Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен,, в публичното заседание на седми декември две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 238 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана срещу
Решение № 260031/28.09.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №
351/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № 19-0869-004200/06.01.2020г. на началник сектор “ПП” към ОДМВР –
Шумен, с което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Н.К.Г. ***,
са наложени съответно административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на
50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Възприема
издаденото наказателно постановление за изцяло законосъобразно, аргументирайки
тезата за безспорната доказаност на вменените на Н.Г. нарушения. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложените
административни наказания. Претендира и присъждане на разноски за две
инстанции. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява.
Ответната страна, Н.К.Г.
***, в съдебно заседание се явява лично и моли решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Свидетелят А.Й.Д., в
качеството си на пълномощник на баща си Й.Д.Д., закупил т.а. „МАЗ КС 3577“ с
рег. № В4024 КХ, от фирма, която била собственост на съпругата на свидетеля Ч.Д..
Тъй като автомобилът се намирал в гр.Варна, свидетелите А.Д.и Ч.Д. се
уговорили, последният да намери човек, който да го придвижи на собствен ход от
гр.Варна до база ползвана от А.Д., находяща се в гр.Шумен, кв.Дивдядово. За
целта Ч.Д. се свързал с Н.Г., който се съгласил да откара автомобила до базата.
На 05.12.2019г. двамата
предприели пътуване, като Г. управлявал товарния автомобил, а Д. го придружавал
с лек автомобил. Тъй като двамата не знаели местонахождението на базата, св.Д. изпратил
свидетеля К.П.да ги посрещне при влизане в гр.Шумен и да ги отведе до базата в
кв.Дивдядово. При влизане в кв.Дивдядово, свидетелят П., който бил от гр.Велико
Търново и също не се познавал добре маршрута, объркал пресечките, поради което
спрели на ул.Фридрих Енгелс в кв.Дивдядово. След като изяснили посоката, в
която да продължат, при потеглянето на Н.Г. с товарния автомобил, последният
тръгнал назад и се ударил в дърво, разположено на тротоара, което се наклонило,
в резултат на което клоните се опрели в ел.проводниците, а корените на дървото
разместили няколко тротоарни плочки и бордюри.
На място пристигнал и А.Д., който бил уведомен от свидетеля П. за
инцидента.
В 15.42 часа в ЕРП Север
постъпил сигнал от гражданин за инцидент с електроразпределителната мрежа,
причинен от ПТП, а в 15.45 часа бил
получен втори сигнал, подаден от тел.112. Първоначално на мястото отишъл свидетелят
Г.В.около 16.00 часа. При пристигането му товарният автомобил тръгвал от
мястото на ПТП, поради което свидетелят В. заснел регистрационната му табела.
Впоследствие отишъл и авариен екип на ЕРП Север.
Около 16.15 часа
свидетелите П.П.и Е.Б.– служители на сектор ПП при ОДМР – Шумен, били изпратени
от ОДЧ, във връзка с постъпил сигнал за ПТП в кв.Дивдядово, ул.Фридрих Енгелс
№12. При пристигането им на място заварили екипа на ЕРП Север, който ги
уведомил, че ПТП било причинено от товарен автомобил, който при тяхното
пристигане е напуснал мястото на произшествието. Предоставили регистрационния
му номер. Свидетелите П. и Б. обиколили района, но не установили автомобила,
след което се върнали на мястото на ПТП. По регистрационния номер установили
чия собственост е автомобила, както и обстоятелството, че същият бил продаден.
След осъществен контакт по телефона с новия собственик, последният ги насочил
към сина си А.Д., с когото също се свързали по телефона. Д. отишъл на мястото
на ПТП. В този момент свидетелката С.К.– гл.специалист в кв.Дивдядово
минавайки през посочения пътен участък,
разбрала за настъпилото ПТП. На мястото на ПТП били екип на ЕРП Север, органите
на сектор ПП, свидетелят Д. и съпругата му. При проведения разговор със Д.
разбрала от свидетеля, че ПТП било причинено от негов автомобил, който в този
момент вече не бил на мястото на ПТП. Уверил я, че ще ги възстанови причинените
щети по тротоара.
Д. съдействал на
контролните органи като осъществил контакт по телефона с Н.Г. и с Ч.Д., които
вече пътували към гр.Варна, за да се
върнат. Също така завел свидетелите П. и Б. на мястото, където впоследствие
след ПТП, бил оставен товарният автомобил. Свидетелите П. и Б. изготвили снимков
материал, снели обяснения от лицата, които заварили на мястото на ПТП, както и
докладна записка. Поради изтичане на работната им смяна, работата по случая
продължили свидетелите Р.Н.и Г.И.. Свидетелят И. снел писмени обяснения от
жалбоподателя при явяването му в сектор ПП. На база снетите сведения,
обяснения, изготвената докладна записка, Р.Н.съставил протокол за ПТП и схема
на произшествието, в който протокол относно механизма на настъпване на ПТП
приел, че жалбоподателят при движение назад не се е убедил, че пътят зад МПС е
свободен и блъска дърво, което се изкоренява и нанася щети на електропреносната мрежа и тротоарната
настилка. В същия протокол е отразено,
че няма видими щети по МПС.
Съставил срещу Н.Г. АУАН
№GA1696012921/05.12.2019г. за нарушения
на чл.40 ал.1 от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.2 от ЗДвП
изразяващи се в това, че при извършване на маневра на заден ход не се е убедил,
че пътят зад МПС е свободен и блъска дърво, с което става причина за ПТП, като участник в ПТП не е останал на място за
да установи какви са последиците от произшествието и напуска мястото, и не е
уведомил собствениците на имуществото, което е повредил. Г. депозирал
възражение. Същото било разгледано от контролните органи и било прието за
неоснователно. Във възражението Г. не оспорва настъпилото ПТП, но не е съгласен
с приетите от актосъставителя обстоятелства, при които е причинено. Сочи, че
при потегляне с товарния автомобил, спирачките внезапно отказали и автомобилът
тръгнал назад по наклона. Зад него имало дърво и успял да го насочи към него,
задната част се ударила в дървото и автомобилът спрял. Твърди, че не е бягал от
мястото на произшествието. На място изчакал пристигането на свидетеля Д., след което закарал
автомобила на посочено от него място по
негово настояване. В момента на тръгването му от мястото на ПТП, дошъл човек на
„енергото“, който снимал автомобила.
Въз основа на така
съставения акт АНО издал впоследствие и процесното наказателно постановление,
възприемайки констатациите на актосъставителя.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че наказващият орган не
е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за
доказване, че водачът е предприел маневра „движение назад“, при изпълнението на
която да е нарушил задължението си регламентирано в чл.40, ал.1 от ЗДвП и
именно в резултат на това негово виновно поведение да е настъпило и ПТП.
Съдебният състав достигнал до извод и за порочност на НП и в останалите му два
пункта. Воден от тези съображения съдът отменил изцяло атакувания пред
правораздавателен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Безспорно е установено
обстоятелството, че водачът на товарния автомобил, явяващ се ответник в
настоящото производство, на процесната дата е причинил ПТП, блъскайки дърво и
увреждайки електропреносната мрежа и тротоарната настилка. Това му поведение
контролните органи са възприели за противоречащо на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
задължаващ водачите на превозни средства при движение назад, да се убедят, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. За да бъде санкционирано
подобно поведение, то следва да бъде установено по категоричен начин от
обективна и субективна страна. И ако в преписката се съдържат данни за
причинени щети от товарния автомобил, то недоказан остава въпросът дали те са
резултат от виновно поведение на самия водач или от внезапно възникнала
неизправност на спирачната система на превозното средство, каквито твърдения са
обективирани в производството пред районния съд. Този въпрос не е изследван от
органите на МВР, които необосновано са приложили санкционния текст на чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП. В случая липсват надлежни доказателства за виновно
осъществено деяние, несъобразено с правилото на чл.40, ал.1 от ЗДвП и за съда
не става ясно защо органите на МВР са приели, че водачът е извършил
простъпката, описана в пункт първи от НП. Касаторът изразява несъгласие с
извода на районния съд касателно отмяната на пункт първи, но в касационната
жалба не подкрепя твърденията си, насочени към потвърждаване на НП в неговия
пункт първи с надлежни доказателства, а единствено възпроизвежда част от
обясненията на водача Г., в които той заявява, че автомобилът не е успял да
спре, поради което е настъпило произшествието. По сходен начин е описана
причината за инцидента в представеното възражение, но то не е обсъдено в
изготвената инспектор Илия Господинов докладна записка, а това е рефлектирало
впоследствие и върху самия санкционен акт, водейки до недоказаността му по
пункт първи. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, поради което
съдебният акт в тази му част се явява правилен и законосъобразен.
Касационният състав
споделя и мотивите на районния съд за наличие на допуснато противоречие при
описанието на визираното в пункт 2 нарушение. За нарушена разпоредба
контролните органи са възприели чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която вменява
задължение за водача на превозно средство, участващо в ПТП да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Словесното описание на
поведението на водача, дадено в т.2 от НП, се свежда до неоставане на място за
установяване на последиците от произшествието и напускането му, а не до
неспиране. Задължение за оказване на съдействие за установяване на вредите от
произшествието и за ненапускане на местопроизшествието е въведено с правилото
на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ и б. „в“ от ЗДвП. Неспирането и неоставането на
мястото на инцидента в този контекст са нарушения, които не са тъждествени,
както правилно е посочил и районният съд. Тази отлика не е била съобразена от
контролните органи, което е довело до неправилна правна квалификация на
деянието на водача, визирано в пункт втори от НП, резонно следствие на което е
отмяната на санкционния акт в тази му част.
Неправилно е била
ангажирана отговорността на водача и с предвиденото в пункт трети наказание,
макар и по различни от изложените от районния съд мотиви. На водача е вменено
нарушение на чл.123, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в неуведомяване на собствениците
на имуществото, което е повредил в резултат на причиненото ПТП. По този начин е
индивидуализирана простъпката в констативно съобразителната част на
наказателното постановление. Действително, при словесното изписване на
нарушената норма АНО е възпроизвел цялото ѝ съдържание, обхващащо и други
задължения за водача, освен това за уведомяване на собствениците на имуществото
при настъпил инцидент. Макар и непрецизност, същата не следва да бъде
възприемана за съществено опущение, доколкото както бе отбелязано, в
обстоятелствената част на НП деянието е описано пределно ясно и
непротиворечиво, като по този начин водачът е бил в състояние да възприеме
какво неизпълнение му се приписва. Независимо от това, касационният състав
намира, че ангажирането на отговорността на водача не е съобразено с наличните
доказателства. Законовият смисъл на възложеното му задължение е да бъде
уведомен собственикът на пострадалото имущество в резултат на настъпилия
инцидент, за да може той да узнае кое е лицето, което засегнало собствеността
му. Видно от събрания доказателствен материал, след настъпването на ПТП-то е
бил подаден сигнал до собственика на електропреносната мрежа, ЕРП „Север“,
макар и не от самия водач, като на място е пристигнал свидетелят Г. В., който е
установил кратък словесен контакт с ответника в настоящото производство, като е
успял да заснеме и превозното му средство и въз основа на тези си възприятия
водачът е бил издирен, а впоследствие и привлечен към
административно-наказателна отговорност. При това положение липсата на активно
поведение от страна на управляващия тежкотоварния автомобил в случая неправилно
е била възприета за деяние, подлежащо на санкциониране по реда на чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, което налага отмяна на НП и в тази му част. До аналогичен краен
извод е достигнал и районният съд, което мотивира касационната инстанция да
приеме, че процесното съдебно решение е правилно и законосъобразно и в тази му
част.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260031/28.09.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 351/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.12.2020 г.