Определение по дело №359/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 100
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20211500600359
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. Кюстендил , 26.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211500600359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл. 249, ал.3
вр. ал.1 НПК.
Адв.Н.Николов, служебен защитник на Р.И. И., подсъдим по НОХД № 1139/20 г.
по описа на Дупнишкия районен съд обжалва определение на ДнРС от проведено
разпоредително заседание от 24.06.2021 г. по посоченото дело в частта, в която ДнРС е
отказал прекратяване на съдебното производство по делото на осн. чл.248, ал.3 НПК и не е
върнал делото на ДнРП за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални
нарушения на процесуалните правила.
Препис от жалбата е изпратен на ДнРП, която не е взела становище по същата.
КнОС, след проверка на материалите по НОХД №1139/2020 г., намира частната
жалба за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна
страна в наказателния процес.
В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението на съда
в частта относно липсата на нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, като се твърди, че
нарушенията са извършени.
Кюстендилският окръжен съд, в настоящия състав, намира частната жалба за
неоснователна, а определението на съда в частта за липсата на съществени отстраними
процесуални нарушения в определението за правилно и законосъобразно по следните
съображения:
Срещу Р.И. И. е повдигнато обвинение по чл. 196, ал.1, т.2 НК вр.чл.195, ал.1,
1
т.3 вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1 б.“А“ НК.
ДнРС е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 до 8 от НПК и с участието на всички страни, за което същите
са били надлежно уведомени с изготвяне на разпореждане и изпращане на съобщения по чл.
247б от НПК.
По ред причини разпоредителното заседание е било отлагано няколко пъти,
като подс.И. е бил редовно призован за първите заседания, явявал се е пред съд и му е бил
връчен препис от ОА и от разпореждането на съда. РЗ е проведено на 24.06.2021 г. в
отсъствието на подсъдимия. За него са били постъпили данни, че е напуснал пределите на
страната и ДнРС е провел РЗ в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „А“
НПК.
При обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 НПК е било направено искане
от страна защитата на подс.И. за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора с доводи за нарушено право на защита- липса на съдебно психиатрична
експертиза, която да изследва въпроса за вменяемостта на подсъдимия. Направени са и
искания относно годността на приложени към делото огледни протоколи на веществени
доказателства и относно начина на оценяване на процесните вещи, предмет на обвинението.
ДнРС оставил искането без уважение, като е приел, че твърдените нарушения са
свързани с допускането, събирането и проверката на доказателствата и не нарушават
правото на защита на обвиняемия.
Определението на съда се състои от две части - обжалваема и необжалваема. В
конретния случай се обжалва определението в частта му по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, с която
съдът не възприема доводите на защитата за наличието на съществени отстраними
процесуални нарушения в обвинителния акт и искането му за връщане на делото на
прокурора.
Настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приел, че наведените доводи
от адв.Н.Николов за съществени отстраними нарушения на процесуалните правила при
проведеното досъдебно производство са неоснователни. Защитата изтъква доводи за
необходимостта от изследване на въпроса за вменяемостта на дееца, назначаване на
съдебнопсихиатрична експертиза и доводи, свързани с годността на доказателствени
средства, които доводи се поддържат и в частната жалба. КнОС не ги споделя, доколкото
същите са свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата,
каквито доводи не могат да се предявяват в РЗ- аргумент от разп. на ч.248, ал.4 НПК.
Първото твърдение- относно вменяемостта на дееца е действително съществен въпрос, но
същият може да се изясни и в хода на съдебното следствие по надлежния ред- назначаване
на СПЕ при необходимост. Второто възражение- за негодност на протоколите за оглед на
веществените доказателства и относно начина на оценката на една от вещите представлява
2
възражение във връзка с оценката на определени доказателства. Възражения за това, че не са
събирани доказателства, че са нарушени процесуални правила при събирането и оценката на
тези доказателства могат да се правят във всеки един момент в съдебната фаза на процеса.
Това е въпрос, който касае вътрешното убеждение на съда при оценката на
доказателствените материали и по който съдът се произнася във всеки един момент при
разглеждане на делото. Този въпрос не е основание за връщане на делото в какъвто смисъл е
изричната норма на чл.248, ал.4 НПК.
Следва да се отбележи, че съдебната фаза заема централно място в процеса / чл.
7 от НПК/, в рамките на която съдът формира убеждението си, след обективно, пълно и
всестранно изследване на всички доказателствени източници. При провеждането на
съденото следствие съдът не само, че не е ограничен, но е задължен да събере всички
относими към предмета на доказване доказателства. Досъдебното производство има само
подготвителен характер. В този смисъл всички твърдения и обстоятелства, изложени в
частната жалба подлежат на доказване и това следва да бъде осъществено в съдебната фаза
на процеса.
За прецизност единствено следва да се отбележи, че доколкото делото се
разглежда в отсъствие на подс. И. е необходимо при разглеждането на делото да се изискват
актуални справки относно обстоятелството- дали лицето се е върнало в страната, както и
дали пребивава в затворите и следствените арести в Р България.
В заключение- правилен е извода на ДнРС, че не е налице претендираното
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушение на правото на
защита на обвиняемия по чл. 249 ал.4 от НПК. По тези съображения определението на ДнРС
в обжалваната част е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 345, ал.1 НК вр. чл. 249, ал.3 от
НПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Дупнишкия районен съд от 24.06.2021 г.
по НОХД № 1139/21 г. в частта, в която по реда на чл.249, ал.3 НПК ДнРС е отказал
прекратяване на съдебното производство по посоченото дело на осн. чл. вр. чл. 248, ал.1, т.3
НПК като законосъобразно и ВРЪЩА делото на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
3

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4