РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501345 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК вр. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от В. Й. М. чрез адв.
И.С., срещу решение № 261144 от 12.04.2021 г., постановено по гр.дело №
12110 от 2020 г. по описа на РС -Пловдив, ХV гр. състав, с което са
отхвърлени предявените от В. Й. М. обективно кумулативно съединени
искове за признаване за незаконно на дисциплинарно уволнение,
осъществено със заповед №4/15.09.2020 г. на управителя на „МБПЛР-
Стамболийски“ ЕООД и неговата отмяна – правно основание чл.344, ал.1, т.1
КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„***“ – правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за осъждане на ответника да
заплати на ищцата парично обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради дисциплинарното уволнение, за период от шест месеца,
считано от 15.09.2020 г. до 15.03.2021 г., възлизащо общо на сума в размер от
3660 лв. - правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 23.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата,
като жалбоподателката е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на
„МБПЛР - Стамболийски“ ЕООД сумата от 1096.20 лв., представляваща
1
сторени разноски в рамките на производството.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Неправилно е прието, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
връчена лично на ищцата, като оспорва връчването. Твърди се тенденциозно
отношение във връзка с влошено здравословно състояние на
жалбоподателката, което пречи да упражнява задълженията си. Предлагано
е да напусне доброволно, но отказът е довел до негативно отношение
спрямо нея. Липсва виновно извършено деяние. Не е конкретизирано кога
жалбоподателката е закъсняла за работа. Не е ясно и за какво нарушение се
налага дисциплинарно наказание. Иска се отмяна на решението и уважаване
на исковете, като се присъдят и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна, с който се излагат подробни съображения, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението като правилно
и законосъобразно - да се потвърди. Иска се и присъждане на разноски по
делото.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице
са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на съдебния акт.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на първостепенния съд е правилно, като на основание чл.272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното съдебно
решение.
2
Според решение №200 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6459/2014 г., IV г. о., ГК, след като са изчерпани контролните функции на
въззивния съд (да провери валидността и допустимостта на решението и да
определи вярната правна квалификация на предявените искове и на
насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните), той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти, съответно - последиците от недоказването.
Ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно
оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа
констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е
направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените
правила (при разменена доказателствена тежест, при липса на доказателства,
извращаване на събраните доказателства или необсъждането им). Ако във
въззивното производство не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, съдът не може да преценява, нито да обсъжда наново
доказателствата по делото. Въззивният съд може да приеме за доказани
различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при
съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във
въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили
факти. Като изхожда от своята правна квалификация на материалните
субективни права, предмет на делото, той може да приеме за правно
релевантен факт, чието правно значение е отречено от първоинстанционния
съд, както и да отрече правното значение на факт, който е взет предвид при
постановяване на първоинстанционното решение.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от
В. Й. М. против „МБПЛР - Стамболийски” ЕООД, като са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ - за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение,
осъществено със заповед №4/15.09.20 г. на управителя на „МБПЛР -
Стамболийски“ и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „***“ и за заплащане на парично обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради дисциплинарното
уволнение, за период от шест месеца, считано от 15.09.2020 г. до 15.03.2021
г., възлизащо общо на 3660 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
3
Ищцата твърди, че за периода 01.01.2007 г. – 15.09.2020 г. между
страните е било налице трудово правоотношение, въз основа на сключен
трудов договор и допълнителни споразумения към него, като е заемала
длъжност „***”. Със заповед №4/15.09.2020 г. трудовото правоотношение е
прекратено от ответника, тъй като е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”. Поддържа, че развилото се дисциплинарно производство е било
тенденциозно и описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина
са несъществуващи. Единствената преследвана цел била тя да бъде уволнена,
тъй като е диагностицирана с „неинсулинов захарен диабет с неврологични
увреждания с КДС”. Твърди, че на 30.06.2020 г. не се е държала грубо и
неуважително, не е обиждала пациент на болничното заведение - лицето И.И..
Сочи, че той е напълно неподвижен, не говори и няма как да се е оплакал от
нейното държание. Не е събрала бельото от 20-та стая на болничното
заведение, тъй като Главната медицинска сестра изрично е наредила да не
го взема. Признава, че е забравила да измие единствено посудата -
обстоятелство, което е и потвърдила при изисканите писмени обяснения.
