РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4950
гр. София , 01.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110136983 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на С.С. Б. – И.а и ЦВ. Г. ИВ. срещу СТ. АЛ.
Б. и Д. К. Б..
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са собственици на ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 68134.510.5041, находящ се в гр. София, ул. „С № 26,
целият с площ от 391 кв. м., който по документ за собственост представлява УПИ I-173 в кв.
44. С решение по гр. д. № 42505/2016г. на СРС на основание чл. 32, ал. 2 ЗС било
извършено разпределение на ползването на незастроената част от имота съобразно изготвен
вариант по СТЕ, при който дял втори, оцветен в зелен цвят, с площ от 41,83 кв. м., и
паркомясто 1, оцветено в сив цвят, се предоставили за ползване на ответниците, а дял първи,
оцветен в жълт цвят, с площ от 41,83кв. м. и паркомясто 2, оцветено в сив цвят, се
предоставили за ползване на ищците. Въз основа на решението, ответниците се снабдили с
изп. лист и били въведени във владение в своята част. За осъщественото принудително
изпълнение били начислени такси в размер на 673лв., за събирането на които била наложена
възбрана върху притежаваната от ищците ½ идеална част върху поземления имот. С
постановление за възлагане от 18.12.2019г. ЧСИ М. К възложил паркомясто № 2 с площ от
37.07 кв. м. съгласно заключението на в. л. по делото на СРС и 41,83 кв. м. реално обособена
част от описания недвижим имот на С.Б..
Ищците твърдят, че ответниците не са придобили описаните в постановлението за възлагане
имоти и постановлението не е породило вещно-транслативно действие, тъй като това са
части от поземления имот, от който ищците притежават ½ идеална част. Поддържат, че
описаните в постановление за възлагане паркомясто № 2 с площ от 37,07кв. м. и реално
обособена част с площ от 41,83 кв. м. от поземления имот не представляват самостоятелни
обекти на вещни права, доколкото паркомястото представлявало обща част по смисъла на
чл. 38 ЗС. Другият обект пък представлявал реална част от поземления имот, а реална част
можело да се придобие само при наличие на предпоставките по чл. 200 ЗУТ, които в случая
1
не били налице. Освен това, обявеният за купувач СТ. АЛ. Б. изрично бил оттеглил
наддавателното си предложение. Възбраната пък не била наложена върху продадените
обекти, а върху ½ идеална част от поземления имот.
Съобразно изложеното се моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ищците са собственици на ½ идеална част от паркомясто № 2 с площ от 37,07
кв. м. и на 41,83 кв. м. реално обособена част от поземелния имот.
С исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на предявените искове
чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 69/2019г. по описа на ЧСИ К, по което бил
насрочен въвод във владение на купувача в имотите от публичната продан. Интересът си от
обезпечението обосновават с твърдението, че ако не бъде допуснато, ищците ще бъдат
лишени от владението на тези обекти, които са им разпределение за ползване с решението
на СРС.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че исковата молба не отговаря
на изискванията за редовност.
Налице са противоречия между обстоятелствена част на исковата молба и отправения
петитум. В обстоятелствената част ищците твърдят, че са собственици на ½ идеална част от
поземления имот. Считат, че извършената публична продан на описаните паркомясто № 2 и
обособена реална част от 41,83 кв. м. не може да породи вещно-транслативно действие, тъй
като това не са самостоятелни обекти на правото на собственост. Тоест, твърди се, че
постановлението за възлагане е с невъзможен предмет и съответно собствеността върху тези
имоти не може да премине върху купувача. В същото време обаче в петитума на исковата
молба, се моли да бъде признато за установено, че ищците са собственици именно на ½
идеална част от същите тези обекти, които според тях няма как да бъдат самостоятелен
обект на правото на собственост. След като ищците твърдят, че това не се обекти, годни да
бъдат предмет на самостоятелно право на собственост, а такъв обект може да е само
поземленият имот, то следва да искат да бъде признато за установено, че са собственици на
½ идеална част от поземления имот, а не на тези невъзможни според тях обекти, описани
като паркомясто № 2 и реално обособена част от 41, 83 кв. м. от поземления имот.
Също така, с оглед фактическите твърдения на ищците, следва да се уточни дали искането за
установяване нищожност на публичната продан, респ. на постановлението за възлагане,
поради невъзможен предмет, съответно поради допуснати процесуални нарушения
(оттеглено наддавателно предложение и липса на възбрана върху тези имоти), представлява
отделен и самостоятелен иск или има само обуславящо значение за предявения иск за
собственост и съответно по него не се иска произнасяне с отделен диспозитив, а само
обсъждане в мотивите.
Също така, в случай че ищците твърдят, че предмет на делото е именно собствеността върху
½ идеална част от поземления имот, то цената на иска и съответно дължимата държавна
2
такса следва да бъде определена на база ½ от данъчната оценка на имота. Ето защо е
необходимо да бъде представена и данъчна оценка за имота.
Ако пък ищците продължават да поддържат, че предмет на делото е собствеността на ½
идеална част върху пармомясто № 2 и реално обособена част от 41,83 кв. м., следва да
обосноват правния си интерес от предявяване на такъв иск, предвид твърденията им, че това
не са самостоятелни обекти и именно това е причината, поради която постановлението за
възлагане не може да породи действие. Тоест, от една страна ищците хем твърдят, че това не
са имоти, годни за разпоредителна сделка, хем искат да бъдат признати за собственици
върху същите тези имоти, което обуславят с невъзможността те да бъдат продадени на
публична продан. Налице е явно противоречие в твърденията им и отправеното искане за
защита.
Предвид нередовността на исковата молба, съдът следва да се произнесе по искането за
допускане на обезпечение след като бъдат изправени нередовностите. Безпротиворечиво в
съдебната практика е поддържаното, че нередовната искова молба не подлежи на
обезпечаване, като съдът дължи произнасяне по направеното искане за допускане на
обезпечение едва след като исковата молба отговоря на изискванията за редовност –
Определение № 363/31.07.2018г. по ч.т.д. № 1224/18г., I ТО на ВКС, Определение №
47/19.01.2012г. по ч. т. д. № 871/2011г., II ТО на ВКС, Определение № 826/02.12.2013г. по ч.
т. д. № 3887/2013г., II ТО на ВКС и др.
Предвид изложеното, на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване
нередовността на исковата молба, след изпълнението на които съдът ще се произнесе по
искането за обезпечаване на предявения иск.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищците в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане:
да отстранят несъответствията между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, като уточнят точно имота/имотите, върху които искат да бъде признато за
установено, че притежават ½ идеална част от правото на собственост, като съобразят
мотивната част на настоящото разпореждане;
3
в случай че твърдят, че предмет на делото е ½ идеална част от поземления имот с
идентификатор № 68134.510.5041, следва в същия срок да представят данъчна оценка
за имота, необходима за определяне цената на иска и дължимата държавна такса;
в случай че твърдят, че предмет на делото е ½ идеална част от паркомясто № 2 и
реално обособена част от 41,83 кв. м., следва да обосноват правния си интерес от
предявяване на тези искове, предвид твърденията им, че това не са самостоятелни
обекти и именно това е причината, поради която постановлението за възлагане не
може да породи действие, съответно е с невъзможен предмет;
да уточнят дали предявяват за разглеждане отделен иск за прогласяване нищожност на
постановлението за възлагане по изложените в исковата молба съображения и
обусловен от него иск за собственост (тоест два иска, съединени кумулативно), или
предявяват само иск за собственост, като пороците, свързани с публичната продан и
издаденото постановление за възлагане имат само обуславящо значение за предявения
иск за собственост и съответно искат да бъдат обсъдени само в мотивите; ако
предявяват отделен иск за прогласяване нищожност на постановлението за възлагане,
следва да формулират петитум за това и да внесат дължимата държавна такса и за този
иск;
При неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4