№ 16
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243000600399 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 15/16.10.2024 г. по
НОХД № 353/24 г. на Окръжен съд Силистра, с която подсъдимият Г. А. А. е
бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК на
лишаване от свобода за две години и шест месеца, с приложение на чл.66, ал.1
от НК – изпитателен срок пет години, както и на лишаване от право да
управлява МПС за срок от пет години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 07.12.2023 г. на пътя
Русе-Силистра, при управление на лек автомобил със скорост 122 км/ч,
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта
на Ст.Л.. С присъдата подсъдимият е бил оправдан за нарушение по чл.20, ал.1
от ЗДвП.
Въззивното производство е по жалба от подсъдимия, чрез адвокат М. Р.,
с оплаквания срещу отказа да бъде приложен чл.343а от НК и
1
справедливостта на присъдата. В съдебно заседание се поддържа искане за
намаляване на наказанието в различни алтернативи на приложение на
материалния закон, представителят на въззивната прокуратура споделя само
виждането за несправедливост на наказанието лишаване от права,
повереникът на частните обвинители Р. М. и Ц. Л. намира жалбата за лишена
от основания, аналогично на последното е и изразеното в писмен вид преди
заседанието становище на повереника на частния обвинител Д. М..
Подсъдимият изразява съжаление за случилото се, и моли да му се намали
наказанието.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в
съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура,
накратко са:
Подсъдимият Г. А. притежавал свидетелство за правоуправление от
25.08.2022 г., категории В и М. Три пъти бил наказван по административен
ред с глоби по фиш, за нарушения по чл.139, ал.2, т.2 и по чл.147, ал.1 от
ЗДвП, заплатени.
На 07.12.2023, към 16.20 ч той управлявал лек автомобил „Форд
Мондео“ по извънградски път Силистра-Русе. Валял слаб дъжд и пътната
настилка била мокра. В участъка на ПТП подсъдимият навлязъл в дясна крива
със скорост 122 км/ч, при максимално разрешена 90 км/ч, съгласно таблицата
от чл.21, ал.1 ЗДвП. Вследствие на тази скорост на движение и поради
центробежните сили, автомобилът започнал да губи напречна устойчивост, и
навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал сблъсък с
правомерно движещият се по нея автомобил „Дачия Логан”, управляван от
Ст.Л.Л. с 55 км/ч.
Непосредствено след установяване в покой на МПС, мястото достигнал
свидетелят Д.Т., който веднага сигнализирал на телефон 112, разговарял с
подсъдимия, и отишъл до другия автомобил, чийто водач бил притиснат
между седалката и арматурното табло, а тялото му било безжизнено, без
признаци на живот, и не можело да бъде извадено от купето. Подсъдимият
също се обадил на телефон 112. Междувременно на местопроизшествието
пристигнал и свидетелят К.Д., който възприел подсъдимия във видимо
превъзбудено състояние и шок, и разбрал от него, че той е управлявал едната
2
кола, която поднесла.
Пристигналите медицински лица установили, че водачът Ст.Л. е
починал. Причината за неговата смърт, установена по експертен път, е тежка
и несъвместима с живота гръдна травма, довела до увреждане на сърдечния
мускул, разкъсване на дясната сърдечна камера с развитие на остра
следкръвоизливна анемия и хемоторакс.
С използваните експертни знания в областта на автотехниката била
проверена причината за катастрофата, каквато се явява внезапното навлизане
на лекия автомобил Форд в лентата за насрещно движение, при изчислени -
критична скорост за настъпване на странично плъзгане 118 км/ч, спрямо
скоростта на движение преди удара от 122 км/ч, като именно последната
непосредствено е обусловила загубата на напречна устойчивост.
Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от
събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е било
и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз
основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от
НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото
обвинение.
Правният анализ на фактите безспорно позволява законосъобразното
извличане на признаците на престъпен състав по чл.343, ал.1, б.„в” от НК,
като страните основателно не спорят по приложението на материалния закон в
частта на запълването на бланкетната норма с нарушеното правило в чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Първият спорен въпрос по делото е за приложимостта на
привилегирования състав по чл.343а от НК. При отговора му следва да се
имат предвид задължителните указания, дадени в ППВС № 1/1983 г., според
които, едно от изискванията, за да е налице намаляващо отговорността
обстоятелство - оказване помощ на пострадалия по смисъла на тази норма, е
помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек, и деецът да е
направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на тези пострадали,
които са живи. Доказването в настоящото производство, предвид реда, по
който е било решено делото, остава изцяло в рамките на очертаните с
обвинителния акт факти, приети и признати от подсъдимия, според които,
след ПТП той е възприел пострадалия притиснат между седалката и
3
арматурното табло, като тялото му е било безжизнено, без признаци на живот.
При така признатите факти и избраната процедура е било недопустимо да се
претендира приемането на други обстоятелства, въз основа на които да се
търси извод, че пострадалият е бил жив. Самият подсъдим в разпита си като
обвиняем е казал, че тялото на пострадалият е било отпуснато, без дишане и
без признаци на живот. Неговото състояние, описано именно по този начин в
обвинителния акт, и потвърдено с признанието по чл.371, т.2 от НПК, се
подкрепя от заключението на съдебномедицинската експертиза, в т.ч. че
травмата е била несъвместима с живота поради увреждането на сърдечния
мускул, разкъсването на дясната сърдечна камера и последвалата остра
следкръвоизливна анемия. В тази връзка упрекът на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд е тълкувал грешно заключението на СМЕ, е изцяло
неоправдан, нито е вярно твърдението, че от експертизата става ясно, че
смъртта не е настъпила незабавно при ПТП, и че в известен времеви период
след това пострадалият е имал жизнени функции. Противно на становището
на защитата, липсват такива твърдения и от страна на вносителя на
обвинителния акт.
В конкретния случай свидетелството, на което се основава разбирането
на жалбоподателя, е че при приближаване на пострадалия, свидетелят Т. е
възприел негово движение в лакътя. То обаче не е отразено сред
обстоятелствата по обвинителния акт, а е и принципно несъпоставимо на
факта, че смъртта е настъпила непосредствено след произшествието –
констатирано от пристигналия на място в 16:12 часа медицински екип, като
първото обаждане на 112, от свидетеля Т., е било в 15:52 часа, поради което
липсват основания за преквалифициране на престъплението в по-леко
наказуемо.
Вторият въпрос - относно справедливостта на присъдата, развит в
пледоарията пред настоящата инстанция, е свързан със:
- значението на превишението на скоростта,
- разбирането, че ако поведението на подсъдимия непосредствено след
настъпване на ПТП не се приеме като основание за прилагане на намалената
отговорност, то на същото следва да се отдаде значение като смекчаващо
отговорността обстоятелство,
- относителната тежест на санкционираните предходни
4
административни нарушения и
- липсата на обезопасителен колан за пострадалия водач,
но оплакването, че доказателственият анализ в частта на индивидуализацията
на наказанията е неправилен, не може да бъде възприето.
Не се споделя разбирането, че превишаването на скоростта в
конкретния случай не е значимо. За да определи размера на кумулативно
предвидените санкции, първоинстанционният съд правилно е отчел като
отегчаващи отговорността обстоятелства високата скорост от 122 км/ч,
надхвърляща с 1/3 максимално допустимата по закон, както и допуснатите
нарушения на правила за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил
предходно санкциониран по административен ред, като изрично е приел
последните за незначителни по своя характер, каквото е виждането и на
защитата. На тях, също така правилно, са били противопоставени като
смекчаващи – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст,
много добрите характеристични данни, статусът му на студент във висше
училище, и изрично - действията, които е извършил след произшествието, по
оказване на възможната помощ за пострадалия. Правилни са и изложените
мотиви защо липсата на поставен предпазен колан от пострадалия не може да
се отчете като съпричиняване, а оттам и като смекчаващо обстоятелство –
след като по делото не е изследван въпроса дали при използването му
вредните последици не биха настъпили.
Така направената съпоставка закономерно е довела до определяне на
наказанието лишаване от свобода в размер над минималния и значително под
средния, тъй като анализът и съответната тежест на значимите обстоятелства
налагат извод за превес на смекчаващите над отегчаващите. Всички изтъкнати
в пледоарията на защитника обстоятелства са взети предвид от
първостепенния съд. Същевременно правилно е преценено, че смекчаващите
отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните, или пък
изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, при което законосъобразно е
отказано определяне на наказанието под предвидения минимум.
Индивидуализирано в този размер, то не е завишено, а справедливо и
съответно на извършеното, ведно с петте години на кумулативното наказание
лишаване от право да се управлява МПС, като се вземе предвид и конкретното
поведение на водач с минимален стаж – при мокра настилка и валеж, да
5
навлезе в завой със скорост над критичната за избягване на странично
приплъзване дори при сухо време.
Липсват основания и за намаляване на изпитателния срок по чл.66, ал.1
от НК. Безспорно ниската степен на обществена опасност на извършителя
правилно е довела до приложение на този текст, но първоинстанционният съд
с основание е преценил, че този срок е необходим за да се гарантира
постигането на пълноценно превъзпитание спрямо Г. А., а следва да се добави
– и за постигане на всички цели на наказанието, в т.ч. генералната превенция.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, настоящият
състав на Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/16.10.2024 г. по НОХД № 353/24 г. на
Окръжен съд Силистра.
Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен
съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6