Поддържа, че не са връчвани предходни заповеди, с които са налагани
дисциплинарни наказания. Преди уволнението работодателят не представил
копие от дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение
от Инспекция по труда. Моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
„МБПЛР- Стамболийски“ ЕООД, като се излагат съображения, че със своите
действия ищцата е извършила системни и достатъчно тежки нарушения на
трудовата дисциплина, които да обосноват нейното дисциплинарно
уволнение. При издаването на заповедта за уволнение са спазени всички
законови изисквания, като е изискано предварително разрешение от Дирекция
„ИТ” - Пловдив, както и обяснения от работника. За работодателя не
съществува задължение да представи на работника копие от предварителното
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че
описаните в заповедта нарушения са осъществени от ищцата, работодателят е
положил усилия да изясни в цялост случилото се. Акцентира се, че предвид
специфичния характер на извършваната от ответното дружество дейност, е
необходимо санитарите да се отнасят с нужното уважение и грижа спрямо
пациентите. Демонстрираното от ищцата поведение е в разрез с тези
изисквания и това драстично накърнява доброто име и репутация на
работодателя. Моли се, предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Въз основа на събраните пред районния съд доказателства е
прието за установено следното:
Между страните е съществувало валидно учредено трудово
правоотношение за периода 01.01.2007 г. – 15.09.2020 г., по силата на което
4
ищцата е заемала при ответника длъжност „***“. Трудовото правоотношение
е прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение №4 от 15.09.2020 г. на
управителя на „МБПЛР - Стамболийски“ ЕООД. Безспорно е между страните,
че преди издаването на посочената заповед работодателят е изискал писмени
обяснения, които са предоставени от работника. Преди издаването на
заповедта работодателят е изискал мнение на ТЕЛК и предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от Дирекция „ИТ”
– Пловдив във връзка с факта, че ищцата е с поставена водеща диагноза
„неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“, като е
дадено такова.
Със заповед №39/12.08.2020 г. на управителя на ответното
дружество на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“. Заповедта е връчена лично на ищцата на дата 14.08.2020 г.
Същата е взета предвид от работодателя при определяне тежестта на
дисциплинарното наказание, което е наложил чрез процесната заповед
№4/15.09.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
графологична експертиза, обследвала автентичността на положения подпис в
графа „служител“ в заповед №39/12.08.2020 г., се изяснява, че същият е
изпълнен от ищцата В.М.. Посочено е, че при съпоставяне на подписа,
положен в заповедта, със сравнителни образци, са налице съвпадения, които
са характерни, устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, налагаща
извод, че подписът е изпълнен именно от ищцата.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като обективно,
обосновано и компетентно изготвено.
Със заповед №104/01.09.2020 г. на ищцата е разрешен и е ползвала
платен годишен отпуск от пет работни дни за 2020 г., считано от 01.09.2020
г.- 08.09.2020 г. включително.
Св. Д., работеща при ответника на длъжност главна медицинска
сестра, споделя, че на 30.06.2020 г. се е случил инцидент между ищцата и
пациентът И.И., който е бил настанен за обгрижване в „МБПЛР-
Стамболийски“. Разбрала е за случилото се на сутринта, когато е
докладвано. Ищцата е следвало да занесе храна и да обслужи пациента И.И.,
който се възстановявал след инсулт, но възприемал всичко, което му се
говори, и комуникирал с жестове и звуци. Когато ищцата е следвало да го
нахрани, от стаята на пациента се чули викове и обиди, насочени от ищцата
към болния – „идиот такъв“, „омръзна ми от теб“, „пак ли не искаш да се
храниш“. Намиращите се наоколо служители веднага се намесили, извели
пациента извън стаята и се опитали да го успокоят. Той преживял инцидента
тежко. На 30.06.2020 г. ищцата не е изпълнила задълженията си да почисти
посудата, останала от пациентите, както и да събере бельото на изписан
5
пациент. През месец юли 2020 г. ищцата следвало да бъде първа смяна с
работно време до 13.30 ч. Свидетелката била на работа и следяла лично
разнасянето на храната на пациентите, като забелязала, че ищцата не е на
работа. По - късно дошъл и управителят на болничното заведение, който
попитал къде се намира ищцата М. и защо не е на работа. Било установено, че
не е на работното си място и самоволно си е тръгнала преди приключване на
работната смяна. Свидетелката сочи, че потърсила ищцата по телефона, а тя
казала, че не се чувствала добре и си е тръгнала.
От показанията на св. Г., на длъжност „***“ в ответното
дружество, се установява, че на 30.06.2020 г. са работили в една смяна,
ищцата е следвало да обслужи пациента И.И., който бил културен и спокоен
човек. Свидетелката била в съседна стая и чувала случващото се при ищцата.
Внезапно от стаята на пациента И. се чули крясъци, насочени от ищцата към
болния - „айде бе, боклук, идиот, с теб ли ще се разправям“. След като чула
виковете, свидетелката незабавно се отправила към стаята на И. и се опитала
да го успокои и нахрани. Свидетелката изтъква, че е имало доста случаи, при
които ищцата да обижда и да се отнася грубо с пациенти на болничното
заведение. След случая с пациента И. незабавно е уведомила главната сестра.
Съдът е кредитирал изложеното от свидетелките като обективно,
логически последователно и съответно на останалия приобщен по делото
доказателствен материал.
В съдебно заседание на 11.02.2021 г. е констатирано от трудовата
книжка на ищцата, че след прекратяването на правоотношението с ответното
дружество, на 12.10.2020 г. е постъпила на работа при Община Стамболийски
на длъжност „личен асистент“, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер от 623.38 лв. Правоотношението е прекратено на 21.10.2020 г., а,
считано от 22.10.2020 г., ищцата отново е постъпила на работа в Община
Стамболийски на длъжност „личен асистент“ с договорено основно месечно
възнаграждение в размер от 439 лв.
Не се възприема твърдението на жалбоподателката, че неправилно
състава на районния съд е приел, че заповед №39/12.08.2020 г., с която е
наложено на М. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
е връчена лично на 14.08.2020 г. Възражението на жалбоподателката е
голословно, не се подкрепя от събраните по делото доказателства и способи
на доказване. Изводът на състава на районния съд не е произволен – върху
самата заповед е положен подпис на служител, като е отбелязана дата на
връчване 14.08.2020 г. Приетата по делото експертиза е категорична, че в
представената за изследване заповед, подписа, положен за служител, е
изпълнен от В.М.. Заключението не е оспорено, като правилно е възприето.
Изводът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен.
Не се възприема и довода, че през целия период на действие на
6
трудовото правоотношение между страните ищцата е била добър служител, а
едва през лятото на 2020 г., според работодателя, е започнала да нарушава
системно и виновно трудовата дисциплина. Видно от приложеното лично
трудово досие, със заповед №63/14.11.2018 г. на М. е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за тежко
нарушение на трудовата дисциплина /л.78/, като е демонстрирано агресивно
поведение.
Вярно е, че от жалбоподателката е представено ЕР на ТЕЛК, като
е установено влошено здравословно състояние. Не е установено обаче
твърдяното, че работодателят неколкократно е предлагал да напусне
доброволно – доказателства в тази насока не са ангажирани, както и за
твърдяното тенденциозно отношение.
Относно възраженията, че нарушенията на трудовата дисциплина,
изразяващи се в грубо отношение към пациент и неизмиване на посуда не са
основание за налагане на наказание предупреждение за уволнение: Не се
оспорва, че М. е дала обяснение и е признала факта, че не е измила посудата,
като се е извинила за това. Твърди се, че се касае за небрежност.
Небрежността обаче също е форма на вина. Не се оспорва, че не е извършила
действието, като това е било вменено като задължение по длъжностна
характеристика
Не се възприема твърдението в жалбата, че грубото отношение
към пациент не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Всеки
пациент има право на достойно отношение, още повече, когато се касае за
лица, които са в тежко здравословно състояние, не са в състояние да полагат
самостоятелно грижи за себе си, а се нуждаят от чужда помощ за
елементарни хигиенни и битови дейности. Обидите, грубото отношение и
виковете към такива лица от тези, които би следвало да ги подпомагат при
възстановяването им, не може да се определи като обществено приемливо, а
според длъжностната характеристика М. е имала задължение да работи
съобразно морално – етичните норми на поведение. От състава на районния
съд са изложени подробни съображения защо се приема, че е налице
дисциплинарно нарушение, като същите напълно се споделят.
При така установените факти правилен е извода на състава на
първоинстанционния съд, че дисциплинарното нарушение е установено от
разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на
трудовите задължения. На ищцата е вменено системно нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Относно това, че
се касае за системност, че следва да се има предвид и заповед №39/12.08.2020
г. и защо, са изложени подробни, обосновани и логични съображения, които
са съобразени както със закона, така и със съдебната практика, напълно се
споделят от въззивната инстанция, като на основание чл.272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на районния съд.
7
Относно датата, на която се твърди да е извършено нарушението –
закъснение и преждевременно напускане на работата, и неяснотата, свързана
с нея – дали нарушението е извършено на 13.07.2020 г., както се твърди в
докладната на старшата сестра, или на 13.08.2020 г., както е посочено в
заповедта – касае се за техническа грешка. На стр.1 и 3 от заповедта е
посочена датата 13.07.2020 г., а на стр.2 – 13.08.2020 г. Видно от личното
трудово досие на жалбоподателката, при образуваните дисциплинарни
производства от нея обяснения са искани във връзка с докладна записка на
главната медицинска сестра. Според решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК, при реализиране на дисциплинарната
отговорност на работник или служител, няма пречка нарушенията на
трудовата дисциплина да са индивидуализирани в самата заповед за налагане
на дисциплинарно наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната
заповед, чието съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се
приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1
КТ. Жалбоподателката е била наясно за кое нарушение се искат
обясненията, както и кога е извършено. В тази насока са и твърденията в
исковата молба.
Според решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1393/2017 г., III г. о., ГК, когато обяснението е поискано преди връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, с него ищецът е запознат
със съществените елементи на допуснатото нарушение. Изискванията на чл.
195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са
изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с
оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен
съдебният контрол за законност на наложеното наказание. В случая това е
изпълнено. Заповедта е достатъчно ясна и мотивирана, за да може
жалбоподателката да организира защитата си, а и за да бъде осъществен
съдебния контрол.
Напълно се споделят и изводите на първостепенния съд, че са
спазени законови изисквания, за да преодолее закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3
КТ.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дисциплинарното
наказание е наложено в законоустановения двумесечен срок от узнаването.
Според решение № 209 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 87/2018 г., III г.
о., ГК, съгласно чл. 194, ал. 3 КТ, сроковете не текат, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е
видът на отпуска /достатъчно е същият да е от предвидените в закона/. Без
значение е и неговата продължителност. През време на отпуска сроковете
спират да текат, поради това, за да се прецени дали съответният срок е
изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от
продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. В този смисъл са и
8
разясненията в атакуваната заповед за уволнение, като същата е издадена в
законоустановения срок за налагане на дисциплинарно наказание.
Въз основа на гореизложеното искът за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и недоказан,
като правилно е отхвърлен като такъв. Същият се явява правопораждащ факт
за останалите два иска – за възстановяване на заеманата до уволнението
работа и за заплащане на обезщетение за времето, за което жалбоподателката
е останала без работа, което на практика е от 16.09.2020 г. до 08.10.2020 г.,
който не се е сбъднал. Правилно са отхвърлени исковете. Решението е
правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски са поискани в жалбата, но искането не е поддържано в
съдебно заседание, а и с оглед изхода на делото не се присъждат в полза на
жалбоподателката. Разноски са поискани от въззиваемата страна, като М.
следва да заплати направените такива в размер на 822 лв. за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261144 от 12.04.2021 г.,
постановено по гражданско дело №12110/2020 г. по описа на РС -Пловдив,
ХV граждански състав.
ОСЪЖДА В. Й. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„МБПЛР – Стамболийски“ ЕООД, ЕИК *********, направените във
въззивното производство разноски в размер на 822 (осемстотин двадесет и
два) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9