№ 128
гр. Пазарджик , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201386 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. С. от гр.Свиленград, ЕГН **********
против НП № 20-1006-001568 от 09.06.2020 год. на началник група в сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.183 ал.7 от ЗДП
във вр. с чл.6, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв./триста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Постъпва писмена молба от
пълномощник на жалбоподателя, с която се поддържа въззивната жалба и се
иска отмяна на НП, но без да се излагат конкретни съображения в тази насока.
Иска се и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Преди първото съдебно заседание
1
изпраща писмено становище, с което иска потвърждаване на обжалваното НП.
Прави възражение за прекомерност на разноските и на свой ред иска
присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната възприета от
актосъставителя и АНО фактическа обстановка:
Със Заповед № РД-11-90/30.01.2020 г. на Агенция “Пътна
инфраструктура”, съгласувана с ГД „Национална полиция“, поради
извършване на ремонтни дейности - II етап, била въведена временна
организация на движението на определени участъци на път І-8, от км 191+795
до км 206+780.
На 25.05.2020г., около 12:45 часа, жалбоподателят С. управлявал лек
автомобил „Мазда 3“ с рег. № *** – лична собственост като се движел от гр.
Пазарджик към гр. Пловдив. На изхода на гр.Пазарджик, жалбоподателят
преминал поставения там пътен знак „В2“, забраняващ навлизането на ППС
по пътя в двете посоки. Този знак бил поставен във връзка с горецитираната
заповед и въпреки него С. продължил движението си по път I-8 в посока за
гр. Пловдив. В района на км 197+000 /участък от пътя между гр.Пазарджик и
с.Мало Конаре/, автомобилът на жалбоподателя бил спрян от полицейски
автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, в състава на който бил
актосъставителят С.В..
Поведението на жалбоподателя съставлявало нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДП, поради което против него бил съставен АУАН бл. № 385744 от
25.05.2020 г., именно защото бил навлязал в процесния участък в нарушение
предписанието на пътен знак „В2“ при въведена временна организация на
движението. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който не
направил никакви възражения в този момент. В срока по чл.44 от ЗАНН също
не постъпили писмени възражения.
2
Въз основа на така съставения акт и като е възприел изцяло
констатациите описани в него, АНО издал срещу жалбоподателя обжалваното
наказателно постановление затова, че на 25.05.2020г., около 12:45 часа, на път
Първи клас І-8, км 197+000, в посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив,
управлявал л.а. „Мазда 3“ с рег. № *** – лична собственост, като при
въведена временна организация на движението със Заповед № РД-11-
90/30.01.2020 г. на Агенция “Пътна инфраструктура”, навлязъл след пътен
знак „В2“, забраняващ влизането на съответното ППС, при въведената
временна забрана за движение. С това НП, за извършено административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДП на
жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в размер на
300 лева /триста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец.
НП било връчено лично на нарушителя на 17.08.2020г., видно от
отбелязването в него, а жалбата против него била подадена по пощата
директно в съда на 18.08.2020г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя
- св. С.В..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е
неоснователна.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на посочения свидетел, съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията му са обективни,
логични, безпротиворечиви, последователни, съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и свидетелят е възприел непосредствени
впечатления за факти и обстоятелства, относими към вмененото нарушение. В
тази връзка и доколкото посоченият свидетел не се намира в никакви особени
отношения с нарушителя, същият не може да се счита за заинтересован или
предубеден, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
3
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства,
доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на
релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си,
така и с показанията на разпитания свидетел, затова съдът основава и на тях
фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон
помежду си не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
От всички събрани по делото доказателства стана категорично ясно, че
на посочените в НП дата, час и място, на процесния пътен участък е била
въведена временна организация на движението, с горецитираната заповед на
АПИ. Изясни се категорично и това, че във връзка с въведената временна
организация на движението, на изхода на гр.Пазарджик в посока на движение
към гр. Пловдив, бил поставен пътен знак „В2“, забраняващ навлизането на
ППС по пътя в двете посоки. Не е спорно по делото и това, че
жалбоподателят игнорирал този забранителен знак, като продължил
движението си по път I-8 в посока за гр. Пловдив, а малко след това, в района
на км 197+000 /участък от пътя между гр.Пазарджик и с.Мало Конаре/, бил
спрян от полицейски автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик.
При това положение не може да има съмнение, че неговото поведение
осъществява от обективна и субективна страна състав на административно
нарушение по чл.6, т.1 във вр. с чл.183 ал.7 от ЗДП. Първата правна норма
разписва императивно, че: „участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Втората пък също
императивно предвижда, че: „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение“.
От описаното по-горе поведение на жалбоподателя следва да се
заключи, че той не е изпълнил задължението си да се съобрази с пътен знак
„В2“, който съгласно чл.47, ал.3 от ППЗДвП е от категорията на
забранителните и предвижда: „Забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки“, като е навлязъл по пътя след този знак, забраняващ
4
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение, с което пък е запълнил обективните и субективни
елементи на санкционната норма по чл.183 ал.7 от ЗДП.
Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен
случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на
съдебен контрол, в който смисъл е ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д.
№ 1/2007г., но в случая настоящият съдебен състав споделя извода на
административнонаказващия орган, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки
предвид вида на нарушението, което е формално, то признаците на състава му
не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. Не е установено
също така наличието на някакво конкретно извинително и/или форсмажорно
обстоятелство, което да е обусловило извършването на процесното нарушение.
В случая нарушението не е с липсваща или явно незначителна степен на
обществена опасност, т.к. неговото извършване е свързано с движение по път,
по който са били осъществявани ремонтни дейности. При това положение е
съществявала потенциална опасност за живота и здравето, както на лицата,
извършващи ремонт, така и за нарушителя, т.к. вероятността да бъде
предизвикано ПТП от неравности по пътя, или разположена на него техника
или други препятствия, или пък поради свободно движение на работници, не е
била никак малка. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното
деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случаи, нарушението е типично за вида си, като нито пред
контролните органи, нито пред съда жалбоподателят е въвел твърдения за
факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на
извършеното, поради което не са налице условията същото да бъде
квалифицирано, като маловажен случай.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, а като такова следва да бъде
потвърдено.
При определяне вида и размера на административните наказания АНО
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за тяхната
индивидуализация, и като е наложил наказанията глоба и лишаване от
5
правоуправление в абсолютно установения от закона размер, той не е
допуснал нарушение. С така наложените наказания ще се постигнат целите,
визирани в чл.12 от ЗАНН. В този смисъл не е налице основание за отмяна или
изменение на НП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жоалбоподателя,
направеното искане за присъждане на разноски в негова полза не може да
бъде удовлетворено.
При този изход от делото – потвърждаване на НП, принципно ответната
страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време
обаче искането на A. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на
ОДМВР-Пазарджик, от която териториална структура е издадено НП,
направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди
първото съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание
чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8
във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото
видно от представеното пълномощно пълномощникът A. С. Г. – началник
сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна
и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените
разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото
изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено
изключение, когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без
същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална
и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото
правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да
се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато
страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители
с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при
6
същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2
от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е
направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а
изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но
липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от
юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез
нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от
ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне
на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този
принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение
на възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената разпоредба представлява
изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване
и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се
присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но не и от друго лице с
юридическо образование, което е чл. на колективен административен орган. Изложеното
не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на
колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №
5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита
на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен
административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася
до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван
в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм.
д. № 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. №
7
1059/2016г., Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по
адм. д. № 3049/2019г. и др.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-001568 от 09.06.2020 год. на
началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик , с което на Д.
В. С. от гр.Свиленград, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.7 от ЗДП във
вр. с чл.6, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв./триста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя и на ОДМВР-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8