Решение по дело №779/2018 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 101

 

гр.  Кубрат, 16.07.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета  година в състав:

Председател: Албена Великова

 

При  секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 779 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство  с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът О.Ю.М., ЕГН ********** *** твърди, че с Решение  № u0436/27.08.1993 г. на Поземлена комисия – Кубрат е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, съгласно план за земеразделяне в землището на с. Бисерци на наследниците на общия наследодател Ю.М. Х. Я., който след като се изселил в Република Турция придобил турско гражданство и се именувал Х..А., род. на *** г. в РБългария и поч. на ***в РТурция, съставляващи следните поземлени имоти:

1/ Нива от 22.000 дка, четвърта категория, местност „До орехите“, имот № 336009;

 2/ Нива от 23.760 дка, трета категория, местност „Ова екенлик“, имот № 437002, и

3/Лозе с площ от 0.553 дка, трета категория, в местността „Али гьоз“,съставляващо имот № 525001, всички имоти подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

М. като твърди, че общият наследодател през 1978 г.  е придобил турско гражданство и след смъртта му с Решение № 1999/1223 от 29.12.1999 г., постановено от Съда в Чорлу е прието, че наследството на Х..А., поч. на ***като вдовец се състои от един дял, присъден на сина му Я. А., а видно от приложените към исковата молба доказателства – удостоверение за наследници на М. Ю. Я., баща на Ю.М. Х. Я. (Х..Я.) и удостоверение за съпруга/родствени връзки се установява, че освен ответника, наследници на общия наследодател са ищеца и Н.Ю.О., поч. на 08.02.2001 г. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Я.А. (Я.Ю.М.), че О.Ю.М. е собственик на 1/3 ид. ч. от следните недвижими имоти находящи се в землището на с. Бисерци: 1/ Нива от 22.000 дка, четвърта категория, местност „До орехите“, имот № 336009;  2/ Нива от 23.760 дка, трета категория, местност „Ова екенлик“, имот № 437002, и 3/Лозе с площ от 0.553 дка, трета категория, в местността „Али гьоз“, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба и да го осъди да му отстъпи собствеността и предаде владението върху 1/3 ид. ч. от процесните имоти.

Ответникът Я. А., ЕГН **********, гражданин на Република Турция, с карта на пост. пребиваващ в Република България чужденец № *********, изд. на *** от МВР – София, с пост. адрес в България – ***, редовно уведомен за постъпилата искова молба, в срока по чл. 131 ГПК не представя писмен отговор.

В съдебно заседание се явява упълномощения от него адв. М.Х.от АК–Разград, който няма възражения срещу така подадената искова молба.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представениите по делото Решение № u0436/27.08.1993 г. на Поземлена комисия – Кубрат и заверено копие от преписката по издаването му се установява, че на наследниците на Ю.М. Х. Я. е възстановено правото на собственост върху следните поземлени имоти, находящи се в землището на село Бисерци, община Кубрат, както следва:

1/ Нива от 22.000 дка, от които 14.111 дка четвърта категория и 7.189 дка трета категория, в местност „До орехите“, съставляваща имот № 336009;

 2/ Нива от 23.760 дка, трета категория, местност „Ова екенлик“, имот № 437002, и

3/Лозе с площ от 0.553 дка, трета категория, в местността „Али гьоз“,съставляващо имот № 525001.

От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 268/20.08.2018 г. се установява, че имената Ю.М.Ю. и Ю.М. Х.Я. са имена на едно и също лице.

Общият наследодател Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.), видно от представените удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 285/07.09.2018 г. и удостоверение за наследниците на М. Ю. ***/10.10.2012 г., и двете издадени от Кметство село Бисерци, е роден на *** г.

Видно от представените  по делото изселнически паспорт – л.27 и данни за лицето, придобило турско гражданство – л.23, общият наследодател Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.) се е изселил през 1978 г. в Република Турция, а през 1979 г. е придобил турско гражданство като се е именувал с имената Х..А.. Не е спорно между страните обстоятелството, че Х..А., роден на *** г., е починал на ***в РТурция.

С приложеното към исковата молба Решение № 1999/1223 на съда в гр.Чорлу, е прието, че след смъртта си Х..А. е оставил единствен свой наследник сина си Я. А..

Цитираните по-горе удостоверения сочат, че Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.) освен сина си Я. А. (Я.Ю.М.) е имал още две деца – ищецът О.Ю.М. и Н.Ю.О., поч. на 08.02.2001 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 89, ал. 2 КМЧП наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Доколкото недвижимите имоти са на българска територия приложим при определянето на кръга на наследниците е Закона за наследяването на Репулбика България.

         Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗС чужденците, какъвто се явява ответникът по делото, доколкото липсват данни да притежава българско гражданство, могат да придобиват право на собственост върху земя при наследяване по закон, каквото се твърди в настоящия случай.

 От представеното с исковата молба и с преписката на ОСЗ-Кубрат Решение № u0436/27.08.1993 г. на ПК-Кубрат се установява, че на наследниците на Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.) е било възстановено правото на собственост върху имоти в землището на село Бисерци, община Кубрат, а именно: 1/ Нива от 22.000 дка, от които 14.111 дка четвърта категория и 7.189 дка трета категория, в местност „До орехите“, съставляваща имот № 336009;  2/ Нива от 23.760 дка, трета категория, местност „Ова екенлик“, имот № 437002, и 3/Лозе с площ от 0.553 дка, трета категория, в местността „Али гьоз“, съставляващо имот № 525001. Между страните не е спорно, че посочените в решението имоти са идентични с процесните, като това е видно и от приложените по настоящото дело скици. Поради това решението легитимира наследниците на Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.) като собственици на имота.

         Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998г. на ОСГК на ВКС. Изключение от това правило има единствено в хипотезата на чл. 9а ЗН, каквато не е налице в настоящия случай. Ето защо след възстановяването на правото на собственост имотите са станали притежания на децата на Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.), починал на ***От представените по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че ищецът е син на Ю.М.Ю., който в същото е вписан като негов баща, а лицата Я.Ю.М. и Н.Ю.О. са отразени като съответно брат и сестра на ищеца. Предвид горното всяко от трите деца на Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.) – Н.Ю.О., ЕГН **********, О.Ю.М., ЕГН ********** и Я.Ю.М., ЕГН ********** е получило по 1/3 ид. ч. от наследството оставено от него, съответно от процесните три имота.

         Към момента на смъртта си наследодателят е имал турско гражданство и се е установил постоянно в Република Турция, поради което от страна на ищеца е представено решение № 1999/1923  на съда в гр.Чорлу със заверка Апостил, за установяването на наследниците на Х..А.. От представените данни за лицето, придобило турско гражданство и приложения изселнически паспорт, се установява идентичността на лице с имена Х..А. и Ю.М.Ю..  

         Представеното съдебно решение от Република Турция удостоверява изпълнението на процедурата по издаване на удостоверение за наследници, която съобразно законодателството на тази страна е съдебна (чл. 598 от Турски граждански закон), а според съдържанието на акта е охранително производство пред съд (издава се по искане на заинтересована страната, без да се провежда състезателна процедура). Този акт не подлежи на изпълнение, не е отбелязано да подлежи на обжалване, а влизането му в сила е удостоверено с подписа на длъжностното лице, което е подписало преписа. Апостилът удостоверява, че документът е издаден от компетентен орган в рамките на компетентността му според местното законодателство. Ето защо удостоверените в решението обстоятелства обвързват настоящата инстанция, докато верността им не бъде опровергана. Формално погледнато решението не удостоверява настъпилото наследствено правоприемство и квотите на наследниците. То е издадено според разпоредбите уреждащи наследяването в Република Турция и съответно е годно да удостовери наследниците по закон на общия наследодател съгласно турското право.

 В настоящия случая обаче, на основание  чл. 89, ал. 2 КМЧП, наследяването на недвижимите имоти се урежда от правото на държавата, в която те се намират, т. е. приложимо е българското право, което урежда кръга и реда на наследниците и наследствените дялове – чл. 91, т. т. 2 и 3 от КМЧП

. Или кои са наследниците на Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.)  и какъв е размерът на наследствените им дялове ще определи съда съгласно разпоредбите на ЗН.

Доколкото само едното от децата на общия наследодател е с турско гражданство – ответникът, резонно е само той да е посочен и в цитираното решение по издаване удостоверение за наследници. Последното обаче се опровергава от представените по настоящото дело доказателства удостоверяващи родствените отношения между страните и посочената връзка с Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.). Като се вземат предвид тези родствени връзки, несъмнено се установява, че и съгласно ЗН, действащ в Република България, освен посоченото в решението лице Я. А., наследници по закон на Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.), се явяват  синът му О.Ю.М. и дъщеря му Н.Ю.О.,  а след смъртта й съответно нейните деца, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството.

         В българското наследствено право наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5

-10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено въз основа на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта за раждане, акта за сключен брак и акта за смърт. Към посоченото тълкуване следва да се добави, че качеството наследник на едно лице може да бъде установено и чрез издадени от държавата по местооткриване на наследството документи. В този смисъл Решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК.

Ето защо в обобщение следва да се посочи, че от анализа на всички описани до момента документи, удостоверяващи родствените връзки на страните по делото и предвид съответствията с посочените в тях имена, дати на раждане и произход на лицата, се обосновава категоричен извод за това, че ищецът има качеството наследник на Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.), редом с другите две негови деца. Този извод не се опровергава от вариациите в изписването на някои от имената на страните.

При така установеното наследствено правоприемство О. Ю. М. като дете на  Ю.М.Ю. (Ю.М. Х.Я.) се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от правото на собственост на процесните имоти.

Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху процесните имоти и доколкото ответната страна не прави правоизключващи или правопогасяващи възражения, не оспорва исковата молба,  съдът намира, че следва да постанови съдебен акт, с който да признае, че ищецът е собственик на 1/3 ид. ч. от процесните поземлени имоти и да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху същите.

По разноските:

Съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил разноски в размер на 600 лв. – адв. възнаграждение, 60.82 лв. – внесена д. т. и 840.48 лв. – разходи за преводи на документи от български език на турски език и обратно. Поради това, с оглед уважаване на иска изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 1501.30 лева.

Мотивиран така, Кубратският районен съд 

           

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. А., ЕГН **********, гражданин на Република Турция, с карта на пост. пребиваващ в Република България чужденец № *********, изд. на *** от МВР – София, с пост. адрес в България – ***, че О.Ю.М., ЕГН ********** *** е собственик на 1/3 ид. ч. от следните поземлени имоти, находящи се в землището на село Бисерци, община Кубрат, област Разград:

1/ НИВА от 22.000 дка, от които 14.111 дка четвърта категория и 7.189 дка трета категория, в местност „До орехите“, съставляваща имот № 336009, при граници и съседи: имот № 336017 – нива на Ю.Х.Ф.; имот № 336002-нива на Ф.Ш.Р.; имот № - 336003-нива на Д.О.Ш.; имот № 336004-нива на С.И.Е.; имот № 336010 – нива насл. на Б.А.Т.; имот № 000179-полски път на Община Кубрат,

Върху имота има следните ограничения: Главна водопроводна мрежа. Над водопровода и на 3 м от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни постройки, и трайни насаждения;

 2/ НИВА от 23.760 дка, трета категория, местност „Ова екенлик“, съставляваща имот № 437002, при граници и съседи: имот № 434007-нива на „Зенит имоти“ АДСИЦ, имот № 437008 - нива на Л.А.Д., имот № 437009-нива на „Зов-92 Комерс“ ЕООС, имот № 000465-полски път на община Кубрат, имот № 437003-нива на Л.А.Д. и имот № 000132-полски път на Община Кубрат;

3/ЛОЗЕ с площ от 0.553 дка, трета категория, в местността „Али гьоз“, съставляващо имот № 525001, при граници и съседи: имот № 525015-лоз на Б.Ф.Я.а; имот № 525002-лозе насл. на Х.О.А.и др., имот № 000090-полски път на Община Кубрат,

Върху имота има следните ограничения: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок, като ОСЪЖДА Я. А., ЕГН **********, гражданин на Република Турция, с карта на пост. пребиваващ в Република България чужденец № *********, изд. на *** от МВР – София, с пост. адрес в България – *** ДА ПРЕДАДЕ на О.Ю.М., ЕГН ********** *** владението върху общо 1/3 ид.ч. от описаните по-горе имоти.

 ОСЪЖДА Я. А., ЕГН **********, гражданин на Република Турция, с карта на пост. пребиваващ в Република България чужденец № *********, изд. на *** от МВР – София, с пост. адрес в България – *** да заплати на О.Ю.М., ЕГН ********** *** сумата 1 501.30 лева (хиляда петстотин и един  лева, тридесет стот.) – сторени разноски по производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Разград.

 

                                                                 Председател:  /П/ Ал. Великова