераса се обединяват. В останалата си част заключението
преповтаря заключението на основната експертиза.
Доказателствата по делото сочат, че строежът е
извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен
план и без наличието на строителни книжа, както правилно е констатирал
административния орган.
Съгласно
§5, т.36 от ДР на ЗУТ „Строителни книжа“ са всички необходими одобрени
инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението
за строеж или актът за узаконяване.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Именно доколкото
одобрените инвестиционни проекти /когато се изискват такива/ и разрешението за
строеж са част от „строителните книжа“ може да се приеме, че липсата на книжа
прави строежа незаконен по смисъла на ЗУТ. В тази връзка по делото не са
ангажирани доказателства за наличието на строителни книжа, което налага извода
за изцяло извършен незаконен строеж, респ. категорично установено по делото е
несъответствие на строежа с предвижданията на действащия подробен устройствен
план.
При извършената преценка за съответствието
на акта с целта на закона съдът намира, че оспорената заповед не е постановена
в несъответствие с целта на закона, която законодателят преследва.
Недопускането на извършване на строителство без разрешение за строеж и одобрени
проекти, респ. премахването на извършено такова е с оглед по отношение на
строежите да се даде възможност да се оцени, дали инвестиционното намерение
съответства на строителните правила и нормативи и действащия ПУП, дали
проектираното и изпълненото удовлетворява съществените изисквания към строежите,
регламентирани в Раздел ІІІ, Глава девета от ЗУТ.
В изпълнение на задълженията си по чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, и след като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав
счита, че оспорването следва да се отхвърли, тъй като заповедта е законосъобразна
и следва да бъде потвърдена със законните последици от това.
С оглед изхода на спора основателно и
своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на направените
по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Община
Варна разноски в размер на 100 /сто/ лева определени на основание чл.78, ал.8
от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за плащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.С., ЕГН: **********,***,
срещу Заповед № 1513/27.05.2022г., издадена от Директора на дирекция „Управление
на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН: **********,***, да
заплати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: