№ 8
гр. Ямбол, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Търговско дело №
20202300900062 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по ИМ на "САРНО" ЕООД, с ЕИК
********* против К.С.К. с ЕГН ********** от гр.*, с която срещу ответника е предявен иск
с посочено правно основание по чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД - за заплащане на сумата от
33 400 лв., представляваща сума, която ответникът е получил на неосъществено основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, при условията на евентуалност - иск с посочено правно
основание по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД - за заплащане на сумата от 33 400 лв.,
представляваща сума, която ответникът е получил при начална липса на основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата и при условията на евентуалност - иск с посочено
правно основание по чл.59 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 33 400 лв.,
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата. Заявена е и претенция за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
В ИМ и ДИМ са изложени следните обстоятелства на които ищецът основава
претенцията си: през м.07.2016 г. се уговорили с ответника да бъде техен пълномощник при
сключване на сделки за закупуване на недвижими имоти, като за целта ще му бъде
предоставено надлежно пълномощно. На 21.07.2016 г. ответника ги уведомил за налична
зем.земя, която се продава, като за целта поискал да му бъде преведено капаро за сделката в
размер на сумата 33 400 лв. На 22.07.2016 г. сумата била преведена по личната сметка на
ответника, а страните се уговорили да отидат при нотариус за изготвяне на пълномощното.
Т.к. това не се случило, провели няколко разговора с ответника, но не получили конкретен
отговор по отношение начина, по който ще се случат сделките. В последствие поискали
връщане на преведената сума, но тя не била върната, което обусловило и правния интерес от
1
предявяване на иска.
В депозираните в законовия срок писмен отговор на ИМ и писмен отговор на ДИМ,
ответникът К.С.К. от гр.*, чрез пълномощника си - адв.Г.Г. от ЯАК, заявил становище по
допустимостта и по основателността на предявените искове. В отговора са изложени
подробни съображения за неоснователност на исковете, като се твърди, че в периода 2013 -
2016 г. ответника е отговарял за наемане и обработка на зем.земя, сключване на наемни
договори, изплащане на ренти на наемодателите, които факти били установени по т.д.
№12/2017 г. на ЯОС, приключило с влязло в законна сила решение. Ответника категорично
отрича ищецът да му е възлагал закупуване на земеделска земя, както и твърди, че
ищцовото дружество не притежава закупена зем.земя. Въз основа на приложено към
отговора нотар.заверено пълномощно от 26.03.2014 г., ответника твърди, че е бил
упълномощен безсрочно да представлява ищцовото Дружество пред ОСЗ-гр.Средец и ОД на
ДФЗ РА-София във връзка с подпомагане по изброените схеми и мерки, както и пред
всички държавни и административни органи, да получава и подава документи, да сключва
договори с трети лица без ограничение във вида на договорите, вкл. арендни и наемни
договори за земеделски земи, да следи за изпълнението им и др., да подписва всякакви
документи като пълномощник. Сочи, че в същото това пълномощно липсва
упълномощаване за сключване на сделки за покупко-продажба на земед.земи. Твърди още,
че в периода 2015/2016 г. е сключил договори за наем на ЗЗ, описани в приложен списък, по
които изплатил от името и за сметка на ищеца сума в общ размер на 36 000 лв. - дължими
наемни плащания на физически лица по сключените в периода 2015/2016 г. договори за
наем на ЗЗ. Сочи се още, че за този период от време ответникът е извършвал цялостната
дейност по наемане, обработка, събиране на реколта и плащания на ренти по сключените
договори като списъците с извършените плащания са били предоставени на ищеца, който
въз основа на тях закрил партидите на задълженията си към лицата-собственици на наетите
зем.земи. За исковата сума ответникът твърди, че е предоставял отчети и първична
счетоводна документация, която би следвало да е счетоводно заведена при ищеца за
приключилата финансова 2016 г.
В о.с.з. по същество ищеца „САРНО” ЕООД, редовно и своевременно призовани, не
изпращат законен представител, но чрез процесуалните си представители – адвокат Б. и
адвокат Т. поддържа исковете (главен и евентуален) така, както са предявени и иска
уважаването им. Поддържа и претенцията за присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. по същество ответника К.С.К., редовно и своевременно призован, се явява
лично и с адвокат Г., като поддържа заявеното становище за неоснователност на
предявените искове и иска отхвърлянето им. Поддържа и претенцията за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Допълнителни съображения
са изложени и в представени по делото писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
С ИМ ищеца е представил заверено копие от "отчет по сметка ... за период
22.07.2016 г." от съдържанието на което се установява нареден превод в полза на К.С.К. за
сумата 33 400 лв. с посочено основание "служебен аванс".
Ответникът е представил нотариално заверено пълномощно от 26.03.2014 г., видно
от съдържанието на което е бил упълномощен от управителя на ищцовото дружество
безсрочно да го представлява пред всички държавни, административни и съдебни органи; да
получава и подава документи, да сключва договори с трети лица без ограничение във вида
2
на договорите, вкл. арендни и наемни договори за земед.земи, да следи за изпълнението им,
да ги прекратява и разваля, да сключва анекси към тях; да представлява фирмата при
явяване на търгове за наемане на зем.земя; да подписва всякакви документи като
пълномощник. Ответника е представил и договори за наем на земеделска земя по списък,
приложен към ОИМ, сключени за стопанската 2015/2016 г., по които ищеца е наемател, а
договорите са подписани от ответника К., като пълномощник на наемателя.
След надлежно изискване от ОСЗ - гр.Средец са представени справка за сключени за
стопанската 2015/2016 г. договори за наем на земеделска земя, по които ищеца е наемател; 4
броя копия от заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. за землища:
Средец, Светлина, Дюлево и Драчево.
В ОИМ ответника твърди, че изплатил от името и за сметка на ищеца сума в общ
размер на 36 000 лв. - дължими наемни плащания на физически лица по сключените в
периода 2015/2016г. договори за наем на ЗЗ, за установяване на което представя копие от
списъци за изплатената рента за 2015/2016 г. В тази връзка не оспорва получаването на
исковата сума, но сочи, че е използвана за заплащане на дължими ренти.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, се възприе от съда. В заключението си вещото лице
на поставените въпроси отговаря следното: На 02.07.2016 г. от банкова сметка в
„Инвестбанк"АД на „Сарно" ЕООД е нареден превод в полза и по сметка на К.С.К., в размер
на 33 400 лв. с основание „Служебен аванс". Посочената сума е осчетоводена в
счетоводството на ищеца: Дт сметка 422/1 / Kт сметка 503/5 - 33 400 лв. Тъй като няма
„Авансов отчет" за изразходването на получените от ответника суми като „Служебен аванс",
задължението е прехвърлено в сметка 159 „Други заеми и дългове", с основание
„прихващане", като е взета следната счетоводна операция: Дт сметка 159/22 / Kт сметка
422/1 - 33 400 лв.; По данни от счетоводството на „Сарно" ЕООД, ищецът е продавал зърно
на „Гетрайде" ЕООД, издадени са 8 бр. фактури, задълженията по които са осчетоводени,
фактурите са платени чрез банкови преводи или са прихванати, като към 31.12.2016 г.
неплатеният остатък е в размер на 31 900 лв. ВЛ не установило данни за плащане в брой по
тези сделки, както и с тези суми да са изплатени ренти на физически и юридически лица за
отдадената под наем или аренда земя; От приложено по делото копие на Списък за
2015/2016 г. в табличен вид, с печат на „Сарно" ЕООД, включващ Средец, Светлина,
Дюлево и Драчево е видно, че съдържа три имена и ЕГН на физически лица, площ в дка,
полагащото се количество зърно в килограми, левовата равностойност, подпис на
получателя на сумата и № на договора. Сборът от сумите от посочения списък е в размер на
общо 37 696,15 лв. „Сарно"ЕООД предоставили на ВЛ извлечение от сметка 499 „Други
кредитори", подметка 1 „Рента", от което се установява, че рентата за процесния период
2015-2016 г. е изплатена чрез банкови преводи и чрез прихващане по фактури, в размер на
общо 492 191,03 лв. По сметка 422 „Подотчетни лица", подсметка 1 „К.К.", нямало отразени
„Авансови отчети" за изразходването на получената сума, на база на които да се установи за
какво са изразходвани въпросните преведени суми; За превода на сумата в размер на 33 410
лв. на 02.07.2016 г. от банката е събрала такса в размер на 11 лв., която е осчетоводена при
ищеца; При проучването ВЛ не установило данни, на база на които да отговори дали с
преведената на ответника сума са заплащани други разходи на ищеца, по указание на
управителя на дружеството, както и за какво са изразходвани тези суми. След като сумата е
осчетоводена, тя участва във формирането на резултата, посочен в Годишната данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО на „Сарно" ЕООД за 2016 г.
Изслушано в о.с.з. ВЛ поддържа заключението, като в допълнение разяснява:
прехвърлянето на служебния аванс в сметка 159 с основание "прихващане" е установила от
3
счетоводните регистри на ищцовото дружество. В счетоводна сметка 159 се отразяват
предоставени заеми, които не са отчетени по други сметки, като обикновено се използва за
лизингови договори, междуфирмени заеми и други подобни. В случая чрез счетоводната
операция, която е съставена в счетоводството на ищеца, се закрива задължението на
ответника като предоставен служебен аванс и възниква задължение като предоставен
заем. По този начин за самото дружество това представлява извънреден разход, съдейки по
дебитното салдо, което има сметка 159/22 - К.К., т.е. задължението на К.К. не е закрито
счетоводно, а е прехвърлено, но за извършване на това осчетоводяване на ВЛ не са били
представени първични счетоводни документи. От друга страна страна обаче ВЛ сочи, че
сметка 159 е пасивна сметка, тя не трябва да има дебитно салдо, а само кредитното
салдо и представлява размера на получените заеми от този, който води счетоводството.
Оборотите в дебита, каквото представлява и посочената операция "Дебит сметка 159 /
Кредит Сметка 422", сама по себе си представлява погасяване. Представлява погасяване
на някакъв заем, самата операция по мнение на ВЛ е невярна, както и че сметка 159 не
може да има дебитно салдо. Защо е съставена такава операция в счетоводството, ВЛ не
може да отговори. По отношение на сметка 422 - това осчетоводяване означава закриване на
задължението и същевременно осчетоводяването като дебит сметка 159 означава погасяване
на някакъв заем, който преди това не е съществувал и според ВЛ тази счетоводна операция
не е коректна и това е така, тъй като преди тази счетоводна операция по сметка 159 не е
съществувало такова задължение, което да бъде погасено със счетоводната операция. ВЛ
сочи, че за изготвяне на заключението е ползвала единствено извършените от дружеството
счетоводни операции, но не са й предоставяни първични счетоводни документи за
осчетоводяване на изплатените ренти. По отношение на служебните аванси разяснява, че те
се предоставят обичайно на служителите на дружеството, когато се налага да оперират с
парични средства в брой за разплащане в различни ситуации - закупуване на материали и
други подобни. При проучването на материалите по делото, както и счетоводството на
ищеца, не установила ответникът да е служител на ищцовото дружество.
Относно земеделските земи заявява, че те са дълготрайни активи и би следвало да
се отчитат в група 20, като ако бъде предоставен аванс за закупуване на земеделска земя
коректното счетоводно отразяване е в счетоводни сметки от група 20, съобразно
индивидуалния сметкоплан на дружеството. Получената от ответника сума от 33 400
лв., е отразена счетоводно, "Дебит сметка 422 / Кредит сметка 503". Ако сумата не е
изразходвана или отчетена с авансов отчет, следва да се извърши обратната операция -
"Дебит сметка 503 / Кредит сметка 422". Такава операция обаче в счетоводството на
ищцовото дружество не е извършена. Предоставения дневник на сметка 422, подсметка К.К.,
е за периода 01.01.2016 г.-31.12.2020 г. и от счетоводните записвания се установява, че след
операцията по прихващане със сметка 159, салдото е нулево. В сметка 422 не съществува
салдо, както и задължение към ответника.
В допълнително заключение по отношение на списъка, който е приложен по делото
и в който са описани имена на хора и се съдържат подписи за изплатена рента, заявява, че
има вид на обичайна ведомост за изплащане на рента, т.е. тази ведомост е първичният
счетоводен документ, с който се изплащат рентите в брой срещу подпис на лицето,
получило рентата. Т.к самата ведомост съдържа подписи, тя по същество е един общ ордер,
за да не се пише на всеки човек индивидуален разходен касов ордер (РКО). Според ВЛ тази
ведомост съдържа всички данни на един общ разходен документ за изплатена рента в
брой.
По делото се събраха и гласни доказателства:
В показанията си св.С.П. заявява следното: в периода 2013/2016 г. работила по
4
трудов договор към "ГБМ" АД. Обработвали земеделска земя, която първо била на "ГБМ"
АД, а впоследствие се прехвърлила на фирма "Сарно" - списъците, които се правели за
раздаване на рентите били на фирмата "Сарно". През този период всичко се вършело под
ръководството на К.К. - от обработката на земята, раздаването на рентите, наемането на
земеделска земя, сключване на договори за обработка на земята. Той се занимавал и с
ходенето в поземлената комисия за очертаване на площите, с цялата дейност от наемане на
земеделската земя, обработка, добиване на продукция, до раздаване на рентата.
Свидетелката не е чувала дружество "Сарно", през този период за който говори, да е
закупувало земеделска земя, а обработваната от дружеството земеделска земя била под
наем. През 2015 г. договорите се сключвали през лятото, някъде м.юли за новата година,
като едногодишни договори за наем - хората идвали, вземали си рентата за предходната
година и сключвали договор за следващата година, като свидетелката потвърждава, че
показаните й от съда договори, приложени към отговора на ответника на ИМ, са именно
договорите за наем, за които говори и които са подписвани от К.К. със собственика на
земята. През 2016 г. парите за рентата, за наема на земеделската земя ги носел К.К., след
което хората получавали рентата и се разписвали на списък. Свидетелката сочи, че тя е
лицето, което раздавало парите и пред нея хората се разписвали на списъците, като
потвърждава, че показаните й от съда, приложените към отговора на ответника на исковата
молба списъци са тези, по които е раздавала сумите за рента, предоставени й от К. и те са за
земеделските земи в землищата на Средец, Светлина, Дюлево и Драчево. Свидетелства, че
рента се раздавала както в пари, така и в натура ако някой поиска, като това също се
отразявало в списъка. След приключване на раздаването на рентата, списъците ги предавала
на К.К., който най-вероятно ги предавал в счетоводството. По принцип през годините
раздаването на рентите закъснявало - обичайно трябвало да се раздават през месеците юли-
август, но се случвало и по-късно, а понякога и през месец януари, заради което и много
хора се отказвали да подпишат договори за наем. Това била причината и свидетелката да се
откаже да работи за дружеството след 01.08.2016 г. Реално местоработата им била в
зърнобазата в гр.Средец, но тъй като в един момент в тази база изключили тока и нямало
как да се работи там, когато започвали да раздават ренти през месеците юни, юли ползвали
едно помещение тип навес, собственост на К.К.. Потвърждава отново, че сумите за рентата
получавала от К., който й оставял някаква сума, която тя раздавала за деня, докъдето стигне,
а ако има остатък, продължавала на следващия ден. Заявява, че ако на списъка има подпис,
значи лицето си е взело рентата. В раздаването на рентата участвала и колежката й К.
Свидетелят П.Н. заявява, че работил в дружеството "ГБМ" АД, което според него
обработвало земя на "Сарно". Започнал работа през 2007 г. като бил назначен за охранител, а
после - за домакин в "ГБМ" АД, където работил до 2015 г. - занимавал се с техниката, която
била налична в база Средец, като извършвал транспорт между полята, оглеждал и нивите,
тъй като имало нарушения от животни. През 2013-2016 г. работил при К. - той го назначил
на работа, изпълнявал негови заповеди. Виждал е да идват хората, които сключвали
договори, а колежката му С.П. им раздавала рентата. Раздаването на рентата започвало
различно - през август - или в началото, или в края на август. На някои от хората била
изплащана рента по банков път и по пощата, но не знае подробности. През 2015 г. или
началото на 2016 г. приключил работата с фирма "Сарно". Свидетелства, че е ходил с К., със
служебната кола, да предават счетоводни документи за рентата, договорите и списъка за
рентата, на А. - счетоводителка във фирма "ГМБ" АД и на Д.Д. - началник на мелницата,
срещнали се в Средец. През първите години рентите се раздавали в базата. Последния път
това ставало в двора на К., в една стаичка и навес, защото в базата нямало ток - подписвали
се хората за получаване на сумите, подписвали и договорите.
5
Свидетелят М.Г. заявява, че работил в "ГБМ" АД като шлосер-монтьор, поддръжка
на машини, тракторист от 2010 г. до 2015 г. - 2016 г. Работел за "ГБМ" АД, но обработвали
земята на "Сарно", като неговата функция била сеене, пръскане, раздавал и рентата в зърно,
в т.ч. и за стопанската 2015/2016 г. При него хората отивали с бележка, дадена им от
свидетелката П., на която пишело колко килограма има да взема всеки. Хората си пълнели
зърно и минавали през кантара, като там не са се разписвали, т.к. се разписвали на други
документи. Потвърждава, че документът, на който хората се разписвали при получаване на
рентата са списъците, приложени по делото. Рента раздавали през месеците юли-август,
като това продължавало за време от около един-два месеца. Свидетелства, че К.К. му бил
началник и отговарял за базата, винаги той възлагал работата по обработката на земята -
кога ще се пръска, кога ще се оре, заплатите давал също той.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С доклада по делото съдът е квалифицирал предявения иск като такъв с правно
основание чл.280 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД. Евентуално предявените искове са с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД.
Разпоредбите на чл.280 и сл. от ЗЗД уреждат договора за поръчка, с който
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка
и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Исковата претенция по
чл.284, ал.2 ЗЗД на доверителя против довереника за връщане на полученото от последния в
изпълнение на поръчката, т.к. се основава на твърдение за неизпълнение на задължението на
довереника да даде отчет и да върне полученото, винаги е във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.284, ал.2 ЗЗД, в
изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на
доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - полученото от трети лица и
това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й. Когато договорът за
поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.284, ал.2 ЗЗД,
довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният
разполага с възможността по чл.284, ал.2 ЗЗД, да иска прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на
поръчката. (в т.см. Решение №323/06.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№689/2014 г., IV г.о.,
Решение №477/15.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№6460/2013 г., IV г.о.)
В Решение №59/06.03.2014 г. на ВКС по гр.д.№4617/2013 г., IV г. о., е прието, че
договорът за поръчка няма изискване за форма, поради което е възможно съгласието за
изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с
конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се
извършва с всички доказателствени средства. В съдебната практика е прието още, че няма
пречка упълномощителна сделка да се съчетае с договор за поръчка, като в този случай за
съдържанието на договора може да се съди и от това на упълномощителната сделка.
В случая липсва писмен договор между страните, както липсва и упълномощителна
сделка, а съдържанието на твърдяния в исковата молба договор се оспорва от ответника.
Ищецът от своя страна не е ангажирал никакви доказателства (с изключение на такива за
превод на исковата сума, който факт не се оспорва от ответника), от които да се установи
наличието на договор за поръчка между страните със посоченото в ИМ съдържание, а
именно: възлагане на ответника да закупи недвижими имоти - зем.земи от името и за сметка
на ищеца, по повод на което авансово е преведена процесната сума.
6
От друга страна, в отговора на исковата молба се твърдят различни правоотношения
между страните от претендираните. Ответника твърди, че в периода 2013 - 2016 г. е
отговарял за наемане и обработка на зем.земя, сключване на наемни договори, изплащане на
ренти на наемодателите, като категорично отрича ищецът да му е възлагал закупуване на
земеделска земя. От приложеното по делото нотариално заверено пълномощно от 26.03.2014
г., е установено, че ответника е бил упълномощен да представлява ищцовото дружество
пред всички държавни, административни и съдебни органи; да получава и подава
документи, да сключва договори с трети лица без ограничение във вида на договорите, вкл.
арендни и наемни договори за земед.земи, да следи за изпълнението им, да ги прекратява и
разваля, да сключва анекси към тях; да представлява фирмата при явяване на търгове за
наемане на зем.земя; да подписва всякакви документи като пълномощник.
Установено е по делото, че действително ответника К., като пълномощник на
наемателя, е сключвал договори за наем на земеделска земя за стопанската 2015/2016 г., по
които ищеца е наемател - такива са представени по делото от ответника и се потвърждават
от справката от ОСЗ - гр.Средец, придружена и с 4 броя копия от заявления по чл.70, ал.1
ППЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. за землища: Средец, Светлина, Дюлево и Драчево.
Установено е също така от свидетелските показания, че за този период ответникът е
извършвал цялостната дейност по наемане, обработка, събиране на реколта и плащания на
ренти по тези договори. Следователно, въз основа на наличните по делото писмени
доказателства, не може да се изведе извод, че между страните по делото е сключен именно
твърдения в исковата молба договор за поръчка, с описаното от ищеца съдържание.
Аргументи в подкрепа на този извод на съда се съдържат и в заключението на
вещото лице по изслушаната ССчЕ. Вещото лице е установило, че действително исковата
сума е преведена от ищеца на ответника с основание „Служебен аванс", но същата е
осчетоводена не като предоставена по договор за поръчка, а по сметка 422, в която се
осчетоводяват служебни аванси, предоставяни на наети по трудов договор. В последствие
тази получена от ответника сума е прехвърлена в сметка 159 „Други заеми и дългове", с
основание „прихващане". ВЛ сочи, че чрез тази счетоводна операция се закрива
задължението на ответника като предоставен служебен аванс и възниква задължение като
предоставен заем, но за извършване на това осчетоводяване не са били представени
първични счетоводни документи. Според ВЛ обаче самата операция е невярна, т.к. сметка
159 е пасивна сметка и не може да има дебитно салдо. Освен това, според вещото лице, ако
процесната сума е предоставена за закупуване на ЗЗ, които са дълготрайни активи и като
такива би следвало да се отчитат в група 20, то правилното счетоводно отразяване би
следвало да е "Дебит сметка 422 / Кредит сметка 503", като ако сумата не е изразходвана или
отчетена с авансов отчет, следва да се извърши обратната операция. Такива операции обаче
в счетоводството на ищцовото дружество не са извършени. Следователно и от поведението
на ищеца, свързано с осчетоводяване на отношенията му с ответника не може да се направи
извод за сключването именно на твърдяния в исковата молба договор за поръчка.
В ОИМ ответника не оспорва получаването на исковата сума, но сочи, че е
използвана за заплащане на дължими ренти, като твърди, че изплатил от името и за сметка
на ищеца сума в общ размер на 36000 лв. - дължими наемни плащания на физически лица по
сключените в периода 2015/2016 г. договори за наем на ЗЗ, за установяване на което е
представил копие от списъци за изплатената рента за 2015/2016 г. В подкрепа на това
твърдение на ответника са гласните доказателства - в показанията си разпитаните свидетели,
работили заедно с ответника в базата в гр.Средец, еднопосочно установяват, че ответникът е
извършвал всички дейности по обработването на земеделска земя, наета от фирма "Сарно",
като всичко се вършело под негово ръководство - обработката на земята, раздаването на
7
рентите, наемането на земеделска земя, сключване на договори за обработка на земята.
Според свидетелите ответника се занимавал и с ходенето в поземлената комисия за
очертаване на площите, с цялата дейност от наемане на земеделската земя, обработка,
добиване на продукция, до раздаване на рентата. Свидетелите П. и Н. установяват, че
раздаването на рентите за наетата ЗЗ се извършвало по списъци, в които хората се
подписвали. Св.П. лично участвала при раздаване на рентата през 2016 г., като парите за
това й предоставял ответника, а след приключване на раздаването на рентата, списъците ги
предавала също на него.
По отношение на списъка, който е приложен по делото и в който са описани имена
на хора и се съдържат подписи за изплатена рента, ВЛ е дало заключение, че има вид на
обичайна ведомост за изплащане на рента, т.е. тази ведомост е първичният счетоводен
документ, с който се изплащат рентите в брой срещу подпис на лицето, получило рентата и
т.к самата ведомост съдържа подписи, тя по същество е един общ ордер, за да не се пише на
всеки човек индивидуален разходен касов ордер (РКО). Според ВЛ тази ведомост съдържа
всички данни на един общ разходен документ за изплатена рента в брой. Вещото лице
усктановило, че „Сарно" ЕООД е осчетоводило плащане на рента за процесния период 2015-
2016 г. в размер на общо 492 191,03 лв., като изплатена чрез банкови преводи и чрез
прихващане по фактури. Т.к. обаче сумата е осчетоводена общо и на вещото лице не са
предоставени първични счетоводни документи не може да се установи какви конкретни
задължения на ищеца са осчетоводени.
Действително по делото липсват доказателства ищеца да е представил отчет за какво
е разходил процесната сума, с оглед признанието му че я е получил и в тази връзка не може
да черпи права от това, че не е отчитал точно отношенията си с ответника. Дружеството
обаче също не може да претендира неизправност на ответника да предостави отчет за
процесната сума, когато самото то не е отчело в счетоводството си, за какво точно я е
предоставило, а извършеното осчетоводяване е неправилно.
Поради изложеното съдът счита, че ищецът не проведе в хода на процеса пълно
доказване на описаните в исковата молба факти и в частност, че е сключил с ответника
твърдяния договор за поръчка, по силата на който да е възложил на ответника да закупи
недвижими имоти - земеделска земя от негово име и за негова сметка. Нещо повече,
проведеното от ответника насрещно доказване осуетява главното - действително между
ищцовото дружество и ответника са съществували множество мандатни правоотношения, в
т.ч. и такива по цялостната дейност по наемането, обработването на земеделска земя,
добиване на продукция, раздаване на рента от името и за сметка на фирма "Сарно". В тази
връзка е логично да се заключи, че процесната сума е изразходена точно за заплащане на
дължима рента така, както твърди и самия ответник.
След като ищецът не ангажира доказателства за това, че е възложил на ответника
нещо различно, а именно да закупи недвижими имоти - земеделска земя от негово име и за
негова сметка, то и претенцията му по заявения като първи по ред иск на осн. чл.284, ал.2
ЗЗД е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед осъществяването на условието за произнасяне по евентуалните искове,
съдът дължи такова.
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В случая се твърди получаване на процесната сума при начална липса на основание
и релевантните за доказване факти са наличие на обедняване на ищеца, съответно
обогатяване на ответника за негова сметка, в частност получаване от последния на
8
процесната сума при начална липса на правно основание.
Съдът счита, че не е налице фактическият състав на правната норма. С оглед
приетото по главния иск, че ищецът не е доказал сключването на твърдяния договор между
страните и че процесната сума е преведена на основание друго мандатно правоотношение
между тях, то не може да се приеме че е получена при начална липса на основание. Даденото
от ищеца на ответника по друго мандатно споразумение, с различно съдържание не може да
бъде търсено на това основание. С оглед на този извод на решаващия съд за неоснователно
се прецени твърдението на ищеца за недължимост на процесната сума, като платена без
основание и съответно подлежаща на връщане. Наличието на хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД означава начална липса на основание за извършеното плащане, каквато в случая не е
налице, поради което искът на това основание следва да бъде отхвърлен
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. При анализ на текста следва, че фактическият състав на неоснователното
обогатяване, визиран в чл.59 ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки: имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, липса на основание за имущественото разместване и липса на
друго средство за правна защита на ответника, гарантиращо правния интерес от предявяване
на иска.
Съображенията изложени по-горе относно неоснователността на иска чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД важат и по отношение на този иск. С оглед приетото по главния иск по повод
установените фактически отношения между страните, не може да се приеме наличието на
фактическия състав на чл.59 ЗЗД, поради което предявения на това основание иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото и с оглед нормата на чл.78 ал.3 ГПК, искането на
ответника за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи, като му се
присъди сумата от 1 450 лв. сторени разноски пред настоящата инстанция, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от САРНО" ЕООД, с ЕИК *********, гр.София, район
Средец, ул. „Самуил“ № 6 против К.С.К. с ЕГН ********** от гр.*, **** иск да бъде осъден
ответникът на осн. чл.280 и сл. във вр. с чл.79 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 33 400 лв.,
представляваща получена, но неотчетена такава по договор за поръчка, сключен между
страните м.юли 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
завеждане на иска - 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от САРНО" ЕООД, с ЕИК ********* против К.С.К. с ЕГН
********** иск да бъде осъден ответникът на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на
ищеца сумата от 33 400 лв., представляваща сума, която ответникът е получил при начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
завеждане на иска - 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от САРНО" ЕООД против К.С.К. с ЕГН ********** иск да
бъде осъден ответникът на осн. чл.59 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 33 400 лв.,
9
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на
иска - 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА САРНО" ЕООД, с ЕИК *********, гр.София, район Средец, ул.
„Самуил“ №6 да заплати на К.С.К. с ЕГН ********** от гр.*, **** направените за
настоящата инстанция разноски в размер на 1450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10