№ 686
гр. Варна, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100500137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЕТ “ Амбитус-Димитринка Щ.“, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, чрез адв. Н. срещу Решение №3656 от 13.11.2023г.,
постановено по гр.д. № 1301/2023г. по описа на ВРС, с което ответникът/ сега
въззивник/ е прието за установено в отношенията му с „Лено“ АД, ЕИК203217465 със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7
дължимостта на сумата от 163.69 евро, представляваща падежирала главница по
вноски от № 17 до № 48 по погасителен план по договор за заем бизнес кредит с
клиентски №5977/18.05.2018г., както и падежирала договорна лихва за периода
19.09.2019г. до 18.05.2022г. в размер на 6069.59евро, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр.д.№7582/2022г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение
14.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените
разноски в заповедното и исковото производство, на осн. чл.422 от ГПК.
Обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано. Въззивникът
сочи оплаквания, че доводите му за недействителност на кредитното правоотношение
не са обсъдени в цялост от първата инстанция. Посочването в съдържанието на
договора, че финансирането е опуснато с бизнес предназначение е целяло единствено
заобикаляне на ЗЗП. Акцентира, че кредитирането не е било за обезпечаване основната
дейност на търговец. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд относно
действителността на договорната разпоредба, с която е уговорена възнаградителна
лихва в размер на 30 % . Отделно оспорваната разпоредба противоречи на принципите
за добросъвестност при договарянето, като счита, че база за определяне на
възнаградителната лихва следва да служи величината на законната лихва. Навежда
доводи, че при преценката за добросъвестност при договарянето, съдът е следвало да
съобрази обстоятелството, че вземанията по договора се явяват обезпечени както с
договорна ипотека, така и посредством задължаването по договора от страна на
1
съдлъжниците, поради което уговаряне на възнаградителна лихва влиза в
противоречие с принципа за добросъвестност. Сочи нищожност на разпоредбата на
чл.2,3 б(iii) от договора. Възразява, че при постановяване на решението съдът не е
съобрази постановките на ТР 3/2017 на ОСГТК на ВКС относно начисляване на
договорна лихва върху падежирала главница. Страната сочи и процесуални
нарушения, изразяващи се в необсъждане на правеното с молба преди о.с.з. на
10.10.2023г. молба за постановяване на решение по чл. 238, ал.2 от ГПК.
В жалбата е направено доказателствено искане за назначаване на ССчЕ, която да
даде заключение относно ГПР по кредита и относно осчетоводяване на плащанията,
при съобразяване наличието и на друго кредитно правоотношение между страните.
Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения срещу него иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Счита
обжалването за недопустимо по съображения, че с отговора на исковата молба
ответникът е направил само бланкетни възражения и не е направила искания по
доказателствата. Ето защо се счита, че аргументите относно целите на финансирането,
действителността на чл.2,3 б(iii) от договора, са преклудирани като незаявени в срока
по чл. 131 от ГПК. Оспорва доводите относно качеството, в което е действал ответника
при сключване на договора, като счита, че той е действал в рамките на своята
търговска дейност. Обосновава уговорения размер на възнаградителната лихва със
свободата на договаряне. Като ориентир за добросъвестно уговорен размер на
възнаградителната лихва сочи петкратния размер на законната лихва съгл. чл. 19,ал. 4
от ЗПК, при съобразяване, че кредитополучателят не търговец. Оспорва становището
за свръхобезпеченост на кредита като изложен от насрещната страна аргумент срещу
добросъвестно уговорен размер на възнаградителната лихва. Счита, че законът не
забранява учредяване на повече от едно обезпечение за един дълг. Счита, че първата
инстанция не е допуснала процесуално нарушение като не е постановила решение по
реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК. Направеното от ответника в този смисъл искане е
бланкетно, и не и е основано на конкретни фактически твърдения. Счита, че
неприсъствено решение може да бъде постановено само ако поведението на ищеца
сочи неподдържане на предявения иска, какъвто не е случая. В заключение настоява за
потвърждаване на обжалваното решение. Оспорва наличие на процесуални нарушения,
които да са обусловили доказателствена непълнота и пропуски на съда по допускане на
относими доказателства.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на
изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК.
По доказателствените искания:
Направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на
повторна счетоводната експертиза, която да отговори на въпросите относно начина на
осчетоводяване на задълженията по процесния кредит при ищеца, както и относно
начина на начисляване на задълженията, предвид наличието на друго кредитно
правоотношение между същите страни.
С нарочна молба вх.№74584/10.10.2023г., депозирана преди първото по делото
о.с.з. ответникът своевременно е възразил относно начина отчитане на плащанията за
погасяване на задълженията по договора, като за установяване на възраженията е
2
поискал назначаване на повторна експертиза. С протоколно определение от
10.10.2023г. искането е оставено без уважение.
На осн. чл. 201, предл. 2 от ГПК съдът назначава повторна експертиза, когато
заключението е необосновано или възниква съмнение за неговата правилност.
Съставът на въззивния съд намира, че при своевременно оспорено заключение и
липсата на други доказателства, които да послужат за преценка на обосноваността на
заключението, първоинстанционният съд неправилно е отказал назначаване на
повторна експертиза. Налице е хипотезата на чл. 266,ал. 1 от ГПК, поради което
искането за тройна експертиза следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№91481/05.12.2023г. от ЕТ
“Амбитус-Димитринка Щ.“, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, чрез адв. Н.
срещу Решение №3656 от 13.11.2023г., постановено по гр.д. № 1301/2023г. по описа на
ВРС, с което ответникът/ сега въззивник/ е прието за установено в отношенията му с
„Лено“ АД, ЕИК203217465 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7 дължимостта на сумата от 163.69 евро,
представляваща падежирала главница по вноски от № 17 до № 48 по погасителен план
по договор за заем бизнес кредит с клиентски №5977/18.05.2018г., както и падежирала
договорна лихва за периода 19.09.2019г. до 18.05.2022г. в размер на 6069.59евро, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№7582/2022г. на ВРС, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение 14.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
както и присъдените разноски в заповедното и исковото производство, на осн. чл.422
от ГПК.
НАЗНАЧАВА ПОВТОРНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещото лице, след запознаване с материалите по делото и след справка в
счетоводството на ищеца да отговорни на следните въпроси:
1. Каква е величината на действително прилагания по процесния договор за кредит
ГПР?
2. Има ли данни за отпуснат в полза на ЕТ “Амбитус-Димитринка Щ.“ повече от
един кредит и как са отнасяни погасяванията / по твърдения на ответника в общ
размер на 5977 лева/ към всеки от сключените договори за кредит. Как са
осчетоводявани плащанията по всеки от договорите?
3. Какъв е размер на погасените с постъпилите суми главница, лихва, разноски по
всеки от договорите?
4. Водел ли е кредитора отделни счетоводни отчетности по отделните договори за
кредит?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим от въззивника в едноседмичен
срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.
3
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената експертиза Ани
Ванева, която да се уведоми за поставената й задача след представяне на доказателства
за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от
ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание. УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по ССчЕ възнаграждение
следва да представи справка – декларация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.04.2024г от 11.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4