Р Е Ш Е Н И Е
05.06.2019 год.
Номер 134 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на седми май 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 47 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Г.С.К., против Отказ, обективиран в писмо рег. № ДОб-ВЗЛ-08-07-952#14 от 12.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, с което са констатирани нередности и е отказано плащане на сума в размер на 24 480 лв., представляващи 85% от стойността на 16 броя ваучери по искане за плащане № ДОб-ВЗЛ-08-07-952#11 от 11.04.2018 г. за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия „Техник по транспортна техника“, специалност „Автотранспортна техника“.
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Същият е постановен при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон. Прави се искане за отмяна на атакуваният административен акт и присъждане на разноските по делото, с представен списък на същите. Представени са и подробни писмени бележки от адв. С., пълномощник на жалбоподателя.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл. юр. А, изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за неоснователност на същата. Претендира и разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото е била допусната съдебно – почеркова /графическа/ експертиза и е прието заключението на вещото лице В.С., като съдът приема същата за достоверно изготвенаи като такава ще я кредитира. В заключението на същата е посочено, че „подписът, положен в писмо с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-07-952#14 от 12.06.2018 г. на Агенция по заетостта до ***/лист 38 и 39 от делото/, е изписано от Д.Д.. Н. – Изпълнителен директор на Агенция по заетостта.“
Разпитани са и свидетелите С. С М. и В. Г У.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспорващият ЕТ „***“, представляван от Г.С.К., сключил на 07.11.2016 г. Споразумение ДОБ-2-3#1/07.11.2016 г., на основание чл. 7 ал. 7 от ПМС № 280/2015 г., в качеството си на одобрен доставчик на обучение /ДОб/ с Агенция по заетостта, във връзка с процедури за директно представяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“ 2014 – 2020 г. в изпълнение на европейски проект BG05M9OPO01-1.016 „Ваучери за заети лица“. С този проект се предоставя възможност на заетите лица в България, които са на трудов договор в предприятия извън държавната администрация и имат средна или по – ниска степен на образование да се включат в курсове за придобиване на професионална квалификация по професии и/или обучения по чужд език или дигитална компетентност. Предвидените по проекта обучения се реализират чрез предоставянето на поименни ваучери на лицата от целевата група при 15% съфинансиране от тяхна страна, съгласно чл. 5 ал. 3 от ПМС № 280/2015 г. Съгласно чл. 5 ал. 1 т. 2 от Споразумението, същото се прекратява „При неизпълнение на едно от задълженията на доставчика на обучение, включени в споразумението“. Също така, съгласно чл. 8 ал. 1 т. 3 от ПМС 280/2015 г. доставчик на обучение, включен в списъка по чл. 7 ал. 2, се заличава при неизпълнение на едно от задълженията, включени в Споразумениетио по чл. 7 ал. 7. В хода на изпълнение на Споразумението, от страна на възложителя са извършени проверки по отношение изпълнение на задълженията от страна на доставчика на обучение. При тези проверки „на място“ от експерти на Агенцията по заетостта са констатирани несъответствия, изразяващи се в непровеждане на учебните часове. Същите са били подробно описани, като Агенцията по заетостта, в качеството си на възложител по Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г. е преценила, че ЕТ „Григор Купандолски“ не изпълнява задълженията си съгласно двустранно подписаното Споразумение.
След като е констатирал тези нарушения, възложителят е прекратил едностранно споразумението с уведомление за едностранно прекратяване на Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г. по смисъла на чл. 5 ал. 2 от Споразумението /изх. № ДОб-2-3#23/09.04.2018 г. Същото е получено лично на 28.05.2018 г. от ***и не е било обжалвано пред съда.
С оспореният в настоящето производство Отказ, обективиран в Писмо рег. № ДОб-ВЗЛ-08-07-952#14/12.06.2018 г. /лист 18 - 19 по делото/, основан на прекратеното едностранно на осн. чл. 5 ал. 1 т. 2 Споразумение, е уведомен управителя на ЕТ „***“ гр. Дупница, че сумата в размер на 24 480 лева, която представлява 85 % от стойността на 16 броя ваучери по искане за плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-07-952#11/11.04.2018 г. за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия „Техник по транспортна техника“, специалност „Автотранспортна техника“, няма да му бъде възстановена.
Несъгласен с издаденият отказ, Григор Купандолски, оспорва същият.
Съдът приема горната фактическа обстановка на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно и съдът приема, че жалбата е в срок, което прави жалбата му допустима.
Сключеното между страните в процеса Споразумение ДОб-2-3#1/07.11.2016 г., съдът приема за административен договор, което прави възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за разглеждане на казуса от граждански съд, за неоснователни. Правната уредба на административния договор, респ. неговото прекратяване се съдържа в чл. 19а и сл. от АПК. Съгласно чл. 19д ал. 2 от АПК: „Администратимвният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес“. Споровете във връзка с действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните даговори са подчинени на разпоредбите на дял ІІІ /Обжалване на индивидуални адм. актове пред първа инстанция/, т. е. административният договор е приравнен на ИАА и като такъв, съдът следва да съблюдава изпълнението на императивните изисквания за действителност на същия, съобразно чл. 146 и сл. от АПК.
