Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на седемнадесети
май, през две хиляди и осемдесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Александрина Пашова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4710 по описа на състава за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът А.Л.А.
претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за описаните в
исковата молба неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на честта,
достойнството и доброто му име в обществото, изпитано чувство а страх и
притеснение, влошаване на личните и семейните отношения, които твърди да е
претърпял поради повдигането и поддържането на обвинение срещу него в
извършването на умишлено престъпление от общ характер. Наказателното
преследване срещу ищеца било образувано като ДП №3859/2007г. по описа на 02 РПУ при СДВР продължило в съдебна фаза доколкото
обвинението било поддържано от органите на П.на РБ и достигнало до първоинстанционна
осъдителна присъда по НОХД №11666/2008г. по описа на 105 състав при
НО на СРС. След въззивно обжалване наказателното производство срещу ищеца
приключило с оправдателна присъда от 20.01.2014г. по НОХД №3499/2013г. по описа на IV въззивен състав НО на СГС. Оправдателната присъда влязла в сила на
05.02.2014г. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение в размер на 25 001 лв. за
неимуществени вреди, сумата от 8 092,88 лв., представляваща мораторна
лихва върху размера на претендираното обезщетение, изчислено за периода от
влизане в сила на оправдателната присъда (05.02.2014г.) до деня предшестващ
предявяването на иска (12.04.2017г.) и законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение
за периода от датата на предявяването на иска до деня на окончателното плащане.
С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане
на ответника да му заплати сумата на направените съдебни разноски.
Исковата претенция
е оспорена от ответника. С подадения отговор от Софийска градска прокуратура - П.на
РБ релевира доводи за неоснователност на иска, които
са подробно изложени в отговора на исковата молба. Ответникът оспорва
фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на
твърдените вреди както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П.на РБ. При
условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за доказан по основание -
ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение, с оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът
твърди да е понесъл. Прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност по
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на
претендираното обезщетение за вреди.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Според съдържанието на приет като доказателство
препис от Постановление за привличане на обвиняем от 18.09.2008г. съдът намира
за установено, че на тази дата спрямо А.Л.А. са започнали процесуално- следствени
действия, тъй като е бил заподозрян в
извършване на умишлено престъпление от общ характер по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.1 и пр.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр.
ал.1 от НК и във връзка с това му е била определена мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 500 лв.
С Обвинителен акт по ДП
№3859/2007г. по описа на 02
РПУ СДМВР пр. пр. №60031/2007г. органите на СРП са
предявили срещу А.Н.Б. обвинение в
извършването на престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1,
т.3, пр.2 и т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК за това, че за времето
от 18:00 часа на 09.11.2007г. до 09:30 часа на 12.11.2007г. в гр. София кв.
Бенковски ул. „*******от месокомбинат, стопанисван от фирма „Т.“ ООД, като
помагач в съучастие с Н.Г.В., ЕГН ********** като извършител и Н.Г.В.като
извършител, умишлено ги улеснил като предоставил и управлявал МПС-бус „Фолксваген Транспортер“
и с това спомогнал да се отнемат чужди движими вещи на обща стойност 36 636
лева от владението на И.Т.без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено чрез повреждане на преграда здраво направена
за защита на имот /счупване на ограда и насилване врата на склад/ чрез
използване на неустановено по делото техническо средство и стойността на
инкриминираните вещи е в големи размери.
С Присъда от 12.06.2013г. по НОХД №11666/2008г. по описа на
Софийски районен съд, 105 състав НО ищецът е признат за виновен за извършването
на престъплението по повдигнатото обвинение и е осъден да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от три години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.
По образуваното въззивно наказателно производство е
постановена Присъда №26 от 20.01.2014г. по описа на Софийски градски съд, IV въззивен състав, НО, по
силата на която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото
срещу него обвинение в извършването на престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.1 и пр.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр.
ал.1 от НК. Второинстанционната присъда е влязла в
сила на 05.02.2014г.
Като доказателства по делото е представено свидетелство
за съдимост, от което се установява, че А.А. е бил
осъждан за извършване на престъпление по чл. 325, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК с Присъда по НОХД №17809/2006г. по описа на
Софийски районен съд, като му е било наложено наказание пробация при пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, а съгласно одобрено
споразумение от 12.06.2002г. в хода на наказателното производство по НОХД №4034/2002г. по описа на
Софийски районен съд, в което ищецът се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК съответно на 08.02.2001г. и на 08.08.2001г. като непълнолетен е било определено общо
наказание обществено порицание.
Като доказателство по делото е представена справка
за водени наказателни производства срещу ищеца, от която се установява, че към
дата 18.12.2017г. по отношение на А.А. е постановена
осъдителна присъда по НОХД № 11666/2008г. Софийски районен съд с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години при изпитателен срок от пет години за
извършването на престъпление по чл.195, ал.2 вр. чл.
194, ал.1 от НК и оправдателна присъда по НОХД № 1674/2014г. Софийски градски съд за извършването на
престъпление по чл.196а вр. с чл.195, ал.1, т.4 предл.2, вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
При направено доказателство искане от страна на
ищеца по делото беше допуснато събирането на свидетелски показания за
установяване на факта на твърдените претърпени неимуществени вреди и техния
размер. В две поредни открити съдебни заседания от 15.02.2018г. и 17.05.2018г.
посоченият свидетел не се яви, поради което съдът ищецът оттегли искането за
допускане на това доказателствено средство.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ в
качеството й на процесуален субституент.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен
срещу надлежен и допустим процесуален субституент на
Държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл.
7 на КРБ. По смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи
и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при
наличието на определени фактически основания.
Сред тези основания в действителност е и хипотезата
на релевираното в исковата молба основание, свързано
с повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването на престъпление, за
което лицето е оправдано, с влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд. Това
е така, доколкото при условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда, при
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен
акт или наказателното производство срещу него е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С оглед на представените писмени доказателства по
делото – настоящият съд прие за установено твърдението на ищеца, че образуваното
срещу него наказателно производство, по обвинение в извършването на умишлено
престъпление от общ характер е приключило с оправдателна присъда от
20.01.2014г. по описа на Софийски градски съд, IV въззивен
състав, НО. Влязлата в сила на 05.02.2014г. оправдателна присъда, определя
ищеца като невиновен по повдигнатото срещу него обвинение в извършването на
престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.2 и
т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК,
по което обвинение той е бил оправдан.
Недоказани в процеса на съдебното дирене пред настоящия
съд останаха изложените твърдения на
ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
честта, на достойнството и на доброто име на ищеца в обществото. Уместно е да
се отбележи, че представените от ответника доказателства по същество внасят
сериозно съмнение в твърденията на ищеца, че изобщо се е ползвал с добро име,
особено като се има предвид предишното му осъждане за престъпление по чл. 325,
ал.2, пр. второ от НК /хулиганство, извършено при изключителна дързост и цинизъм/.
Недоказани, но поставени под сериозно съмнение,
именно поради представените от ответника косвени доказателства, останаха твърденията
на ищеца, че е изпитал чувство а страх и притеснение поради евентуалната
възможност за осъждане, влошаване на личните и семейните отношения поради
повдигането и поддържането на обвинение срещу ищеца. Съдът намира така
изложените фактически твърдения за недоказани.
По делото не са представени медицински документи,
които да удостоверяват или подкрепят твърденията за въздействието на
провежданото наказателното производство върху психологическото и
физиологическото състояние на ищеца, проявяващи под формата на
раздразнителност, загуба на концентрация, депресия, нарушения в съня, загуба на
апетит и телесна маса.
Неявяването на поискания от ищеца свидетел и последвалото
изрично оттегляне на искането за допускате на този свидетел обективно лиши
ищеца възможността да установи вида и характера неимуществени вреди, които
твърди да е понесъл. Всички тези твърдения съдът приема за недоказани, по
аргумент от противното на общата разпоредба на чл. 154, ал.1 от ГПК. Същевременно всички процесуални действия на правозащитните органи, които
са посочени от ищеца в исковата молба като източник на вредите са извършени при
съществуващо законно основание в хода на висящото наказателно производство.
Като обсъди внимателно събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда намира предявения от А.Л.А.
иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като недоказан по основание и по същество -
неоснователен.
Фактът, че срещу ищеца е било водено наказателно
производство не обосновава презумпция за настъпили вреди- нито по принцип, нито
в частност. Тъкмо напротив – естеството и характера на деянията, за които
ищецът е бил осъждан, създават сериозна индиция за
липса на всякакъв респект към правоохранителните и
правозащитни органи.
По размера на претендираното
обезщетение - настоящия съдебен състав приема, че искът не е доказан по размер.
Съгласно задължителна съдебна практика - т. 3 и т.
11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III
г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни
решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение
№ 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта
винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, които, в конкретния случай, носят
обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е
от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика
в аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване
на здравословни увреждания.
В конкретния случай по на ищеца е била наложена
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв., която по същността
си не се характеризира със засилена наказателна репресия по отношение на
личността на обвиняемия.
Наличните данни за предишни осъждания на А.А. за извършени квалифицирани престъпления против реда и
общественото спокойствие по чл.325 от НК при наличието на квалифициращи
обстоятелства, при проява на цинизъм и дързост. По делото не са представени
доказателства, които да сочат, че наказателното преследване е било доведено до
знанието на широк обществен кръг както и твърдението, че е дало отражение върху
обществения и професионалния живот на ищеца.
За ищеца очевидно са присъщи устойчиви престъпни
навици, насочени към отнемане на чужда собственост.
По всички изложени съображения предявеният от А.Л.А.
срещу П.на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По
претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Мораторна лихва върху обезщетение за понесени
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на органите на
наказателното производство се дължи от деня на влизане в сила на окончателния
съдебен акт, с който обвиняемият/подсъдимият е оправдан или провежданото наказателното
производство срещу него е прекратено. В настоящия случай и доколкото съдът
установи недължимост на претендираното обезщетение, поради недоказаност на
главния иск, както по основание, така и по размер съдът приема, че искът да
присъждане на мораторна лихва в размер на 8 092,88 лева, изчислена за периода
от влизане в сила на оправдателната присъда (05.02.2014г.) до деня предшестващ
предявяването на иска (12.04.2017г.), следва да бъде отхвърлен.
По
претенциите за присъждане на съдебни разноски в настоящия процес;
С оглед изхода на спора, при
условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
– Прокуратура на РБ направените съдебни разноски. При това обаче, ответникът не е изпълнил
задължението си по чл.80 от ГПК и не се установява да е направил разноски в
процеса.
Ищецът е внесъл следващата се
държавна такса и съдебният бюджет също не е понесъл разноски, при условията на
чл. 9а от ЗОДОВ.
По тези съображения, ищецът не следва да бъде
осъждан да заплаща съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.А. с ЕГН **********
и съдебен адрес ***, Търговски дом, ет.3 к.308 срещу П.на РБ, със седалище -
гр. София, бул. „********, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за сумата от 25 001 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.1 и пр.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр.
ал.1 от НК, в рамките на ДП №3859/2007г. по описа на 02 РУП при СДВР и
съответната пр. преписка № 60031/2007г. по описа на СРП, НОХД №11666/2008г. по
описа на 105 състав при НО на СРС и НОХД №3499/2013г. по описа на IV въззивен
състав НО на СГС, и за сумата от 8 092,88 лева, представляваща мораторна
лихва върху размера на претендираното обезщетение, изчислено за периода от
влизане в сила на оправдателната присъда (05.02.2014г.) до деня предшестващ
предявяването на иска (12.04.2017г.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: