№ 85
гр. гр. Добрич, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20253200500071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на И. Г. О. от гр.К., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №139/21.11.2024г.
по гр.д.№145/2024г. на Каварненския районен съд, с което въззивницата е осъдена да
заплати на Б. Е. А. от гр.К. сумата от 4 658 лева, представляваща част от получена при
неосъществено основание от ответницата сума, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024г. до окончателното й изплащане и
сумата от 1 165.30 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
В жалбата е изложено, че въззиваемият – ищец по делото не бил доказал
сключеният между него и ответницата договор за покупко-продажба на оранжерия да
има за предмет оранжерия на 900 кв.м. и найлонът за нея, респ., че договорената
между страните и платена от ищеца на ответницата цена от 12 400 лева е за
продажбата на оранжерия на 900 кв.м. и найлона за нея. Не била доказана и
фактическата големина на продадената оранжерия да е по-малка от договорената с
ответницата. Приетото по тези въпроси от първоинстанционния съд било
необосновано, неподкрепено от писмени и от събраните неубедителни гласни
доказателства. Така, изводът в обжалваното решение за неизпълнение от страна на
ответницата на задължението й да предаде на ищеца част от договорената оранжерия
бил неправилен. Не било налице неизпълнение от страна на ответницата и нямало
основание тя да върне на ищеца част от цената, която той платил по договора за
1
оранжерия. Отделно от това, не било ясно как е установен размерът на частта от
платената цена, приета за подлежаща на връщане от ответницата за
недоставената/непредадена част от продадената оранжерия, както и причините, поради
които не е отчетено, че пълният размер на платената цена е и за найлона за
оранжерията /както самият ищец твърди/, но претенция за връщане на платеното за
непредаден найлон не е предявена. По тези съображения се настоява
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният неоснователен иск да
се отхвърли със съответните на това последици за разноските на страните за водене на
делото във всяка инстанция.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Б. Е. А., чрез адвоката си,
оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, след като в съответствие с чл.269 от ГПК провери обжалваното
решение служебно и по посоченото в жалбата, намира същото за валидно и
допустимо, но неправилно.
В исковата си молба с вх.№954/19.03.2024г. ищецът Б. Е. А. е изложил, че
11.01.2024г. в електронния сайт „Holmes.bg" видял обява за продажба на УПИ с площ
от 2000 кв.м. в с. Могилище с разположена в парцела работеща оранжерия с площ от
900 кв. м. Свързал се с ответницата И. Г. О. и двамата се разбрали, ответницата, като
собственик, да му продаде само оранжерията от 900 кв.м. за сумата 12 400 лева, ведно
с найлона за нея. На 17.01.2024г. ищецът платил на ответницата 2 000 лева капаро и тя
му издала разписка. На 19.01.2024г. в присъствието на двама свидетели ищецът платил
на ответницата 9 000 лева и се договорили останалите 1 400 лева да й плати на
21.01.2024г., което той изпълнил пред същите свидетели. След като получила цялата
сума, ответницата разрешила на ищеца да отиде до с.Могилище, да демонтира
оранжерията и да я прибере. Не му дала найлона, макар той също да бил включен в
договорената цена. Ищецът организирал хора, които да му помогнат, отишли в селото
и започнали демонтажа. На място установили, че оранжерията не е 900 кв.м., а е 560
кв.м. Ищецът се обадил на ответницата и тя му казала, че ще му достави липсващата
част от 340 кв.м. в двудневен срок. Ищецът останал с впечатление, че тя ще изпълни
ангажимента си, натоварил конструкцията и я монтирал в с.Челопечене. На
23.01.2024г. и в следващите дни търсил ответницата по телефона, но тя не отговаряла.
На 26.01.2024г. изпратил нотариална покана чрез помощник нотариус при нотариус с
рег.№**, връчена на 31.01.2024г. лично на ответницата, но не последвали никакви
действия от нейна страна.
Въз основа на изложените обстоятелства ищецът иска ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата 4 658 лева, съставляваща стойността на купените от
2
него, но непредадени му от ответницата 340 кв.м. оранжерия.
Ответницата е оспорила иска. В отговора на исковата молба е посочила, че има
имот в с.Могилище, в който имало две оранжерии за зеленчукопроизводство. Поради
напредналата й възраст, децата на ответницата настоявали тя да спре да се занимава с
тази дейност, а ответницата споделяла на свои близки, че може би е добре да продаде
имота. Но обява за продажба ответницата не е правила; допуска това да е сторила
племенницата й, която работи в посредническа фирма. В началото на м.януари 2024г.
ищецът се свързал с ответницата, като заявил, че проявява интерес да закупи
оранжерията в имота й в с.Могилище. Срещали се няколко пъти и разговаряли,
ищецът уверил ответницата, че ходил до с.Могилище и е гледал оранжерията. Към
края на месеца се разбрали и сключили устен договор за продажба на вещта. Ищецът
платил договорената цена, след което демонтирал оранжерията и я изнесъл от имота на
ответницата. Ищецът купил сглобена и работеща до преди няколко месеца оранжерия,
нямало част от оранжерията, която да липсвала и да не му е била предадена.
С оглед съвпадащите им твърдения, между страните не е спорно, че през
м.януари 2024г. постигнали устно съгласие ответницата да продаде, а ищецът да купи
монтираната в имота на ответницата в с.Могилище оранжерия – метални елементи,
които при сглобяване формират конструкция на оранжерия. Договорена била цена от
12 400 лева, която ищецът платил на ответницата с три плащания, както е посочил в
исковата молба. С помощта на приятели ищецът разглобил и изнесъл оранжерията от
имота в с.Могилище.
Спорът е за точното съдържание на уговореното относно предмета на продажбата
- дали постигнатото съгласие е за покупко-продажба на оранжерията в имота на
ответницата в с.Могилище или за оранжерията от 900 кв.м. в имота на ответницата в
с.Могилище.
Твърдяното по този въпрос от ищеца не е доказано. Ангажираните от него
свидетели са присъствали при второто и третото плащане на цената по договора,
участвали са в разглобяването и изнасянето на конструкцията от имота в с.Могилище,
но не са присъствали на разговорите на ищеца с ответницата, когато двамата са
постигнали съгласие за продажбата. Според свидетеля С. К. А. страните имали
уговорка за продажба и закупуване на оранжерия, която е 900 кв.м., а според
свидетеля С. В. С. ищецът купил оранжерия един декар. Свидетелите изнасят не свои
лични впечатления от постигнатите между страните уговорки /на които не са
присъствали/, а онова което им е споделено от ищеца, показанията им по този въпрос
очевидно не си съответстват, а показанията на втория свидетел не съответстват и с
твърдяното от ищеца по делото. С исковата молба е представена, възпроизведена на
хартиен носител, обява от м.октомври 2023г. в електронен сайт за продажба на УПИ от
2000 кв.м. в с.Могилище, с разположена в него работеща оранжерия с площ 1000
3
кв.м., кладенец с хидрофор, система за поливане, ток, вода, малка барака и още една
малка оранжерия. Обявата е публикувана от търговец, упражняващ посредническа
дейност и няма доказателства, че публикацията е извършена по инициатива на
ответницата и дадените в обявата параметри на оранжерията са обявени от нея.
Отделно, че параметрите на оранжерията по обявата не са идентични на тези, които се
твърдят от ищеца по делото, като част от постигнатата между него и ответницата
договорка.
На следващо място, двамата свидетели сочат, че закупената от ищеца оранжерия
в с.Могилище била по-малка, но сочат това, като съпоставят констатираната от тях на
място конструкция със споделените им от ищеца /различни на всеки свидетел/ негови
очаквания за големината на оранжерията. При това и по въпроса за фактическата
големина на оранжерията, която констатирали на място и демонтирали, свидетелите
дават различни показания. Според свидетеля С. К. А. оранжерията на място била 560
кв.м. и установили това при замерване с рулетка. А според свидетеля С. В. С. не било
измервано с рулетка или метър, а мерили с крачки и при това измерване свидетелят
стигнал до извод, че оранжерията не е един декар. Но и двамата свидетели са
единодушни, като дават показания, че тази оранжерия, която била в имота в
с.Могилище, която те заедно с ищеца разглобили и отнесли на друго място, била цяла,
нямало липсваща част от конструкцията, която да е била отделена, вдигната и изнесена
по-рано.
Като се има предвид изложеното, въззивният съд счита, че постигнатото между
страните съгласие е имало за предмет продажбата от ответницата и купуването от
ищеца на конструкцията за оранжерията в имота на ответницата в с.Могилище – във
вида и обема, както е била сглобена и е съществувала на мястото. Свидетелските
показания и обявата в електронния сайт не са база за обоснован извод, че страните са
разговаряли и площта на конструкцията в конкретни параметри е била елемент от
постигнатото помежду им съгласие. Следователно задълженията на ответницата по
чл.183 и чл.187 от ЗЗД се свеждат до това да прехвърли на ищеца собствеността и да
му предаде конструкцията за оранжерията в имота й в с.Могилище в състоянието и
параметрите, в които е била на мястото при сключване на договора. Точните
параметри, площта на конструкцията не са били елемент от уговорката и ответницата
не е била обвързана със задължение за прехвърляне на собствеността и предаване на
ищеца на конструкция за оранжерия с конкретно уговорена площ – 900 кв.м. според
ищеца. Освен това ответницата е предала на ищеца конструкцията на оранжерията в
имота й в с.Могилище в цялост, без липсваща част.
Следователно не е налице неизпълнение от страна на ответницата на договорното
й задължение и няма основание по чл.87 ал.1 от ЗЗД ищецът да развали договора
отчасти, за непредадени 340 кв.м. конструкция на оранжерия. Не е налице отпадане на
основанието по смисъла на чл.55 ал.1 от ЗЗД за част от извършеното от ищеца
4
плащане на цената по договора за покупко-продажба на конструкцията за оранжерия в
имота на ответницата в с.Могилище и същият неоснователно претендира ответницата
да бъде осъдена да му върне сумата 4 650 лева, съставляваща частта от цената, платена
за непредадени 340 кв.м. оранжерия.
Като е приел обратното на гореизложеното, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение. То следва да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта на разноските, присъдени в полза на ищеца. С
въззивното решение ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата
800 лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, сумата
95.46 лева – държавна такса за въззивната жалба и сумата 400 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №139/21.11.2024г. по гр.д.№145/2024г. на Каварненския
районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Е. А. с ЕГН ********** от гр. К., ул.“А. П.“ №21,
срещу И. Г. О. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“Б.“ №39 вх.Б ет.2 ап.11, иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 4 658 лева, съставляваща
получена от ответницата при отпаднало основание цена по сключен между страните
през м.януари 2024 г. договор за покупко-продажба на конструкция на оранжерия,
частично развален от ищеца за 340 кв.м. от продаденото.
ОСЪЖДА Б. Е. А. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“А. П.“ №21, да заплати на И. Г.
О. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“Б.“ №39 вх.Б ет.2 ап.11, сумата 800 лева –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, сумата 95.46 лева –
държавна такса за въззивната жалба и сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6