РЕШЕНИE
Номер.......... Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ
И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти април Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 279 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А.Х.Т. против НП № 18-0819-005608 от 29.11.2018г. на
началник група към ОДП Варна, с което за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
осн.чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, на А.Т. е наложено наказание глоба в размер
на 100 лева и ЛПУМПС за срок от 1 месец.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока на обжалване и от процесуално легитимиран
субект, поради което е разгледана от съда.
В жалбата въззивникът моли отмяна на НП. Във фактите било
описано, че лицето не е осигурило достатъчно странично разстояние и причинило
ПТП, но били описани съставомерните признаци на нарушението по чл. 5
ал.1 т.1 от ЗДвП, като били посочени едновременно и трите отделни хипотези на нормата. Така нарушението
не било конкретизирано и не ставало ясно за какво е наказано лицето. Освен това
в случаите на причинено ПТП, наказанието следвало да бъде наложено на основание
чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, а не на осн. чл. 185
от ЗДвП, което също било основание за отмяна на обжалваното НП. Не били описани
нарушението по чл. 123 от ЗДвП, тъй като не ставало ясно
от фактите дали водачът е имал възможност да спре без да създава пречки за
движението, каквото било задължението му. Освен това не били ангажирани
доказателства нито за за това, кой е бил водачът на МПС, нито за това, че
същият е разбрал за съприкосновението с огледалото на другия автомобил.
При съставяне на АУАН не били присъствали лицата, посочени
като свидетели и същият не бил съставен в присъствието на нарушителя.
Освен за описаното нарушение било маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивницата не се явява, представлява се
от адв. А., редовно упълномощен. Поддържа жалбата и по съществото на делото
пледира отмяна на НП на основанията, изложени в жалбата. От доказателствата не
се установило, че въззивницата е причинила процесното ПТП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и неизразява становище по същество.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2018г.
св. Р. К. подала до Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
Варна писмен сигнал за това, че същия ден , прибирайки се от работа
установила, че автомобилът й „Тойота Ярис" per. № В 9109 BP,
паркиран на ул/Траф Игнатиев"33 е със счупено странично огледало и спукано
предно стъкло. На записи от охранителни камери на „Юнимастърс", се виждало
как на 26.08.2018 г. към 17.15. ч. л.а. с per. №
В
9991 ВМ, с несъобразена скорост удря лявото огледало на автомобила й.
Била извършена проверка и се установило, че л.а. с Per. №
В
9991 ВМ е собственост на А.Т.. Същата не могла да посочи дали друго лице
е управлявало автомобила и попълнила декларация в този смисъл. Бил съставен
протокол за ПТП и АУАН за това, че въззивницата не осигурила достатъчно
странично разстояние при преминаване покрай паркирал автомобил и причинила ПТП
с имуществени вреди.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните по делото доказателства - показанията на св. П. и на
св. В., които съдът кредитира като непротиворечиви и логични и от писмените
доказателства, АУАН, справка за нарушител от региона, заповед за компетентност,
протокол за ПТП. Като приобщен по реда на НПК съдът кредитира и веществените
доказателства - диск с видеозапис и изготвените фотоснимки.
Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
При провеждане на
АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по
чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не
по-късно от една година от нарушенията, а НП е издадено в предвидения от закона
6-месечен срок. Те са издадени и от компетентни лица, оправомощени с
приложената по делото заповед. Нарушенията са описани пълно и точно както от
фактическа, така и от правна страна. Посочени са всички съставомерни признаци,
всички относими към тях факти, посочени са правни квалификации, които съответстват
на фактическото и правно описание.
Съдът не споделя становището на защитата, че било допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН бил съставен в отсъствие на
нарушителя, със свидетели, които не присъствали когато въззивницата отишла.
Това не ограничава правото на защита, тъй като АУАН е редовно връчен на А.Т.,
поради което, дори необосновано да е съставен в нейно отсъствие, то не е налице
съществено процесуално нарушение.
Правото на защита не се ограничава и от това, че нарушението
от правна страна е описано без да е конкретизирана хипотезата му. Защитата се
гради срещу фактите, а от тях безспорно става ясно, че лицето е наказано за
причиняване на имуществени вреди, а не за създаване на пречки за движението,
или на опасност за живота и здравето на хората.
Макар да задължава водача да спре по такъв начин, че да не
създава опасност за движението, нормата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП е
императивна и не му дава възможност изобщо да не спира. Поради това съдът
намира, че неописването на факти, от които да стане ясно дали е било възможно
да се спре без опасност за движението, не ограничава правото на защита.
Предвид горното, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразяват
нарушението от правна страна и срещу какви факти се защитава.
Материалният закон е приложен правилно.
Видно от обстоятелствената част на НП, по т.1 от същото, А.Т.
е наказана за това, че „не осигурява достатъчно странично разстояние при
преминаване покрай паркирал автомобил и причинява ПТП. Минаването покрай
препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в
движението е заобикаляне по смисъла на чл.91 ал.1 от ППЗДвП. При това
преминаване, обаче, не са нарушени правилата на чл.91 от ППЗДвП, поради което
правилно АНО е преценил, че е нарушено общото правило да не се причиняват щети
другиму и е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
По същите причини, тъй като не са нарушени правилата за спазване на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, правилно АНО не е наложил санкцията по чл. 179
ал. 2 вр. ал.1 т.5, а тази по чл. 185 от ЗДвП.
При ПТП водачът е
длъжен да спре и да установи последиците. Това задължение е регламентирано в
чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и е обявено за
наказуемо по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Именно за това е наложено наказанието,
поради което тази правна квалификация е също правилна. Както е изложено по-
горе, водачът е бил длъжен да спре и е бил длъжен да го направи по начин, че да
не създава опасност за движението. Видно от приложения видеозапис, спирането на
улицата не било създало каквато и да било опасност за никого. Щетите по МПС,
включително и това, че част от огледалото е изхвърчало на пътя /което е видно
от записа/, сочат на удар с достатъчна сила, който е обективно възможно да бъде
възприет от всеки водач на МПС. Поради това съдът намира, че нарушението е
виновно извършено.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя
относно авторството на деянието.
От приложения по делото видеозапис не се установява самото
съприкосновение между двата автомобила. Видно е обаче, че в момента на
преминаване на л.а. с per. № В 9991 ВМ, пред паркираните в
дясно автомобили изхвърча огледало. Това потвърждава показанията на св.В. и П.
и в своята съвкупност доказателствата са достатъчни за да се направи единствен,
безспорен и категоричен извод, че именно водачът на л.а. с рег.№ В 9991
ВМ е причинил процесното ПТП.
Безспорно е също
така, че към датата на деянието собственик на автомобила е била А.Т.. Според
чл. 188 ал.1 от ЗДвП:" Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство." На А.Т.
е дадена възможност да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП и да посочи, ако
друго лице е управлявало превозното средство. В тази декларация, тя изрично е
описала, че на посочената дата автомобилът й се е управлявал от нея. Поради
това правилно АНО е ангажирал наказателната отговорност именно на собственика
А.Т..
Нарушенията не са маловажни по смисъла на 28
ЗАНН, тъй като няма такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да ги
отличават от обикновените случаи от този род. Напротив, налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно предходните наказания на А. Т. за
нарушения по ЗДвП.
Наложените наказания са справедливи. Глобата по т. 1 е
в императивно предвидения от закона размер от 20 лв. Наказанието ЛПУМПС по
т. 2 от НП е в предвидения от закона минимум, а наказанието глоба е
в размер между минималния и средния на предвиденото в закона. Предвид наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно наличието на предходни
наказания за нарушения по ЗДвП, не са налице предпоставки да се счита, че
тежестта на наказанията е несъразмерна на извършеното нарушение. Именно в този
размер, в тази си съвкупност наказанията са необходими за да се въздейства
предупредително, превъзпитателно и възпиращо на деца и на останалите членове на
обществото.
Водим от горното и но
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ N° 18-0819-005608 от
29.11.2018г. на началник група към ОДП Варна, с което за нарушение на чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП, на осн.чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123
ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, на А.Т. е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред
Варненски административен съд.
СЪДИЯ: