Р Е
Ш Е Н
И Е № 106
Град Несебър, 06.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1202/2018г. по описа на
Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.82 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът “И.” ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, к.к. Слънчев бряг, хотел “Карлово”, партер,
химическо чистене, представлявано от управителя С.Н.К., твърди в исковата
молба, че на 05.06.2018г. е отдал под наем на летище София, Терминал 1 на
ответника О.М.Л., полски гражданин, родена на ***г., адрес: Полша 82-300
Елблаг, М.**, дом**, лек автомобил “Р.К.” с рег.№ ***със срок до 15.06.2018г.,
а на 12.06.2018г. автомобилът е спрян за проверка от органите на КАТ в к.к.
Слънчев бряг, които установили, че автомобилът се управлява от неправоспособния
полски гражданин А.Н.роден на ***г. В резултат на това номерата на автомобила
са свалени и е била прекратена регистрацията му за срок от 6 месеца, което е
сторено със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0304-000389 от 12.06.2018г., издадена от П.И.К.на длъжност Началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър. Автомобилът е бил върнат от ответника Оливия Мария
Л. в офиса на “И.” ЕООД в к.к. Слънчев бряг на 12.06.2018г., като е потвърдила
писмено, че той се връща със свалени номера и че автомобилът е бил управляван
по време на проверката на КАТ от А.Н.. Като е предоставила управлението на
автомобила на неправоспосбен водач, ответникът О.Л. е нарушила както разпоредби
на Закона за движение по пътищата, така и договора между страните, което е
довело до вреди, включително и пропуснати ползи предвид, че в продължение на 6
месеца, през които автомобилът е бил със свалени номера, не е могъл да бъде
отдаван под наем. Освен това автомобилът „Р.К.” с рег.№ ***е бил предаден от “Еспас АУТО” ООД на “И.” ЕООД въз основа на сключен между тях
договор за наем на автомобили от 13.04.2018г., по силата на който “И.” ЕООД, в
качеството му на наемател, се е задължил да заплаща на наемодателя месечен наем
в размер на 263 евро без включен ДДС. Така за периода от 12.06.2018г. до
13.10.2018г. ищецът е заплатил на наемодателя си четири месечни наема, сума в
размер на 1 262,50 евр с включен ДДС, чиято левова равностойност е
2 469,04 лева. Невъзможността на “И.” ЕООД да отдава под наем автомобила
със свалени номера през същия този период, а именно 123 дни, го е лишила от
възможността да получава доходи от наем за автомобила в размер на 30 лева на
ден, като общата сума за периода възлиза на 3 960 лева. Причинените от
ответницата вреди и пропуснатите от ищеца ползи, същата отказва да възстанови,
пради което ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата в
размер на 2 469,04 лева, представляваща претърпени вреди, и сумата в
размер на 3 690 лева, представляваща пропуснати ползи, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа
предявените искове, които счита, че са основателни и доказани по основание и
размери от събраните по делото доказателства.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 13.04.2018г. е сключен договор
за наем, по силата и в изпълнение на който „ЕСПАС АУТО“ ООД, ЕИК *********, от
една страна в качеството му на наемодател, е предоставил на „И.“ ЕООД, от друга
страна в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване 4 броя
нови леки автомобила с марка RENAULT,
модел CAPTUR, 5 броя нови леки
автомобили с марка RENAULT,
модел CLIO GRANDTOUR, 17
броя нови леки автомобили с марка RENAULT, модел CLIO. Един от отдадените под наем автомобили,
описани подробно в Приложение № 1, което е неразделна част от наемния договор,
е собствения на наемодателя лек автомобил (Автомобил № 16) марка RENAULT, модел CLIO, рама
****, червен на цвят.
В Свидетелството за регистрация на МПС част І лекият автомобил е вписан с рег.
№ СВ 3788 ММ. Уговорено е автомобилите, предмет на договора за наем, да бъдат
отдавани по договори „рент-а-кар“ на клиенти на
наемателя, както и че договорът за наем се сключва за срок от 6 месеца и започва
да тече от 13.04.2018г. или от датата на предаване на автомобилите с
Приемно-предавателен протокол. Месечната наемна вноска, касаеща
посочения автомобил, е в размер на 263 евро без включен ДДС, а плащането на
месечните наемни вноски е предвидено да са е извършва до 20-о число на
съответния месец. В стойността на наемната вноска са включени сумите за
ползването на автомобилите, застраховки Гражданска отговорност и пълно Каско за територията на Република България за целия срок на
договора, данък МПС, регистрация, маркировка, винетка, 15 000 км. пробег
за всяко превозно средство. В стойността на наемната вноска не са включени
сумите за възстановяване на щети, които са настъпили вследствие на неправилна
експлоатация и/или пътно-транспортно произшествие с автомобилите, гуми/джанти,
странични огледала, емблеми, решетки, антени и тасове и всички други щети,
непризнати от Застрахователната компания, както и ремонтът и възстановяването
(подмяната) на акумулатори, чистачки, гориво, пътни такси, такси за паркиране,
застраховки за пътуване в чужбина, почистване – вътрешно и външно, химическо
чистене, пастиране, стойността на ремонта или
възстановяването на допълнително оборудване, поставено от наемателя, глоби,
актове и други финансови санкции, наложени на наемодателя по вина на наемателя.
Като едно от основанията за прекратяване на договора за наем е посочено
изтичането на срока, за който е сключен, в който случай е предвидено задължение
на наемателя да върне наетото имущество до 10
дни от датата на прекратяването.
Ищецът „И.“ ЕООД е отдал на
ответника О.М.Л. лекия автомобил „Р.К.“ с рег.№ ***по силата на договор за наем
от 05.06.2018г., а срокът на договора е до 15.06.2018г., когато автомобилът е
следвало да бъде върнат на ищцовото дружество.
Автомобилът е бил предаден на наемателя Оливия Мария Л. в деня на сключването
на договора, което е станало на Летище София, Терминал 1 в деня на подписване
на договора.
На 12.06.2018г. е издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000389 от П.И.К.на
длъжност Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която е постановено
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Рено“ с рег.№ СВ 3788 ММ,
собственост на „ЕСПАС АУТО“ ЕИК ********* на основание чл.171, т.2А, б.А за
срок от 6 месеца. Като основание на наложената мярка в заповедта е посочено, че
на 12.06.2018г. около 02:10 часа в к.к. Слънчев бряг до блок „Парк“, посока
ресторант „Джани“ автомобилът е управляван от А.Н.роден на ***г., полски
гражданин, за когото при проверката се установило, че не притежава свидетелство
за управление на МПС. При проверката на водача и автомобила, когато се
установило нарушението, са били иззети регистрационните табели на автомобил СВ
3788 ММ.
На същия ден – 12.06.2018г.,
автомобилът е бил предаден на „И.“ ЕООД в офиса на дружеството в к.к. Слънчев
бряг, на служителя свид. Гергана Христова Георгиева,
за което е бил съставен Приемно-предавателен протокол към договора за наем от
05.06.2018г., а предаващите автомобила – наемателят Оливия Мария Л., както и
лицето, което го е управлявало - А.Н.са декларирали срещу подпис, че
автомобилът се връща със свалени номера от служители в РУ-Несебър и са обяснили
на свид. Георгиева, че причината да бъдат свалени
табелите с регистрационните номера на автомобила и да върнат автомобила без тях
и преди изтичане срока на договора за наем е обстоятелството, че А.Н. го
е управлявал без да притежава Свидетелство за регистрация на МПС. Свид. Георгиева веднага уведомила управителя на ищцовото дружество, че автомобилът е върнат без номера,
като от показанията й се установява, че в това състояние автомобилът се е
намирал пред офиса на дружеството в к.к. Слънчев бряг до края на летния сезон и
не е бил отдаван под наем. За шестмесечния период от отдаването на автомобила
под наем на ответника О.М.Л., „ЕСПАС АУТО“ ООД е издавал фактури, в които е
посочил и размерите на задълженията на „И.“ ЕООД за наемите на лекия автомобил
„Р.К.“ с рег.№ СВ 3788 ММ, по силата на сключения между двете дружества договор
за наем, както следва: във фактура № ********** / 29.06.2018г. – 514,50 лева за
месец юни 2018г., във фактура № ********** / 31.07.2018г. – 514,50 лева за
месец юли 2018г., във фактура № ********** / 31.08.2018г. – 514,50 лева за
месец август 2018г., във фактура № ********** / 31.10.2018г. – 514,50 лева за
месец октомври 2018г., и във фактура № ********** / 30.11.2018г. – 279,60 лева
за месец ноември, или общо сумата по отделните фактури за наем на автомобила в
размер на 2 337,60 лева. Ищецът обаче не представя доказателства, че е
извършил в полза на „ЕСПАС АУТО“ ООД плащания за дължимия наем. Представени са
платежни нареждания, които обаче не удостоверяват плащания на паричните
задължения по изброените по-горе фактури. Останалите платежни нареждания за
извършени плащания от „И.“ ЕООД в полза на „ЕСПАС АУТО“ ООД също касаят
задължения по други фактури и които плащания са извършени след изтичане срока
за наем между двете дружества с предмет процесния
автомобил. Единственото плащане от страна на „И.“ ЕООД за наем на автомобила е
доказано, че е извършено за месец април 2018г., но то не касае процесния период.
Според заключението на съдебно
икономическата експертиза пазарният месечен наем на лек автомобил Renault
Clio EA с рег.№ ***е в
размер на 650 лева с включен ДДС, а за периода от 12.06.2018г. до 13.10.2018г.
наемът на процесния автомобил е в размер на
2 600 лева с включен ДДС.
Изслушано в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че наемът на автомобила за посочения период от 123 дни е
в размер на 2 670 лева, а наемът на ден е 21,71 лева с включен ДДС.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Тъй като фактурите не могат да
бъдат годно доказателство за извършени плащания, а представените платежни нареждания
не доказват извършени от ищцовото дружество в полза
на “Експас АУТО” ООД плащания по договор за наем,
сключен между тях на 13.04.2018г., с които плащания наемателят по договора „И.“
ЕООД да е погасил задълженията си за наема на автомобила „Р.К.“ с рег.№ СВ 3788
ММ, дължим за периода от 15.06.2018г. до 13.10.2018г., то и твърдението му, че
е претърпял вреди, изразяващи се в заплатен наем в размер на 2 469,04
лева, не е подкрепено с доказателства. Поради това и искът за заплащането на
тази сума на соченото от ищеца основание следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ищецът не доказа да са
настъпили в патримониума му и претендираните
пропуснати ползи. Съгласно разясненията в ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК, както в
правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира
като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Посочената
задължителна практика касае отговорността при неизпълнение на договор, но е
приложимо и спрямо деликтната отговорност, която също
включва пропуснатите ползи като пряк резултат от непозволено увреждане. В ТР е
прието, че за да докаже настъпването на сочените вреди, ищецът следва да
установи реалната възможност пропуснатата полза да настъпи, както и че
установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието,
в което имуществото на кредитора се е намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Това означава
осъществяването на прихода да е реално и сигурно (Решение № 156 от 29.11.2010г.
по т.д.№ 142/2010г. на ВКС, І т.о.), като свързано с конкретните обстоятелства.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса при условие на пълно и главно доказване. В аспекта на
конкретния случай и с оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал
настъпването на твърдяната пропусната полза, не е установил, че е съществувало
действително правоотношение по отдаване под наем на процесния
автомобил, от което би могъл да реализира тази полза. Свидетелят посочва, че по
принцип е имало търсене на такъв клас автомобили, но не и че е имало заявки от
клиенти и отказ за удовлетворяването им поради липса на свободни автомобили от
вида на процесния през посочения период. В този
смисъл ищецът не доказа, че със сигурност би увеличил имуществото си ако не
беше поведението на ответника, който е предоставил управлението на автомобила
на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС, в резултат на
което табелите с регистрационните номера на автомобила са били свалени. Освен
това в ТР не се прави разлика между доказването на пропуснатите ползи и предвидимостта на вредите по чл.82 от ЗЗД. Въпросът за предвидимостта е разгледан едва след като пропуснатите
ползи бъдат доказани.
Съдът намира, че ищецът не ангажира и доказателства, които да установят
настъпването на такава реална вреда, и не се установяват предпоставките, на
основание на които се претендира отговорността на ответника като пряк
причинител на вредите, поради което предявеният иск за заплащане на пропуснати
ползи в размер на 3 690 лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото на
ищеца не следва да се присъждат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
поради което и направените от него такива по делото съгласно списъка на
разноските, следва да останат за негова сметка.
Ответникът не е направил
разноски по делото, не претендира такива, поради което и съдът не следва да се
произнася по присъждане на такива на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И.“
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, к.к. Слънчев бряг, хотел
„Карлово“, етаж партер, ап. Химическо чистене, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала С. Николова К., за осъждане на О.М.Л.,
гражданин на Полша, родена на ***г., личен номер ******, с адрес: Polska, 82-300 Elblag, **, m.**, да му заплати сумата в размер на
2 469,04 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 04 ст.),
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени четири
месечни наемни вноски за лек автомобил „Р.К.“ с рег.№ ***през периода от 12.06.2018г.
до 13.10.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, к.к. Слънчев бряг, хотел „Карлово“, етаж партер, ап.
Химическо чистене, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала С. Николова К., за осъждане на О.М.Л., гражданин на Полша, родена на ***г.,
личен номер ******, с адрес: Polska,
82-300 Elblag, **, m.**, да
му заплати сумата в размер на 3 690 лв. (три хиляди шестстотин и
деветдесет лева), представляваща пропуснати ползи поради лишаване от
възможността за отдаване под наем на лек автомобил „Р.К.“ с рег.№ ***за период
от 123 дни, а именно от 12.06.2018г. до 13.10.2018г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
на „И.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, к.к. Слънчев
бряг, хотел „Карлово“, етаж партер, ап. Химическо чистене, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала С. Николова К., за осъждане на О.М.Л.,
гражданин на Полша, родена на ***г., личен номер ******, с адрес: Polska, 82-300 Elblag, **, m.**, да му заплати сумата в размер на
1 649,96 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и девет лева и 96 ст.),
представляваща направени по делото разноски съобразно списъка на разноските,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: