№ 93
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266 723 от 27.11.2021 г., постановено по гр.д. №
1875/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на
Република България е осъден да заплати на А. Ц. А., ЕГН **********, на
основане чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди от вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, за което е бил
оправдан с присъда от 17.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 859/2017 г. от
Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 26.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2019 г., като е отхвърлил главния иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева;
- сумата от 1 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/, ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2019 г.;
- сумата от 1 659.81 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди /разходи за закупуване на самолетни билети/, ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2019 г.;
- сумата от 33.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени
1
вреди /разходи за извършване на лицензирани преводи/, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2019 г.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил
предявения от А. Ц. А., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република
България иск с правно основане чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на на сумата от 347.09 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за гориво на лек
автомобил/, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати:
- деловодни разноски на А. Ц. А., ЕГН **********, в размер на сумата
от 10 лева, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;
- адвокатско възнаграждение на адв. Р. Д. Б. от Адвокатска колекия
Габрово, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 619.29
лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Прокуратурата на Р. България само в частта, в която е осъден да заплати
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 10 000 лева е завишено и не съответства на
действително претърпените такива.
Поддържа, че този размер не е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, относно предмета на
наказателното производство, характеризиращ се с фактическа и правна
сложност и множеството подсъдими.
Решението на първоинстанцинния съд се обжалва от ищеца, чрез
неговия процесуален представител в частта, в която е отхвърлен искът, имащ
за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над сумата
от 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева и в частта, в която е
отхвърлен искът, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди за
разходи за гориво на лек автомобил с цена 347.09 лева, с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Моли въззивният съд да отмени решението в атакуваните части и
вместо това да уважи главните и акцесорни искове, като осъди ответника да
заплати допълнително обезщетение от 20 000 лева до пълния предявен размер
2
на иска от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г.,
както и да осъди ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, в
размер на сумата от 347.09 лева, ведно със законната лихва, считано от
26.01.2019 г.;
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – А. Ц. А., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
Постановления от 30.11.2009 г. и от 02.12.2009 г. на прокурор в Окръжна
прокуратура Габрово са били образувани ДП № 206/2009 г. по описа на ОД -
МВР - Габрово, пр.пр. № 848/2009 г. по описа на ОП Габрово и ДП №
207/2009 г. по описа на ОД - МВР – Габрово, пр.пр. № 863/2009 г. по описа на
ОП Габрово.
С Постановление от 15.03.2010 г. на прокурор при ОП Габрово,
горепосочените досъдебни производства са били обединени, като ДП е
продължило под № 206/2009 г. по описа на ОД - МВР - Габрово.
На 17.06.2010 г. е бил разпитан като свидетел по ДП № 206/2009 г. по
описа на ОД - МВР – Габрово, за което процесуално действие е съставен
протокол за разпит на свидетел (л. 12).
На 11.08.2010 г. е бил повторно разпитан като свидетел по това
досъдебно производство и е заявил, че поддържа изцяло показанията си.
3
На 14.09.2010 г. с постановление (л. 18) на разследващ полицай по
досъдебно производство № 206/2009 г. по описа на ОД - МВР – Габрово е бил
привлечен като обвиняем в извършването на продължавано престъпление по
чл. 354а., ал. 2 , изр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 1 от НК.
Взета му е била мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 03.02.2012 г. по ДП № 206/2009 г. по описа на ОД -
МВР – Габрово е бил повторно привлечен в процесуалното качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 354а., ал. 2, изр. 2, т. 1 във вр. с ал. 3 във вр.
с чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
Повторно е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 30.11.2015 г. прокурор при Окръжна прокуратура Габрово е внесъл
обвинителен акт в Специализирания наказателен съд и било образувано
н.о.х.д. № 1482/2015 г. по описа на СпНС.
С разпореждане на съда от 12.12.2015 г. е прекратено съдебното
производство по н.о.х.д. № 1482/2015 г. по описа на СпНС и делото е върнато
на Специализираната прокуратура за отстраняване на процесуални
нарушения.
С Постановление от 11.03.2016 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура разледванато по наказателното производство ДП № 206/2009 г.
по описа на ОД - МВР – Габрово е възложено на разследващ полицай при ГД
„БОП“ - МВР.
С постановление от 04.05.2016 г. на разследващ полицай при ГД „БОП“
- МВР по ДП № 23/2016 г. по описа на ГД „БОП“ - МВР, пр.пр. № 576/2015 г.
по описа на СП му е повдигнато обвинение само за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК и е разпитан.
Специализираната прокуратура месец април 2017 г. е внесла
обвинителния акт СпНС и било образувано н.о.х.д № 859/2017 г. по описа на
СпНС.
По н.о.х.д. № 859/2017 г. по описа на СпНС са проведени девет открити
съдебни заседания, като на 7 от тях е взел лично участие.
С присъда от 17.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 859/2017 г. от
СпНС е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
4
Присъдата е влязла в сила на 26.01.2019 г.
Поддържа, че вследствие на незаконното обвинение е претърпял
неимуществени и имуществени вреди.
С предявените искове поискал ответникът да му заплати:
- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на
сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г.;
- сумата от 1 900 лева, представляваща обезщетение за имуществените
вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/, ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2019 г.;
- сумата от 1 659.81 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди /разходи за закупуването на самолетни билети/, ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2019 г.;
- сумата от 33.60 лева, представляваща обезщетение за имуществените
вреди /разходи за извършване на лицензирани преводи/, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2019 г.;
- сумата от 347.09 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди /разходи за гориво на лек автомобил/, ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2019 г.
Поискал ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител адв. Р. Д. Б. от Адвокатска колекия Габрово, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 124/, с който оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял
неимуществените и имуществени вреди от воденото наказателно
преследване.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че с
Постановления от 30.11.2009 г. и от 02.12.2009 г. на прокурор в Окръжна
прокуратура Габрово са били образувани ДП № 206/2009 г. по описа на ОД -
МВР - Габрово, пр.пр. № 848/2009 г. по описа на ОП Габрово и ДП №
207/2009 г. по описа на ОД - МВР – Габрово, пр.пр. № 863/2009 г. по описа на
ОП Габрово.
5
С Постановление от 15.03.2010 г. на прокурор при ОП Габрово,
горепосочените досъдебни производства са били обединени, като ДП е
продължило под № 206/2009 г. по описа на ОД - МВР - Габрово.
На 17.06.2010 г. ищецът е бил разпитан като свидетел по ДП №
206/2009 г. по описа на ОД - МВР – Габрово, за което процесуално действие е
съставен протокол за разпит на свидетел (л. 12), в който е признал
обстоятелството, че през месец септември 2009 г. е не само употребявал, но и
продавал марихуана и неуредените финансови отношения с доставчика са
били повод да му бъде нанесен побой;
Ищецът е бил повторно разпитан като свидетел на 11.08.2010 г. по това
досъдебно производство и е заявил, че поддържа изцяло показанията си.
На 14.09.2010 г. с Постановление (л. 18) на разследващ полицай по
досъдебно производство № 206/2009 г. по описа на ОД - МВР – Габрово е бил
привлечен като обвиняем в извършването на продължавано престъпление по
чл. 354а., ал. 2 , изр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 1 от НК.
Взета му е била мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 03.02.2012 г. по ДП № 206/2009 г. по описа на ОД -
МВР – Габрово е бил повторно привлечен в процесуалното качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 354а., ал. 2, изр. 2, т. 1 във вр. с ал. 3 във вр.
с чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
Повторно е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 30.11.2015 г. прокурор при Окръжна прокуратура Габрово е внесъл
обвинителен акт в Специализирания наказателен съд и било образувано
н.о.х.д. № 1482/2015 г. по описа на СпНС.
С разпореждане на съда от 12.12.2015 г. е прекратено съдебното
производство по н.о.х.д. № 1482/2015 г. по описа на СпНС и делото е върнато
6
на Специализираната прокуратура за отстраняване на процесуални
нарушения.
С Постановление от 11.03.2016 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура разледването по наказателното производство ДП № 206/2009 г.
по описа на ОД - МВР – Габрово е възложено на разследващ полицай при ГД
„БОП“ -МВР.
С постановление от 04.05.2016 г. на разследващ полицай по ДП №
23/2016 г. по описа на ГД „БОП“ - МВР, пр.пр. № 576/2015 г. по описа на СП
му е повдигнато обвинение само за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3,
т. 2 във вр. с ал. 2 НК и е разпитан.
Ищецът се е отклонил от точното изпълнение на мярката за
неотклонение „подписка“ и установил да живее в гр. Лондон.
С постановление от 19.04.2016 г. на разследващия полицай при ГД
„БОП“ МВР е обявен за общодържавно издирване, което е снето на
05.05.2016 г. с телеграма на ГД „БОП“ – МВР – /л. 53 и 54/.
Специализираната прокуратура месец април 2017 г. е внесла
обвинителния акт в СпНС и образувано н.о.х.д № 859/2017 г. по описа на
същия съд.
По н.о.х.д. № 859/2017 г. по описа на СпНС са проведени девет открити
съдебни заседания, като ищецът на 7 от тях е взел лично участие.
С присъда от 17.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 859/2017 г. от
СпНС е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е влязла в сила на 26.01.2019 г.
7
Ищецът е представил доказателтва, че по време на наказателното
производство в досъдебната и съдебната фаза се е установил да живее в
Лондон.
Един от предявените искове, имащ за предмет обезщетяване на
имуществени вреди, в размер на сумата от 1 659.81 лева е за стойността на
заплатените самолетни билети, с които е пътувал до Р. България и обратно до
Лондон.
Втори иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, в
размер на сумата от 33.60 лева е за превод на издадените на английски език
самолетни билети.
В първата инстанция като свидетели са разпитани близките на ищеца -
майка и приятелка.
Наказателното производство, по което ищецът е бил обвиняем и
пъдсъдими не е било отрязявано в медиите.
По делото са приложени касови бонове за зареждане на гориво от
различни бензиностанции на веригата „OMV“, като няма данни, кой е
заплатил горивото, не е индивидуализиран автомобилът, който е бил зареден
и неговия собственик и тези бониве не установяват каквато и да е връзка с
воденото наказателно производство.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера
на обезщетението за неимуществени вреди и основателността на иска, имащ
за предмет обезщетяване на имуществените вреди, представляващи разходи
за гориво на автомобил, в размер на сумата от 347.09 лева.
По главните искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени и
имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
8
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай ищецът е бил обвинен с внесения обвинителен
акт в Специализирания наказателен съд и оправдан само за едно
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал.2 от НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от три до десет години, т.е. то е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателно преследване по отношение на ищеца реално е продължило
от 14.09.2010 г. до 26.01.2019 г. – период малко повече от осем години.
По отношение на ищеца е била взета само една мярка за неотклонение
„подписка“, изразяваща се в поемане на задължение от обвиняемия, че няма
да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган - чл. 60,
ал. 1 от НПК.
Ищецът за голям период от време се е отклонил от поетото задължение,
тъй като 2016 г. се е установил в Кралство Великобритания, обявен е за
общодържавно издирване и след явяване пред разследващия орган при ГД
„БОП“ –МВР с телеграма е отменено издирването.
Ищецът се е явявал за съдебните заседания, което установяват
доказателствата по делото, включително резервациите на самолетните билети,
но това не променя извода на настоящия състав, че ищецът се е отклонил от
взетата му мярка за неотклонение, а обвинението е било снизходително и
дори е толерирало незаконосъобразното поведение на ищеца по отношение на
поетото задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на
съответния орган.
По отношение на ищеца няма доказателства да е била наложена мярка
на процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната без
разрешението на прокурора или на съда“.
Няма издадено разрешение да се отклонява от местоживеенето в гр.
Габрово, а още повече, обвиняемият/подсъдимият да напусне пределите на Р.
9
България.
Наказателното преследване не е било медийно отразявано.
Наказателното преследване се е осъществило в двете фази на
наказателния процес, като в досъдебната фаза единствено прокурорът е този,
който осъществявал функциите по ръководство и решаване , ав съдебната е
осъществил обвинителната функция и надзор за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и отсъстващи
данни за степен на завършено образование и предишни осъждания;
- на ищеца с обвинителния акт е било повдигнато обвинение само за
едно извършено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
и е бил оправдан за това престъпление;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия;
- по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка“, която не е изпълнявана;
- няма доказателства наказателното преследване да е препятствало
развитието на ищеца в професионален и образователен план, нещо повече,
10
ищецът в исковата молба признава обстоятелството, че от 2016 г. се е
установил в Кралство Великобритания;
- по отношение на ищеца не е била наложена мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на
прокурора или на съда“;
- наказателното преследване не е било медийно отрязявано;
- доказателствата по делото не установяват, че наказателното
преследване е повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на
ищеца, а фактът на продължилото три години отклонение от мярката за
неотклонение „подписка“ установява, че претърпените неимуществени
вредите са дори по-малки от обичайните, които съпътстват всяко едно
наказателно преследване;
- продължителността на наказателното преследване се дължи на
фактическата и правна сложност на делото и множеството
обвиняеми/подсъдими;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, който размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено - икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение е основателен до размер на сумата от 2 500
лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 30 000 лева.
По иска, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди –
разходи за заплатено гориво за лек автомобил:
Настоящият съдебен състав намира, че представените касови бонове не
установяват кое е лицето, направило този разход и собственика на лекия
автомобил, в който е налято гориво.
Настоящият състав не счита, че този разход, дори и да е направен от
11
ищеца, в процесуалното качество на обвиняем, респективно подсъдим е в
пряка причинна връзка с воденото наказателно преследване и подлежи на
обезщетяване.
Този иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Настоящият състав намира, че е също така недължимо присъдено
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
самолетни билети, в размер на сумата от 1 659.81 лева. Това е така, тъй като
тези разходи не са в пряка причина връзка с наказателното преследване, а са в
пряка причинно – следствена връзка с отлонението на
обвиняемия/подсъдимия от точното изпълнение на мярката за неотклонение
„подписка“.
Настоящият състав намира, че е също така недължимо присъдено
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за превод на
самолетните резервации, в размер на сумата от 33.60 лева. Това е така, тъй
като тези разходи не са в пряка причина връзка с наказателното преследване,
а са в пряка причинно – следствена връзка с отлонението на
обвиняемия/подсъдимия от точното изпълнение на мярката за неотклонение
„подписка“.
Решението на първоинстанционния съд по отношение на тези
присъдени обезщетения /сумата от 1 900 лева, представляваща обезщетение
за имуществените вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/, ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2019 г.; сумата от 1 659.81 лева,
представляваща обезщетение за имуществените вреди /разходи за самолетни
билети/, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г. и сумата от 33.60
лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди /разходи за
извършване на лицензиран превод/, ведно със законната лихва, считано от
26.01.2019 г./ не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
12
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главния
иск и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
Наказателното производство е завършили с влязла в сила оправдателна
за ищеца присъда на 26.01.2019 г., поради което законната лихва върху
обезщетенията се дължи, считано от тази дата.
С оглед на изложеното от двете жалби основателна е само жалбата,
подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано
от 26.01.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконното наказателното преследване,
за разликата над сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева до размер на
10 000 лв. и вместо това да се отхвърли главния иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното
наказателното преследване, до размер на сумата от 2 500 лева.
- да се потвърди решението на първоинстанциония съд в частта, в която
е отхвърлен иска, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди,
за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000
лева;
13
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен иска, имащ за предмет обезщетяване на имуществени вреди
– разходи за гориво, в размер на сумата от 347.09 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, разноски, за разликата над сумата от 1.79 /един лев и седемдесет и
девет ст./ лева до размер на сумата от 10 лева.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетения за имуществени вреди / сумата от 1
900 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди /заплатено
адвокатско възнаграждение/, ведно със законната лихва, считано от
26.01.2019 г.; сумата от 1 659.81 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди /разходи за самолетни билети/, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2019 г. и сумата от 33.60 лева, представляваща
обезщетение за имуществените вреди /разходи за извършване на лицензиран
превод/, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г./ не е обжалвано
от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
Ответникът не е представил доказателства за направени във възиввото
производство разноски.
Жалбата, подадена от ищеца е неоснователна, поради което не му се
дължат разноски.
Неоснователността на жалбата, подадена от ищеца и отсъствието на
доказателства, че последният попада в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв. е пречка да се възложи в тежест на ответника отговорността да заплати
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ решение № 266 723 от 27.11.2021 г., постановено по гр.д. №
1875/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на А. Ц. А., ЕГН
**********, на основане чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществените вреди от вследствие от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от
НК, за което е бил оправдан с присъда от 17.09.2018г-, постановена по н.о.х.д.
№ 859/2017 г. от Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 26.01.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г., за разликата над
сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева до размер на сумата от 10 000
лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ц. А., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България иск с правно основане чл. 1, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществените
вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т.
2 във вр. с ал. 2 от НК, за което е бил оправдан с присъда от 17.09.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 859/2017 г. от Специализиран наказателен съд,
влязла в сила на 26.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
26.01.2019 г., за разликата над сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева
до размер на сумата от 10 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266 723 от 27.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 1875/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
- Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на А. Ц. А., ЕГН
**********, на основане чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществените вреди от вследствие от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от
НК, за което е бил оправдан с присъда от 17.09.2018г-, постановена по н.о.х.д.
№ 859/2017 г. от Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 26.01.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г., до размер на сумата от
2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266 723 от 27.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 1875/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от А. Ц. А., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България иск с правно основане чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпени неимуществените вреди от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от
НК, за което е бил оправдан с присъда от 17.09.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 859/2017 г. от Специализиран наказателен съд, влязла в сила на
26.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г., за
разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000
лева.
15
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266 723 от 27.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 1875/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от А. Ц. А., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България иск с правно основане чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпени имуществените вреди от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от
НК, за което е бил оправдан с присъда от 17.09.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 859/2017 г. от Специализиран наказателен съд, влязла в сила на
26.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г.,
представляващи разходи за гориво на лек автомобил, в размер на сумата от
347.09 лева.
ОТМЕНЯ решение № 266 723 от 27.11.2021 г., постановено по гр.д. №
1875/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на деловодни
разноски на А. Ц. А., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3от ЗОДОВ, за
разликата над сумата от сумата от 1.79 /един лев и седемдесет и девет ст./
лева до размер на сумата от 10 лева.
Решение № 266 723 от 27.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1875/2021
г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - Прокуратурата
на Република България е осъден да заплати на А. Ц. А., ЕГН **********,
обезщетения за претърпени имуществени вреди - сумата от 1 900 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от
26.01.2019 г.; сумата от 1 659.81 лева за заплатени самолетни билети, ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2019 г. и сумата от 33.60 лева за
заплатени лицензирани преводи, ведно със законната лихва, считано от
26.01.2019 г. не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16