При съдебната проверка по чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК се обосновават следните правни изводи:
Като доказателство за компетентността на издателя на оспорения отказ по делото е допусната и приета съдебно – графологическа експертиза, изготвена от вещото лице В. С.. В заключението си същият категорично сочи, че подписът положен за „с уважение“ в оспореното писмо е изписан от Д.Д.. Н. - Изпълнителен директор на Агенция по заетостта, като същият е издал и оспореният административен акт и в този смисъл съдът приема, че е налице компетентност на издателя на същия.
В конкретният случай, обжалваният административен акт - отказ е издаден на 12.06.2018 г., получен е на 14.06.2018 г. и на 26.06.2018 г. е подадена жалба против него, т. е. в срока по чл. 149 от АПК. С писмото – отказ, за адресата възникват неблагоприятни правни последици – прекратен едностранно договор /споразумение/ и наложена финансова корекция /отказ за възстановяване на 85 % от стойността на 16 броя ваучери в размер на 24 480 лева/, т.е. налице е правен интерес и жалбата се явява допустима.
Административният акт е издаден от компетентния за това орган, в дължимата форма и с оглед целта на закона.
Оспореният акт не противоречи на материалния закон и административно -производствените правила. Решението отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за форма на административния акт – съдържа всички реквизити, като са изложени и доводи във връзка с възражението на жалбоподателя за неоснователност на констатациите, направени в рамките на конкретната проверка.
В административното производство приключило с издаденият отказ, не са допуснати съществени процесуални нарушения. ***– управител на ЕТ „***- Гришасмил“ е надлежно конституиран в производството. Жалбоподателят е бил уведомен за едностранно прекратяване на Споразумението, по смисъла на чл. 5 ал. 2 от същото, но не се е възползвал от възможността да изложи своите възражения по констатациите направени в писмото за едностранно прекратяване от 09.04.2018 г., нито пред административния орган, нито в инициирано съдебно производство. В уведомлението нарушението е надлежно мотивирано, като са посочени вида и формата на нарушението, нормите на закона, които не са спазени, както и съответните финансови последици от прекратяването на Споразумението.
По приложението на материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл. 1 т. 1.1 и т. 1.2 от Общите условия към Споразумението: „Доставчикът на обучение е длъжен да предоставя реално и качествено обучение по професии/специалности и/или ключови компетентности, посочени в Заявлението за кандидатстване, подадено до Изпълнителния директор на Агенция по заетостта /АЗ/, като одобрените обучения се публикуват на електронната страница на АЗ; Доставчикът на обучение се задължава да осъществява обученията при спазване на изискванията за ефективност и прозрачност, в съответствие с настоящето споразумение. За тази цел доставчикът на обучение трябва да осигури всички човешки и материални ресурси, необходими за пълното и точно изпълнение на обучението, за които е одобрен“.
В настоящият казус е налице обективно обстоятелство, от което е видно, че е налице виновно нарушение на изрично уредени в Споразумението клаузи, а именно: виновно неизълнение на задълженията от страна ЕТ „***“.
Всички подробно изложени от страна на жалбоподателя обстоятелства, касаещи твърденията му за неизвършеност на описаните нарушения, е следвало да бъдат изложени в евентуална жалба срещу Уведомление изх. № ДОб-2-3#23/09.04.2018 г. на ИД на Агенция по заетостта. Такава жалба и съответно инициирано от нея съдебно производство не са провеждани. Уведомлението е получено лично от жалбоподателя на 28.05.2018 г., влязло е в законна сила на 11.06.2018 г. и на 12.06.2018 г. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, при условията на обвързана компетентност, е издал оспореният в настоящето производство отказ да се изплатят посочените в него суми, позовавайки се именно на уведомлението за едностранно прекратяване на Споразумението. Във връзка с едностранното прекратяване на Споразумението от страна на Агенцията по заетостта, ЕТ „***“ ИЗРИЧНО е бил информиран, че за всички обучения, за които при проверка „на място“ е констатирано непровеждане на учебните часове, средствата по проекта „Ваучери за заети лица“ няма да му бъдат изплатени. Същият не е възразил срещу тези констатации на административния орган.
С оглед на това административният орган правилно е възприел изложените факти в констативните протоколи за проверка дейността на жалбоподателя по процесното споразумение, прекратил е същото, на основание чл. 5 ал. 1 т. 2 и след това е издал оспореното в настоящето производство писмо – отказ.
От показанията на свидетелите С.М. и В. У, също може да се направи извод с оглед на противоречивите им показания, потвърждаващ липсата на курсистите при извършените проверки на посочените дати. ЕТ е допуснал лица получили ваучери и започнали обучение да имат присъствие на учебни занятия под установения минимум от 20 % отсъствия от курса, съгласно чл. 4 ал. 4 и ал. 5 от ПМС № 280/2015 г. Горното се потвърждава и от приложените по делото КП № 57/17.03.2018 г. и КП № 185/08.01.2018 г. Но всички тези факти е следвало да се оспорят от жалбоподателя, както бе посочено и по – горе в производство по оспорване на писмото – уведомление за едностранно прекратяване на Споразумението.
Предвид всички писмени и устни доказателства по делото, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото съдът няма да присъжда съдебни разноски.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Г.С.К., срещу Отказ, обективиран в Писмо рег. № ДОб-ВЗЛ-08-07-952#14 от 12.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: