Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1059/7.11.2019г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на пети ноември 2019 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1009/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник на И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу „***/“, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, без посочено правно основание, и цена от 4011,59 лева.

Ищецът сочи, че по възлагане от ответника, ***, за пириода 24.07.2014г. – 21.04.2017г., събрал исковата сума от трудовото му възнаграждение. Тъй като удръжките от работодателя се извършвали в нарушение на защитата по чл. 446 ГПК, претърпял имуществени вреди в размер на посочената сума. Иска осъждане на ответника да му ги заплати, в едно със законната лихва от увреждането и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска недопустим и неоснователен. Твърди, че не бил длъжен и не знаел какъв е секвестируемия доход на ищеца. Иска привличане на трети лица – *** и ЕТ ***.

С определение от 17.07.2019г. е допуснато привличане на трети лица от ответника – ***, ***, с адрес – гр. Шумен, ул. Съединение № 119А, ет. 1 и ЕТ ***, ЕИК : ***, с адрес – ***.

В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговорите си.

 

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори от страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че по молба на ищеца било образувано ИД № 20148760400495, по описа на третото лице, срещу ответницата. Със запорно съобщение, получено от второто трето лице – работодател на ищцата, на 10.06.2014г., бил наложен запор върху трудовото и възнаграждение. Последният, уведомил *** с писмо вх. № 18490/13.06.2014г., че през м.06.2014г., ще бъде направена първа вноска, в размер на 1/3 от нетното трудово възнаграждение на ищцата. За исковия период, според заключението по ССЕ, ищцовия работодател превел по сметка на *** сумата от 4011,59 лева. Едва на 21.04.2017г., *** уведомил работодателя, че трудово възнаграждение под МРЗ за страната представлява несеквестируем доход, след ищцова молба, по изпълнителното дело. Според споменатото заключение само за шест месеца от исковия период 06 – 11.2014г., месечното трудово възнаграждение на ищцата, след приспадане на сумите по чл. 446, ал. 2 от ГПК, е надхвърляло определената МРЗ, с общо 58,86 лева, за целия период.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на друго лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на лице изпълнявало възложена му работа. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, но до размер от 3952,72 лева – разлика между удържаната от трудовото и възнаграждение сума 4011,59 лева и тази съставляваща секвестируем доход – 58,86 лева, за която и сума иска е неоснователен и следва да се отхвърли. Ответникът е възложил събирането на вземанията му от ищцата на третото лице – ***, което е провело незаконосъобразно принудително изпълнение, събирайки го от несеквестируем доход на ищцата, в посочения размер.

Възраженията на ответниците и третите лица са неоснователни, по следните съображения – по първата група правоизключващи, касаещи основно противоправността в действията на третите лица, е достатъчно да се посочи, че т. нар. абсолютно определен несеквестируем доход, не е въведен, нито с т. 3 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, нито с изменението на нормата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, от ДВ бр. 86/2017г.. Текста няма промяна от влизането в сила на действащия ГПК – 01.03.2008г., въвеждайки правила за размер на удръжките от трудово възнаграждение, когато изпълнението е насочено към доход над МРЗ определена за страната. В нито една от редакциите си, не предполага въобще насочване изпълнение към доход под нея, каквото е било трудовото възнаграждение на ищцата, през по голямата част от исковия период. Тъй като нормата е императивна, част от задълженията на съдебния изпълнител, по осигуряване на процесуално законосъобразно принудително изпълнение, е да се въздържа от насочването му срещу несеквестируем доход на длъжник, каквото е било трудово възнаграждение на ищцата. Иначе казано несеквестируемостта следва да се прилага служебно от изпълнителния орган. Това определя и несъстоятелността на твърдението, че не е знаел, какъв е размера на дохода.

Както се посочи безспорно е, че ответникът е възложил на *** да събере вземанията му от ищцата. Това, че му е възложил да извършва други действия по чл. 18 З***, не изключва отговорността му. Тя по посочения текст /чл. 49 ЗЗД/ е без виновна /обективна/. Затова ответникът не се освобождава от отговорност, заради това, че възложил на ***, да определя начина на изпълнението. Отговорността на възложителя, не отпада и поради това, че изпълнителя носи самостоятелна, за действията си причиняващи вреди. Избора на пострадалия от непозволено увреждане, как да реализира правата си, не е процесуална предпоставка, както се твърди в ответния отговор, а почива на извън процесуални съображения. Той, нито е длъжен да обжалва действията на ***, нито да предявява иск по чл. 441 от ГПК. Съществуването на последния, не изключва отговорност на възложителя на работа.

По групата правопогасяващи възражения – ищцовото вземане, не е погасено с изтичане на предвидената давност, особенно тази от чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предмет на делото е вземане за обезщетение от непозволено увреждане, които вземания се погасяват с изтичане на пет годишна давност. Тъй като дееца е известен, съобразно чл. 114, ал. 2 и 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, давността следва да тече, от датата на увреждането. Като първа такава може да се приеме тази, на която е удържан несеквестируем доход – декември 2014г., от когато до предявяване на иска – 03.04.2019г., е изтекъл срок по кратък от 5 години. Месечните удръжки от трудовото възнаграждение по изпълнително дело, не са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, съобразно критериите от ТР № 3/2012г. на ОСГТК ВКС. Това, че имуществената вреда е търпяна през продължителен период, настъпвайки на равни интервали и на части, не значи, че давност тече отделно, за всяка част, в случая отделно удържана парична сума, нито, че давността е три годишна. Отделно от това, въобще понятията „непозволено увреждане“ и „периодични плащания“ са някак несъвместими. Даже и да е мислимо първото да се осъществи, чрез вторите, то вземането за обезщетение, не се погасява с кратката давност.    

Следва да се присъди и законната лихва върху посоченото обезщетение от увреждането до окончателното плащане, както е поискано, предвид основателност на тази претенция, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а имено от 22.04.2017г..

 

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1084,78 лева, а ищецът на ответника сумата от 4,40 лева, съразмерно уважената и отхвърлена част от иска и определеното юрисконсултско възнаграждение на ответния представител от 300 лева за предявения иск – чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Ищецът е останал задължен за разноски и на основание чл. 77 от ГПК, следва да заплати, по сметка на ШРС сумата от 200 лева.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „***/“, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, да заплати на И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 3952,72 лева, представляваща имуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД, в едно със законната лихва, върху главницата от 3952,72 лева, считано от 22.04.2017г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу „***/“, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен размер от 4011,59 лева, за сумата от 58,86 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „***/“, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, да заплати на И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1084,78 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***/“, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 4,40 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 200 лева разноски, за които е останала задължена.

 

На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението има установително действие в отношенията на ***, ***, с адрес – гр. Шумен, ул. Съединение № 119А, ет. 1 и ЕТ ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, и И.Н.В., ЕГН : **********.

 

На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на решението е задължително за ***, ***, с адрес – гр. Шумен, ул. Съединение № 119А, ет. 1 и ЕТ ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, в отношенията им с „***/“, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: