№ 353
гр. Дупница, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100159 по описа за 2024 година
К. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу В. Н. В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.`
Ищецът твърди, че на 24.11.2019г. бил назначен за главен съдия на футболната среща
за първенство на IV - та лига ОГ “Рила” между отборите на ФК “Левски” гр. Кочериново и
ФК “Ботев” гр. Бобошево”, която се провела на градския стадион в гр. Кочериново от 15:00
часа. В края на срещата, в даденото 4-минутно продължение на мача, гостуващият отбор
успял да отбележи трети гол, след което на терена нахлули няколко лица от публиката и от
скамейката на домакините, сред които и ответникът, с цел саморазправа.
Охранителите на срещата реагирали адекватно и почти успели да овладеят
ситуацията; ответникът обаче успял първо да наплюе ищеца в лицето, изричайки обидни
думи срещу него, а след това с ритник го ударил в слабините. Ищецът изпитал силни болки
от нанесения му удар. В същото време охранителите на срещата успели да хванат ответника,
като така предотвратили по - сериозен инцидент. Ищецът не бил в състояние да продължи
мача и затова дал сигнал за край на срещата.
За този случай срещу ответника В. било образувано ДП вх. № 49/2020 год., БДП
75/2020 по описа на РП-Дупница. След събиране на необходимите доказателства РП-
Дупница внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия
В. Н. В. с налагане на административно наказание и било образувано НАХД № 678/2020
год.
Обвинението повдигнато на В. било именно за това, че на 24.11.2019г., на стадиона в
гр.Кочериново, по време на футболната среща за първенство на IV - та лига ОГ “Рила”
1
между отборите на ФК “Левски” гр. Кочериново и ОФК “Ботев” гр. Бобошево” е причинил
лека телесна повреда на К. Е. К., от гр. Дупница, изразяваща се в контузия (натъртване на
меки тъкани, хематом и болка в половата област-пубисната област на корема, основата на
половия орган и дясната половина на мъдната торбичка на десния тестис), състояние довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице, при изпълнение на
службата му-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 130, ал.1 от НК.
С Решение № 260000 от 12.01.2022 год., постановено по НАХД № 678/2020 год. На
РС-Дупница (влязло в законна сила на 09.03.2022 год.), ответникът бил признат за виновен в
извършването на гореописаното престъпление и му било наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
В следствие на извършеното от ответника престъпление ищецът претърпял сериозни
болки и страдания, които продължили няколко седмици и били особено сериозни, при
физическо натоварване при последващите наряди, които получавал като футболен съдия.
Освен болки и страдания, сериозно било накърнено самочувствието му, дълго време
изпитвал срам и унижение от случилото се. Бил обект на присмех и подмятания при
следващите си назначения като футболен съдия.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, срам и унижение,
ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-24.11.2019г., до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, чрез
назначения му от съда особен представител, с който се оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по размер. Излагат се твърдения, че ответникът е бил провокиран от
ищеца с думи и действия, които са предизвикали силно раздразнение, поради което е налице
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното АНД № 678/2020г. по описа на ДРС се установява, че с
постановеното по него решение № 260000 от 12.01.2022г. ответникът по настоящото дело В.
Н. В. е признат за виновен в това, че на 24.11.2019г. на стадиона в гр.Кочериново, по време
на футболната среща за първенство на IV - та лига ОГ “Рила” между отборите на ФК
“Левски” гр. Кочериново и ОФК “Ботев” гр. Бобошево” е причинил лека телесна повреда на
К. Е. К., от гр. Дупница, изразяваща се в контузия (натъртване на меки тъкани, хематом и
болка в половата област-пубисната област на корема, основата на половия орган и дясната
половина на мъдната торбичка на десния тестис), състояние довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
като телесната повреда е причинена на длъжностно лице, при изпълнение на службата му-
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 130, ал.1 от НК. За това
2
престъпление ответникът бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от
НК, като му било наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 1000.00 лв.
Прието е като доказателство по делото и медицинско свидетелство изх.
№93/25.11.2019г., издадено от д-р Михаил Савов-хирург в МЦ „Св. Иван Рилски 2003“ АД-
гр.Дупница, след преглед на ищеца К. Е. К., видно от което е установен подкожен хематом
със синкаво-ливиден цвят в областта на дясната половина скротума, проксимална трета
(основата на члена) и част от пубиса. Кожните гънки на скротума са изгладени, а десният
тестис е болезнен при палпация.
От извършената в хода на досъдебното производство по АНД № 678/2020г. по описа
на ДРС съдебно-медицинска експертиза се установява, че К. К. е получил травматично
увреждане, изразяващо се в контузия/натъртване на меки тъкани, хематом и болка в
половата област-пубисната област на корема, основата на половия орган и дясната половина
на мъдната торбичка на десния тестис-състояние, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота му.
Свидетелите В. Х. П. и В. В. В.ов-преки свидетели на инцидента, дават показания, че
след като бил изритан в слабините от огветника, ищецът изпитвал изключително силни
болки в слабинната област, превивал се на две и стенел. Не бил в състояние да продължи
мача, а свидетелите го придружили до медицинския център в гр. Дупница. Заради
причиненото увреждане, ищецът не бил в състояние физически да участва в мачовете от по-
горните групи, поради което се наложило да пропусне няколко кръга от първенствата. Около
две-три седмици след инцидента изпитвал силни болки в слабините и не бил в състояние да
тренира. Освен физическа болка, ищецът изпитвал срам и унижение от случая, търпял
подигравки при следващи мачове от агитките на отборите, които му се подигравали с думите
„там те биха, искаш ли и тук да те набием?“. Според свидетелите, този случай се е отразил
негативно върху кариерата на ищеца като футболен съдия, тъй като пропуснал множество
участия в мачове от по-горни групи на футболните турнири.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от
физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от
същото деяние. С влязло в сила решение № 260000 от 12.01.2020г. на PC-Дупница по АНД
№ 678/2020г. ответникът е признат за виновен в извършване на описаното в исковата молба
престъпление, от което е пострадал ищецът.
3
Силата на пресъдено нещо на постановеното решение във връзка с гражданския
процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на
престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на лека
телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на службата му. Поради това съдът
приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се
явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (умишлено), поради което му е
наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на
ответника и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението,
за което е осъден. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД
настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по АНД №
678/2020г. по описа на РС-Дупница.
Безспорно се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани
доказателства, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, значителни болки, страдания и
емоционален дискомфорт, срами и унижение от случая, продължили в период от няколко
седмици.
Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения
срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът В. Н. В.. Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият
„справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС,
обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане
следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават
обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно
възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и
характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият
ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Следва
да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален
статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
Според показанията на свидетелите, ищецът се е възстановявал от нанесената му
телесна повреда в период на няколко месеца, като две-три седмици е изпитвал силни
физически болки, не е можел да тренира, а още повече-да изпълнява задълженията си като
футболен съдия. Непосредствено след инцидента ищецът е изпитал изключително силни
болки, което е наложило да бъде прегледан от лекар. Видно от свидетелските показания,
4
инцидентът се е отразил силно негативно както върху психиката на ищеца, който изпитвал
срам и унижение от случилото се, така и върху кариерата му на футболен съдия, тъй като за
период от няколко месеца не е могъл да съдийства в мачове от по-горните групи на
футболните турнири. В случая негативните изживявания на ищеца като преживян силен
стрес, срам и неудобство са продължили много повече от периода на физическото му
възстановяване.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че
последният е бил провокиран от ищеца с думи и действия. Тези обстоятелства са били
предмет на изясняване от наказателния съд при разглеждане на въпросите относно вината,
противоправността и наказателната отговорност на ответника и не могат да бъдат отново
обсъждани в настоящия процес. Дори ответникът да е бил „провокиран“ от ищеца чрез
думи или действия, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД и не може да обуслови намаляване на претендираното обезщетение.
Приложението на посочената разпоредба е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето защо, приносът трябва
да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС
17/1963 г., така и трайната съдебна практика. В случая не се установява такова конкретно
поведение на ищеца, което да е в пряка причинна връзка с претърпените от него вреди.
Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое
вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая, съдът счита,
че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3 000.00 лв.,
представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие на упражненото спрямо него физическо насилие, осъществяващо
състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Този размер съдът намира за
справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот. Поради това
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер. Върху определеното обезщетение
следва да се начисли и законна лихва за забава /компенсаторна/, считано от датата на деликта
/24.11.2019г./, в съответствие с падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до
окончателното издължаване.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК,
ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС – Дупница в размер на 120.00
лв., както и сума в размер на 300.00 лв. за възнаграждение на назначения му от съда особен
представител, изплатено от бюджета на съда.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на пълномощника на ищеца-адв. Й. Г.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. за оказаната на
5
ищеца безплатна адвокатска помощ, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от ДР на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (арг. Определение № 320 от 01.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
495/2023 г., IV г.о.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на К. Е. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сума в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки, страдания, срам и
унижение, в резултата на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр.
1, във връзка с чл. 130, ал.1 от НК, за което е признат за виновен с решение по АНД №
678/2020г. по описа на ДнРС, а именно: причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия (натъртване на меки тъкани, хематом и болка в половата област-пубисната
област на корема, основата на половия орган и дясната половина на мъдната торбичка на
десния тестис), състояние довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена на
длъжностно лице, при изпълнение на службата му, ведно със законната лихва от датата
на причиняване на увреждането-24.11.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева,
както и сума в размер на 300.00 (триста) лева за възнаграждение на назначения му от
съда особен представител, изплатено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й. Й. Г.
от АК-Кюстендил, сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6